|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Има ли въобще "родителска любов"?
|
|
| Автор |
St.Lucifer (Fallen_Angel) |
| Публикувано | 25.08.04 14:05 |
|
|
, Изкуството да слушаш, изд. "Захари Стянов", 2004, ISBN 954-739-427-4
"В основни линии принципът на Фройд беше: детето е “виновно”, а не родителите.* И това много ясно проличава в собствените описания на случаи, които прави Фройд. Заедно с някои колеги съм показал това в “Коментари относно “Случая с малкия Ханс” (E. Fromm e al. 1966k): Фройд винаги защитава родителите, даже и онези, които най-очевидно са егоистични, антагонистични и враждебни. Бремето, обвинението винаги е насочено към детето. Това дете с тези инцестуални фантазии (а не само инцестуални, защото след това, разбира се, детето иска да убие бащата, да изнасили майката), това дете беше, както самия Фройд казваше, един “минипрестъпник”.
Тази картина на детето като “минипрестъпник” трябва да бъде разбрана динамически като следствие от потребността да бъде защитена родителската власт: да се защити властта и по този начин да се защитят родителите. Ако надникнете в живота на повечето деца, тогава наистина ще откриете, че родителската любов е една от най-големите измислици, които някога са изобретявани. Обикновенно родителската любов маскира – както Лейнг съвършено правилно се изказва – властта, която родителя иска да има над детето. Не искам да кажа, че от това няма изключения. Има реални изключения, има някои любящи родители, виждал съм някои. Но като цяло, ако четете историята на третирането на децата от техните родители през епохите и ако погледнете историята на хората днес, тогава ще откриете, че действително главния интерес на повечето родители е контролът над децата и че тяхната любов се явява нещо, което бих нарекъл един вид садистично преживявяане: “Аз ти мисля най-доброто и те обичам толкова много, че ти не се опитвай да въстанеш против моя контрол”.
Тази любов я е имало в патриархалното общество: любов на бащата, на съпруга към съпругата. Още от времето на Рим децата са били и все още са собственост."
Това донякъде е и моят отговор на двете теми - и другата:
do NOT click Редактирано от St.Lucifer на 25.08.04 14:44.
| |
|
|
|
Да не говорим, че в темата за ГСМ-тата всяка втора дума е "контрол"... Така че, рледи да ми скочат всички "мами" и "тати"-та, нека първо се замислят. Не съм пуснал темата за заяждане, а за размисъл!
do NOT click
| |
|
|
|
По отношение на "мамите", които не пускат децата си по-надалеч от полите си:
, Мъдростта на майчинството, ЕВРАЗИЯ, 1997, стр. 247
... Идентификацията на майката с детето може да приеме и пресилени форми. Има например майки, чието егоистично самолюбие не позволява на друга идентификация осван тази със собственото им АЗ. Те се стремят чрез възпитателни въздействия да постигнат равнопоставеност на детето със собствената им личност, обичат само себе си в детето и дори не подозират, че това е път, по който те могат да предизвикат само едно вътрешно сходство. Вътрешно детето няма да има и най-малко родство с майката, защото една наистина трайна идентификация не може да се постигне по този начин...
стр. 254
... Тази пациентка беше едно 20-годишно момиче, единствено дете на богати родители. Бащата очевидно не бил привързан към семейството и по-скоро се чувствал като гост в къщата. Още от самото начало майката изливала цялата си незадоволена любов върху дъщерята. Тази инфантилна връзка между майка и дете била толкова успешно продължена, че дори по време на лечението 20-годишното момиче все още спеше в едно легло с майка си и всяка вечер преди заспиване сучеше нейната гръд или палец.
Впоследствие на това съблазняване от майката и поради запазване на единството между майка и дете по време на пубертета дъщерята получавала пристъпи на страх всеки път когато майката напускала дома. (...) На мястото на свободата обаче все пак е застанал страхът от раздялата, имащ характера на свръхкомпенсирана омраза към майката.
P.S. Курсивът е мой. Отново искам да кажа, че не целя конфликти!
do NOT click Редактирано от St.Lucifer на 25.08.04 15:27.
| |
|
Тема
|
Re: Има "родителска любов"!
[re: St.Lucifer]
|
|
| Автор |
Dino (притеснителна) |
| Публикувано | 25.08.04 15:56 |
|
|
Това монолог ли е? 
И дали не се бърка "родителската любов" с "психично отклонение" ?  Не съм чела цитираните теми - трудно влизам в клубовете, но сигурно има и други противополжни цитати, които не описваш.
 А това, което си цитирал за мен са "психични отклонения", а не "родителска любов".
