Насочи гнева си в някаква градивна насока - учи още повече и преследвай това, което си решила да постигнеш още по-настървено.

И знаеш ли, наистина е добре да се изнесеш, щом започнеш да работиш. Не става въпрос да се изнесеш, заради един скандал като този, а за да се научиш да бъдеш самостоятелна. Освен това, когато дълги години човек живее с родителите си, в един момент има нужда от глътка въздух. Дори и да се разбира перфектно с тях.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е нужно да става майка, а просто да порастне. Сега реагира като някое разглезено дете, ама има време, ще се научи- всички сме били така.

There's no place like 127.0.0.1

По принцип разбирам повечето неща, които казваш, но ме издрасни следното:
"Никога не ги осъдих, че заради грешките им отидох да уча и живея в мизерен квартал ..
Не ги осъдих Никога, че имало моменти в които съм ходила с 1лв на у-ще
Не ги осъдих Нигкога, че не ми дадоха старта, който бяха обещали..
От 12 годишна си казах, че ще се Справя и ще ги обичам въпреки всичко.. "
Има деца, които не ходят и с един лев на училище, има и такива, които въобще не ходят на училище, има и такива, които няма какво да ядат. Не е лошо да се замислиш за това преди да съдиш, защото ти това правиш. Не можеш да знаеш какво е за родителите ти да изкарват въпросния един лев, защото не си на тяхно място.
Относно старта- случва се да не могат родителите да ти дадат старт и тогава просто трябва да си го дадеш сама. Ти направи ли ВСИЧКО зависещо от теб?
Заради грешките им си отишла в мизерен квартал? Мислиш ли, че на 17 можеш трезво да прецениш в каква ситуация са били и дали това, което ти смяташ за грешка не е било най-правилното решение? Ти постигнала ли си нещо повече от тях, за да можеш да бъдеш съдник?

Не ми се ще да ти го казвам, но от мненията ти лъха такава надменност и лицемерие спрямо хорат които са те създали и отгледали, че чак мен ме боли и ако ти бях майка щях да реагирам точно като твойта най-вероятно въпреки, че разликат в годините ни е само 1
Ти да не се мислиш за съвършенна? Майка ти направила повече грешки?!
Момиче, седни и мисли трезво с главата която имаш, спри с глупостите!
Как можа ТИ да прецениш колко си наранила семейството СИ чрез незрялата си постъпка - плод на пуберското ти объркване? СПРИ да си мислиш, че света се върти около теб и ти си най-изтрадалото съществои в него! Спри да се самосъжаляваш и да обвиняваш другите за своето объркване и смесени чувства и за своите страдания! Тръгваш по кофти път и рано или късно някой ще те постави на мястото. Не може да живееш в едно общество и да очакваш веки да се старае да те обича и да ти угажда и щом си в кофти настроение и нараниш някой то той да ти се извинява за това!
Мисли! Аз никога не съм обвинил дори мислено родителите си, че не са ме родили в 40 декара ранчо и няма да ми оставят наследство със 7 цифри. Не може да ги обвиняваш за такова нещо... Ако мен детето ми ме обвини, че не съм му осигурил по 10 лева на ден аз ще се почувствам предаден, защото то няма да оценява любовтта която съм му дал а само материалните благини които съм успял да му осигуря...
Айде със здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

......в Библията е казано - НЕ съди родителите си!
Животът го е доказал. Като е показал защо децата не бива да съдят родителите си. Който е умен, го е разбрал. Който не - става родител, когото собствените му деца след време подлагат на същото осъждане. Така човек напълно обира плодовете на това, което е посял.
За мое учудване виждам доста родители, които те успокояват, наричат те "мило дете" и са напълно съгласни с теб.
Аз обаче искам да ти кажа, млада госпожице, че проблемът е в теб. И само в теб!! Недей повтаря непрекъснато - тя е еди-каква си, те са еди какви си. Обърни се към себе си. И виж ти каква си. Това е важното. За самата теб не е от значение какви са другите, а каква си ти! Защото точно това определя целият ти живот занапред. Другите са само огледало, в което можеш да видиш реакциите и последствията от собствените си постъпки.
Погледна ли си речника, който имаш на 17 години - "гнусотия", обвинения, високомерие, инат, погрешни представи за чужди семейства, заплахи.
Иска ми се да те попитам - мислиш ли, че майка ти, баща ти - или "съпругът й" не ти е баща? - или който и да било друг са ДЛЪЖНИ да удовлетворяват прищевките и капризите на настроенията ти?
Аз мога да ти отговоря - Никой и за нищо не ти е длъжен!!!
Това, което те трябва да правят като родители и мисля, че го правят е - да се грижат за потребностите ти. Между едното и другото, разликата е от земята до небето. За капризите, желанията и прищевките си трябва да се грижиш само и единствено ти.
И не си търси оправдание, че "така те е учила" майка ти за еди-какво си. На 17 години човек е с достатъчно изградено виждане за нещата, та би могъл и да се самовъзпитава. А че имаш твърдо изградено виждане за ред неща - върни се на постингите си.
В крайна сметка най-грозното е, че искаш съвсем целенасочено, умишлено и провокативно да нараниш човека, който ти е дал живота. Да "му го върнеш". Да си отмъстиш. Да го накараш да разбере!!

