Имам страхотен проблем със сина ми.
Незнам как и с какво да започна най-напред. На 8 години е. Беше страхотно игриво и жизнено дете до 4-та си година,след това започна да става малко, по малко агресивен.Тази агресия започна да го обсебва ден след ден, година след година и днес достига върха си(или поне така си мисля). Не уважава нито баща си, нито мен, да не говоря за възрастните ни родители......С мен вместо "мамо" се обръща с "мръстнице, мърло или нещастнице ". Никога не съм споменавала дори тези думи пред него , а и не употребявам думи и изрази от този сорт,но уви. Блъска, рита , обижда ,ругае.Съседите вече започнаха да се оплакват. С една дума АГРЕСИЯ! Напоследък започна и да ми посяга. Шамарите ,ударите по мен с юмруци са отдавна негов приоритет, но наскоро ме блъсна и започна да ме рита докато самия той се изтощи ....а аз плачех вече напълно изтощена и безсилна от този 4 -годишен ад. Не смея да го ударя, не слуша какво му говоря......
Проблем е и това, че не иска да играе и говори с деца. Когато отидем в парка или някоя градинка наоколо, той сяда на пейката и гледа. А евентуално ако някое детенце дойде и го помоли да си играят той бяга и отказва......Това е проблем! Наистина много сложен и страшен проблем. Къде да се обърна ,какво да направя!?!? Останах без сили. Нямам желание за нищо, изпаднах в депресия, от която незнам как ще се измъкна. На 28 съм ,но съм отчаяна от живота, от семейството, от всичко.Чудя се къде сгреших с възпитанието и дали всичко това е свързано с него или се дължи на нещо друго. Толкова съм объркана и наистина вече " нещастна" (в това е прав).
Много от вас ще кажат "що не му удариш два шамара ".....не става, не мога, не помага. Той се вбесява още повече и адът става наистина Ад. И двамата с мъжа ми сме напълно отчаяни и безпомощни. И той се предаде.Няма желание да се прибира вкъщи след работа, ходи и седи по кварталните градинки или в гаража. Отвратително е! Да не говоря за това, че усмивки и весели глъчки в нашият дом няма от много време. Дадохме всичко от себе си, той да бъде отгледан без лишения , но явно че сбъркахме някъде. Боже Господи къде ????????????????????????????

Заведете го на психолог. Той, като специалист, ще ви помогне да установите причината за агресията, както и как да се справите със ситуацията. Не губете време, детето ви едва ли ще се промени само. Особено като вижда, че може да ви манипулира с агресивното си поведение.

Обърнете се непременно към добър детски психиатър, за да направи оценка на нервно-психичмното развитие на детето и да определи дали има някакво психично отклонение /искрено се надявам да няма такъв проблем/, а и да оцени семейните отношения. Първо се консултирайте с личния лекар, не съм сигурна, но мисля че може да ви даде направление за такъв консулт. Сигурно нещата са поправими и не са толкова трагични, при всички положения ще получите поне съвети как да реагирате и да превъзмогнете състоянието. Успех!

Детска психиатрична клиника в МА - София, не ти трябва направление, не се плаща.
Тел на регистратура:923 03 75
923 06 81

не губи време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, доста сериозен проблем наистина. Щом даже не предполагате каква може да е причината, значи сами не можете да му помогнете, особено като се правите, че всичко е наред или се опитвате да се правите.
Така че съветите да потърсите помощ са много добри, но трябва непремено да го направите, иначе ще стане много, много по-лошо.

Иначе според мен детето ви има някакъв проблем. Някой го тормози и това създава страхотно напрежение в него, щом си го изкарва по този начин.
Жалко е, че не е споделил с вас какъв е проблема. Може да не сте го предразположили или може да се е срамувал да ви каже.
Според мен поведението му е индиректен вик за помощ, на който е трябвало да обърнете внимание доста по-рано. Сега вече не знам как би реагирал на каквато и да е инициатива от ваша страна. Сигурно няма да ви е лесно да го заведете при специалист.
Най-важното е да не му представяте нещата по този начин. Да не му казвате, че това е доктор, който ще го преглежда за да разбере какво не му е наред, защото така има вероятност да се травмира още повече и разбира се да не иска да съдейства.

Това е едно от най-ужасните неща, които могат да се случат на човек. Наистина много ви съчувствам Пожелавам ви успех и дано да се справите с това!

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Мисля, че проблемът не е чак толкова сериозен.
Ще ти кажа моето мнение. Дано не те засегна, но нали знаеш - отстрани на човек му правят впечатление някои неща.
Не смятам, че има нужда от лекар. Това само би усложнило нещата.
Ще ти препоръчам здрава дисциплина. Знаеш ли какво ме наведе на мисълта, че мъничкият ви върти на малкия си пръст? Сега ще ти извадя точни цитати от това, което си писала. Опитай се да разгледаш нещата от ъгъла, от който аз ги виждам. Започни да действаш в посока да ги отстраниш. Ако не помогне, тогава върви на лекар.



Не уважава нито баща си, нито мен, да не говоря за възрастните ни родители......С мен вместо "мамо" се обръща с "мръстнице, мърло или нещастнице . Това нещо му е позволено от някого, т.е. от теб и от баща му, от баба му и дядо му. Защо? Това не е за лекар. Двамата с таткото много строго и без никакво отстъпване му поставяте ребром нещата повече такова нещо да не чувате. Вероятно няма да стане от първия път, но никакво отстъпване. Сами ще се учудите колко бързо ще забрави тези думи.


Блъска, рита , обижда ,ругае. Но пак вие му позволявате. Рецептата е същата - много строго се поставя въпросът. Дори изпадни в крайност. Ако трябва и ти го ритни, колкото и да ти е тежко. Каквото прави той, прави му същото и ти. Няма да трае дълго, бъди спокойна. Но просто бъди сигурна, че проявата на строгост веднага си проличава. ИЗПИТАНО средство!


Напоследък започна и да ми посяга. Шамарите ,ударите по мен с юмруци са отдавна негов приоритет, но наскоро ме блъсна и започна да ме рита докато самия той се изтощи ....а аз плачех вече напълно изтощена и безсилна от този 4 -годишен ад. Не смея да го ударя, не слуша какво му говоря...... Тук вече нямам абсолютно никакво съмнение, че става въпрос за възпитание, а не за психически отклонения.
Как ще позволиш на детето си да ти посяга? Започнал да те рита, докато се изтощи. А ти през това време какво прави? Седя си и се остави да те ритат? Че той утре и нож ще ти извади. Категорично съм против боя, но в случая един хубав шамар ще свърши чудеса.

Теб те е страх, че започва да врещи и да се лигави. Голяма работя! Ще повика, ще се посърди, ще се муси. Да не мислиш, че ще трае повече от няколко часа. Даже и за един час едва ли ще му стигнат силите. Днес така, утре така, но нещата ще се оправят само със строгост и взискателност. Нищо друго не помага.
Извинявай, че ти говоря така. Сигурно не е приятно да четеш отговора ми, но се замисли над това, което ти казвам.

Самата аз миналия ден бях свидетел на едно такова дете. Бяхме на гости. Побърка ни. Идва да ме бие. Няколко пъти ме удари. Аз първоначално се усмихвах, защото очаквах някаква реакция от родителите. Тя дойде.
Реакцията: "Иии, бе мамоооо, стига дееее!" Усмивка. Към нас (заговорнически и с лека гордост) "Голям е бандит".

По едно време ми писна. Обърнах се и много строго му казах, че не давам да ме бие. Той продължи. Накрая дъщеря ми започна да ме пази. Издърпах го настрани и му казах, че и аз мога да се бия и да внимава. Да видиш какво агънце стана. Да му се ненадяваш.
Мога и още да разказвам за разбойника, но само ако те интересува.

