И родителите са хора, и те грешат, нервират се, стресират се, страхуват се... И често, много често стресът от ежедневието го пренасят върху най-близките си, в случая се е "стоварило" върху дъщерята. Цяло чудо е, че чак на 17 г. разбираш това. Или просто имаш родители, които до сега са се опитвали да запазят всички детски илюзии, да не те трвожат излишно и да внушават оптимизъм за твоето бъдеще. Е, релаността трудно с епокрива от желанията. но във всеки случай всеки обикновен родител желае най-доброто за децата си и затова са ти обещавали добро образование и други красиви неща. Имам две момчета, 11 и 13 г., и често им казвам от най-малка възраст, когато се налага да ги науча на дисциплина: "аз не изисквам и не очаквам да ме обичате, аз съм ви родител, не приятелка, спазвайте дистанция". Много от детските им илюзии съм "спестила", виждали са ме искрено разгневена или щастлива, имаме отношение като равен с равен, но кой знае дали това е добре за тях. Сега трудно мога да им "нареждам" каквото и да било, мога, ако мога въобще да се опитвам да ги убеждавам в "моите" истини, а най-често стоя зад гърба им, докато те откриват своите истини... Ако имах дъщеря, не знам дали щях да имам такова твърдо отношение. Друго си е... Хубавото е, че скандалите в смейството минават и заминават, а децата порастват и рано или късно надминават родителите си. Децата рано или късно стават по-силни от родителите си и осъзнават, че те са на ред да бъдат великодушни и по-отстъпчивите. Е, време е било и за теб да станеш по-силна, да разбереш, че родителите могат да бъдат също слаби и да очакват да започнеш да правиш компромиси и отстъпки спрямо тях, да поскриваш истината, за да не ги тревожиш, така както те са пазили тайната за Дядо Коледа в твоето детство. Какво да се прави, родителите остаряваме и постепенно ставаме нетърпеливи, капризни и избухливи като деца Какво тук значи някаква си житейска мъдрост, като трудно започваме да владеем емоциите и нервите си Продължавай да обичаш семейството и по-често им го показвай, пък може да ги понаучиш да бъдат по-искрени с теб, не си вече онова малко момиче. Човек се учи, докато е жив. На слука!

Напълно естествено намирам децата да мразят понякога родители си и родителите трябва "да дават" тази свобода на емоциите и искреност на децата си. Така постепенно децата могат да се научат не да подтискат отрицателните емоции, естествени за всеки човек, а да ги култивират, овладяват и някак да станат по-цивилизовани.

знаеш ли, доста се позамислих как аз бих реагирала. ама та бих реагирала на 14, а не на 17. и в интерес на истината, ако не бих се извинила бих просто изчакала да поутихнат нещата и да ми мине. не бих правила генерални изводи за семейството си от 1 скандал.
но така или иначе, и да не съм права, съм много добронамерена и бих се радвала девойката да вземе предвид съветите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и на най-добрия родител може да му се случи да изпадне в такова състояние, че в момент на афект да каже много грозни неща на детето си. Това не значи, че не обича детето си - по-скоро значи, че нервите му са много опънати. За това дали обича и колко обича детето си не мможе да се съди от думи, камо ли изречени в момент на гняв. Лошото обаче е, че детето (макар и на 17) не разбира това и тези думи са като камъни хвърлени по егото му. И аз до днес си спомням много от обидните думи и констатаци на майка ми по мой адрес. Но въпреки това си я обичам и знам колко много и тя ме обича. А причината да е излизала извън кожата си от яд, ми е вече ясна - моята дъщеричка е само на 3 г и понякога така ме вбесява, че може да се каже, че е достойна наследничка на майка си в това отношение :) Когато родителите са безсилни да се наложат пред порастналото си вече дете те "стрелят" с думи. Което е много лошо според мен, защото нанася удари по психиката на детето, а тя му е за цял живот. Но от друга страна и майките не са от желязо. А има деца които са наистина способни да подлудят родителите си.... Просто кофти ситуация и за родители и за деца...

Не бъди толкова сигурна, че така щеше да постъпиш Гледаш на това от сегашната си възраст и опит. Така би постъпила жена на две-три по 17. И то ако не е озлобена и озверяла, каквито сме почти всички. Да не говорим как повечето родители имат навика да си изкарват яда на беззащитните около тях, а не на този, който ги е вбесил (и на който не смеят да се опълчат). Навън мир, вкъщи със своите - скандали и ругатни. Хайде, холан!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе ти на колко ме изкара?!?
майка ми не е постъпвала така с мен. тя ми е пример. може би затова така разсъждавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...защо никой не обвинява майката?
Определено е по-логично момиче на нейната възраст да се държи така, отколкото майка й!
Що за майка би изрекла такива думи???
И за миг не се поставихте на нейно място!
Разбира се, че всяко дете се поскарва с родителите си, но родителят е този, който трябва да вземе положението в свои ръце.
Тя казва, че никога преди не са се карали. Просто думите на майка й са я разочаровали и през главата й са минали всички "компромиси", които е трябвало да направи (или просто неща, които не са и били приятни) - жилището, 1лв и т.н.
Аз ли съм единствената, която я защитава?
Просто се поставете на нейното място!!!
Вие как бихте реагирали на подобни думи???

Усмихни се днес, утре може да е по-зле...

и майката има вина вероятно, но ние чуваме само версията на щерката.
аз не я съдя, това си е нейна работа какво ще направи. изказвания от сорта "ще избягам от къщи" не ги разбирам, и през ум не ми е минавало да бягам от къщи. да казвам на майка си "майната ти"(или там каквото беше) не разбирам също. та майка ти е ЕДНА. с нея трябва да се държим с уважение.
и тъй като тя ни разказва - на нея и давам такъв съвет. ако и майката се беше включила щях и на нея да дам същия .
малко разхвърляно стана. всъщност като го чета - доста е, но ме мързи да пренаредя думичките . надявам се си ме разбрала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възрастта оправдание за всичко ли е...
Прочетох отгоре отгоре и не виждам какво толкова е станало и какви са тези кризи. Хората са й осигурили спокойно и нормално детство без скандали - колко от нас са имали това - единици, а девойката се фръцка:)) Това за квартала и единия лев ми направи ужасно впечатление и особата не може да ми стане симпатична.:)) Горката тя... и тези ужасяващи компромиси, направо да проституира са я накарали... Ох майко. Хахах имах един колега, който на 23 години още се оплакваше, как родителите не са му дали подходящия старт и не го записали на уроци по английски... Всички все са му длъжни, та и тази госпожица така.

<везде хорошо где меня нет>

Както и да е реагирала дъщерята, какъвто и да е характерът й, както и да са я възпитали, НЕ оправдавам поведението на майката. И на нея дъщеря й и е ЕДНА!!!
Тогава как ще коментирате репликата спрямо дъщерята:"....с мъжа ми и сина ми...(каквото и да беше нататък)"
Значи това не ви прави лошо впечатление, така ли?
Няма да се оправи скоро тоя свят, щом толкова много хора разсъждават
така

Усмихни се днес, утре може да е по-зле...