Интересно, ако я нямаше майка ти дали щеше да имаш възможност да СИ на този свят , а също така и възможност да я охулваш по такъв грозен начин в общественото пространство, търсейки подкрепа от съвсем непознаващи те хора в защита на собственото ти, заслепено от егоизъм , наранено самолюбие.

Да, девойче, колкото и да не ти се иска, без майка си, ти не би била изобщо това, което си в момента.
А отвсякъде се вижда, че точно такава се харесваш и отстояваш това със зъби и нокти.

Желая ти успех.
Каквото и да предприемеш. Защото всяко едно твое решение ще ти донесе урок, който едва ли ще забравиш. Добре е да проумееш, че урокът ти се дава заради твоите грешки, не заради грешките на другите.

Мисля, че грешката на майка ти е в прекалено голямото и търпението към теб.
Както се вижда, искаш съвет тук, а изобщо не се вслушваш в опита на хората. Да не говорим, че не уважаваш дори и времето, което са отделили, за да ти отговорят, съпичастно към 'проблема' ти.

Айде осъзнай се, че с всеки постинг звучиш все повече като спедностатистическа 17 годишна лигла.

И все пак, не смятам че това са нормални отношения.
Що за родител би казал подобни неща на детето си, дори да го е ядосало?

Лека вечер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е истина.
Но!
До това прозрение се достига по-късно, когато човек набере достатъчно житейски опит и помъдрее. На нейната възраст се приема по друг начин. Нали виждаш, че това и е първият сериозен сблъсък /не третирам тук въпроса кой е крив и кой е прав/ и той я вади от равновесие, за което свидетелстват всичките и постинги. Реакцията и е на объркване, което води до озлобление - това е просто инстинкт за самосъхранение - тя не знае как да постъпи и се оставя на несоциализираните си отрицателни емоции, които не умее да управлява. А това ясно говори за липса на зрелост, което ни най-малко не е осъдително, според мен. В течение на времето ще я придобие. И не е въпросът да я укоряваме, а да и помогнем да намери правилния път. Което със сигурност не става като издигаме на пиедестал родителите и завираме в калта децата. Защото в никоя нормална ситуация, разгледана достатъчно задълбочено, не можем да отсечем с ръка на сърцето - "Този е прав, онзи - не е". Би било твърде елементарно и пристрастно да се съди по този начин.
Ако говорим за това кой кому е длъжен, справедливостта изисква да кажем, че никой никому не е длъжен в смисъла, който ти сякаш влагаш в тази дума. Излиза, че тя е ДЛЪЖНА да се подчинява на абсолютно всичко без право на мнение, камо ли на реакция, щом родителите и се грижат за потребностите и. Вероятно имаш предвид физическото и оцеляване, защото никак не става дума за психическото и равновесие. Или то не е важно?
Наистина е нелицеприятно детето да излива толкова злост по отношение на родителя си. Ами попитахме ли се защо, след като сме улегнали възрастни хора. Най-лесно е да укориш някого, да го смачкаш с думи или действия от позицията на безгрешния родител/!!!/, но помагаш ли му всъщност да излезе от проблема си и показваш ли му верния път?
Укоряваш тук родителите, че се обръщат към момичето с "мило дете". Да, за мен това са истински чувствителните спрямо нуждите на децата си родители, тези, които смятат, че не е достатъчно да им осигуриш парче хляб и някаква дреха за да си изпълнил родителския си дълг и да се гордееш с това. Да, това е дете, независимо от своите 17 години и то дете в нужда. И нейната нарочно търсена грубост е вик за помощ, който не всеки съумява да чуе.
Бих искала да завърша с една мисъл на Питагор, която всеки родител би трябвало по-често да си повтаря : "Пазете сълзите на децата си, за да ги проливат над гроба ви."

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

А ти изобщо видял/а ли си, че аз отговори не търсия ?!
Много е "готино " да виждаш това което искаш да видиш

Родител : мене има кой да ме съди драги/ драга ..и тези хора го правят
Ти като компетентен такъв си гледай собственото семейство без да ми слагаш определения ....

Единственото, което исках е да кажа това, което ми тежеше ..
от тук нататъка сама решавам сам/а го каза
Уроците си ги уча и без да ми напомнят


До всички, които отделиха от времето си да ми отговорят ...
Благодаря ВИ!

Чувствам се значително по-добре ..а нещата отиват към добро ..

Радвам се, че нещата се оправят. Сигурна съм, че след няколко седмици ще гледаш над цялата разправия с други очи. Просто е важно разбирателството между хората, а понякога това е много трудна цел . Ако всички правят по една крачка към другите, следващия път като сте изнервени и се поскарате (това е абсолютно нормално, не си мисли, че като се карате не сте добро семейство), ще се сдобрите по-бързо.

Айде късмет и не се ядосвай на по-грубите ни думи тук-таме, никой не иска да те нарани. Знаеш че се случва човек да има труден ден или нещо друго и дори да каже истини, го прави в груба обвивка.

There's no place like 127.0.0.1