а аз мисля, че съвсем добре си е отговорила

докато детето порасне то ще промени доста от знанията си, в ранна възраст слагаш някаква основа и детето като расте се надстройва над нея и така

Аз бях писала тук веднъж, че изчетох един куп книги и накрая седях объркана с мисълта, че никоя не може да се отнесе към дъщеря ми, и ще ми е по - лесно аз да напиша за нея... Много е трудно да вземеш нещо от някъде и да го хармонизираш с личността на детето ти, а не да го приложиш буквално. Много често съм реагирала абсолютно спонтанно в дадена ситуация и после съм прочитала, че това е правилната реакция. Само, че ако можех винаги и във всичко...
Когато обаче, съм забелязала ефективността или респективно обратното на даден "възпитателен метод" /Сещам за Крупская при този израз и ми прилошава/, го обсъждам надълго и широко със съпруга ми, дори да му се затварят очите вечер, и когато сме единодушни съм като цербер по отношение на всички. Ако искат да общуват с това дете и то с тях, ще спазват правилата. Аз лично, мисля че е важно детето да е предимно с родителите си до 3 годишна възраст и го отстоявам, каквото и да ми коства. Това е основа, която после трудно ще се руши от който и да било. Разбира се, съм благодарна на правилните и позитивни намеси, но когато съм твърдо убедена, че нещо е във вреда на детето ми изобщо не се церемоня, дори и със себе си
.
И аз изпадам в страхотни терзания кое е добре и кое не, но вярвам, че когато родителите са естествени и непрекъснато показват любовта си, малкото същественце все някак ще ги схване правилно. За бабите и дядовците се примирих с фройдистките теории и се утешавам с идеята, че отношението с тях е пак вид добро възпитание, както пишеше и в един от постингите.
За смъртта не знам. По - малки сме от вас и още не ни се е случвало. Но мисля, че децата имат достатъчно силна фантазия и механизми са самосъхранение и сами си избират по - лекия вариант за приемане. Тя сама ще те насочи.

Ако видя таткото да чете книжка за възпитание на деца, събличам се гола да играя обреден танц на покрива на блока по пълнолуние
Съвсем като за изпит, в нощта преди да ни изпишат от болницата, прочете няколко страници от Спок и даже се абонира за някакви онлайн новини от от kidshealth, или нещо от сорта. Но знанията му се изчерпват до следните две изречения от Спок (импровизирам): "Бебето не е толкова трошливо, колкото изглежда" и "Родителите трябва да постъпват така, както им диктуват инстинктите."
Иначе на теория уж нямаме кой знае какви различия в подхода, отношението и приоритетите.
Виж обаче предчувствам огромен проблем когато вземем да й обясняваме за "нещата от живота". Там няма как да не си противоречим, защото двамата сме на съвсем противоположни позиции. Абе класически пример за доброто и лошото ченге сме. Колкото аз съм толерантна, добронамерена и наивна, толкова той е консервативен, резервиран и пресметлив. Та ще й се поразмъти главата, но ще го решаваме в движение и според нейните реакции.

Бабите са на съвсем отделна сметка. Имам чувство, че станеш ли баба, автоматично загубваш всякаква възможност да възпитаваш и почваш да гледаш на внуците си като на някакви полу-хора, полу-божества.
Ето, аз съм доста по-либерална от бабите, по рядко казвам "не" и съм доста склонна на преговори и компромиси, но въпреки това след среща с бабите Цвета се разлигавва до безкрай. Но и двете баби ахкат и се прехласват по всяко нещо, което направи дребосът и на него, естествено му се вирва носът до небето. Не дай боже да му направиш забележка за нещо, на което бабата му е викала браво до припадък, истерията е почти сигурна. Нещата се оправят чак след карантинен период от седмица без славословия.

За смъртта мен лично обяснението със звездите не ме кефи. Изобщо имам голямо притеснение до колко ние можем да си позволим да фантазираме при обяснение на всякакви биологични и физични процеси. Много ми е лесно за всяко нещо да си измисля някаква легенда, но не знам до колко е редно и какво ще стане в главичките им, когато осъзнаят, че не е точно така. По-скоро бих обяснила нещо от сорта, че да тези хора ги няма вече, не можем да ги видим и да ги пипнем, но те са в главите и сърцата ни, можем да си мислим за тях, да си ги спомняме. Ако много силно искаме, могат даже да се появят в съня ни, за да ни прегърнат отново, или да си поговорим. И че трябва да разкажем и на нашите потомци, които няма да ги познават, колко добри хора са били. Също така бих й обещала, че ще направя всичко възможно да не умирам преди да видя внуци:) А тогава тя ще си има нейни си деца и няма да й пука толкова за мен:)

Като съм казала, че след смъртта човек го няма, изобщо не съм уточнила къде е, тъй като самата аз не знам...просто съм казала достъпната ми истина - няма го при нас такъв, какъвто сме го познавали, не го виждаме повече в нашия живот- къде е грешката тук? И къде е атеизмът или религиозната трактовка? Тоест отговорът остава отворен за допълване по собствено убеждение.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Май си права в това...
Аз например никак не искам синът ми да изпитва нещата, които са ми били неприятни в детството ми. И всячески се старая да му ги спестявам. Което не означава, че съм безотговорна спрямо възпитанието му. Просто използвам коренно противоположни методи.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

абсолютно съм съгласна, такъв е и моят подход - фактите от живота - смърт, раждане, правене на бебета и прочие, трябва да се обясняват максимално точно. ясно, че не всичко ще стане ясно от първо обяснение, но все нещо остава в главата. едно е когато разказваме приказки(за дядо коледа например ), съвсем друго когато обясняваме природата. моето мнение е, че не трябва да се смесват легенди с наука. разбира се, ако самите родители вярват в определена теория или религия, напълно естествено е да обяснят нещата спрямо нея. но за тези факти трябва да говорим искрено и естествено.

И аз така мисля. Например ние на Цвета още преди да забременея й бяхме казали, че бебетата се раждат от мамите, а татковците ги правят. Как точно става това, на този етап не я интересуваше. По-късно и казахме, че бебето и е в коремчето на мама и тя ще отиде да го ражда в болница, защото там се раждат бебоците. Прие го страшно спокойно и даже от време на време слага ръка на корема ми и вика:"Мамо, бебето рита!", това е копиране на нашите реплики. Малко се отплеснах, но исках само да дам пример, че нещата не бива да се преиначват и да се скрива от децата истината за нещата от живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е на Спок. Хаим Гинът. И всъщност идеята му беше не да говориш така по принцип, вместо да си питаш по човешки как е минал денят, а когато видиш, че детето не е в настроение, констатацията "Днес си имал труден ден" би могла да го насърчи да сподели с теб повече, защото самата реплика го кара да се чувства разбран.
Както и да е, наистина повечето от примерните диалози в книгата звучат нелепо...

Ей сега ходих да я галя докато спи, толкова съм гузна и така се мразя в момента! Преди да легне разля една чаша с мляко на пода, и понеже напоследък и се случва доста често, така и се развиках, сякаш го е направила нарочно...
Успокоявам се, че поне никога не и слагам някакви етикети, че е еди каква си, задето е направила или не нещо.
И аз много често се замислям за браненето на авторитет. Съзнаваш, че нищо толкова няма да стане, ако отстъпиш, но си твърд само заради идеята да предотвратиш други пъти, в които ще ти се налага да си твърд...
Мъча се да свеждам до минимум забраните, но понякога избухвам за нещо така глупаво и се мразя...

За различното възпитание. Според мен дори е полезно, нека детето да разбере, че хората са различни. Да свиква да се адаптира към различни характери.
Бабите хич няма да ги коментирам, така съм набрала, че ако почна...

За умирането скоро стана въпрос, докато четохме "Снежанка" и аз много се притесних, че ще пита какво значи, но тя не прояви интерес, въпреки че после разказва как вещицата иска Снежанка да умре, сякаш знае за какво става въпрос.
Според мен няма правилно обяснение и не искам да го мисля от сега. Според ситуацията ще му мисля на момента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

истината е, че всички допускаме грешки при възпитанието, но явно е много мъчително да го признаем. Някои не искат да го признаят и пред себе си. И аз водя подобни диалози с нашите. Явно е неизбежно. Баща ми побеснява като му кажа, че те са виновни за поведението на сестра ми и му изредя конкретни грешки. Що се отная до нея, просто е склонен да казва на черното бяло, само и само да не си признае, че е бъркал...
Ние тук пък сме другата крайност - все се терзаем дали постъпваме правилно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и още една специална благодарност!

неочаквано за нас, свекър ми почина няколко дена след като четох тази тема... определено ми беше по-лесно да обясня нещата с ваша помощ... а и Цар Лъв вече ми беше дал начална скорост...
Как го прие ли - първо като че ли хич не и пукаше, после се натъжи (спомни си за таткото на Симба), а от втория ден насам си говорим за дядо, който е най-ярката звездичка, ей там, съвсем близо до нас, която си говори с една моя любима баба, за която много съм и разказвала...

Интересно - покрай Снежанка и някаква случка, разказана в градината (незнайна за мен), преди година няколко деца от групата започнаха да играят на умрели - "Аз съм умряла, ела ме целуни... мамо, а вие кога ще умрете?" разпитваше ме много и за починалата ми баба, от която знам много песни...

друго - и аз като други се замислих за това, за колко много неща настоявам (буквално се заинатявам точно като нея), само за да не си загубя "родителския авторитет" - вече често се усещам кога го правя просто защото "аз съм решила така, за да не ми се налага тя", а не защото тя иска нещо, което е неправилно... тъжна работа, погледната отстрани...

още веднъж - Благодаря ви!