Маги, наистина вие самите сте си виновни. Много сте го разглезили, ама много. Но все още не е късно, да се поправи тази грешка. Виж сега и аз имам син, който е на 12 год и лека полека навлиза в пуберитета. Също единствено дете и в двата рода, и от моя страна, и от на баща му. Имаше един период в който започна да се репчи, да изисква, да се налага. Естествено такова поведение нито приемам, нито толерирам. Дори ми и замахна. Бях ошашавена от наглостта. Баща му като го видя, що не го посмля. Завря го в ъгъла и имах чувството, че ще го смаже. Имай в предвид, че към баща си има невероятно уважение. От тогава е друг. Пак се репчи, но някак си в границата на допустимото.
Искам да ти кажа, че май ролята на бащата, за съжаление никаква я няма. Не само ролята, но и примерът на бащата. А за едно подрастващо момче, това е от първостепенно значение.
Друго, което ми направи страхотно впечатление, че никъде не споменаваш синът ти за какво е отговорен в къщи. А това е много важно за възпитанието на едно дете. Да си подрежда стаята, да си прибира книгите и учебниците, да ходи за малки покупки, да си чисти стаята. Не е хич малък. То само с подаръци нещата не се оправят.
Пак ще ти дам пример мойто диване. Досега пускаше прахосмукачката само в своята стая и под мойто вещо ръководство. След като лежах за задържане и лекарите ми забраниха абсолютно всичко с изключение на готвенето, чистенето на къщата автоматически се прехвърли върху баща и син. В началото беще мрън, ела да видиш сега какъв спец е станал. Има си детето отговорности в дома. Както баща му и аз ходим на работа, така той ходи на училище. Както баща му пазарува в супера и помага в къщи, така и той. Всички трябва да участват в отговорностите и задълженията. На това трябва да наблегнеш. Не се постига за един ден, нито с махване на вълшебната пръчица. Изисква се много такт и постоянство.
Да и той има мобифон, но се купи след като завърши първият срок с отличен училище, школата по немски и по английски. Това бе наградата за положените усилия, а не за да не реве и вряка.
А колкото до "шамаросването", не съм съгласна с теб. Когато е навреме и в подходящия момент, върши великолепна работа и възпитава желясно. Това не означава, че за щяло и нещяло ще раздаваш шамари. Ефектът е точно обратното.
А да сега се сетих да попитам. Гледа ли много телевизия? Какви филми предпочита? И най-вече какви компютърни игри играе? Струва ми се, че повечето за афгресивни, със стреляне и убиване. Това още повече го натоварва. Спри ги, забрани ги. Ако трябва форматирай му хард диска и му счупи СД-тата. Не случайно се отричат от детските психолози.
С две думи:
1. Започвате да му обръщате внимание, а не да го глезотите с всевъзможни подаръци. Вниманието се изразява с разговори, как е минало училището, какво са правили, къде са ходили и т.н.
2. Започвате да играете заедно игри - Монополи, учиш го например на белот.
3. Даваш му задачки за изпулнение в дома. Да сиприбере дрехите, играчките. Да отиде за хляб и т.н.
4. Записваш го нещо да спортува. За предпочитане групов спорт - футбол, волейбол.
5. Всяка събота или неделя го водите на Витоша. Да има достъп до природата.
6. Забраняваш всякакви филми и игри, които са агресивни.
Всичко това започваш да прилагаш лека полека, постепенно. В началото ще ти бъде невероятно трудно, но с упоритост всичко ще се оправи.
дано съм ти помогнала ....
Успех и по-спартански..... меката мария не води до никъде....

едно и също: шамаросване - нешамаросване.
Проблемът не е (само) в това. Трябват стриктност, взискателност и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.
Дори и детето да получи шамар от ония добрите, каква полза, ако след това има: "Ела мама да си го гушне! Как те бие този таткооо" и др. подобни.

Има едно много просто правило. Ако всички го прилагаме и не само във възпитанието, а в обществото, няма да има никакви проблеми. Правилото е "Силата на наказанието е в [r] неотменимостта [/]му." Ако това се прилага, шамарът е НАПЪЛНО излишен. Но с това се започва още от деня на раждането на детето.

Конкретно за Маги:

Озлобява се още повече, започва да крещи и ако аз го ударя веднъж той отговаря 3 пъти Много е драстично това, което ще ти кажа, но ти пък го удари 4 пъти. Не е необходимо да е силно. Трудно е, но виждаш, че с другото няма ефект. Естествено, че ще се озлоби като го бият. Кой обича да яде бой? Въпросът е че агресивните хора надвиват със сила. Покажи му, че ти си по-силната.
**
Ти в постинга си сама даваш причините за поведението на детето.
За да млъкне -телевизор. Защо? ЗАЩО?


Значи да ти кажа за моята дъщеря, ако това може да ти помогне. Тя е също на 8год. Също не обича да говори с непознати. Очевидно е въпрос на характер. Първоначално много се връзвах. Дори пусках теми тук.
Другите деца като ги попита някой нещо, не говоря за непознат, а примерно за приятел на родителите, отговарят, разговарят. При нас няма такова нещо. И не че детето не знае какво да отговори. Просто си мълчи, или казва нещо, което оставя впечатлението, че не знае за какво става дума. Ами въпрос на характер е. И баща и е същият. Примирих се с това. Много повече ме радва, че с хората, които познава добре е страхотна събеседничка и много добра приятелка.
Изобщо на мен ми е много трудно да бъда майка. Все искам да бъда много добра, отличничка, а все си мисля, че някъде греша.

Основното обаче, което се гордея че съм постигнала е следното: дъщеря ми ми е една. Презадоволена е с всичко. Каквото поиска, общо взето и го давам, макар че не се налага, защото аз самата и купувам страшно много неща. Къде ли не я водим. Изобщо има големи свободи. Вкъщи никога не съм използвала думата "забранявам", ОБАЧЕ тези неща изискват и една по-голяма отговорност. Има правата, но има и неотменими задължения. Не е най точната дума, но нямам друга. Напр. на дъщеря ми и през ум не и минава, че някога ще направя компромис с ученето, с добрите обноски и още 2-3 неща. Затова и там не се пазари. Дори и да опита, номерът никога не минава и тя явно вижда, че не си заслужава усилията.
Никога не е бита.
Само един път я пляснах леко, по-скоро за стряскане, отколкото за друго. После ми беше гадно дълго време, но пък пляскането свърши добра работа.
Това и е боят за 8 год.
На този етап сме като две приятелки, и дори по лексиконите се пишем като такива.
Това за нашите взаиомоотношения, които са доста розови, но повярвай ми, същото това дете като отиде при бабите си, само където на главата и не се качва! Забележи - с дядовците си се държи нормално, обаче бабите... "Донеси ми една вилица", "Налей ми сок", "Дай ми обувките" и бабите тичат.

Е, това не показва ли, че всичко е според както позволиш да се държат с тебе.
В дадени моменти особено едната баба се изморява, като дойдат и другите 3 внучета и като я започнат всички. Ами какво мога да и кажа, освен това, че не я карам да ги оставя да се държат така.
Разбираш ли какво искам да ти покажа с тези примери?

Ще ти дам един пример. Ако да кажем сме се уговорили, че ще играе у приятелка и трябва да се прибере в 7ч., това означава точно 7. В случай, че закъснее, нито и се карам, нито се разправяме. Просто това означава, че другия път или ще бъде пусната за по-малко, или няма да ходи изобщо. Но понеже от преди това тя си ме знае, че като кажа нещо, го изпълнявам 100%, изобщо не се налага да се прилагат такива мерки. Т.е. тя самата си следи и си идва навреме. Отново опираме до неотменимостта.
това тя си го знае, но дори и да предположим, че се разписка, няма да мине на нейната, защото това е едно правило, което се прилага. Също както в някаква игра.

Напълно съм съгласна с казаното от теб, затова няма да коментирам него. Но нещо друго ми направи впечатление, докато четях.
Значи ако си дойде след 7, не я пускаш следващия път или нещо такова...
И моите родители правеха горе-долу така. Аз затова никога не исках да им казвам в колко ще се прибера, казвах им "Когато вече не ми е интересно", на което те, разбира се, не се съгласяваха.
И ако следващия път не искаха да ме пуснат да изляза, умирах си от яд, но от яд към тях. Защото за мен си беше чиста и неподправена злоба и жестокост да ме държат вкъщи, докато другите деца са навън и си играят, а и на мен адски ми се иска да съм при тях. И няма никаква конкретна причина да стоя вкъщи...
В такива случаи обикновено се изнизвах тайно през вратата без да ме видят и разбира се, без да искам разрешение (понякога само страхът, че няма да ми разрешат ме караше да пропусна момента с питането) и докато не станеше време да се прибирам, изобщо не се и замислях за караниците, които ме чакат.
После се прибирах и им обяснявах, че не съм ги питала дали може да изляза, защото съм знаела, че няма да ми разрешат и това е бил единствения начин да направя каквото съм си наумила. Но майка ми хич не оценяваше моята изобретателност...

