Ot kakuv pol iskahte da imate dete- momche ili momiche?I zashto.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ето как е при мен.
Наскоро, не помня точно по какъв повод забелязах, че винаги, ама абсолютно винаги съм мислела за бъдещото си потенциално дете като за дъщеря.
Още от времето, когато съм си играела с кукли и по-нататък, когато започнах да навлизам в пубертета и се зародиха първите ни разногласия с родителите, запонах да си правя списък на "грешките", които никога не трябва да допускам със своите деца. Тогава пак си представях едно или две момичета. Даже какво ти представях, на мен и през ум не ми минаваше, че може да не са момичета.
И така чак до възрастта, в която волно или неволно, започнах да се замислям за деца, от позицията на евентуална майка. И тези деца, каквото и да си мислех за тях, все бяха дъщери.
Един ден в този клуб беше пусната тема за психиката на мъжките и женските майки. Аз веднага подсъзнателно причислих себе си в групата на женските и гледах на тях като на "нашите", а на мъжките като на "другите". Докато в един момент не осъзнах, че аз всъщност все още нямам деца и изобщо не е сигурно, че ще имам дъщеря. Просто това винаги ми е било като даденост и чак сега се замислих, че всъщност може и да не стане така.
Идеята да имам син ми е много чужда, направо си казвам, че не искам. Сигурно е от дългогодишната ми нагласа, но просто момичетата винаги само ми били много по-симпатични и въобще... Повече се радвам, когато някоя приятелка роди момиче. Не знам защо, на мен лично са ми по-приятни момиченцата.
Притеснявам се, че ако имам момиче и момче, ще обичам момичето много повече... Което е гадно, макар че е много често срещано, само че по обратния начин. Майките почти винаги обичат повече синовете си, отколкото дъщерите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е вярно, че майките винаги обичат повече синовете от дъщерите си, собствен опит . различните деца, било то дъщери или синове, имат различни индивидуалности и родителите изразяваме любовта си към тях по различен начин. it's that simple ...
когато забременях за първи път исках да родя момче. единствената причина за това ми желание беше, че всичките ми братовчеди и братовчедки имаха съмо момичета, а аз обичам да съм различна... е, и аз родих момиче. видях, че не е толкова лошо да съм като тях. от там нататък ми беше все едно дали ще е момче или момиче, важното е да е здраво . сега няколко години по-късно имам две момичета и едно момче, и все пак съм различна от братовчеди, братовчедки, зълви, снахи и прочие роднини - само аз имам три деца . и всичките си ги обичам много .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен има добри и не толкова добри майки,а не майки на момчета и майки на момичета.Аз пък винаги съм мечтала първото ми дете да е момче,мъжете са по-благородни,по-интелигентни,по-целенасочени,по....по....трудно ни е на жените да си го признаем,но с времето и опита тази истина става все по-осъзната.Да си майка на момче,което е възпитано добре,което е любознателно и организирано,състрадателно...е нещо несравнимо,също така да виждаш как пред очите ти израства мъж,който знае какво иска от живота и най-важното как да го постигне,да това си е щастие

Аз исках момче, но не ми се уреди въпроса

>O< <<<<<<<<

Винаги съм си представяла, че ще имам син, знаех как ще се казва още от детските си години, не съм допускала и за миг, че няма да родя момче - и наистина родих момче. Съдба!
Исках да е момче, защото си представях, че те са по-директни, по-малко истерични, по-твърди, по-отговорни за постъпките си, че имат по-силно изразено чувство за достойнство и справедливост, че са по-последователни в отстояването на мнението си, по-смели, по-неуязвими. Сега трябва да призная, че действителността е доста по-различна от представите ми. Сблъсках се с неподозирани трудности, произтичащи именно от гореизброените качества - наистина са по- директни, та чак до грубост понякога; не са истерични, но трудно потискат изблиците си; твърди са до степен, че стискат зъби и нищо не споделят; чувството им за справедливост и достойнство ги прави неукротими бунтари, от което последиците са непредвидими, но обикновено отрицателни; отстояването на мнението е спорт, който изнервя - дотолкова се включва на въоръжение инатът им, че направо мога да кажа, че са неотстъпчиви; смелостта се изразява в пълно неблагоразумие, а иначе са много по-уязвими от момичетата, но го прикриват с нагло и безцеремонно поведение.
Не съм разочарована, но съм направо смаяна от липсата си на прозорливост...
И от момента на раждането му го приемам като най-голямото предизвикателство в живота си.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Аз исках момиче, но и на мен не ми се уреди ... а и докторите са виновни, виждаха момиче, дори и дения преди да се роди сина ми ! Е поне изненадата беше пълна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен не може да се каже момчетата са такива, а момичетата онакива. Децата са различни и притежават различни качества на характера които не се влият от пола. Но наистина всеки има в представата си определен образ на желаното дете. Странно от какво се определя той. Дали се формира с годините или някога нечие дете ни е впечатлило или разочаровало с нещо...Или може би е израз на нашите нереализирани желани черти.

