Продължил си ми мисълта, точно и това исках да кажа, че каквото съм направила досега конкретно по въпроса с наркотиците, направила съм го. Чели сме, гледали сме по телевизията, възмущавали сме се заедно, коментирали сме заедно, знае много добре /силно стискам палци да е така/ от кое можеш да си дръпнеш еднократно без последствия и от кое няма връщане назад. Толкова по въпроса с възпитанието на детето от ден първи, съгласна съм с теб, ама взе да ми писва вече все да съм съгласна с теб, направо ми се доспа

Още нещо, което съм забелязала /имам и 10 годишен син/ Когато в очите им изглеждам като железен родител, който само раздава нареждания, има и такива моменти, по-честата реакция е "Като си пееш, Пенке ле..." В случаите, когато ме виждат като нормален човек, който понякога плаче, изпада в депресия или апатия или просто го мързи, как да кажа, направо ме обичат искрено и дори хвърлят боклука и мият чиниите без да се налага да им напомням...дано не се отплеснах от темата за родителската любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не сме, напротив - ти показа, според мен, първите истински чувства в тази тема.

По-долу си говорехме, че теории деца не гледат. Ти показваш, че е така. Просто човек трябва да мисли, да мисли, и когато решил, че е измислил, да помисли пак... и да се надява. :)

Сама го каза - налагането над децата не носи позитиви, освен временно, и то несигурно, удовлетворение на родителя.

Не трябва да има КОНТРОЛ от типа "Вадя бича и ви почвам". Не трябва да има "Те са мои деца и ще правя каквото поискам с тях." От първия си ден те са хора, със своите характери, желания, мечти, и тъй като са нашето семейство, ако наистина ги обичаме, трябва да ги обичаме такива, каквито са, каквито ще бъдат. А не да ги моделираме по наш вкус.

Во кратце, това е резюмето на така дългата ми провокация. :) Поне един човек съм накарал да се замисли, поне за 5 минутки...

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....

Темата за възрастта на майката е като тази с бройката на децата. Не може без да се замислим предварително, ако имаме претенция, че сме съвременни цивилизовани хора и да правим нещо просто така от пропаганда и гол ентусиазъм. Давай да дадем, пък после ще видим...

на 100% съм съгласна с теб. факт, че ние родителите в желанието да помогнем на децата им правим лоша услуга.
факт, че от както имам деца съм станала мнооого по-дипломатична, отстъпчива и вслушваща се в др.( вкл. и в децата си).
"open your mind" както се казва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

децата са зверчета които ние насилствено цивилизоваме.

Какво би станало ако изведнъж изчезне ел.ток??? Какво ще стане с един съвременен цивилизован човек??

Думите че има хора дето стават родители от "пропаганда и гол ентусиазъм" можеш да си ги отпечаташ на ролката с WC хартия

Преди време бях пуснала този цитат някъде и си спомням, че един от отговорите беше "Моите деца са си мои деца":)

Според мен в отношението към децата, възпитателните теории и практики има моди, тенденции и т.н. Сега например е "модерно" родителите и възпитанието да се изкарват криви за всички проблеми на децата. Аз НЕ съм съгласна, че ако детето има проблеми с наркотиците например, това се дължи изцяло на родителското възпитание или липса на такова. Може да се дължи примерно на ген за пристрастяване, на прекалено вживяване в книги или музика или на... кофти късмет.
Ето и любимият ми цитат. Като бях тийнейджър се клех, че ще си го сложа в рамка на стената. Още не съм го направила - кичозно ми се вижда;) - но гледам на децата си точно по този начин.

За децата


А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

If I seem superhuman I have been misunderstood.

Много добра провокация! Браво!
Виждам, че си успял да разбуниш духовете.

За съжаление времето физически не ми стигна да изчета всичко, което е изписано по темата тук. А и тя е доста благодатна не само за размисъл, а и за здраво словоблудстване.

Това, което не успях да си изясня (възможно е да се крие в постингите, които не успявам все още да изчета) е каква всъщност е твоята позиция по въпроса. Цитатите от авторитетни психолози и препоръка на техните трудове - ок! Реплики в посоката какво според теб НЕ е правилно - също.

Не мога да схвана обаче каква точно позиция отстояваш и като цяло не можах да разбера какъв е твоя отговор на въпроса има ли я тази любов. Не разбрах какво мислиш за възпитанието на децата въобще.

Извинявай, много неразбиране се събра! Но, ако не те затруднявам особено, и ако все още имаш желание да разговаряш по темата, би ли изложил своята лична позиция. Иначе няма как да разбера до колко я приемам и до колко се различава тя от моето виждане (което обещавам да изложа подробно в момента, в който успея да се задържа пред компютъра поне 30 мин.)

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

"Ако ти мислиш че си опознала себе си - ок, тогава защо се опитваш да пребориш мен? Спорът ти с мен дали наистина е с мен? или е със самата себе си? "
Само за протокола да вметна- естествено, че спори с теб, ако искаше да спори сама със себе си щеше да го прави "на ум".
И още една вметка /ако позволиш, че ми писна да изкривяваш думите на хората/ - никой не се опитва да те "пребори"- просто се споделят различни по посока мнения, а факта, че ти го имаш за "борба" на възгледи според психологическите теории, който аз съм чела и изучавала говори, че изпитваш остра нужда от "живот в противоречие" за утвърждаване на собственото ти ЕГО.
Приключих с вметките...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих желала да зная какво точно си изучавала, защото аз сам учила и работя с хора и техните проблеми, но ми е много трудно да направия дори хипотеза без провеждане на интервю. Моля те, дай ми ключа за съставянето на тези "заключения". Кажи ми къде се учи тази методика на работа?