Сега вече мога да погледа нещата и от другата гледна точка и не мога да не си задам въпроса, даваме ли си сметка колко строги са наказанията, които налагаме? Ако ме бяха накарали за наказание да мия чиниите всяка вечер в продължение на един месец, нямаше да се противя. Нямаше да ми е приятно, но поне щеше да е нещо изпълнимо и щеше да свърши назидателната си роля. Но забраната за излизане, особено в начална училищна възраст през лятната ваканция е нещо по-лошо от затвор ... поне за мен беше. По наше време нямаше други забавления, освен тези, които сами си правехме, нямаше компютърни игри, телевизии (имаше едно-две детски филмчета за цял ден) и да накажеш едно дете да стои цял ден само, предвид факта, че денят на едно дете е 10 пъти по-дълъг от един наш ден, е много по-строго наказание, отколкото родителят си дава сметка.
Имам предвид, че когато наказваш, трябва да знаеш съответната забрана или задължаване за извършване на нещо точно как се оценява от детето. Може да ти се струва, че например да си пореди стаята и да изхвърли боклука са еквивалентни, а то всъщност да ги поставя на двата противоположни края в класацията си...

Така де, просто разсъждения. Имам предвид, че резултатът от възпитанието не трябва да е едно добре възпитано дете, а едно добре възпитано дете, на което през повечето време му е приятно.

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Описаната от мен ситуация е леко хипотетична, защото както казах, почти не ми се налага да прилагам подобни мерки.
Иначе - да, на кого му е приятно да си тръгне точно на най-интересното?На мен също не ми е било приятно. И сега не ми е приятно да работя, да работя през уикенда, да чистя и да правя куп неща. ОБАЧЕ НЯМА КАК!

Това, че детето е по-малко от нас, не означава, че не трябва да спазва и то някакви порядки. Обществото е пълно с порядки, с които се съобразяваме.
В най-голямата жега може да ми се прииска да се съблека гола и да мина по центъра, но не може, нали?

Когато отрано се приучи някакво чувство за ред, нещата са много безболезнени.

Иначе какво, да се водя по някое дете, което го пускат до 12ч. и дъщеря ми да си идва по нощите ли? Не става.

За наказанията
Пак повтарям - силата им е не в тежестта, а в неотменимостта.
Може да е 10 мин. да не се гледа тв, но 10 мин. траят 10 мин. Това е правилото.
Да се мият чинии не ми се струва никак добро наказание. Изобщо тези домакински неща (които и на мен не ми харесва да правя) не трябва да се дават като наказания, защото така какво излиза?
1. Че някои са перманентно наказани. В нашия случай аз:))
2. Че детето за в бъдеще ще бъде крайно негативно към това, с което е наказвано.
Това мисля за наказанията.

Проблемът ви е в ценностната система, в която сте го "възпитали". Обърнете внимание не на материалните, а в малките неща. Има ли детето приятел/-и, учено ли е какво е приятелство? А домашен любимец, за който лично да се грижи? Да, светът ни е материален, но нека вещите да ги ползва, преследвайки някаква своя благородна цел, хоби, занимание ... Просто възрастните около него трябва да му отворят вратата към такъв свят, а детето да избере пътя...

Tazi tema mi e mnogo interesna. Napylno sym syglasen s vsichko kazano ot vas.

Kym tova iskam da dobavia che lichnia primer e mnogo vajen za decata. Ne samo e vajno da kajesh na deteto, che podrejdaneto na staiata mu e negovo zadyljenie. Ako to vijda, che ostanalata chast ot kyshtata e pylna byrkotia, to nikoga niama da razbere zashto roditelite imat takiva visoki iziskvania kym negovata staia.

Pritesniava me obache vyprosa kakvi i kolko strogi triabva da sa nakazaniata. Stana mi interesno za goliamata razlika mejdu nakazanieto deteto da izmie chiniite i tova da ne izliza da igrae navyn. Az imam sin na niakolko meseca i oshte ne sym stignal do momenta s nakazaniata, no predpolagam che tozi moment shte doide po-skoro otkolkoto si mislia.

Spodelete kakvi nakazania nalagate! Za kolko vreme gi prilagate? Kakvo kazvate na deteto kogato vi kaje "Ama jorko go puskat da si igrae do 11:00 chasa"?

