Току-що мъжа ми пристигна доволен.
- Ако знаеш какво има в колата....
- Кажи?
- Онова с диадемата...

И това е само пресен пример за "принцеския синдром", който ни е нападнал... Така и не знам откъде се появи, по дяволите... Когато щерката се роди, и купувахме пъстри дрешки и чаршафи, бях върл противник на розовото. А сега, 4 години по-късно... не се живее вече. Розови пердета, балдахин с Барбита, списания "Барби-чаровница" и "Принцеса", и, естествено - пълен скрин с розови дрехи (е, поне се комплектоват лесно)

Предполагам, че това е, защото от малка я включваме в избора на дрехите, развлеченията, обзавеждането... тя си е пълноценен човек с право на собствено мнение. Само дето вече се плаша. Накъдето се огледам - Барби - дрехи, филми, играчки, книги и списания, такова яко промиване на мозъци е... А и повечето деца в градината са луди на тази тема. Любимите игри са на Спящата красавица и Снежанка, правят се на умрели и чакат принца да ги целуне... Съответно водят се разговори на тема: а пък Тошко ме спаси от дракона, аз май ще се оженя за него, въпреки че съм влюбена в Ицо. Изобщо... доста еднопосочно развитие се очертава, ако продължи така. А пък не искам детето ми да влезе в калъп...

Дори и аз, дето не я понасям, смятам за добра идея филмчетата по "Лебедово езеро" и "Лешникотрошачката" (оттогава Катето играе балет и слуша всякаква класическа музика с невероятно удоволствие:)))) А и още в зората на розовото, една моя скъпа и опитна приятелка каза: така се учат на разните му женски неща, след няколко години ще отмине... Може би затова и ми е толкова трудно да кажа: край, Барбитата са еднакви, грозни и безлични, а приказките за принцеси са пълни измишльотини и има много по-хубави приказки.... Засега използвам по-мекия вариант с разнообразяване на интересите и игрите. И все пак лудваме покрай новия брой на списанието, което се купува само при определени условия...

Ама че много изписах... ма то е щото в един друг клуб проблемът трябва да е ясно и точно описан, за да не се гадае при търсене на решението

Как процедирате вие с малките принцеси? Не се ли изкривяват понятията твърде много и отрано? И дали няма опасност някой ден да стане момичето, чакащо принца на белия кон?...

И на мен ми се иска да се чувства пълноценен и равноправен човек при взимане на решения, но поставям някои ограничения. Вкус се възпитава. Аз не мога да понасям Барбита. И моята знае. Ограниченията не са абсолютни, но съществуват при нас.

Списанието Барби. Моята е на 6 и сега го поиска за сефте. Първосигналната ми реакция беше да откажа на секундата. После реших да го купя. Все пак не е особено умно да забраня нещо, обявявайки го за кич, без да съм го видяла дори. И го купих вчера. Е, то се оказа пъти по-ужасно от очакванията ми. И й казах, че това е за първи и последен път. Да си избере друго списание, щом се интересува от детска периодика, но това няма да се купува от мен. За парите от 2 броя ще й избера някоя свястна книжка примерно. И тя се съгласи без особена драма. Ама имало за оцветяване - има си цял шкаф книжки за целта, имало игри - има си цял куп къде-къде по-добри и така оборих всички аргументи. Сега я оставих да си подбере друго списание, ще видим какво ще си хареса. Онова отвратително подобие на диадема съм й казала да го носи в ДГ, но не и пред очите ми. Защо, защото не ми харесва.

Имаме две Барбита всичко на всичко. Не съм ги купувала аз, но са купени с мое разрешение. Пак така, за да се убеди сама колко са неприятни за игра. Е, вече не ги поглежда. Играе си с другите кукли, които по-приличат на човешки същества. И аксесоарите им хубави, и игрите с тях са по-приятни. Е, тук аз малко йезуитски подходих, но ефект имаше де.

Розовото е на мода, да. Има розови дрехи. Но розовото не е преобладаващ цвят в гардероба й. И не съм забелязала тя да проявява някакви особени предпочитания към него.

Иначе на моята дъщеря вкъщи й казваме "принцесата и граховото зърно", защото все е много специална и деликатна. Но взе да й отминава тази мания. Порасна ли, що ли? Преди все нещо я болеше, криво й беше, обиваше й, одрала се, навехнала се... Ужас! Сега взех малко повече да я стягам, вече има задължения, отговорности... и май не й остава много време за глезотии и превземки. Не знам. Сякаш си израства розовите облаци...

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 12.01.05 17:01.

Оф
Аз скоро си мислих за тиа розови .................... простотии
Аз не помня розови дрехи да съм носила, но пък и не съм много женствена де.
Не съм и отявлена мъжкарана де
Днес по погрешка се мотах в магазин - и с детски дрехи и ми се спря окото на една жилетка бонбонено розово с шарено бие на вратлето. Огледах се и се ужасих колко мноооого бонбонено розиви неща с абсолютно същия цвят можеш да избереш в допълнение
Избрах си на пук рънкова поличка с къдри
Малко след това видях същата жипетка в керемидено червено.

Слагах поличката ту на тая, ту на тая жилетка.
Впечатлението -ужасно различно.
Купи розовата - момиченце е и е добре да развива вкус към женски неща.
Купи розовата - 80% от американските мами ще го направят -
Купи розовата - ти не искаш Вики да е отхвърлена от другите деца само задето е различна

Купи червената - ..................????



