... майките се асоциират напълно с действията на децата си?

Как може една жена, на около 23-25 години, в пълно съзнание, без психични отклонения, в разговор с други жени в подобно физическо и психично състояние, да използва фразите "Днес акахме 3 пъти", "Като ядохме, повърнахме малко", "Сменихме си памперсите преди обед" и прочие глупости?

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от St.Lucifer на 13.08.04 15:14.

Защото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждам се е разисквала тази тема скоро. Тогава, с риск да досадя, ще ти кажа една смешка.

Съпругът ми, млад, здрав мъж на 27 години, по принцип с всичкия си, говори така за кучето ни . Айде да не казвам всичко което говори като стане въпрос за кучето, ама неща като "изпупахме ли се?" (превод - изкахаме ли се?), не са никак редки.

П.С. То аз се смея, ама и аз се хващам да говоря от време на време така за кучето , та.. няма да се произнасям за майките, че рискувам да се почувствам рядко двуличен индивид.

There's no place like 127.0.0.1

Не отричам, че има и мъже така говорещи, затова, в името на честността, в първия ми постинг вместо "жена" да се чете "индивид" - визирайки родител, без значение от кой пол :)) Мой пропуск, извинете :)

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама това е тайна, чу ли? Да не го повтаряш никъде, че ще бъда обезглавена .

There's no place like 127.0.0.1

Освен че психолозите имат някакво обяснение, което чух и веднага забравих, но за мен беше така: аз и детето ми делихме 9 месеца едно тяло, после самото раждане те разделя физически с детето, но не и психически. Това явление, за което говориш, съществува, докато детето е безпомощно и зависимо от майката. Отстрани може да изглежда всякак, но всъщност изобщо не е лесно да отгатнеш например желанията и настроенията на едно мъниче, което не може да говори, за да обясни, нито може да ходи, нито други неща, и ти трябва да правиш всичко вместо него. Асоциирането в тоя случай просто помага на майката да заживее в света на детето си и да е по-близо до него във всякакъв смисъл. Ние престанахме от само себе си с тези думички щом детето ми стана самостоятелно физиологически. Но сега пък си имаме следващите вълнения......


Сега почнахме да делим територия, да имаме претенции....да коментираме, да си отстояваме мнението......ето, била съм престанала, глупости. Пак както виждаш, мисля така, сякаш сме едно. Често майката партнира на детето, или просто върши вместо него нещата, докато и то се научи.

Това не е само при майките, както виждаш, а и при хората, които отглеждат животни, или при педагози, нищо че нямат кръвна връзка с детето. По скоро е психологически подход двете страни да покажат и изразят близостта си, която на моменти е действително много голяма.

Ти някога потил ли си се да изакаш запечено дете? Щеше и ти да запъшкаш, докато седиш и се мъчиш с него на гърнето.....


Затова ужасно се дразня на типично мъжките предразсъдъци, че гледането на дете е начин едва ли не майката да избяга от ходене на работа. Това е най-дивашкия предразсъдък, който битува в България. За мен лично това беше най-трудния и най-изискващ период от живота ми, и е много отговорно. Понякога само от майката зависи детето да остане живо и здраво, както и от точните й преценки и реакции. Не искам да споменавам после колко трудно ми беше да се върна на работа, нито колко проблемно беше отново да вляза във форма. Честно казано, се изприщвам като се замисля, че ако искам второ дете, трябва пак да преживея всичко на нова сметка, и ще бъде още по-трудно, защото сега вече има едно подрастващо дете около мен освен всичко друго. Лошото е, че когато изказвам подобни мнения, винаги реакцията е отрицателна, сякаш веднага бивам поставяна в категорията кръшкащи и лесни жени. Което е стигматизиращо. Не е редно да бъде обвинявана една жена за това, че иска деца, или за този период да бъде третирана като придатък, който само харчи пари. Вероятно това трябва да се коментира в отделна тема....както и да е.

Исках изрично да кажа, че майката на малко дете се изживява и вместо него, за да влезе в неговия свят, който е коренно различен от света на възрастния и самостоятелен човек. И това е проблем, особено ако майката трябва рано да тръгне на работа. Разкъсва се естествената връзка между детето и майката, и детето при всички случаи страда. Затова педагозите съветват това да стане по възможност около 3 година на детето, за да е придобило то известна самостоятелност и независимост.


За мен беше страхотен шок, който преживях почти като трагедия, да оставя детето си на градина, за да тръгна на работа, и да разкъсам тази връзка между мен и детето ми. Тази връзка естествено никога не трябва да прекъсва, просто не е толкова дълбока и изискваща. Благодарна съм на собствените си емоции, които бяха на страната на страдащото ми дете в тази шокова ситуация, въпреки че един работодател не би погледнал по този начин на нещата. Но мисля, че доброто на детето ми е по-важно от мимолетните интереси на някой, който просто иска да си осчетоводи месеца на печалба, и така би трябвало да бъде, ако искаме здрави и умни деца.

