и аз така...

Имали сме подобни караници с майка ми на времето, казвали сме си и тежки думи. Майка ми е все още и много си се обичаме... особено когато гледаме на събитията с 17 годишна дистанция и помежду ни има 400 км разстояние :)

Мисля, че е нормално една пораснала дъщеря и една майка, губеща вече контрол над всичко в къщата да се посдърпват от време на време... по женски.

Колкото до извиненията - ако се чувства права и е убедена, че е права - извинението ще е лицемерие. Това важи и за двете - не са длъжни нито да се погаждат, нито да са на една позиция винаги.

Колкото до печеленето на уважение и равноправие - ами не е задължително да се изнесеш от къщи, че да се почувстваш равен на родителите си. Поемането на част от сметките примерно (ако работиш) и част от задълженията (но уточнете предварително какво точно ще е... да не остане незабелязано) - също ще свърши добра работа.
Ако до пълнолетието не вдянат, че момичето им вече е голямо и може да има собствено мнение, което да отстоява... поне ще има навици за самостоятелен живот, като се изнесе от къщи и няма да й тежи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охх честно ти казвам, разплаках се...
Единственото, което мога да ти кажа е: сядай да четеш здраво и след годинка да отидеш да учиш в друг град това, което искаш. Тогава всичко ще се промени на 200%. Ще си простите и двете.
А от това можеш само да си направиш изводи за твоето дете, как ще и как няма да се държиш с него. Поведението на майка ми ме стимулира да направя сайт за възпитанието на децата. Това едно дете го разбира повече от един педагог или психолог.
Сега не знам какво да направиш.
Стискай зъби.
Засега си безсилна.
Уффф много ми е тъжно това като го чета
Просто говори с нея само за най-необходимите теми в ежедневието. Знам, че ти е майка и не бива така, но нея нищо не я оправдава.
И знай, че те обича много! Просто явно и на нея й е кипнало.
УСПЕХ!!!

Усмихни се днес, утре може да е по-зле...

Редактирано от ileana на 05.02.05 00:52.

Здрасти,

много добри неща си написала.
Според мен винаги трябва да се търси хубавото в такива ситуации. Примерно ,това момиче след време ще знае какви точно грешки да не прави с децата си. Това не е малко.

За теб от днес живея...

Няма къде да отида ..освен да кандидатствам в чужбина
Иначе сме от СФ.

Все още ми е ужасно трудно да осъзная, че всичко рухна.
Ако ще ме обича по такъв начин ..предпочитам да съм й безразлична..
Като й казах, че не мога да възприема как като съм на 17 те ще продължават да ми се налагат и да ми заповядват..
Глас в постиня...

Тя винаги толкова се страхувала да не си тръгна
Толкова ми е говорила, че няма да понесе да се омъжа и да я оставя...
Винаги й е мъчно като оставам при приятелят ми вечер, защото е сама ..с баща ми не може да говори така както с мен.
А сега ме прокужда от вкъщи ...без да съм готова психически да си отида.

Била ме надценила..
всъщност съм била още пикла и съм имала бая да раста докато стана това, за което ме мислела...

Не знам
Каза толкова много неща от които ми се насълзяват очите само като ги пиша..
Как да й вярвам .. като всъщност сякъш до сега е била с маска...

Защо се получава така

Бас ловя, че няма човек, който на твоите години да не е преживял нещо подобно. Докато те четох пред очите ми изплува една моя писаница преди 1000 години в някаква отдавна забравена тетрадка. Част от твоите реплики тук, ги има буквално 1:1 и там. Всъщност по-голямата част Без значение поводът, чувството е едно и също.

Не можеш да се поставиш на нейно място, но аз съм убедена, че и нея я боли. Възрастните също грешат, дори доста по-често, отколкото предполагаш. Също така изискват неща, които те самите никога не са правили като тийнейджъри:) Подозирам, че тя няма да има сили да ти се извини. Честолюбието е човешка слабост, не я съди сурово. И тя днес е реагирала така, защото изведнъж е разбрала, че ти не си малко момиченце, а си й равна. Усетила е, че няма контрол над теб и се е почувствала слаба и уязвима. Направи жест, приеми наказанията, макар да си мислиш, че са незаслужени.
Постепенно нещата ще си дойдат на местата, колкото и да ти се струва, че всичко е счупено. И двете с взаимни компромиси ще се нагодите към новите си роли. Докато дойде време да родиш твоето дете, сигурно с майка си вече ще имате съвсем хармонични и равнопоставени отношения. И отдавна няма да помниш за днешната горчилка. Докато не прочетеш в някой друг форум нещо такова

Тя разбра ли, че ти е тежко да чуваш това? Знае ли, че плачеш заради това? Не може да не й се свие сърцето, ако знае. Просто й кажи да си мисли каквото иска, така и така не можеш нищо да направиш, но че това те наранява много силно. Просто следващия път като се случи, не се страхувай или срамувай да се разплачеш пред нея и да й го кажеш.
Не очаквай отговор,а просто излез от стаята. Остави я да си помисли. Ама така й кажи една хубава реч, всичко, което ти се е насъбрало. Без да я обвиняваш. Тя ще разбере.
Ако така ти е трудно, й напиши писмо и й го остави някъде.

