Иска ми се да коментирам, както ти ги наричаш "безцелните похвали".
Според мен безцелна похвала няма. Когато детето я очаква - сигурно си я е заслужило. Дъщеря ми, когато изпусна да й кажа "браво", си ръкопляска сама. Е, и аз се включвам, ама след дъжд качулка май излиза - като нещо изпросено
Неочакваните похвали, според мен, са най-важни. Когато например седи и си играе самичка, е тогава е момента да се похвали, да й се каже какво добро дете е и т.н. Вместо да наблегна на момента, в който се опитва да извади очите на котката или да яхне кучето...Това би трябвало да я стимулира да продължи да се държи по този начин.
Аз избягвам да използвам много често забележки, за наказания да не говорим, щото Ралица прави точно обратното За сметка на това, като я похваля виждам, че се радва и се опитва всячески да продължи да се харесва.
Наскоро четох в една книга следната препоръка за похвалите и наказанията - те трябвало да бъдат в отношение 9 : 1 похвали спрямо наказания/забележки. Тази теория много ми допадна и напоследък я прилагам - за сега е променлив резултата, но със сигурност има такъв

Ралица, 20.Х.02г.