Моята дъщеря ходи в Роберта балет от няколко месеца и аз съм много доволна, съжалявам, че не съм я записала по-рано. Тя и без това често си танцуваше в къщи, а сега вече се придвижва само танцувайки. Много е хубаво за детето, аз с две ръце гласувам за танците. Гимнастиката , ако се занимава сериозно , изисква много усилия - и физически и психически - и силна мотивация у самото дете.
Ако искаш да я запишеш при Роберта, телефона е 588 742, но най-добре иди на място да видиш за какво става въпрос. Децата са разделени на възрастови групи, а занимания има от понеделник до четвъртък (за петък не съм сигурна), в Хореографското училище, срещу завод Електроника, след 17 часа.
Ще трябва да се въоръжиш с търпение и желание, защото най-досадното е воденето и изчакването, но не е болка за умиране. За децата е чудесно, а и често правят концерти, така че си е емоция. Успех

... Само че все пак ще кажа и моето мнение... Аз нямам дете, но съм работил доста дълго с танцови школи и други подобни, също и със школи по гимнастика... Честно казано, когато видях темата, мислех да ти препоръчам художествената гимнастика... Нещата вече не са толкова жестоки, колкото навремето, когато се е гонел успех на всяка цена... А всички хлапета, които тренират или са тренирали гимнастика, развиват характера си по страхотен начин... Мотивация, търпение, работливи и способни да се концентрират...
Но това както и да е, реших да пиша, защото видях, че ти препоръчват състезателни танци... А това според мен е голяма грешка... Защото и там развиват характер, и то какъв... Имам няколко приятелки, танцували с години състезателни танци, иначе съм работил с по-малки... Всичките са кокони, позьорки, лигли... Прозира някакъв курвалък... Не знам как става така... Но още преди години съм го забелязал... Аз не бих записал детето си на състезателни танци за нищо на света.

Забравих да отговоря на въпроса... Хубава зала по художествена гимнастика има на стадион Славия... На Герена са може би най-добрите, но там е също и най-сурово... Ако кажеш в кой район на града си, ще се опитам да се сетя за най-близкото място, където има добра зала по гимнастика или танци

Редактирано от tchupakabra на 04.06.04 11:01.

И аз не мислех да пиша, но ти ме провокира...

Дъщеря ми е записана и на худ. гимнастика и на спортни танци. На гиманстика ходи от една година, т.е. само последната година сега. В момента е на 5 г. На танци ходи вече трета година. На танци първата година я записах аз, защото за гимнастика беше много малка. А и после размислих и се отказах напълно от гимнастиката. През следващите години тя сама изявяваше желание да ходи на танци (аз никак не бях доволна от това, което показваше и ако тя самата не настояваше не бих дала пари за тези занимания).

За гимнастиката ме убедиха, защото я видяха и казаха, че има качества. Аз я записах ей така, ако стане - стане. Ние сме от Пловдив и тя тренира в СК "Тракия". Само за една година тя има забележителен напредък. Ходи с желание и в края на годината я подготвиха с индивидуално съчетание, което като трудност беше добро. Т.е. видя се детето какво е работило през тази година, видя се резултат, видя се постижение. Е, не с всяко дете бяха работили индивидуално, просто тя и само още 1 момиченце се оказаха деца с качества и възножности, но на края на годината за мен поне имаше резултат. За представянето на съчетанието тя сама се подготвяше и вкъщи, работеше сама, сама си пускаше музиката, сама ме търсеше, ако преценеше, че има проблем с елелментите. Отделно оставаше да работи и след тренировки без да мрънка и с невероятно настървение работеше... Изобщо видя се хъс, мерак, дисциплина, чувство за отговорност. Всъщност това, което исках да провокирам, когато я записах. Защото тя се оказа талантлива и перспективна, но не това ми беше идеята в началото.

