Не търся отговори ..
Искам място където мога да говоря и някой да ме чуе, без значение дали ще ме приеме или не.

На пръв поглед идеалното семейство
да кажем 11 години съзнателно мислене, че имаш идеалното семейство.
Днес на 17 години след безброй предчувствия, че семейството ще ме предаде ..всичко се сбъдна.
Всъщносъ моето семейство не е било толкова идеално.
Майка ми не е толкова психолог колкото го раздава, не съм слабостта на баща ми и нямам брат като брат.
Ако майка ми беше толкова психолог и толкова ,,приятелката" колкото се пишеше до сега щеше да разбере, че зад агресията ми има нещо.
А тя не ме попита ..предпочете да постъпи като властния родител, ядосан на детето си и решил да покаже КОЙ Е ПО-ГОЛЕМИЯ ТУК.
Била съм я обидила на син, майка, съпруг...
Просто си ми го ..каза - аз вече не съм най-малкото и обичано дете вкъщи.
Изобщо дете ли съм?

Пука ми за наказанията които се очертават до 18та ми година..
Аз я предопредих, че след заплахите й, че ще си нося последствията и тя ще си понесе неините.
Още повече се ядоса..
Знаех си, че нашето много хубаво семейство няма да излезне толкова хубаво в действителност..

И тя пак реши да тресни вратата след себе си без да попита ЗАЩО?
Но аз си отговарям...защото е по-лесно да съдиш, да крещиш без да изслушваш, да заповядваш, да мачкаш.

Всеедно не й помагам
Всичко което искаше от мен го има..отличен успех ..хвлабите на всичките й приятелки...
И накрая само защото съм реагирала бурно -МАЙНАТА ТИ.

По-лошото е ,че мисля да се изнеса от нас ...
има къде да отида..приятелка , приятел ,но знам, че ще ме потърсят.
А може би така е по-добре..от сега да се махна и да свикна сама ...без "идеалното " ми семейство

Ще се хвана някъде на работа за половин ден ..взимам стипендия ..приятелят ми също ще ми помага..
Може би това искат.
А аз определено се чувствам както никога до сега "тясно" вкъщи.

Не съм осъзнавала какво правя.
Никога не ги осъдих, че заради грешките им отидох да уча и живея в мизерен квартал ..
Не ги осъдих Никога, че имало моменти в които съм ходила с 1лв на у-ще
Не ги осъдих Нигкога, че не ми дадоха старта, който бяха обещали..
От 12 годишна си казах, че ще се Справя и ще ги обичам въпреки всичко..
Била съм неблагодарна.. защо?
За това ,че съм се развикала..това ли ме прави не благодарна ?

Развика се, да не съм я заплашвала като й казах, че ще си носи последвията..
Хем я е страх да постъпи така хем тъпче..
Да тъпче
Няма да оставя обучението си и наистина ще постигна всичко, което искам, защото мога ..
Вярно, че няма да е без тяхната помощ,но нали си имат СИН...

Ми да ...нека да видим как ще кандидатства тази година с 4 ..без уроци без мерак да учи ..
Да видим перфектния син, който толкова много брани.

Нямах нищо против брат си до днес докато не разбрах, че той е говорил против мен пред тях снощи
Пък не е било един или два пъти когато е казвал, че предпочита да не съм се раждала..

Аз ги обичам и 3мата ...но те не са това, което бяха в детските ми мечти.
Обещавам, че никога няма да предам децата си ..
че никога няма да застана срещу тях ,а ще питам ЗАЩО?
Обещавам, че винаги ще съм там и няма да деля децата си на кофти и добро ..

Ах ..това 6-то чувство

Мислих семейството си за друго ..

ние, бившите предадени деца и настоящи, опитващи се да спазват обещанията си родители, те слушаме :)

Какво всъщност (и конкретно) се е случило?
Ако ти се разказва де...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, кажи какво ти се е случило ако искаш.

Иначе знай, че перфектно семейство няма. И не дей да правиш прибързани неща преди да си поговориш с майка си, когато сте спокойни.

За теб от днес живея...

На кратко
Брат ми имаше РД вчера
Решихме да вечеряме някъде навън.
Отчитам, че бях изнервена, защото ми се бяха случили едни неща два дни преди това и не можех да преглътна ..
Та още докато виках таксито баща ми започна да се заяжда с мен, защо не съм звъннала на еди коя си фирма.
Това наля първите капки в маслото.
След това звъни телефона -баба ми ..ние вече на вратата .. таксито чака от 10минути долу ..брат ми сяда да говори по телефона..казах, че можеше след 2 часа да звънне като се приберем..
Което пък подпали фитилите на майка ми ..баща ми продължи да се заяжда
А аз изпуших и казах, че ако се продължи този разговор цялата вечер никъде няма да ходя.
Майка тресна вратата на асансьора пред носа ми и излезна ..уж най-властната
А аз просто си натиснах копечето обратно

Последва звънене на джиесема " Ако не слезнеш веднага ,Не знаеш какво те чака"
Ако бях слезнала щеше да стане още по-зле за това отказах..