Ima i neshto drugo. Az v momenta jiveia v Kanada. Tuk po zakon ne mojesh da posiagash na deteto si. Ima telefon na koito decata mogat da se obadiat ako sa biti (ili dori ako roditelite sa gi ostavili sami v kyshti za niakolko chasa). I decata se obajdat dori i samo za eksperiment. Pri pyrvi takyv sluchai - preduprejdenie. Pri sledvasht - moje da ti zabraniat da vijdash deteto si za niakolko meseca. Pri treti - ti otnemat deteto. Ta sedia i se chudia kakvo shte pravia utre kogato malkoto zverche zapochne da se nujdae ot tvyrda ryka?

Shte se radvam ako spodelite vashia opit.

за наказанията с работа де :)

И мен като дете са ме наказвали с работа. Просто другите наказания нямаха абсолютно никакъв ефект, не за нещо друго.
Ако ме накажат да не излизам 1 седмица, изчитах половината библиотека в хола, не говорех с никой в къщи и проявявах някакво желание за социален живот единствено в часовете за хранене... нещо то рода на... "моля те, подай ми чинията със салатата..."
Родителите ми се паникьосваха здраво (да не би нещо да се повредя психически) и след няколко такива опита спряха със стандартните наказания (няма да излизаш, няма да гледаш телевизия, след училище - веднага в къщи).
И през ум не им е минавало да ми забранят да чета книги... а то всъщност това беше разковничето :))

Единствените сполучливи наказания са били трудовите :)
Който се прибере последен в къщи - мие всички чинии. Имам по-малък брат и по-голяма, но много примерна сестра... ясно е кой се е прибирал последен винаги ;)) В неделя профилактично се миеха врати, кухненски шкафчета и под... винаги имаше по някой провинил се, а ние като деца бяхме много солидарни - има ли един от нас наказан да свърши някаква работа - другите двама се хващаха да му помагат. За особено тежки провинения майка ми ми връчваше леген с пране - да търкам на ръка.

Обосновката: "Щом искаш да имаш правата на възрастен човек, бъди така добра да поемеш и задълженията на възрастен човек!"

Нямам някакво негативно отношение към домакинския труд, даже се получава обратното... навиците от дете винаги са ми помагали доста :) И майка си не съм я чувствала перманентно наказана, за това пък още от тогава ми беше ясно какви са задълженията и на жената и на мъжа в семейството.

Явно в обосновката е било разковничето :)))
"Искаш права - оки, получаваш ги, но те вървят ръка за ръка с определени задължения. Щом ти се яде шоколад - спечели си пари, отиди до магазина, купи си го, обели си го и го яж :))"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има отклонения в здравето. Дори има диагноза но не мога да яцитирам точно. Тези деца ги водят хипер активни. Дори ако не се лъжа има специално отношение под формата на терапии и специално отношение от страна на здравните институции към този тип проблемни деца. Дават им се специални медикаменти с които се подтиска тази агресивност и с течение на времето и израстването всичко си отива на мястото. Просто препоръчвам на дамата да не се отказва и да чука по всички възможни врати за да търси решение а и правата си. Всичко това го знам от мой познат който има такова дете и което дете поради тази причина и на нормално училище не може да ходи. Той е бил упорит издирил е дори някакви фондации които се занимават с този проблем. Ходил е по инспекторати, здравни каси и незнам си още къде. Не го подценявайте проблема а търсете начин да го рещшите инай-важното не се отказвайте и не се примирявайте.
Не изключвам разбира се и грешки във възпитанието, но пази боже да не ти дойдат до главата подобни порблеми.

незабележим

Защо не изключиш месната храна от менюто на сина си. Вегетарианска диета ще му се отрази добре.
А когато има изблици на агресия -глад. Само вода и плодове за 1-2 дена. Нищо няма да му стане.

Нали знаеш : глад, бой и стригане

При кучетата само побоя също не действа добре, най -добър е метода с поощренията. Но от време на време се налага да шляпване с вестника. Т.е. , като във всяка социална организация трябва да е ясно кой е лидера и да се знаят границите.
Според мен това дете няма идея за границите. Мисля , че психолог би помогнал на родителите да се справят със ситуацията, тъй като може би те нямат подход. И това разбира се не е за осъждане. Просто тип характер или кой знае какво.
Иначе всяко дете опипва до къде може да стигне, въпроса е ние успяваме ли да намерим времето и нервите да го напътстваме с похвали и забрани.