Успех!

Усмихни се днес, утре може да е по-зле...

Азная как се чувсташ...
Но повярвай ми, само след няколко години ще разбереш, че реагираш като едно пораснало дете, пораснало, но дете. Като всички нас на твоята възраст. Знам, че ти е омръзнало да слушаш: "Като станеш на толкова, ще видиш", но повярвай ми - така е.

И още нещо - спомена най-близкия човек, на когото вярваш безрезервно, те е разочаровал, като казал еди какво си.
Знаеш ли колко боли, ако загърбиш родителите си и се довериш /не визирам точно този човек сега/ на някой, когото смяташ за най-близък и се излъжеш в него?
Тогава ще се чувстваш толкова абсурдно сама, че ще се молиш майка ти да е в този момент до теб.
Не прави от мухата слон, дете.
Докажи първо на себе си, че си голям човек. Естествено, скъсването от инат с родителите показва тъкмо обратното.
Толкова пъти сме имали такива 'сериозни' спречквания с майка ми, каквито ти описваш /в това число включвам и като действащо лице по-малкия ми 'неблагодарен' брат/. Аз съм на 17, но умножено по две и днес благодаря на господ, че имам толкова всеотдайна и добра майка, която е остарявала заради мен през годините и ми е търпяла пубертетските номера. И аз бях отличничка, после влязох в най-престижния ВУЗ, престижна специалност и все се чувствах неоценена от родителите при всяко спречкване с тях. Но дали сме се запитвали, ние, недоволните деца - какво им е на тях, ние като даваме, те какво дават от себе си. Дали и е лесно на майка ти да ти осигурява това, от което се нуждаеш и колко ли се терзае, че не може да ти даде повече. Какво и струва това? Тя не е жената-чудо, че да не се изнервя от такива ситуации, за да обвиняваш толкова крайно.
И това за 1-ния лев ниакак не ми прозвуча добре. А ако няма възможност и за толкова - по-доволна ли ще си, ако открадне, за да ти даде? това е твоята майка - тя те обича такава каквато си, обичай я и ти така.
Почакай, завърши училище, университет, намери си работа, създай две добри деца като теб и брат ти и ще видиш дали ще ти е лесно да им осигуряваш, това за което ти претендираш.

И не си ли вече голяма да се сърдиш, че нали брат ти бил по-малкия...
Запомни, дете - майката си е майка. И връзката с дъщерята е безценна и изключително силна. Един ден, сигурно ти ще и затвориш очите - дано е много напред в бъдещето.

Стегни се, занимавай си се с твоите неща. Не пилей време и енергия за глупости. Ти си в невероятна възраст - използвай я и бъдещето ще ти се отблагодари.

Бъди смела и интелигентна млада жена, каквато съм убедена, че си. Учи, работи над себе си, бъди с позитивни хора около теб и ще успееш.

Успех и ако гониш университет, не пиши повече пОстиня.

Видя ли сега, от вълнение да ти помогна някак, колко букви изядох...
Ей така и майка ти без да иска, от желание за по-добро, изпуска невони думи, които ти се струват непоправими.

Сега може и за майка си да ме обявиш вече.

Още веднъж - успех, мило момиче!