Та това се случи

А днес ми премяташе реплики

,,Добре разбрахме, че те е срам от нас ,че цялата ти обич за която говореше е било едно чисто лицемерие..."

,,Сещаш ли се, че се озова от другата страна ..не при мен съпруга ми и сина ми.. "

Никога не беше говорила така
Коеото ми даде ясна представа какво всъщност мисли вдействителност

От едната агресия...

Питах я дали аз съм длъжна да й слушам истериите даже всички да й ги слушаме ,защото когато тя не е на кеф го отнасяме всички.

А тя каза, че когато съм тръгнела да изкарвам пари и да храня семейство съм щяла друго да говоря.

Била съм се помислила за много велика..
Само я запитах " ти мене попита ли ме какво ми е " ?
И тя смени темата

Абе нещо такова ..

Майките понякога говорят неща, които не мислят.

Защо не и се извиниш и не и обясниш причината за поведението си?

Не се впрягай толкова, всичко ще отмине и скоро ще си мислиш, че това са били бели кахър:)).

За теб от днес живея...

Защото тя не прави никаква крачка към собряване

Защото с което почна беше
" От днес нататъка ще излизаш по час и ще се връщаш в определен час "
"На дискотека ще отидеш като навършиш 18"
"Ще излизаш само с определени хора"

А уж смятала, че наказанията са твърде анти-възпитателни ...
Тя се чуди как да ме смачка ..аз ще ходя да се извинявам и мазня..
Да се извинявам , че ми е било мъчно и това е предпоставката за моето избухване.. не смятам

Щом е станало така явно е трябвало да ми покаже нещо.
И нека остане малко сама ..няма да споделям с нея...
Няма да знае какво става с живота ми ..
Няма да има с кой да споделя..
да остане малко сама да види какво е ...

Ситуацията ти в момента много ми напомня за мен и майка ми преди години.

Скарахме се, защото според нея съм я лъгала, а не беше така. Скарахме се и не си говорихме 1-2 месеца. Аз не се пречупих, но тя - да. Най-вече, защоот нямаше с кого да си споделя.

Не знам, от една страна ми се иска да ти кажа, че тя е по-възрастна от теб и заслужава да я уважаваш независимо от всичко, но от друга страна, още не мога да преглътна някои неща, които съм имала с майка си...И бих ти казала - смело на пред, не се предавай и не свеждай глава

Сама си реши .

П.С. Едно съветче, ако те накаже, съвсем спокойно приемай наказанията и се прави, че не ти пука.

За теб от днес живея...

Само се надявам сега някой да не ми се нахвърли за съветите, които давам...

За теб от днес живея...

Вярно, че не е права.

И аз съм чувал реплики като: "Ти не оправдаваш нашите очаквания, как очакваш да ти вярваме?" или "Самия факт че си на... (не съм сигурен за цифрата) 17, автоматично те лишава от правото да разсъждаваш върху собствения си живот-ние сме затова, за да ти дадем живота в ръцете, когато вече си заслужил това право и възрастта е определящ фактор!" на въпроса колко трябва да е тази възраст, отговора беше - "В твоя случай май до 25 години трябва или да си ни подръка или да си в затвора, за не причиняваш другимо вреди"

Тези реплики не съм ги измислил аз, бяха част от едно ежедневие.
Оказа се че агресията само влошава нещата.

С хитра дипломация и винаги две наум се оправях, докато накрая фарса отстъпи мястото на един друг.Излезе че аз и брат ми сме били крепежни елементи на един провален брак...

Моят съвет е-стани по тиха от водата, старай се да не се възползваш от нито една "привилегия" в техния план за твоето формиране като градивна единица на социалистическия строй... съжалявам, не се сдържах да не ирониирам... и те или ще усетят че не си целяла конфронтация, или просто ще престанат да те държат под лупата.
Стой си вкъщи, чети книжки, гледай телевизия, учи уроците и не им показвай добрите и лошите оценки от училище.Най вече добрите.
Пази всеки миг радост за себе си и не го споделяй с тях.И така от ден на ден нещата ще стават по ведри за теб, те ще се смалят във величието си на родители.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За наказанията това не ме плаши ..
И тя видя, че ми беше все тая
и то всъщност е така ...изненадах се от това, че човека на който най-много съм се доверяла, човека, който обичам безрезервно ме обвини в това ,че не съм ги обичала, че ми било все тая за тях

Иначе и тя ще се пречупи .. прекалено е привързана, но се страхувам, че нищо няма да е същото