... че всичко това го казвам по принцип, а не конкретно за теб. Не смятам, че бих могла да ти дам някакъв съвет. Мисля, че моят житейски опит и познания по въпросите въобще се дореждат някъде между 4-тия и 5-тия процент от твоите.
Просто ме шокира с 1000-дата лева, които спомена като необходими за нормален живот.
И ние сме двама, доходът ни е малко над тази цифра, но не успяваме да изхарчим и половината.
И ние сме на наем, интернет, мобилни телефони, краен квартал, без кола, късаме маратонки на 3 месеца и т.н.... пропуснах изключеното парно...
Като се замисля, наемът ни е най-големият разход.
Градският транспорт не влияе, защото не го ползваме, но междуградският си е %^$*&^&^*%$#
Абе караш ме да си мисля, че не съм такава прахосница, за каквато се мислех.
Когато закъснявам за някъде и хващам такси (за съжаление много често закъснявам) винаги се чувствам виновна, че не съм се приготвила бързо, а съм се моткала без причина. Но като знам, че мога да си позволя таксито, нямам стимул да не постъпя по същия начин и следващия път

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Виждаш, че да уважаваш родителите е божия заповед, измъдрена мнооого по-рано от социализма. Моралът не е запазена категория на социализма. Вярно, че се променя бавно и по принцип след финанасово-икономически промени и "революции". Вечните ценности като честност, уважение и толерантност, достойнство и т.н. важат и за капитализма, и на Изток, и на Запад, и за малки, и за големи корпорации... и за "други" общества и групи от обществото. Ами къде у нас, сега, в БГ се раздава реална справедливост, ако не в мутренското общество, безусловно, бързо и неефективно.

Какво предпочитам като родител? Ако можех да избирам, бих предпочела децата ми да станат умели пешки, които да стигнат с личните си възможности и мотивация края на шахматната дъска и там да си направят своя избор - офице/лидер или кон, техно право е да изберат. И защо само веднъж? Многократно, колкото пъти пожелаят и колкото сили имат. Не намирам светът да е станал чернобял и затова не виждам в смисъла да се съчетава преуспял с безсъвестен и честен с мизерен. Точно обратното, по-скоро си противоречат. Да не би данъчният от твоя пример да има само една алтернатива: или корумпиран или мизерен живот? Не може ли да започне частен бизнес като счетоводител или финансов консултант, пък тогава каквото сабя покаже... Може да успее, може и да не, но явно не му стиска да опита, няма достатъчно силна мотивация и необходимост да се промени и оттук да промени живота си. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И не може да му попречи модата на канибалството. Вчера това се наричаше конкуренция на запад и съревнование на изток, а днес се използва по-модерни форми на изразяване за същите категории. Не може да му попречат и правилата, законите и ограниченията, защото това може да са летвите, над които трябва да скочи, за да продължи напред към целта и мечтите си. Защо трябва да уважаваме хората около нас? Защото колелото на живота се върти и ако днес си отгоре, утре може да си отдолу. Когато се качваш, трябва да има наоколо хора, с които да се сравниш и да разбереш, че посоката е вярна, нагоре. Когато падаш надолу, трябва все някой от по-долу да ти подаде ръка, за да не те изхвърли живота съвсем.

Ето ти един пример за размисъл по действителен случай: милионер, не милиардер, на върха на власт, кариера, пари, първо се пропива един ден след дълги години на гонитба, без да е алкохолик с генна предразположеност и отключващи стесиращи фактори, пропилява част от материалното си богатство чрез алкохола и хазарт, трудно се харчи в един човешки живот толкова много, подарява, изоставя, разпродава и най-после остава без нищо на улицата...личен избор...добри хора от социалните служби решават да се погрижат за него...за нищо на света не желае това, не желае да притежава нищо, защото най-после след толкова години къртовски труд, стрес и напрежение е разбрал какво е свобода и е усетил истинското щастие - да живееш безгрижно, ден за ден, да си приказваш сладки прказки с непознати без да те е страх, че ще те излъжат или да се налага ти да ги манипулираш, да нямаш грижи да носиш отговорност за нищо материално и за хората, които са ти подчинени, да го пазиш и съхраняваш, да нямаш грижа да умножаваш и печелиш, да нямаш грижа къде точно си в тази и друга класация, да не мислиш за акциите си и т.н.

