Стискам ти ръката. За разлика от двамата други потребители, ти си схванала точния смисъл на цитатите.

Само можем да поспорим дали СЛЕД раждането или СЛЕД зачеването, но това са подробности.

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как дефинираш понятието "дете"?

На база на какво твърдиш, че твърдението ти "житейска мъдрост", насаждаща страх от това да бъдеш родител, не е субективно, а е обективно?

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от St.Lucifer на 25.08.04 16:56.

Добре, само се успокой.
Независимо от плоскостта, геометричната фигура, математическото понятие, опита да се каже нещо просто със сложи словосъчетания - истината е една.
А именно - че ние родителите /в по-голямата сичаст/ наистина ОБИЧАМЕ децата си.
Да, понякога в страха си ставаме деспотични.
Да, понякога в грижата си прекаляваме и прекрачваме онази тънка линия, която прави детето самостоятелен субект и без да искаме внушаваме това чувство за собственост за което ти говориш и което те тревожи.
Но съгласи се, родителите също са хора и като такива грешат. Дано само грешките ни да бъдат по-малко носещи последици. И да не наложат отпечатък върху бъдещият възрастен.
Но! Констатацията, че родителите също са хора и като такива грешат не бива да те убоде сега и пак да подсочиш като жегнат
Това не е оправдание, не е параван зад който да скрия грешките които допускам аз в частност и родителите като цяло. Това е тъжна равносметка, уви. Хубавото е, че тя съществува все пак. Защото можеше и да я няма.
След като съществува, винаги стои и надеждата за поправителен, за опит за корекция....
Така мисля аз.
Разбира се, че искам децата ми да еволюират. Да постигнат онези неща, които аз не съм постигнала, да допускат по-малко от мен грешки и да бъдат по-добри.
Но има и неща които са непреходни и които не можем да искаме да се променят. Те са заложени дълбоко в човешката ни природа и са неотменна частица от нас. Това са именно любовта, нежността, нуждата да обгрижиш любимите си същества. И тук идва голямато противоречние. Че любовта често пъти е задушаваща. И такава може да бъде не само родителската любов, но и любовта между мъж и жена, знаеш предполагам.
Така, че въпроса който поставяш е по-глобален. Т.е. "обвиняемите" едва ли са само родителите, греха в който ги уличаваш едва ли е само техен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм..не мога да дефинирам понятието "дете", защото за мен детето не е понятие. Това е жива човешка единица Субект.
На база на какво твърдя, че твърдението ми.....
Не разбрах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как реши, че съм цитирал деца? Това ми кажи? Защото, ако не си забелязала, първите ми мнения са ЦИТАТИ. И ти нападна цитатите - т.е. Ерих Фром и Хелена Дойч.

Ако започна по-често да цитирам, особено Хелена Дойч, ще ме обявите за женомразец. Но по-интересното е, че ТЯ самата е жена!

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единствено в името на консенсуса спирам спорът с теб.

Дори в този ти пост се виждат две неща.

1. След тоталното отричане "Ти не знаеш какво, защото си дете" идва вече обяснението - досещаш се, че само по себе си това не е правилно.

2. Перефразирайки "Процесът на наблюдение променя и обекта на наблюдението, и наблюдаващият го", ти подсъзнателно НАЛАГАШ на децата си неща, които ти не си постигнала.

Спокойно можеш да провериш по книжарниците за книгата на Хелена Дойч, от която цитирам, и когато и ако я прочетеш, ще говорим отново. Колкото и странно да звучи, аз, индивид от мъжки пол на 27 години, чета книга, която се казва "Мъдростта на майчинството". Ако сега усмивка се прокрадва по лицето ти, значи е крайно време да я прочетеш книгата.

Вече наистина спирам. Успех във възпитанието и дано по-често мислиш за това, което написа - детето не ти е длъжно за нищо, дори и едно "благодаря" не ти дължи. То е самостоятелна биологична и психологическа единица, ако мога така да се изразя.

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кога съм казала, че цитираш деца?!?
Разбира се, че са цитати първите ти мнения, видях това.
Не съм коментирала цитатите в частност, а това което ти се опита да кажеш чрез тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не споря с теб
Но моля те не тълкувай както ти е угодно какво и кога съм искала да кажа. Мисля, че ясно го направих. А в най-първият си пост написах, че не ми се задълбава, защото нямам време и затова пиша общо. За щастие малко по-късно се освободих, защото бебето заспа и това ми даде възможност по-подробно да опиша част от възгледите си.
Не съм очарована и от опита ти да ме анализираш. Но щом това ти се нрави и ти доставя удоволствие - ок, забавлявай се
Ще проверя за книгата, която ми препоръча, а факта, че ти четеш такава книга ни най-малко не ме кара да се усмихвам. Напротив, радвам се, че има и момчета като теб, които да се вълнуват от подобна литература.

И в заключение - не мисля, че децата са ни длъжни. Дори и благодаря не очаквам от тях. Присъствието им ми носи достатъчно радост само по себе си, а и не за това ги създаваме в крайна сметка, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За това последното - браво! За съжаление с възрастта може би се забравят някои неща и обещания. Факт е , че без да си станал родител трудно можеш да разбереш какво представлява тази страна на твоята личност и не е много честно да се съди отстрани - когато повярвай ми морето ти е до колене.
Да си родител е голямо удоволствие , но и отговорност, която носиш цял живот, защото като дойде момента когато порасналото ти дете се обърне към теб и ти каже -ти си виновен, защо не ме караше по-упорито да уча, или защо ми разреши да ходя еди къде си ти си виновен за това което съм и което ми се случва - е тогава не можеш да кажеш не съм, не съм ти длъжен, защото си... като родител си длъжен да се грижиш и носиш отговорност за развитието на деето , което си създал.
Познавам хора, които са казвали на порасналите си деца - ти си ми длъжен защото те отгледах -е няма по-грозно и гадно нещо. Но надявам се аз, а и ти като станеш родител никога да не го кажем .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Да си родител е голямо удоволствие , но и отговорност, която носиш цял живот, защото като дойде момента когато порасналото ти дете се обърне към теб и ти каже -ти си виновен, защо не ме караше по-упорито да уча, или защо ми разреши да ходя еди къде си ти си виновен за това което съм и което ми се случва - е тогава не можеш да кажеш не съм, не съм ти длъжен, защото си... като родител си длъжен да се грижиш и носиш отговорност за развитието на деето , което си създал.
Познавам хора, които са казвали на порасналите си деца - ти си ми длъжен защото те отгледах -е няма по-грозно и гадно нещо. Но надявам се аз, а и ти като станеш родител никога да не го кажем .

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите