Здравейте!
Попаднах в неприятна ситуация. Пиша това, не толкова да разбера как да постъпя, колкото да разбера нормална ли е ситуацията или не е. Макар че за себе си почти съм си дала отговор.
Вчера дъщеря ми (почти на 12) беше поканена от един семеен (напоследък, обаче, почти само мой) приятел, у тях да играе на компютъра. Дъщеря ми е луда по компютърни игри. Този мой приятел го познавам от доста време, напоследък обаче сме по-близки с него. Мисля си (мислех си), че мога да му имам вяра, дори почти безрезервно му вярвах.
Обаче,
Той се обадил на дъщеря ми докато аз съм на работа. Не и е казал нищо, само попитал дали е сама. Тя след като казала, че е с баща си, той затворил, като казал да не казва на баща си за това, че той е звънял. Това може и да е заради факта, че напоследък отношенията между тях двамата напоследък са обтегнати. Дъщеря ми ми се обажда на работата и ми казва, че еди-кой си е звънял. Аз съответно му звъня на него и той ми казва: "Нямаше никой вкъщи и аз исках да я викна да играе на игрите". След малко дъщеря ми ми звъни и аз и предавам да не се тревожи, че няма нищо страшно и и казвам за какво става въпрос. Дъщеря ми решава обаче да отиде у тях, въпреки, че е на урок, има да учи и закъснява за училище. На всичкото отгоре баща и звъни по телефона на този приятел, но той не му казва, че тя е там. А тя била изплашена, че може да бъде разкрита. Приятелят пък "й пипнал сърцето" и и казал да не се страхува и че е голяма паника.
Какво да си мисля? Забраних на дъщерята да ходи у тях. Обаче не съм никак сигурна, че ще се ръководи от тази забрана. В същото време не искам да и насаждам мнение да няма вяра на никого. А пък този човек беше един от най-близките и напоследък. С него тя споделяше кой я е наранил, в кого е влюбена и дори, ако баща и нещо я е обидил, т.е. той е и много близък. Лошото е че с баща си е в опънати отношения и не се разбират. Може би и затова търси неговата близост. Знам и също, че ако кажа на въпросния човек, че съм забранила дъщеря ми да идва у тях когато са сами - ще се разсърди, че му нямам доверие.
Знам, че написах всичко много объркано, но наистина съм объркана.
Как бихте постъпили вие?

Ситуацията не е нормална в никакъв случей! Аз деца все още нямам, но съм дъщеря и съм изпадала в подобна ситуация. Господинът беше съсед, живеехме врата до врата и всяка вечер или ние бяхме у тях, или те у нас- абе с две думи много близки бяхме. Когато пропуших/13години/ понеже нашите не ми даваха/естествено/ ходех когато ми се пушеше у тях. Той беше на смени и често беше само той у тях- докато пушех ме разпитваше за момчетата, за първите ми влюбвания, какво точно правим и никак не ми се струваше странно. После започна да ми показва "интересни" филми, на които се правех че не обръщам внимание и изпушвайки си цигарата набързо си тръгвах, доката единия ден не ме подгони да ме целува!!!Разкрещях се, че ще кажа на баща ми, ако продължи да упорства и не ми отключи вратата!!!Естествено ме пусна след обещанието, че никому нищо няма да кажа, но аз после отказвах да ходя в тях като се събирахме и изобщо си промених отношението към семейството/имаха дъщеря на моята възраст/. Не исках да развалям приятелството им с нашите и доскоро /ние не живеем в същия апартамент и град от осем години/ не бях казала на родителите си. Преди време им казах и се оказа, че майка ми е смятала да ми забрани да ходя там, когато съседа ни е сам, но малко след това аз сама съм спряла да имам желание.
Не казвам, че случея е същия, но как така "ще й пипа сърцето"?
Аз мисля, че е по-добре да насърчиш съпруга си да общува с дъщеря ви- ще е от полза и на двамата!

На мен ми изглежда много съмнителна ситуацията.
Може би защото си го написала така, че да представиш опасенията си, но аз лично бих се опитала да държа нещата под око.
На приятеля, ако се притесняваш да не се разсърди, му кажи някаква друга причина - например, че дъщеря ти има много да учи или нещо такова и пак не и давай да се вижда с него насаме. Можеш да му кажеш, че не си доволна, че е пропуснала урока си за да отиде у него и да го помолиш да не я кани у дома си когато има уроци, защото блаблабла.
Но най-добре е да разбереш с по-голяма сигурност каква е работата, не само да правиш догадки. Обърни внимание дали той я кани често у тях. Дали го прави предимно, когато е сам и т.н.
На нея много внимавай какво и казваш, защото както до сега ти е споделяла и най-малките подробности, може и да спре да го прави и тогава му мисли!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като в случая става дума за детето ти, няма място за съображения кой ще се разсърди и кой не. Аз лично бих помолила "приятеля" повече да не я кани у тях и той да намери някакво приемливо обяснение, което да и даде. И бих казала точната причина с риск да приключим взаимоотношенията си. Независимо от това, че той очевидно ще отрича или ще го обърне на майтап, бих държала на своето мнение. Така е по-добре, според мен, отколкото винаги да имаш едно наум и всякакви притеснения занапред. Ситуацията е много неприятна и деликатна наистина, но все пак е по-добре да се овладее от самото начало. Тоест ти си сърдита преди да се разсърди той. Не му искай никакви обяснения и не му разрешавай изобщо да говори, за да не успее да те разубеди. Просто му заяви своето решение.

Отговарям на всички.
Наистина може и така да съм казала нещата, че да изглежда всичко съмнително, защото се притеснявам. Но се опитах да съм обективна. Не мога да разбера дали наистина моят прятел се тревожи за дъщеря ми и има добри чувства (както си мислех допреди да стане така) или го прави с някакви задни мисли. А пък дъщеря ми може без да иска да го насърчи в тези задни мисли, защото тя сега се идентифицира с жена и флиртува (може би!). В същото време, обаче, се радвам, че има с кой да споделя, не само с мен, но дори и на него казва неща, които не казва на мен. Страх ме е също да не се разочарова от него, така ще го намрази и ще загуби и малкото вяра, която има.
Стана така, че първо и казах, че не искам да ходи у тях без аз да знам и да съм и разрешили. Тя каза - Ама той ме покани пак да ида, примерно в петък. Аз и казах, че не разрешавам. Че ще говоря с него и след това ще реша. Казах и, че е защото има да учи и др. такива. На него пък, опитвайки се да разбера как стоят нещата, казах, че не ми е казала, че тя е у тях (което наистина е така - аз просто предположих, а тя неумело се опита да скрие, от което разбрах, че ще ме излъже и тя си призна). Тогава той каза - Щом те е излъгала, излъгала е и учителката на урока, няма повече да идва да играе на компютъра у нас. Дали, ако имаше някакви други мисли, щеше да ме баламоса и да ме убеди да я пускам? Тоест - той самия се съгласи с това да не я пускам. Да се съмнявам ли в него?
Обаче сега е петък, звъня вкъщи на дъщеря ми и нея я няма...

Мисля, че трябва сериозно да си помислиш какъв "приятел" е този човек. И дали си заслужава да го допускаш толкова близо до себе си след като въвлича дъщеря ти в ситуацията да лъже и да пренебрегва задълженията си.
За възпитанието и сигурността на детето единствените хора, които могат да взимат отношение са майката и бащата, не разни приятели, колкото и да са привлекателни за нея, колкото и да я разбират, колкото и да споделя с тях.
Щом като си се замислила дали това е нормално, значи инстинкта ти да пазиш детето си, е усетил нещо нередно!!!!!!!!
На мен лично тук ми намирисва на педофилия, как така някакъв ще се прави на чичо доктор и ще докосва по какъвто и да е повод дъщеря ти
За съжаление, и теорията и практиката са единодушни, че майката в подобни случаи е склонна да си затвори очите / знам че звучи гадно, ама е факт/ .
Ти си решаваш, но по-добре е да ограничиш контактите си с този господин / до минимум/ и да сложиш на преден план безопасността на детето си, а не личните си чувства, или пък неговите / на господина/.
И е по добре да обясниш на дъщеря си, че в живота вероятността да се възползват от нея е доста голяма, просто за да няма изненади. 12 години е подходяща възраст да я научиш, че трябва да се грижи за себе си и да се пази сама.
Факта, че "приятелят" не е казал на бащата, че дъщеря му е у тях, когато бащата явно е бил разтревожен е доста тревожен.
И щом толкова детето обича компютрите, вземете му един

Абре вие нармални ли сте???
Случаят е пределно ясен - чиста педофилия! Обясни на дъщеря ти подробно за каво стова дума покажи и няколко статии от вестници и т. н. за да разбере до къде ще я доведе това. Моли се въпросния "приятел" по точно дърт пръч да я е барал само за сърцето! Просто съм убедин, че дъщеря ти не ти казва вече всичко и ... БЕГОМ В ПОЛИЦИЯТА И ПОДАЙ ЕДНА ЖАЛБА ЗА ТОРМОЗ. Щото после и да ревеш и да врещиш файда никаква.
От такива приятели боже опази!!!

Лесна работа!

аз много бързам сега , обаче искам да ти кажа няколко думи ....
не оставяй нещата така !!
този човек според мен има сексуален интерес ...
тя е още малка , може и да пофлиртува , да се повлюби , какво ли още не .. ( нейните връстници са незрели , а този батко така добре знае да се държи с нея ) ..не знам , за мен цялата ситуация е абсурдна , защо тя не споделя с някоя жена семейна приятелка , а е един мъж ...той просто я подпитва на тези теми , за да провокира интерес ..
направо прекрати достъпа на дъщеря си до него , не знам по какъв начин ..говори с мъжа ти , контролирайте я ..нека мъжа ти говори с него ...
в юношеската си възраст и аз съм била обект на такива мераци, а и моята най-добра приятелка бе обект на желанията на техния най-добър семеен приятел ..ужас просто ...
толкова ми става кофти, дори само като си мисля по тази тема

И МУ РАЗРЕШИ ПРОБЛЕМА НА ТОЯ ТИКВЕНИК!

Лесна работа!

Такова приятелство е неприемливо! Сигурна съм, че съжаляваш, че си го оставила да продължи и да се стигне до това, но сега е момента да прекратиш, за да не пострада детето!
Мисля, че не е малка за да проведеш един сериозен разговор с нея, в който да й обясниш, че не бива да позволява да бъде докосвана от чужди хора.
А разговорат с въпросният съсед бих провела в нейно присъствие.
Та веднъж да не казва че е звънял, втори път лъже БАЩА й ... изобщо последвалото му поведение го тълкувам като страх и опит да замаже положението.
Колкото и да ти е близък, та ако ще и любовник да ти е, няма право да крие че детето е при него, да не коментирам пък пипането по "сърцето".