Зарязах ги и трите

и изфучах навън


Да ми има проблемите човек, ама на, гризе ме че не взех червената

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, има ги розовите мании навсякъде по света. в гръцко - особено яко. бяхме на гости на наши приятели по нова година и ужас! атинските малки госпожички всичките облечени в нюанси на розовото. дотук добре, модерно било. ама нашите приятели имат момиченце на година и няколко месеца, все още с много къса коса и с гардероб, в който почти не присъства магическия цвят. и представете си следната ситуация - марта се вихри по детската площадка накипрена в дънкова рокля, а разни минувачи й се радват и питат майката: момченце е нали? няма значение, че е с рокля, щом не е розово, а е синьо, значи е момче! мъка!!!!

викица имаше преди време залитане по барбитата. розовото не я влечеше особено много в облеклото, но всичко барбешко...! имаме чувал с кукли, всякакво обзавеждане, тоалети, аксесоари.... и много играеше с тях. преди години й донесох от англия една от приятелките на барби, негърка - много беше впечатлена. никога не сме я ограничавали. списанията барби и принцеса ги получаваше от най-първия им брой до края на 2004 г. заедно с още цял куп: мечо пух, дъмбо, уич, том и джери... нещо географско имаше... абе почти цялата периодика на егмонт. четеше всичко. за тази година си избра да се абонира единствено за уич. куклите барби отдавна се прехвърлени на габица, която засега играе малко с тях. (тя си пада по мечо пух)

та искам да ви кажа, че тези неща се израстват. поне при нас беше така. никога не сме ограничавали децата си от неща, които не са неморални и опасни и не водят до агресия. виж, относно спайдърмените и разните чудовища забраната ми продължи докато се убедих, че виктория е постигнала определена "зрялост". същото важи и за сапунените сериали. после тя самата ги обяви за тъпи. габа пък хич не се вълнува от такива неща... нея я тревожи въпросът къде е таткото на Ру...

Отивам вчера да взема щерката от д.г. и гледам три-четири момиченца с диадеми на главите. Питам една майка - откъде тази диадемка - ами от едно списание Барби ми казва тя, ние редовно си го купуваме. Направо се втрещих. И като ги погледнах момиченцата, всички до едно в розово, само мойта беше с жълта блузка и синьо панталонче. Познайте с кого си играеше, с три-четири момчета строяха паркинг или нещо такова. Ама тя си е такава. Никога не си е играла с кукли, май само някъде към една годинка имахме една кукла, която разнасяхме на разходка с нас и я загубихме. Не, че няма кукли у дома, само че ние разхождахме в количкат кучета, други животни и пр. Не обичаме куклите и това си е. Та за това си мисля, че си играе повече с момченцата, Дядо Коледа и донесе влак в д.г., и момиченцата и викали, че това е мъжки подарък, ама нашата много , много не се вързала. Не можах да разбера как влакчето ще е само за момчета, ама нейси. Иначе по розовото и ние залитаме, та се налага да я скастрям понякога. Така се случва, че повечето дрехи съм и ги купувала без нейно присъствие, та съм взимала розово, само ако наистина ми харесва. Иначе ми е викала в книжарницата :"мамо, купи ми нещо розовичко". Направо да полудееш. И следва едни пазарлъци, но аз на таз мания не се поддавам и мисля, че все още удържаме фронта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе, само да попитам всички майки тук, вие кога сте расли? не сте ли ходили на градина с ония карирани престилчици, после на училище с униформените престилки с бели якички, после в гимназията пак униформи. че то тогава всички ходехме еднакво и от зор, че нямаше избор. ами чак си бъркахме обувките след часа по физическо. ами модата на кларковете, ами еспадрилите, ами .... и какво? сега жени с вкус ли сте? подбирате ли си с внимание дрешките? мисля че да. едва ли сте станали затъпели лели, водещи се по последната дума само защото като деца сте били еднакви с другите. абе що не оставите децата да се радват. божеее, аз как си мечтаех като малка да съм принцеса. вие не сте ли мечтали? айде не прекалявайте.
да са ви живи и здрави щерките че мойто е мъжко. и там не е лесно, ей ;))

Направо ти завиждам :))))) Отдавна се възхищавам на начина, по който успяваш да се справяш с децата (е, само от постингите съдя де :))) Опитвам и аз така, и като гледам, най-важното е да вярваш в това, в което убеждаваш децата...

хм... аз май съм закъсняла за цялостно превъзпитаване... но пък ми беше толкова забавно да гледам как тя се превръща в коренно различен от мен човек щото мен с рокля можеш да ме видиш веднъж годишно, че съм пропуснала първия момент...

всъщност и двете с нея сме на мнение, че списанието е по-скучно от Мечо пух например, а и куклите (и при нас са 2) имат само едно предимство - по-трудно се чупят, иначе са толкова еднакви....

Кръгом обратно и вземай керемиденото...
(сериозно, страхотна керемидена жилетка видях в един магазин, ако е същата, не е за пропускане :))))))

Купи червената, и детето ти ще бъде различно, червеното носи друг тип самочувствие, нали знаеш? хората когато трябва да се представят добре обличат червено.... като едното нищо ще започнат да я следват розовите принцеси!

(между другото, проблема е в полата на къдрички сигурно)

усмихна ме

подточка а. Имало и по-зле от нас - барбитата са само 2, без аксесоари :)))
подточка б. Има светлина в тунела :)))

А между другото - наскоро в поредната "премислица" по приказка с Катето установихме, че няма нищичко за таткото и дядото в Червената шапчица, та си я доизмислихме...

хехе... точно за такова си мечтах е, любими играчки имаме други - конструктори и пъзели, но с тях не може да се играе на семейство - мама, татко и аз....

"мамо, купи ми нещо розовичко" - направо подивявам (вътрешно), и абсолютно твърдо отказвам... Има и друга, не по-лека форма - мамо, купи ми "нещичко" - ще кажеш, че стои гладна и без играчка, а в количката няма абсолютно нищо, което да я зарадва...