изпитват такава ревност спрямо синовете си?

Защо се бъркат толкова много в живота на синовете си и очакват от децата им да ги обичат вечно и да са им много много благодарни че са ги родили?

Може би не искат да възприемат децата си като отделни личности...или са големи егоистки

Хм...защо мислиш, че това е специална категория "майки на синове"?
Според мен е общовалидно и не опира до пола на детето, а до типажа майка.
Междувпрочем ти имаш ли син ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това някакви лични наблюдения ли са, собствен опит, споделена болка...?
Защото обобщенията са опасна работа

В частност и аз съм била свидетел на подобни случаи. Бившата ми свекърва... добра жена, ама иначе майка-орлица, така и не разбра, че и двете й деца са отдавна пораснали. Ама тя се бъркаше повече в живота на дъщеря си (за мой късмет ).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-ярко е изразено при категорията майка-единствен син

А че го има и спрямо дъщери е вярно, но сякаш не е чак така ясно изразено

Междувпрочем имам 2 сина

На този въпрос би трябвало да отговорят именно жените които визираш.
Тук май пишат малко жени с големи синове/ако имаш предвид ревност спрямо други жени и въобще личен живот/ и най-вероятно отговорите ще са предположения и интерпретации на тема 'моята свекърва'. Аз и такова не мога да направя защото не усещах ревност от моята свекърва, беше толерантен широко скроен човек...като сина си.
Моя син е на 15, откакто се роди до преди известно време го наричах с галено умалително име. Като порасна един ден ми каза, че не иска да го наричам така а с цялото му име, особено пред приятелите му. Стана ми и смешно и тъжно, но колкото и да ми беше трудно да си пречупя езика, съобразих се с желанието му макар все още да се боря с навика.
Преди месец разбрах, че едно момиче го нарича по същия този начин от който аз трябваше да се откажа. Приятели са, съученици ... стана ми приятно! Не знам дали ще го ревнувам, все пак това са спонтанни чувства, но винаги ще искам да е щастлив.
Да ме обича вечно не искам, само докато съм жива - това егоизъм ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това са наши наблюдения

не ми се струва опасно да обобщавам

А децата ни са отделни от нас, ние сме едно, те са друго. Децата ги възприемаме като отделни личности, много си ги обичаме, но те са си те и затова от малки ги учим да се справят сами

никой не спори с това, че децата са отделни личности :) Който е направил тази грешка да го забрави това, в един момент му се напомня... от живота :)

Аз имам някакво обяснение за тези наблюдения, за това не си задавам такива въпроси, като теб :)

В децата си се вкопчват предимно онези майки, които нямат никакъв личен живот и интереси извън децата и семейството. Още по-трагични са случаите, в които тези жени не получават необходимата за всяко живо същество доза нежност и внимание от партньора си или обкръжението си.
Тогава остават децата - те са зависими и привързани към майките си поне до един момент. Осмислят живота им по някакъв начин.
Истинските проблеми започват, когато и децата пораснат и пожелаят своята независимост - тоест да делят времето си и обичта си и с някой друг, освен с майка си. За жените, вкопчени в децата си остава самотата. Или внуците, ако имат този късмет.

Това са моите дългогодишни наблюдения върху няколко семейства.
И това е пътят, който отказах да поема.

(Обобщенията са опасни, защото ни създават илюзията, че познаваме пътя пред себе си. И вирейки си носа, се спъваме в дребното камъче, което не се поддава на обобщения )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако постоянно се оглеждаме във всички посоки и внимаваме за опасности надали ще изминем много по избрания път

Не е толкова страшно да се спънеш

Защото в съзнанието им битуват древни обичаи, че като са родили момче и са свършили едно велико дело, и се пенсионират откъм останалата част от живота, е и после как да си дадат на някой друг великото творение?

ми то творението да не е само тяхно??

и Велико дело а?