Писаниците в темата за наказанията ме наведе на мисълта за един друг проблем. Имала съм го и съм го обсъждала и с други родители наживо, но ми е интересно да чуя и вашите мнения. Става дума за момент, в който детето е получило неправилна или невярна информация от учител /педагог, лелка/ и когато му обясняваш, че това не е точно така, то ти отвръща с думите: "Ама Госпожата/Господина така каза", понеже мисли или е научено, че щом този човек е преподавател, той е ВИНАГИ прав. Как сте постъпвали в такъв момент.

>O< <<<<<<<<

Това е една чудесна възможност да запознаеш детето с концепцията за различните истини - демек истина според ситуацията или истина в зависимост от гледната точка.
Нещата с това кое е вярно и кое не в никакъв случай не са двуизмерни, както до този момент си е представяло детето и като зададе такъ въпрос, имаш възможността да му разшириш познанията.
Така или иначе няма нито едно нещо, което да е истина за всеки обект и във всеки контекст.

Не мисля, че е правилно да си затраеш и да кажеш "Еми щом госпожата така казва...", нито да се нахвърлиш върху нея с обидни епитети и да я изкараш тъпа кокошка.
Знаеш защо и двете неща не са правилни, иначе нямаше да повдигаш въпроса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но от съвсем мънички говорим на децата, че не всичко което виждат и чуват е истина. и че има хора които говорят без да знаят. Това е опасна работа, знаем си го... на моменти се съмняват и в неща които са си чистата истина /какво е всъщност истина..../

че като някой им каже нещо което им е интересно или са чувал друго от нас е добре да го обсъдим, проверим

Всъщност вечерята е една голяма говорилня

този метод обаче прави децата недоверчиви, но поне си проверяват инфото по няколко начина

Опитвала съм се да не руша авторитета на учителката и не отхвърлям нейния метод/начин освен, ако не е фрапиращ напр. грешен резултат при решение на математ. задача и обяснявам това с това, че на всеки човек му се случва да сгреши без да иска. Показвам и друг път на решение /или казвам и моето мнение/ и питам детето дали се досеща за трети начин или за мнение, различно от тези две. Просто опитвам се да помогна на децата си да мислят творчески

Да разгледаме други 3 аспекта на явлението г-жата каза:

1. Г-жата изобщо не е казвала такова нещо, но детето твърди че е така. Т.е. сгрешило е нещо, но се "оправдава", грубо казано с г-жата.

2. "Г-жата каза" е много безболезен начин да се напише по-дълго домашно. Искам да кажа, че ако аз кажа да се решат още 10 задачи от сборника, следват едни пазарлъци, абе какво ли не. Обаче когато г-жата каже, няма шикалкавене.

3. Децата също толкова категорично цитират родителите си пред учителите. Там пък е "Мама (тате) каза..."

Аз съм на мнение, че докато е в час учителят е като футболен съдия. Крив-прав, той отговаря за всичко, така че място за външни намеси няма. Учителят трябва да има авторитета и уважението на децата. Всеки греши. Родителите вероятно най-много. Най-малкото защото нямаме готов сценарий (план на урока) и не сме чели урока си предварително

На мен взе да ми се случва това съвсем отскоро и досега не бях мислила по въпроса. Как реагирах първия път, тъй като ме хвана натясно, първото което ми дойде да кажа беше: "ти ще слушаш госпожата, когато си в училище. Когато си с мен, ще изпълняваш това, което ти кажа АЗ..."

Втората ситуация се случи днес и на нея не реагирах, понеже не знам как а и не се наложи в момента. Значи, в междучасието госпожата им пуска ТВ докато си ядат сандвичите. Това е много лошо, но тя явно си почива малко по този начин. Освен това разбрах, че въпросната госпожа не е много добре с нервите напоследък и затова... се опитвам да погледна и от нейна гледна точка. Та, като я прибрах от училище, тя ми каза, че като сготвя и тя седне да яде, ТРЯБВА да й пусна нещо да гледа, защото госпожата така ни пуска като ядем в училище

Аз си замълчах, тя, естествено, забрави после, но... все някой ден ще се сети ТОчНО като седне да яде, тогава какво да й кажа, не знам... сигурно пак същото: в училище госпожата може да прави така и така, но тука е в къщи и ще правим каквото кажа аз...