 И аз не се заяждам.
Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!
| |
|
|
|
Не ми се задълбава в момента тъй като нямам време. Най -общо.
Аз, убедена съм и повечето родители, не реализират чувство за собственост върху децата си. А притеснението ни намерило израз в опита да се предпази едно дете, което поради своята невръстност се нуждае от закрила, в детските очи представлява опит за контрол и притежание.
И още нещо - ти си написал тази тема от позицията на детето. Но както казваше моята майка и на която се присмивах едно време - ще дойде видов ден и тогава когато застанеш от страната на родителя, едва и само тогава ти ще можеш да научиш що е то родителска грижа, родителска тревога, родителски страх.
Така е било и така ще бъде
Кръговрат. Всяко дете идва на мястото на родителя колкото и да се пъне и развява лозунги. Поради една единствена причина - така е устроен живота.
А основеният фактор тук е времето. Примири се 
| |
|
Тема
|
Re: Има "родителска любов"!
[re: Dino]
|
|
| Автор |
St.Lucifer (Fallen_Angel) |
| Публикувано | 25.08.04 16:04 |
|
|
В отговор на:
А това, което си цитирал за мен са "психични отклонения", а не "родителска любов".
И аз не се заяждам.
Някой се почувства "настъпан"?... Мисля че и в двете темички написах че НЕ ИСКАМ ДА СЕ ЗАЯЖДАМ, а се опитвам да накарам хората да помислят.
Тези цитати ги слагам тук именно защото в битието битуват страшно много опасни клишета - описаните случаи са просто крайни примери, от които НИКОЙ не е застрахован!
"Противополжните" цитати не са толкова важни, поради естеството на теорията.
А, за малко да забравя - да, заяждаш се.
do NOT click Редактирано от St.Lucifer на 25.08.04 16:04.
| |
|
Тема
|
Re: Има ли въобще "родителска любов"?
[re: dodo_dodo]
|
|
| Автор |
St.Lucifer (Fallen_Angel) |
| Публикувано | 25.08.04 16:15 |
|
|
Куул. С един замах на вселенската мъдрост на "мама" разчисти 120 години труд на психоаналитици като Зигмунд Фройд, Хелена Дойч, Ерих Фром.
Не съм от "позицията на детето" - аз цитирам.
Не всяко дете става родител.
Не искам да бъда родител като теб.
Току-що демонстрира последния бастион на отчаяната отбрана на родителската власт - "Когато станеш родител, ще видиш ти!". Бравост.
do NOT click
| |
|
|
|
Обиновена житейска мъдрост
Разбира се, че си от позицията на детето. Личи не само по тенденциозният избор на цитати, а и по демонстрираното упорито бунтарство, което не ще и да чуе чужди гледни точки. Типично по детски
| |
|
|
|
ИМА
но родителите трябва от раждането на детето да живеят с мисълта, че то е отделен човек, който трябва да бъде само насочван, а не насилван във възпитанието
И най-вече да успеят да потдиснат егоизма си
| |
|
Тема
|
 Re: Има ли въобще "родителска любов"?
[re: dodo_dodo]
|
|
| Автор |
St.Lucifer (Fallen_Angel) |
| Публикувано | 25.08.04 16:46 |
|
|
В отговор на:
Кръговрат. Всяко дете идва на мястото на родителя колкото и да се пъне и развява лозунги. Поради една единствена причина - така е устроен живота.
Аз, като един прост и задръстен математик, разсъждавам по следния начин. "Кръговрат" може да бъде разгледано в два частни случая - дву- и триизмерно пространство. От твоите думи разбирам, че ти разглеждаш нещата в плоското, двуизмерно пространство - т.е. никаква прогресия, просто завъртане на нещата на 180 градуса.
Нека разгледаме друг частен случай. Приемаме нивото на сегашния ти опит за равнина. Твоите деца правят кръговрат, но вече в триизмерно пространство. Спрямо твоята равнина, къде ги виждаш? Под нея? Над нея? Даваш ли си сметка че кръговрат в триизмерно пространство е спирала? Накъде искаш да сочи спиралата на твоите деца? Нагоре или надолу?
А животът, сама знаеш, е всичко друго, но не и двуизмерен. Така че спиралата е доста по-сложно фигура, отколкото ти я описваш. Тези цитати са насочени към това да осмислим всички ние - и бъдещи, и настоящи родители - дали не вредим на децата си повече, отколкото им помагаме? Дали, ако надскочим клишетата, останали в нас от нашите родители, няма да направим децата си едни много по-свободни и уравновесени личности?
do NOT click
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
