Имам нужда от съвет. Значи синът ми е на пет години и половина и от около месец се е променил страшно много. Направо не мога да го позная. Никога не е бил кой знае колко послушен, винаги е имал енергия в излишък, но се разбирахме и никога не ми е създавал особени проблеми. От известно време обаче е направо неузнаваем. Не слуша изобщо, предизвиква ме непрекъснато, прави ми напук, изпада в истерия/очевиден театър/, когато не стане това, което той иска, няма капчица търпение.. Охх, направо не знам какво да правя. Не беше такъв... Учителката в градината, която никога досега не беше се оплаквала, онзи ден ми каза, че следобяд не спал и с някакво друго момченце станали, говорили си, не знам още какво правили, но общо взето пречили на другите да спят. Това да не е някаква трудна възраст... Споделете вашия опит. Как да излезна от тази ситуация? Опитвам се да бъда възможно най-търпелива, но той просто си играе с мен. Чак ми става смешно, като се сетя как се гоним из целия апартамент в опит да го напляскам по дупето/което преди почти не бях правила/... не че сега успявам де Сякаш се опитва да докаже, че не ние, а той ще реши какво да прави с живота си. Сериозно...

Редактирано от T.o.n.y на 25.09.04 16:57.

При мен това се получи на 4-5 г. възраст и се изрази най-вече във собствено мнение по въпроса за това кои дрешки да облича. И на мен сега ми е смешно, като я видех сутрин накипрена със червено горнище на анцуг, оранжево долнище и розови чорапи, направо ми призляваше и минаваше около час докато я убедя да сменим поне едното ... Естествено след това закъснявахме за градина и за работа, но ..
Аз го отдадох на това, че точно по това време престанах да я поплясквам по дупето, както правех до тогава при непослушание, но твоят случай доказва, че явно не е било това, така че май трябва да питаш в клуб психология. Успех
Завиждам ти, че имаш емоциите на тази възраст, толкова са сладки тогава, дори в непослушанието си

а за дрехите изобщо да не говорим... не мога да повярвам, че е момче - такива претенции, такова чудо... Но там съм го оставила да прави каквото си иска/като си спомня колко зле се чувствах аз, когато ми казваха как да се обличам...много несправедливо ми се виждаше - все пак аз ходя с тези дрехи, а не те!!!/ Но синът ми е просто уникален - нито аз, нито баща му сме толкова суетни. Това си отивало, това - не. Не, не съм хубав така, няма да ходя на градина!!! Нямам никакви дрехи/това вече ме кара да се смея с глас/ И ефектът от цялото това умуване сутрин е, че ходи с почти едни и същи дрехи през цялата седмица - решил е, че с тях е хубав и това е. Съвети не приема Но с това съм се примирила. Опитвам се да му дам свобода, но той вече посяга на моя авторитет. Може би именно това ми е грешката...

Мисля си, че като го гониш, за да го пляснеш по дупето, на сина ти му става забавно.
Та това си е някаква игра в неговите очи.
За да изиграете отново същата игра, мъничето съобразява, че трябва първо да направи някаква беля, да привлече вниманието на мама и тя да го подгони отново.

ох, де да беше така... За да стигнем до шамарите, преди това е имало поне 10 минути викане, тръшкане, плач, а аз вече наистина съм се ядосала/което не е толкова лесно, уверявам ви/... И двамата сме вече уморени един от друг и стигаме до шамарчета и не особено любезни реплики/особено от негова страна - градината е просто незаменимо "училище" в това отношение/. Не, не, шамарите изобщо не са определящи - всъщност много рядко стигаме до тях/мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка/. Аз поне не виждам никаква полза от каквото и да било физическо насилие/та дори и шамарчета/. За мен те са израз на някакво мое безсилие и винаги после съжалявам, че съм го ударила, а на него също не му е никак приятно - та дори и с цената на гоненицата

Аз не съм имала такива проблеми с големия ми син - той е толкова уравновесен!
Но малкия - ооо - това е друго нещо... На 2 годинки и 9 месеца е, но като четох твоя пост - все едно за него говореше...
Моят съвет е да ангажираш вниманието му с това да ти помага - да извършва прости поръчки, като задължително след като е изпълнил нещо го похвалиш - какъв помощник е, как добре се е справил, колко е пораснал и др. подобни.
Има периоди, в които децата по една или друга причина болезнено искат да са по-големи. Именно заради това равнопоставеното отношение, отношението - "Ето, ти си голям и вече помагаш на мама (татко)" помагат на децата да преодолеят тези кризи.

звучи много разумно Ще опитам. Благодаря ти.

И аз като те слушам, все едно за моят син говориш . Само, че моят беше избягал от спалното помещение в градината, промъканл се до салона с пианото и започнал да свири някаква какафония. Нали си представяш, тишина, всички спят и изведнъж оглушителен шум от блъскане на клавиши! Само това да беше - бял кахър! Следва 1-ви клас. Всеки божи ден на излизане, госпожата ми казва: Извинете, може ли да поговоря с вас на саме.... Какво ли не опитвах: говорих, мълчах, наказвах, поощрявах, бих, вечер двамцата (аз и сина ми) на колене отправяхме молитва "Моля те, Дядо Господи, помогни ми да стана послушно момче!"
Сега, вече на 8 и 1/2, като че ли нещата се поуспокояват.
Успех и търпение! Рецепта за буйни деца няма

Аз в детската градина никога не спях:)Един път баща ми дойде да ме вземе и леличката ме намери под леглото:)С една приятелка се замервахме с пантофи и моят падна отдолу:) ПОмня че леличките изобщо ги нямаше...
Най ми е странно защо карат насила децата да спят... Ако не му се спи на детето да го оставят намира...Да го оставят в изгралната зала да се занимава с нещо... Да не го държат при децата, които са заспали....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно, това е някакъв период.
Като изчетох всичко написано от теб, детето ти е добричко.
Преживява някаква фаза на по-бурен растеж, това е.
И големият ми син (13 год), по принцип много добро и лъчезерно дете, на няколко пъти е преминавал през такива етапи, но за кратко (слава богу).
Ела обаче го виж сега, като го друса пубертетът. Както се държи мъжки и възпитано, така изведнъж изпада в истерия, че и на рев го избива...Пресен пример-вчера са РАЗРЕВА, че хвърлих 4 поредни шестици на Не се сърди човече. Такива ми ти работи...Обаче, ела да видиш колко грижовен и добър батко е, като види бебчо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите