Чак пък.. . Съжалявам, че се смея, ама такива караници са редовни в семействата, ако вземе и бяга от града само защото се е сдърпала един път с майка си, представям си като се събере с друг човек какво ще е- ще трябва да бяга от държава в държава.

Нищо страшно не е станало, няма нужда от драматизиране на нещата.

There's no place like 127.0.0.1

От всички мнения прочетох само твойте и не знам дали някой друг е казвал същото, но...
Ти си виновна!
Повярвай ми, и аз често съм се карал с наш'те за дребни нещица и са се правили големи скандали защото съм се сопнал или съм ги обидил в гнева си, но намирам сили почти моментално да им се извиня ако видя, че грешката е в мен... В случая ти признаваш, че грешката е в теб - била си изнервена, баща ти те е упрекнал за нещо дребно за което иначе би си затворила очите и накрая си търсила на кой да си го изкараш и това е бил брат ти, който пък е рожденник и е логично да се ползва с по-голяма протекция в този ден... Може би не осъзнаваш, но ти си провалила рожденния ден на брат ти, празника на цялото семейство е отишъл по дяволите, защото не си преглътнала гнева си натрупан през миналите 1-2 дни.
В този момент според мен си постъпила адски грозно както го описваш... Вместо да се извиниш и да кажеш, че просто ти се е събрало в повече ти се инатиш като магаре на мост и то в един по-специален ден, какво очакваш? Да ти донесат вечеря от ресторанта и да ти се извинят, че баба ти е искала да поздрави брат ти за РД-то ли?
Може би трябва още сега да идеш и да се извиниш и на тримата... Казвам "може би", защото за мен, най-вероятно, вече би било твърде късно, защото ще изглежда точно като подмазване, но може да го направиш по друг начин... Да им се извиниш и да им кажеш, че искаш наказанията да си останат в сила, така ще си получиш урока, ще се сдобриш със семейството си и няма да излезне като подмазване. За мен лично това би бил най-правилни ход, но ти все пак ще си решиш сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позволи ми да се присъединия на 100% към твойте думи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Позволено ти е

There's no place like 127.0.0.1

Извинение НЯМА да им дам.
Аз до сега не се чувствам виновна за емоциите си...
Пък и знам, че брат ми е бил по-щастлив без мен на РД
А това как е решил да трупа точки пред тях ми е ясен, защото има за какво да им се мазни и за какво да ги подготвя ...но живота си е негов, да се проваля те и без това цял живот се очаква, че ще го бутат ...синчето.

За какво да се извинявам...за това да видят, че все още може да става това което искат ли ?
Аз имам мнение .. Моето мнение е ,че не съм сгрешила .. и смятам да си отстоявам мнението ..
Нали и "МАМА" така ме беше учила...
Винаги да държа на това, което смятам за правилно.

Мисля, че тя каза много неща, които убиха всичко мое желание за каквато и да е крачка.
Да те обвни собствената ти майка, че не си я обичал...
И да те обижда по най-грозния начин ..

Мисля, че тя трябва да ме моли за прошка...

:) след няколко дена и на двете ще ви е минало. Това е толкова дребна кавгичка, че се изненадвам, че е станала причина да те огорчи толкова много. Явно наистина ти се случва рядко.

Обърни внимание обаче, на това, че ти се сърдиш, че тя не те е разбрала ЗАЩО реагираш така. Това е типично за децата (поне докато те самите не станат родители) - да си мислчт, че родителя е длъжен да ги разбира, да не реагира грубо, едва ли не да бъде лишен от негативни емоции и лошо настроение. И най-вече да няма право да греши спрямо собствените си деца. Колкото и да се заричаш сега, когато станеш майка, ще видиш как самата ти ще реагираш понякога така, ще се ядосваш сама на себе си и ще се чувстваш обидена от собственото си дете точно така както се чувстваш обидена ти сега от майка си. Защото децата никога не правят опит да разберат родителите си. Това е нормално - дори казват, че децата са егоисти по дефолт:) Започват да разбират защо майка им се е държяла в определени ситуации по определен начин защото самите те попадат в същата ситуация - например на обиден родител, изпаднал в гняв и безсилие. Това са чувства типични не само за децата:) За родителите важат с пълна сила. Да не говорим, че в много случаи родителите са далеч по-изнервени и притеснени от децата си. И децата даже и не подозират какво им се случва емоционано на родителите им. Те виждат само неударжания гняв, който е избухнал. Тогава майката сигурно се пита: "Защо тя не ме попита ЗАЩО?" Защо тя не ме разбира...."


И двете сте реагирали еднакво. И двете не сте разбирали причините за реакцията на другата. И двете сте се ядосали, обидили, запънали като магарета (пуста гордост). Но истината е, че и двете сте наранени от човека който най-много обичате - затова боли толкова много.


Monika 11.12.2001

не се ядосвай...

много от нас са минали по подобен или същия път

сега съм от другата страна и много се старая спрямо децата ни, а дали ще се справя по-нататък като ме хване критическата незнам

Колкото и да го мисля не мога да я оправдая.
За да бълне цялата тая гнусотия, явно го е мислила
То не може да й дойде от някъде си.
Мислих си, че я познавам,а всъщност не е така..Тя си е мислила,че аз не обичам нито нея ,нито " съпруга й" , нито "сина й"...че съм била лицемерна..
Как мога да бъда лицемерна в чувствата към собствената си майка и баща

Вкъщи никога не е имало скандали ..
Или е било за някакви пусти дреболии ..
За това сега се чувствам като попарена ..Отпуших истинските чувства към мен.

Но както каза тя "всеки си прави своя избор"
И тя си направи неиния ..
Това доста промени представата ми за нашето семейство, за моята иначе перфектна майка, която била толкова обидена от мен...

Жалко, че става като в повечето семейства .
Но е така, защото винаги си мислиш , че " на мене не може да се случи"
Няма вечно да съм на 17 ..ще стана на 18 и ще се махна .. може би тогава наистина ще разбере какво е направила
Аз вече ясно я разбрах какво направи тя

Извинението трябва да е взаимно и ако имаш малко разум ще направиш първата стъпка, иначе с нищо не показваш, че имаш право на собствено мнение... Помисли си колко проблеми ще си спестиш ако преглътнеш прекомерната си гордост и кажеш едно единствено "извинявай"... Помисли си, че ако майка ти те обича ще ти прости и ще те прегърне и тя ще те помоли за прощка, но докато и двете се правите на велики ще си стоите скарани. И не разправяй, че майка ти не те обича, защото ставаш смешна, ако не те обичаше сега нямаше да можеш да пишеш тук, защото щеше да си в някой дом за изоставени деца
И май всичко се дължи на някаква луда ревност за вниманието на майка ти и баща ти... Явно ревнуваш от това, че брат ти получава повече внимание и не можеш да му простиш това, че е малко гадно копеленце, но като голям човек, за какъвто претендираш, ти трябва да знаеш как да постъпиш, по този начин само губиш.

В отговор на:

---

За какво да се извинявам...за това да видят, че все още може да става това което искат ли ?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ревност нямах ..поне не и тогава когато се разигра сцената.

Причината заради, която не искам да се изивиня е в това, че тя направи много повече грешки.
Че тя каза неща, които ме нараниха много повече от моето поведение,което нарани семейството й .

Защо да се извинявам на човек, който има такова мнение за мен ?
За да ми го натяква при следващото сдърпване ?
За да ми каже, че съм лицемерна ,че заставам срещу семейството ли?