Пускам тази тема, като някакво продължение на темата на Маги.
Ще ви разкажа една много показателна случка.

Напоследък на мода пред нашия блок са едни шоута, които подготвят децата.
Участват всички - кой като публика, кой като организатор. После се сменят ролите.
Събират си пари за билет, с които после си купуват разни лакомства и ги ядат заедно - публика и организатори.
Естествено, може ние да им купим 2 пъти повече неща, но техните си им харесват повече, защото са си спечелили парите те сами.

Шоуто се състои от най-различни номера. Зависи кой е организаторът за деня. Преди това се пишат покани. Има конкуренция днешната покана да е по-хубава от вчерашната. Изобщо цял ден се живее със събитието.

Честно казано, много се изненадах! Не съм очаквала, че децата имат такъв организационнен талант, такова чувство за ред, и че така доре смятат с големи числа (изчисляват какво да се купи с парите, и те да стигнат до стотинка).

ОБАЧЕ какво се случи на първото шоу!
Децата ни поканиха и нас - майките.
Редът беше такъв: в една кутия са сложени листчета с имената на всички от публиката (нали имахме и покани). Вадят ти името и ти казват какво да правиш, зависи какъв е сценарият.
Мина част от шоуто, майките запонаха: "Абе кажи, че уж си изтеглила Мони, че виж тя не е взела участие до сега."
"Еее, мамо, не може! Виж че на листчето пише Ани!"
"Абе каже, че пише Мони, бе! Кой ще те види!"
"Не може, такъв е редът!"
И се започна една разправия... Но си умрях от кеф, че децата не отстъпиха! Шапка им свалям!

Пояснявам, че нито Мони, нито който и да било от публиката имаше нещо против, че не е изтеглен все още. Всички стояха и чакаха и спазваха реда.
Направо им се възхитих!
Такава организация възрастните трудно го постигат!

Гледах, гледах, стана ми много криво!
И се замислих, че децата сигурно предпочитат да има ред и правила. Както в една игра. Така е по-лесно за всички. Сигурно очакват същото от нас - напр. когато обещаем нещо, редът е да го изпълним.
А пък ние? Ние какво? Разваляме хубавото.
Та и във възпитанието на детето е по-добре и най-лесно да си има някакви правила. Те да се знаят от двете страни и да се спазват. И удобно, и ефективно.
Съгласни ли сте с мен?

хех, усмихна ме
и ми припомни мремето, когато и моите правиха такива представления.
най-интересно беше модното ревю - два дни се шиеха дрехи от стари и нови платове, мислеха се модели, гримираха се и какво ли не.
имаха си и подиум, по който да пристъпят важно-важно, осветители (така де, по този начин включваха в играта и момчетата)
ех, страшни са децата, само човек да има малко време да се поспре от тичането насам натам и да ги позагледа.

Реда се възприема по-лесно от хаоса :)

Но не е лошо малко по малко да ги подготвяме за света, в който правилата не се спазват и някои... винаги са на ред, за разлика от другите.
Защото иначе ще им стане тъпо, че са пораснали :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

двете квартални банди от детството ми и строгата дисциплина, която цареше в тях :))
Приемният изпит в нашата беше скок от 2-ри етаж на един строеж върху купчина с пясък :) Ако искаш да си лейтенант - скачаш от 3-ти етаж
Изпитната комисия стоеше долу, на почетно разстояние, имаше си и "бърза помощ" - т.е. едно момиченце с чантичка "чичо доктор" - но с истински бинтове, риванол и лейкопласт :)))

Добре, че нямаше жертви :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз много им се радвам.
Гримиирам ги с едни детски сенки (само срещу "разрешително" от татковците).
Имаме ревюта, викторини, танци, сценки, клоуни, маскаради, какво ли не.

Обаче много ме хвана яд на част от публиката - майки, които чоплят семки по време на представлението. И не само чоплят, ами и плюят направо на подиума.
Направо издивявах! От една страна започвам да се чувствам като кварталната клюкарка, която вечно прави забележки. От друга страна пък ме е яд. АМА МНОГО МЕ Е ЯД!!! Ето кой пак разваля реда!
Млади жени, майки, а правят такова нещо и то пред децата си.
Площадката буквално се зарина от сантиметров слой обелки.
Ако се обадя - лошо. Ако не се обадя - пак лошо.
Не се сдържах. Намерих начин и им казах.
Че не им стана приятно е ясно, но О, НЕБЕСА! В мое присъствие вече не ядат семки!

НЕ ВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!

А на децата като дойдат да ми се молят да им дам пари за семки, им правя едни много готини фунийки - с панделки, с едни "специални" ръбове от дантелената ножица. И на тях им е кеф да плюят в такива фунийки - уникати и произведения на изкуството. Хи-хи-хи!

Че трябва да ги подготвяме за живота - ОК, но защо да разваляме нещо, което е толкова хубаво. Имат си децата чувство за ред, нещо което толкова липсва на нашата България сега. Защо да го съсипваме?!

А пък вие с вашите приемни изпити направо щяхте да ме оставите нечленуваща в никоя банда. Много високо - 2 етаж! Щеше да ме е страх да скоча!
Обаче пък сте били толкова практични - и превързочни материали сте имали на разположение! Супер!

Имахте ли лейтенанти?!?
Скок от третия етаж... хм, звучи ми като че ли ще трябва и парашут!

Възпитателно е родителите/възрастните да не се намесват в игрите на децата. Случката ми напомни как някога в моето и на връстниците ми детство "организирахме" всяко лято квартален "Златен орфей", имаше публика от баби, дядовци и по някоя майка, без претенции за намеса и с желание да поощрят всеки "изпълнител" с бурни ръкопляскания.

а дано чувството им за ред оцелее и като поотраснат :)

Имахме лейтенанти :))
Повечето момчета и аз
От тогава съм научила мантрата "Мечка страх, мен не страх" ... по-големите батковци ме открехнаха на номера как се скачало без да направиш нещо в гащите :)))
Като поотраснахме още малко, други идеи започнаха да им идват в главите и разтурихме тайфата... ама поне предпубертетните ми години бяха мега вълнуващи :))

Няма начин, на нашата улица имаше само момчета на моите години. Нямаше с кой да играя на нещо по-кротко :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

редът е нещо много дефицитно.
Не говоря за абсолютен ред, аптека, стерилност и т.н. Това доскучава и не отговаря на нашия темперамент тук. Обаче това, тук при нас е нещо уникално.
Напоследък все се питам дали такива гледки има и на друго място.
Къде хората си тупат килимите?
Къде си изхвърлят боклуците?
Къде си плюят семките и си хвърлят билетчетата?
И разни други такива неща.

Обаче най-невероятното е, че не знам вече кой ден измина, а майките все още не плюят семки!
Това още не мога да го повярвам