Ами приятелю, истината е само една...
Можеш да си весел и щастлив, може и да си нещастен.Къде е разликата?
Не е в това какви принципи имаш, а дали ги спазваш...Ако си решил да си честен и праведен, а всъщност си мошеник и лъжец, ти ще си нещастен, от момента в които го забележиш, от този момент ще забелаязваш единствено ниското мнение на хората за тебе, защото по тези хора ще се опитваш да се коригираш...Другите ще ги игнорираш и това ще ги дразни.
Можеш да си мошенник и лъжец, но тогава много хора ще ти казват това в очите, ти ще си нещастен не от самия факт а от това че се придържаш към мнението на себеподобни, за да не слушаш постоянно обратното, защото ти е омръзнало какво ти казват хората за тебе...
Явно ти си от първия случай, но искаш да си втория, постоянно си правиш експерименти с поведението си, от което ти добиваш грешна представа за мнението си, поради факта че различни хора ти казват различно.Това не променя факта че си нещастен, защото непрекъснато сменяш хората с които си общуваш, просто в един момент ще срещнеш индивида, койтно ще те смаже, защото непрлекъснато ще ти казва това което искаш да чуеш, и в крайна сметка ще се възползва от тебе и ще те зареже там, където ти осъзнаеш че си грешал, където осъзнаеш че нямаш принципи, и този човек е бил толкова прав да ти се присмива вътрешно, колкото и да те предаде.
Тогава ще си на дъното.

Осънай две неща-за собственото ти щастие околните не мислят,затова не се води по техните мнения
За собственото ти щастие ти трябва да се грижиш сам, и дори да си пълен цървул, ако не ти пука какво мислят останалите за това, можеш да си щастлив от този факт, защото той ще прави щастлив само теб.Ако другите повтарят как може да е толкова кефещ се на тази мизерия, толкова по добре от това, значи си опстигнал тази изолация за която ти говоря.
Ако искаш да имаш пари, прави ги, без да съобразяваш с околоните.Защото това на което ти викаш принципи е низ от система за спечелване на чуждото уважение.Това също можеш да го постигнеш, но ако си много дипломатичен, и знаше как да подходиш индивудално към вески човек, водейки се единствено от огледа за собственото си щастие.
Ако дотук не си разбрал-седиш си в трамвая, до тебе се приближава възрастна дама, с дамска чантичка на рамото и застава до седалката, от която не ти се става.Има и други като теб в трамвая но никой не става...Ще станеш ли?Защо?
Ако станеш чии кеф ще направиш?На бабата?И защо след като е за твоя сметка?Нито те болят крака, нито имаш световъртеж, съвсим определено можеш да седиш и прав...Но защо да ставаш след като знае дали и тя не може да стои права?Защото е стара?Ама има и други в трамвая по млади от нея.Не си длъжен никому с нищо.
А ако не станеш?Ще ти е чоглаво ли?Погледни горния абзац...

А ако тя те пита, можеш ли да станеш?Кажи мога...Тя ти казва "Ами стани...".Кажи че няма да станеш, и ако въпроса е защо, можеш спокойно да кажеш "щото съм нахален идиот" и като погледнеш абсурдноста на този разговор, можеш спакайно да заключиш че тя е доста по нахален идиот от тебе, най малкото щото не си го признава...И оттук нататък можеш да приказваш каквито си щеш глупости с нея, и поне още десетина нахални идиота, ако не и целия трамвай, защото си доказал пред себе си че те са по-големи идиоти от тебе.
Ако трябва да обобщя-щом искаш щастие, приеми поведението си за даденост, и константа и не зачитай други мнения за променлива, кажи си-аз съм такъв, може да съм нахален, гаден, мазен, смърдящ-но ако на някой това не му харесва проблема си е негов-да го духа!

Ако все още не си разбрал, значи си от втория индивид, тези дето се възмущават на неставащите в трамвая и според мен не заслужаваш повече моето внимание.Още повече че пиша това най-вече за да си пробвам бързината на писане на клавиатурата, а не че ме интересува твоето или чието и да било мнение.

Проф.Лаиков-не разбирам от нищо, но качествено го правя.

с времето се натрупва умората и таксито започва да ти се струва оправдан разход :) Ще спиш половин час повече и ще дадеш 5 лв за такси... докато си млад, парите може и да ти се струват по-важни, като те налегнат годинките, започваш да си цениш здравето и съня :))

И аз говорех по принцип, себе си вписах само за да илюстрирам сметката... но според мен 1000 лв - това е цифрата, с която можеш да живееш скромно, но без притеснения и ще можеш да спестяваш за екстремни случаи. Примерно на мен ми побелява косата при мисълта, че може да се наложи да сменям квартира скоро... пренасяне на един камион покъщнина, събирана и подреждана с много труд и без никаква външна помощ почти, наема за 1-2 месеца, който може да ми поискат предварително, комисионната за агента по недвижими имоти, който сигурно ще се натресе... ако нямаш някакви събрани пари за цялата тази работа, няколко такива пренасяния ти вземат поне 10 години от живота :) А как мразя да искам заеми от приятели, ако знаеш... това е нещото, което правя преди скачането от 10-ти етаж :)))

Да, знам че има хора, които преживяват някак си и с 200 лв, но за мен това не е нормално... всъщност, ако се съберат 4 работещи човека в една къща (или двама работещи и двама пенсионери) и средно докарват по 200 лв доход на глава от населението в къщата, пак ще преживяват горе-долу като мен (с малко по-големи сметки и повече разходи за храна, но без наем) - но не го намирам за нормално, това е :)

мани ги ти тези проценти опитност... на мен ми се ще да я имам тази опитност, за която говори шемета с чепатия ник, все пак... и когато говоря със следващия клиент да не изтърся отново радостното "А, няма проблем, това е много лесно, ще го направя до края на седмицата", а да си направя най-сетне сметката, че това, "лесното", на мен ми струва години усилия, учене на какво ли не и бачкане за малко пари, докато натрупам опит и параграфи в cv-то си... та просто е грехота всичкото това да се подарява или продава на безценица на хора, които имат другия начин на мислене.