При мен пък е обратното. Като дете не съм мислила дали искам момче или момиче. Но когато мисълта за дете взе да се прокрадва в съзнанието ми....детето винагие е било момиче. Някакси винаги съм се виждала като женска майка. Но бях убедена, че ще родя момче. Напук на това което искам. През цялата бременност се опитвах а свикна с мисълта за момче. Дори не исках да си мисля за така желаното момиченце от страх да не се настроя негативно към момчето, което смятах, че неизбежно ще родя. Но дълбоко в себе си изобщо не се виждах като майка на момче. Даже към 6тия месец купих СИНИ спални комплекти за да се настроя на момчешка вълна:))) . Представи си какво беще щастието ми когато в средата на 7мия месед доктора ми каза "МОМИЧЕ е!" Този момент няма да го забравя никога. За пръв път в живота си усетих какво значи буквално да летиш в "розови облаци" :)))) Хехехе:)) Не спрях да се съмнявам до края на бременноста, дори първите ми думи след като взех да излизам от упойката бяха "момиче ли е" :))) Въпреки, че добре чух "Честито, имаш момиченце 2,900" :)))

А защо ли съм искала толкова много момиче? Имам едно такова заседнало мнение. Не знам защо така се е формирало..може би на базата на мъжете и жените които съм познавала в живота си....Съдбата на момчетата е един ден да се разделят емоционално почти окончателно с майката. Не става въпрос за обичта към нея, а за близостта. Тази близост се пренася към жена му или към друг, но момчетата съзнателно или не "късат" тази връзка, която при момичетата се запазва (разбира се ако няма някакъв нерешим конфликт м/у майка и дъщеря). Дали защото са еднополови или поради други причини не знам. Аз също имам силна връзка с майка ми и бих искала да изградя такава и с дъщеря ми. Да имаш истински приятел в лицето на майка си е нещо страхотно!

Затова сигурно съм така пристрастена към момичетата. А и си мисля, че безспорно по-добре ше разбирам момичешките нужди и проблеми, отколкото момчешките.

Но си мисля, че желанията ни за пола на детето са израз на нашата собствена индивидуалност и емоционалност....а защо не и на неосъществени мечти:)

Мисля, че характерите се оформят също и в зависимост от пола - вероятно защото дори и подсъзнателно, дори и да се стараем да го избягваме всячески, все пак възпитанието и отношението, които получават момичетата и момчетата е различно. Това, което бихме поощрили у едно момче, не бихме го направили с едно момиче и обратното. Така постепенно ги изграждаме различни, а всеки от нас си е задавал въпросът "защо в мен виждат мъжа/жената, а не човекът. Странно е наистина, но докато се борим за укрепване на общочовешките ценности у едно дете, най-неусетно ги пречупваме през пола му. Вероятно затова интепретациите на уж едни същи неща са толкова различни при мъжете и жените...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

ммда:) Така е, само, че това за което ти говориш спада по-скоро към сферата на половия диморфизъм:). Имаше едно интересно изследване, което показва, че не можем да "възпитаме" момче или момиче. И това е защото децата се раждат с тази даденост. Дълго време се е смятало, че поведението на детето става мъжко или женско в зависимост от това как е възпитавано. Но сега има открит един специален център в мозъка наречен "ядро на полов диморфизъм" (или нещо такова) което е различно при 2та пола (при мъжките индивиди е по-голямо). По този начин обясняват и транссексуалността. Родило се момче, но в мозъка му има женско "ядро". Така въпреки мъжкото възпитание тези мъже цял живот са се чувствали жени. И обратното - с жените.

Всъщност аз неправилно се изразих в предния постинг. Мисля, че бях написала, че "чертите на характера не се влияят от пола". Имах в предвид, че смелостта например не е само мъжко качество, а чувствителността женско. Те присъстват и при двата пола, но имат различни прояви...Има много чувствителни и сантиментални мъже, които обаче просто не дават израз на тази своя черта защото "не е прието"...Докато в същото време една не толкова сантиментална жена може да изглежда 10 пъти по-сантиментална, защото "за жените е нормално"...и това е точно заради приемането или не на определено мъжко/женско поведение от обществото. Абе излиза, че е много комплексно изграждането на една личност:) Характер(вроден)+ пол+възпитание+среда...сложна работа:)

Уф...Извини ме за дървенофилософския постинг....:))