Мило момиче, случват се такива неща в живота и то не много рядко. Чудо е, че при теб са се случили чак сега, значи наистина семейството ви е почти идеално...
На кого ли не изпушват нервите в един момент? Кой ли не изтървава думи в момент на яд и напрежение, които не отразяват ни най-малко мислите и чувствата му? И кой ли не съжалява после за това? Оттук нататък има два варианта на реакция, които зависят от самия човек - или да се извини /по-рядко срещано/, или да се нацупи още повече /защото се чувства виновен и не би искал да се коментира поведението му/. Това не зависи от възрастта, а от зрелостта и мъдростта...
Много добре те разбирам. Конфликтите между деца и родители са почти неизбежни, нужна е много дипломатичност и търпение от страна на вторите, а те не са в състояние винаги да ги проявят /причините са най-прозаични, като на първо място бих поставила хроничната преумора от ежедневието.../, нужно е обаче и известно разбиране от страна на първите, което те не са винаги склонни да прояват /понякога и не се сещат изобщо за тази възможност/.
Опитах се да се поставя в описаната ситуация - след работен ден /умора и напрежение/ тръгвате на ресторант /защото имате празник - значи няма мърдане, трябва да се отиде за се отбележи, нищо че, може би на тях не им се излиза от къщи/, викате такси /нерви докато го чакате/, таман сте го дочакали баба ви звъни /нерви, че го бавите долу, но няма начин, ако не се говори с нея, тя ще се обиди /, напрежението расте за всички и всички са вече наострени - в този момент и най-невинната отрицателна реплика може да предизвика пожар - както и е станало. И оттам неконтролираната реакция на майка ти да ти тресне вратата на асансьора и твоята - да се върнеш обратно вкъщи и последвалия разговор по джиесема, проведен също в състояние на нарастнал афект от двете страни... Всяка от вас се е барикадирала в собствения си бяс и усещане за нещо не съвсем редно като реакция. И оттук нататък, явно и двете сте по-склонни да действате по вариант втори /вж. по-горе/
Ядът към другата нараства лавинообразно - при нея се изразява в щурави приказки, при тебе - в щурави намерения. Целта е другата да бъде унижена, уязвена и наказана... Ядът, мило момиче, не е добър съветник. Ако майка ти все още не го е осъзнала на нейните години и развява знамето на родителството като единствен аргумент на своята правота, то на теб ти предстои да го научиш - животът е пред теб. Виж до какви последствия води една необмислено груба реакция - ти си потресена от майка си и си правиш дълбоки изводи от едното нищо, а тя - от теб, или поне така го декларира.
Боя се, че в случая иде реч за една чиста родителска манипулация, чиято цел е да те накара да се почувстваш виновна с две вини - твоята собствена и нейната. Вероятно за нея е въпрос на чест да не си признае своята, но дано да бъркам и дано след като размисли се сети, че този маниер не е най-добрият.
Колкото до брат ти - не си справедлива- той има право да бъде засегнат от тебе, защото ти си пренебрегнала неговия празник, че и на всичкото отгоре след вашия конфликт настроението е клоняло към нулата, предполагам.
Много дълго писах, но това е защото твоята тема ми е много близка - един път като майка и втори - като дъщеря. Така да се каже откривам себе си и в двете роли, да ти кажа честно - не е леко... Сещам се как навремето, скарани с майка ми по някакъв повод и аз обидена до смърт като тебе, излизах сутрин в 8 и се прибирах вечер след като тя заспи /наивно съм си мислела, че тя е спяла, сега вече знам, че не е било така/, стоях по градинките и учех за изпит - беше януарска сесия...Умирах от студ естествено, но инатът ми не позволяваше да се опитам да се разбера по човешки с нея. Сега ми е смешно и никога не бих постъпила така, но тогава беше въпрос да и ходя по нервите и да и натрия носа... После скандалът доби давност и сръдните се разтвориха във времето...
Сега имам син на твоята възраст -17г, съзнателно се опитвам да не му правя това, което ме е дразнело и обиждало, но със сигурност той не си дава сметка за тези ми усилия и вероятно ми намира кусури и има повод да не е доволен от мен. Това е нормално, понякога ми е мъчно и спирам упреците си към него в гърлото си и там става една горчива топка, която ме задушава, но си казвам, че това е естественият ход на нещата, децата растат и се откъсват от нас, постепенно се оформят като личности и характери, което не става без катаклизми във взаимоотношенията, и щом зависи от мен нещата да вървят по-гладко се опитвам да замълча в пиковия момент, а като се успокои топката вече можем да разговаряме нормално и да обсъдим проблема. И ефектът е много по-добър, повярвай, единствено преглъщането на думите в момент на яд е трудно, но се възпитава.
Та с всичко това искам да ти кажа, че нищо при вас не се е променило - тя те обича така както и ти я обичаш. Иначе не би писала тук...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Знаеш ли, още не съм майка, да не говорим пък майка на 17 годишно момиче. Но едно знам, не гледай само от собствената си камбанария. Не те упреквам, не го разбирай така. Искам да ти кажа (amber останалото го е обяснила доста добре), че привидно е по-лесно да обвиняваш, да се цупиш и да си ядосана. А по-трудно е да направиш първата крачка към другите. Сега като прочетеш темата, иди и направи едно кафе, викни майка си и говорете. Извини и се за това, което си казала в момент на яд, защото има за какво да се извиняваш, но и кажи, че и тя не е потъпила коректно спрямо теб и ти си се почувствала наранена и обидена. Ще видиш като се научиш да казваш извинявай, колко по-лесен ще е животът. А да кажеш извинявай, трябва да можеш да погледнеш над проблемите от много гледни точки, а не само от тази която ти е най-удобна. На това му се казва да стане възрастен човек.

А сега ще ти кажа, че като бях на 17 (не много отдавна, само преди 7-8 години), ме бяха наказали да не излизам месеци наред. Ама никакво излизане, освен ходенето на работа. Купон, дискотека, приятели видях само след като показах, че съм пораснала- с други думи, да седна един ден на кафе с майка ми и спокойно да и обясна, че кризата през която минавах има много неприятна първопричина и че това въпреки, че не е извинение, обяснява поведението ми. Какво ли не пробвах, излизах по цели нощи въпреки наказанието- да покажа, видиш ли каква съм велика, крещях, плачех, тъгувах- нищо не помогна така както един хубав разговор. Просто приложих в действие, това което бях научила скоро, а именно- в животът нещата не се въртят около мен и че за един родител кошмарът да прати детето си на училище с един лев в джоба е много по-голям, отколкото е моят яд, че нямам пари. Това слага нещата на друга плоскост, повярвай ми. Горделивостта няма място в подобни ситуации.

Занапред знай, че хората казват и правят в яда си много неща, които не мислят и после горко съжаляват за това.

There's no place like 127.0.0.1