За това, че не играе с деца. Ако се е бил с някого, много ясно, че и децата ще го отбягват.
На първо време ти играй с него. Искам да кажа, прекарвай повече време с него. После включете и някое дете, а ти лекичко се изтегли.
Тази агресия може да е израз и на вик за внимание. Не знам колко време му отделяш.
Категорично смятам, че всичко това е проблем от възпитанието. Вземай мерки колкото се може по-рано и с по-корава ръка, за да нямаш проблеми.
Не забравяй едно - децата са като кученца - всичко надушват. Надуши ли, че си по-силната и уверената, че има правила, които не се нарушават, ще видиш как все едно с магическа пръчица ще разрешиш проблема.

Пожелавам ти успех. И още веднъж те моля да не ми се сърдиш.

Редактирано от Scarlet на 20.07.04 13:40.

... все пак си мисля, че не е такъв случаят.
Не всяко дете, на което не му е забранено изрично му да повишава тон на родителите си, започва да го прави.
Първо стои причината, после идва симптомът. Той показва, че има проблем, който трябва да се реши.
Ако тръгнеш да премахваш симптома, това не води до решаване на проблема.
Винаги го има начина със сила да принудят детето да се подчинява. Но зад гърба на родителите си той пак ще намери на кого да си го изкара...

А като слушам разказа на майката за това дете и ми настръхва косата.

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

........сърцето ми се свива, когато чета всичко това, и още повече, когато реших да споделя проблема си. Но повярвайте ми, не искам да смятам, че детето ми...........страх ме е дори да си го помисля.
Все пак благодаря ви много за мненията и съветите ,които ми дадохте! Ще се боря, трябва да се боря и няма да се отказвам за нищо на света, по дяволите та ТОЙ МИ Е ДЕТЕ . Нямам сили, но ще намеря и ще успея. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ!

Аз пък мислих много над случая, след като пуснах постинга.
Категорична съм, че става въпрос за грешки във възпитанието, от каквито разбира се никой не е застрахован.

Твоите деца посягат ли ти и ритат ли те до припадък?
Не ми се вярва. Познавам те само виртуално, не не вярвам да допускаш такова нещо.
Тези работи стават с натрупване. Днес е позволено, или не е обърнато внимание на едно малко нещо, утре на по-голямо - и така става една лавина.

Къде точно виждаш отклонение в здравето? Всичко е съвсем грубо казано дресировка.

Точно пък най-агресивните разбират най-много от твърда ръка. Е, не е 100% ва рецепта, но при повечето случаи е работи.

Нещо друго. Майката е опитала само мекия подход, но не е опитала строгост, за да види дали води до резултати. Защо я стряскате, че детето и е болно.
Просто е по-разглезенко.

Причината е че му е позволено.
Забележи, обаче че майката изобщо не говори, че той прави нещо зад гърба на родителите си, а се държи грубо и със самите тях. Не смяташ ли, че трябва да се стъпи много здраво, непоколебимо и строго, пък да видим дали ще му стиска да рита отново майка си до изтощение.
Нека опита по-строго, но без да отклонява курса, пък да видим ще се наложи ли ходене на лекар.
Ти какво си мислиш, че ще и каже лекарят - стой, докато те рита и му се усмихвай?

Нещо друго. Майката е опитала само мекия подход, но не е опитала строгост, за да види дали води до резултати. Защо я стряскате, че детето и е болно.

Не разбирам защо си мислите, че при психолог ходят само болни хора... И идеш ли там, едва ли не си вече обявен за луд. Това, че във всяко училище има психолог, означава ли че учениците са болни? Кога ли ще дойде това време, когато българина ще осъзнае, че да говориш с психолог относно даден проблем е нещо съвсем естествено и логично (особено в подобна ситуация, която родителите очевидно не могат да контролират)...