За това говори момчето и аз съм съгласна с него. Останалото е чесане на езици и примери...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мммда, и аз съм бил такъв пример... На един светофар тръгнах на червено и увлякох цяла тълпа маймуни подир мен... Само че аз си спрях на островчето в средата, защото така си бях направил сметката, а тия след мен взеха да скачат под колите... Просто можеше и да утрепят някого... Чудя се понякога, какви овце са хората...

Когато почнаха да вият сирените, хич и не се поколебах - продължих си по пътя. Както каза малката Мю, ако ми е мъчно, то си е в мен, не е нужно да го показвам външно

Това, за което говориш, се нарича проповядване... Аз проповедник не съм... Ако ще имам полза - ще проповядвам, а иначе не смятам да досаждам с глупости... Особено пък на приятелите си... Пък и на непознати не виждам смисъл...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затова, в Париж - един месец, като почнеш да усещаш как се насищаш на Айфеловата кула и триумфалната арка, драсваш към Лондон... Или Баку... Или където ти щукне

Не знам за французинът, който живее срещу Айфеловата кула, ама аз от малък живея срещу Витоша... И още изпитвам същото удоволствие вечер да седна на балкона и да си я зяпам... И денем, да гледам как се променя, сутрин осветена от едната страна, вечер от другата, изглежда толкова различна, понякога със сняг, понякога с мъгла, или пък някой облак минава през средата й, такива ми ти работи... Сигурно и Айфеловата кула не е съвсем незабележима, дори за местните... Лендмаркове са си това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това да need the least е малко бордерлайн на разни психични заболявания... С безкритичност го свързвам, най-малкото... Иначе, да, съгласен съм, но пък ще ти е трудно да имаш приятели... Жена съвсем... Но ако си щастлив с птичите песни и мравешките пътечки например...

Нямам против да забогатея, пък с 'Whose hard work', честно казано, ми е все едно... Да се трепеш, за да направиш някого богат или да си богат с труда на някакви хора, ти кое избираш? Удроу Уилсън би избухнал в сълзи, ако види днешният свят - звучи ми като идеалист от тридесетте Сократ, Темистокъл... Нали това се опитвам да кажа - че светът се променя, старите правила и мъдрости може да са верни, ама може и да не са... Не поствай, повечето си ги имам Но не на всички вярвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Искам да обслужвам интереси... Искам да се назобя до припадък... А ако се случи възможност да направя нещо добро за народа, и няма да ми струва усилия, или пари, и ако имам време и желание, може и да го направя... Ще гласуваш ли за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега ще направя две в едно... Значи, ако си робовладелец на предприятие с 1000 нещастника, дето бачкат, за да те правят богат, пак можеш да удряш буза на възглавницата с усмивка вечер и да спиш като преял язовец в кофата зад китайски ресторант... Зависи какво са те научили Родителите ти Дали уважаваш труда и живота на някакви тотално непознати луузъри, или те са за теб само счетоводни документи... И какво мислиш, ако си добрият фабрикант от приказките, промененият чичо Скрудж, ако им плащаш куп пари и премии, дали ще те обичат и уважават? Мне, пак ще те мразят, защото ти пак ще си Богатият, а хората са завистливи... Само че, ще те подозират, че ги клатиш нещо... Защото излизаш от стереотипа... А хората, които излизат от стереотипа, или ще те изментят, или са луди...
Знам аз, че не е болка за умиране... Шест години, докато учех, работех на две места... През седмицата по едната специалност... В петък, събота и неделя - по другата, плътно... В петък до 11 часа вечерта... Събота сутрин от 9, до 9 вечер... В неделя, сутрин от 7, до 6 вечер... И така... Ама вече не ща... Вече искам да се науча как аз да съм шефа, а разни студентчета-мераклии да ми влачат камъни по цял ден... Това, което помня е, че нямах живот... За какво живеех, баси, за да уча и да бачкам... Вечер се прибираш, ядеш, къпеш се и лягаш, сутрин си зомби самоходно... Гаджета - дуки... Единствените ти приятели, с които се виждаш, са ти колегите, с които си крещите постоянно, щото е яко нервно... Майната му на такъв живот...

И на мен не ми е цел да сменям ежедневно луксозните хотели по гъзарските курорти и да обикалям света като Мери Попинз... Ама нали за това са мечтите, да са нереални... Тия, реалните неща, са Желания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоето мнение съдържа няколко противоречиви твърдения, за кое е жалко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите