Притеснявам се, че съм толкова мила и нежна с моето малко мъниче. А то е вече на 5 и половина - мисли се за голям мъж - а на мен ми се иска още да го гуша като бебе и да му целувам крачетата. И да си играя с него по бебешки. Притеснявам се, че забележките ми са плахи и неуверени, въпреки че ме слуша. Иска ми се да изглеждам сериозна и достоверна, когато се опитвам да обясня защо се налага да има някакво конкретно поведение. То ме поглежда едно под око и ми се подсмихва - толкова добре знае как да ми влезе под кожата. И някакси изглеждам една малка пред него. И гласът ми е слаб - дори и да го повиша. Само с него е така - в общи линии имам силен характер, не го глезя излишно, но непрекъснато наблюдавам как ме "роботи" с една тънка деликатност и усмивка Дали трябва да се правя на много строга??? Опитвам непрекъснато, но някакси не го правя достоверно:))) - все изглежда, че се шегувам. Таткото успява с една дума и поглед, а аз с много...
Винаги съм мислила, че на един малък мъж не бива да му се налага точно майка му, за да не бъде зависим един ден.... Но се притеснявам, че така ще пропуска да ме слуша все по-често и по-често

нещо много важно, за което непременно е трябвало да му се наложиш, а ти не си успяла?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, за нищо така важно не ми се налага да правя забележки, но то непременно ще дойде, идва.
Взе да послъгва - по детски сладко, но... Примерно, че е изял всичко и за разни други пакости. Поспря се откакто на фотошопа върху една детска снимка му удължих носа. Така се ококори:))
Притеснявам се, дали се справям добре, дали ще ме слуша, дали ще ме разбира, дали не трябва да прилагам някаква разумна строгост, за да съм една впечатлителна - респектираща?
Някакси не съм наясно, дали наистина го глезя, или възпитавам?

hehe, роди си още едно мъниче (за гушкане), а на баткото възлагай вече отговорности - децата имат нужда от това.
За лъжите... всички се пробват, да знаеш. Важното, според мен, е да го засичаш,/ да му показваш, че си го хванала/, но не да му крещиш и да му се караш, а да му говориш много... Трябва да му внушиш, че ако казва истината, винаги неприятностите, в които се е забъркал, ще са по-малки, отколкото ако лъже. Но това той ще го разбере от опит само в среда на връстници.

Въобще - възпитанието, е много сложна работа.
Аз по едно време се бях отчаяла и започнах да чета книги. Сега у нас имам цял ред с книги на психолози. При това ми е много скучен точно този тип литература. Та представи си.

If it doesn't fit, force it; if it breaks, it needed replacement anyway.