Мисля, че раждането и отглеждане на дете е нещо толкова естествено.... едно от най-естествените неща за една жена

Да описваш този период като най-трудния в живота ти...... странно

Учудва ме и "огромния шок" при изпращането на детето на градина....нека влиза в обществото, за него е значително по-интересно да прекарва времето си с деца на неговата възраст

А това някоя майка да се асоцира с детето си и да се използва местоимението "НИЕ" ме вбесява. То си е отделна личност, колкото може да се изрази толкоз! Така се учи човек, опитвайки се. Иначе звучи много смешно, ако можете само да се чуете отстрани

Да, а ти звучиш толкова "не в час" с нещата, които се случват между една майка и детето й, че по-добре ще бъде да замълчиш с коментарите и да слушаш какво имат да разкажат майките.

Мисля, че раждането и отглеждане на дете е нещо толкова естествено.... едно от най-естествените неща за една жена

Всяко нещо, в което се влага труд, е трудно.
А дали по твоята логика естественото нещо за мъжа е да изкарва прехраната?
Ако е така, ти как би издържал няколко години на работа, която е 24/7, без почивни дни и отпуски, без болнични, без ........ и т.н?

Лесно или трудно?

Учудва ме и "огромния шок" при изпращането на детето на градина
Вместо да се учудваш на неща, които не разбираш, пробвай да ги обмислиш първо, да ги разбереш, ако пак не успееш, питай. Не бързай да даваш мнения, които са базирани на какъв опит, каза, че не разбрах???

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго...

А по въпроса какво имат да кажат майките и доколко го приемам си е моя работа.

Но ако да има дете за една майка не е ествествено, то тогава за кой е??????
Ако нещо е лесно то тогава и значимостта му е ниска. За прекрасните неща се плаща с пот и сълзи.

По въпроса за работата: от години работя , случва се с месеци да съм ангажирана всеки ден и времето за семейството варира.
В продължение на 10 години не бях излизала в лятна отпуска - не се умира от това.

А за опита питаш : имам три деца и често по за седмица ми гостува племенницата. Та стават 4. Работила съм и 2 години в детска градина преди да напусна заради значително по-добре платена работа.

Нищо против и поздравления за трите деца, а някой помагаше ли? Предполагам таткото, щом е бил ентусиаст, и баби, защото три деца наистина не се гледат лесно.
И аз знам от опит, че има различни майки: има майки, които за нищо не се напъват и общо взето наистина им минава леко майчинството, особено ако има кой да помага. За мен обаче беше друго, сам сама, без баби, а таткото все на работа, и като се върне, аз му помагам, за да има пари за всичко. Едната заплата на таткото не стигаше, и работехме извънредно и двамата нощем. Та как тогава се смогва за всичко, ако без никаква помощ съм го отгледала, работейки нощем, само дето освен таткото друг не знае и го няма в трудовата ми биография. Завършили сме едно и също и доста години се бутаме взаимно в работа и ангажименти, което на моменти е било животоспасяващо и за мен, и за него.


Затова казах, че е трудно, и особено за първо дете, което винаги се изживява по-дълбоко и страхливо от майката. После придобиваш опит и неща, които преди са те препотявали, не са чак толкова страшни. Но при нас имаше и друго, че си го чакахме и много го искахме, и толкова много се стараехме.....


Забелязала съм, че хората се влагат различно. Аз на моето треперя и досега, и таткото също. Има обаче родители, които почти нищо не хващат от родителството, майката го роди, остави го на ясли, на баби, и почти не се изживява като майка. После дори второ...трето....е, то си е за сметка на детето. Затова толкова исках детето ми да запази връзката си с мен. Когато оставиш детето си още в ранни месеци, не че няма да си майка, но не е същото. А всяко дете има нужда да усеща майчина любов и грижа, да и бащина. Мисля, че ако не се преценяват нуждите на детето и то бъде лишено по някаква причина от вниманието на родителите си и от общуване с тях, малко или много това се отразява на психиката му.



Без да влагам ирония, но сигурна ли си, че като се хвърляш така да работиш, децата ти, които са три и трябва да се делиш между тях, получават действително една пълноценна майка, или само едно уморено и кретащо създание, заето с домашни грижи след уморителен работен ден???? И това в продължение на години? Как се пазарува, как се поддържа дом и семейство за три деца и съпруг и се ходи без почивка на работа, ако нямаш помощ? Не претупваш ли много от ценните моменти в семейния уют? Не страда ли сексуалния ти живот? Три деца, вилнеещи из къщата, и ти след работа, непрекъснато уморена......щастлива ли се чувстваш? Остава ли ти дъх да се порадваш, да приседнеш, да си поиграеш с детето ти?


Обикновени житейски въпроси.......нищо повече.