Идеи? Още е малка за подробни обяснения, на 5 е...Надали ще осъзнае, ако почна да й говоря за различните видове истина и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"понеже мисли или е научено, че щом този човек е преподавател, той е ВИНАГИ прав"

Ами никога не съм поставяла така нещата. Преподавателят, лелката, съседката, родителите - това са обикновени хора, които често правят грешки. Дори и в областта, в която са най-силни, е напълно възможно да грешат и това нито е срамно, нито забранено, нито авторитета им би трябвало да се гради на това.
Специално сина ми сме го учили да се отнася с разбиране към грешките на възрастните и да има винаги едно наум.
Естествено, че му е криво, когато той е прав в някакво твърдение, а възрастния човек в някакъв криворазбран опит да запазва авторитета си, грубо му отнема правото да обясни теорията си и начина на мислене. Ама това е реалния живот, хората са несъвършени :)

Опитваме се да го научим да мисли с главата си, а не да разчита сляпо на чуждия опит и познания. Обясненията и споровете често са досадни и губят много време (а и все по-често ми се налага да си признавам, че не съм в час с тематиката), но щом баща ми е съумявал да прави същата мозъчна гимнастика с 3 деца, би трябвало аз поне с 1 да се справя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитвам се да разбера защо г-жата пуска тв. Мисля си, че така отвлича /привлича/ вниманието на децата към ТВ, а не да се гонят със сандвичите и да се закачат и да се замерят с кашкавалчета.
Вкъщи обаче нещата са по-различни, така че не е проблем.
Нещо като това, че през зимата човек не може да тръгне с летни дрехи.

**
Нашата г-жа напр. ги кара да си носят някакви игри за междучасията. Може някой родител да се сърди, че децата не излизат да играят, но вариантът на г-жата е по-добрият. Много добре се отрази на дисциплината и навиците им.

за излизането в междучасието да споделя нещо

нещо което ме накара да изпитам възхищение към методите на учителите в Германия. Живяхме известно време там /мъж ми беше на специализация/ и големият син естествено тръгна на училище.

Като го записвахме получихме интструкция /всички инструкции са писмени които ти дават/ детето да има закукска от къщи. Плаща се и символична цена за да получават мляко /ванилия, натурално, ягода, банан, шоколад/ към закуската

Като попитах синът ми кога закусват, той ми обясни, че след 3-тия час всички си вадят закуската, дежурните раздават млякото и всеки закусва седнал на чина си. Никой не крещи, вика, тича и т.н. докато закусват. Учителката е извън кабинета

Другото е, че там ако сгафиш в час те наказват да излезеш отвън. Три излизания и имаш предупреждение за изключване. И след това наистина изключват...

Ами просто не знам какво да кажа. Не ми се разказва прясна случка от вчера, че още ме е яд. Случка не от междучасие в БГ, а от учебен час в БГ!
Просто имам чувството, че съвсем скоро без проблем някой "по-темпераментен" ученик съвсем безнаказано ще извади и нож в час.
Значи говоря за сбиване в час, по повод на което родителите на побойника се оправдават с темперамента му. Такъв си бил, видиш ли ти.
Ми хубаво, обаче аз ако съм мързелива и отида някъде на работа, не знам кой ще се съобрази с това ми качество и кой би се отнасял със същото "разбиране" към мен. Много се дразня от липсата на ред.
Ако навсякъде се държи за реда, нещата коренно ще се променят.
А сега хората, които държат да има ред са едва ли не смешни в очите на някои. Тук се опирам на своя опит и на опита на съпруга си, който по същия начин като мен става "смешен", когато изисква от хората си съвсем елементарни неща, които ИЗОБЩО не би трябвало да се коментират дори.