да лъже.Улавям я вече няколко пъти. На 11 г. е, не сме имали проблеми с общуването до сега. Сигурно е свързано с пубертета, обаче като знам, че ме лъже сега се съмнявам във всичко, което ми казва.
Дайте съвет, моля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

синът е на 10 и 1/2 и започна да лъже.... ужасно е

също не сме имали проблем в общуването....

ще се прикрепя към темата ти
и аз търся съвет

Много е гадно. Явно се влияе от другите деца, нали приятелчетата сега са по-важните...Понякога ми е много трудно, защото вече не мога да я разбера казва ли истината или не, и то за важни неща...не са вече детските измишльотини.И започва да ме е страх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

детските измишльотини ги няма вече...порастват струва ми се....

и мен ме е страх, дано се появи тук някой с по-голями деца да сподели малко опит.

преди малко говорих с татко ми и той твърди, че в подобна възраст съм лъжела нон-стоп, за всичко....нямам спомен обаче. чак пък такава лъжла да съм била...

За какво точно лъже?
Искам да кажа, има ли някаква облага от лъжата?
Или пък това е някакво въображаемо събитие (напр. че я харесва някое момче?)
Може ли да я е страх, че ще и се карате (накажете), ако каже истината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е нормално
В тази възраст започва да иска неща които са и забранени и които знае, че са нередни и почва да маже яко
Може да те лъжа и от неудобство или от мързел да ти обяснява цялата ситуация. Може също така да смята, че няма да срещне разбиране от твоя страна и за това да лъже...
Днес на пример излъгах наще с кой ще излизам на кафе... Не ми се обесняваше половин час, че ходя с ново момиче и какво ще стане с другото и т.н.
Причини да лъже на тая възраст бол... Много често наглед прости неща за нея може да са много фатални и да те лъже за да не я хванеш.... Недей да се впрягаш много
Лека нощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята е на 3 години и се опитва да ме лъже...
Вярно че лъжите и са много опашати, обаче факт е, че се опитва! Какво ли ме чака след няколко години....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уви, така се получава от един момент нататък. Послъгват дори и без причина. Всъщност по-малко послъгват, отколкото "затаяват истината". Мисля, че това е някаква защитна реакция срещу нашето прекомерно любопитство и дълбока убеденост, че трябва да знаем всичко на всяка цена. Разбира се, това е идеалният случай - с възрастта, след апогея към 15-16 г, започва спад в количеството и подобряване на качеството. Но зависи от родителите - ако се държат по начин такъв, че непременно да е необходимо да бъдат излъгани както и от средата, в която се движи детето. По-горе някой каза причините, напълно съм съгласна с този анализ, мога само да добавя - с повече деликатност и ненатрапчивост от наша страна, проблемът се преодолява постепенно. Аз например се дразня най-много от обяснението -" не исках да се притесняваш" - реално притеснението никак не ми се спестява, а към късно научената истина се добавя и огорчението от лъжата...
Иначе, винаги си оставям по някой и друг процент съмнение в казаното. Профилактично Напоследък съотношението истина/лъжа видимо намалява в полза на истината.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

от мързел - да, като играе на компютъра или чете книга и аз питам за нещо, той изтърсва някоя бърза лъжа, щото не му се обяснява дълго...това ясно

вечерта на въпроса ми дали си е написал домашните получавам положителен отговор. на сутринта го дигам в 6, давам му закуска и чай и след 15 мин. като излизам от банята го виждам как с луда скорост пише домашни...... и ми се разсърдва на всичкото отгоре.....

или почва много подробно да ми обяснява с кой бил в градинката, а то 8 и 1/2 вечерта и аз определено съм нервна. А той приказва 10 минути безспир и аз не мога да взема думата, за да се скарам и лъже с такава скорост....

.... сложна работа е това с порастването....

ние по принцип не се бъркаме особено, нито разпитваме много много

децата сами разказват каквото намерят за добре. доста говорят и споделят. какво си запазват за себе си не знаем

а съмнение в казаното не винаги. само понякога, то си личи ама ние се правим на ударени