С танците си е пълен провал. Всяка година ни викат за представяне и е кошмарно разочарование за мен. Ходя с досада и се дразня, защото просто нищо не показват. Няма резултат, има само хаос, безпорядък, липса на елементарна координация, пълен ужас. Как пък може за 3(!) години 5 позици да не научат? Знам, че може би причината е в преподавателката, но тези занимания с нищо не виждам да са обогатили дъщеря ми, освен че разпознава 5-те песни, с които работят.

Колкото за гимнастиката и тежкия труд, многото ограничения, глада... Аз затова не исках да записвам и моята. Аз съм била състезателка и се отказах на 16 г. Още си спомням 10-часовите тренировки преди състезанията, крясъците и хвърчащите уреди по нас, хапчетата, зверското изтощение... Но НИКОЙ НИКОГА не ни е задължавал да стоим в залата. Мотивацията ни беше страхотна. Сами и с желание се подлагахме на всичко и работехме с невероятен хъс. И мога да ви кажа, че всеки медал си заслужаваше усилията. Аз имам чудесни спомени оттогава. Родителите ми никога не са ме насилвали да се занимавам и дума не ми казаха, когато реших да спра. Треньорката ни не ни е задържала с пушка в залата. Даже е имало случаи когато тя бясна ни пъди от залата (това преди състезание в критичен момент), ние отказваме да напуснем, тя излизаше бясна, а ние пускахме музиката и продължавахме. Така беше. Та ако дъщеря ми иска, реши, че може и прецени че трябва и си струва... Коя съм аз, че да я спра? Е, не искам да я правя шампион, нямам такива амбиции, но ако тя има талант и желание - нека!

Много дълго стана, но просто исках да ви кажа да не отхвърляте тази възможност с лека ръка. Нека детето опита. При всички случаи има какво да научи и без да се стига до диетите, глада, къртовския труд. Тези неща не стигат до всички. Те не са характерни за масовия спорт, така че спокойно пуснете детето си на худ. гимнастика.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 04.06.04 11:43.

в стрелбище сме ..тя ходи там на градина също .. а доколкото знам за танците трябва момченце ( поне една близка ми каза така ) , а ние няма откъде да го намерим ...
благодаря ти , ако може да дадеш идеи

благодаря ти за мнението ...
ами тя има танци в градината , но те нищо не знаят ..и говоря и за другите деца също ..най-голямата група например също нищо не може да изтанцува без учителката да им го показва . ..а като им го показва всички грешат .....според мен си е безсмислено ..
та така ...ще пробваме да намерим друго нещо

Имам няколко приятелки, танцували с години състезателни танци, иначе съм работил с по-малки... Всичките са кокони, позьорки, лигли...

Интересно защо са ти приятелки, щом са "кокони, позьорки, лигли..." Те знаят ли, че така мислиш за тях?

Смяташ ли, че твърдение от вида: "Всички, които тренират ... са ..., а всички, които тренират ..., са ...", е много зряло и задълбочено?

Имаме земя. Имаме вода. И си правим кал. (Иван Кулеков)

В клуба, който ти препоръчах (а сигурно и във всички други) момичетата са много повече от момчетата. Това не пречи на тренировките. Друг е въпросът, ако ще ходите по състезания.

Имаме земя. Имаме вода. И си правим кал. (Иван Кулеков)

В момента е на 5 г. На танци ходи вече трета година

В нашия клуб записват деца, които са поне на 5 г., по-добре на 6. Мисля, че просто е много рано за такива тренировки и резултати от тях. И очевидно учителката ви не се справя.

Сигурно си права за умереното трениране на художествена гимнастика. Обаче си много предубедена към танците - "пълен провал", "кошмарно разочарование", "хаос", "липса на елементарна координация" и "пълен ужас"

Не може ли просто да я отпишеш (или да я запишеш на друго място на танци), след като ти самата имаш такова отношение?

Имаме земя. Имаме вода. И си правим кал. (Иван Кулеков)

Да, рано беше. Но ме убедиха. Аз затова и на гимнастика я записах на 5 - защото ми е ясно, че по-рано не става. А и първата година не съм имала никакви очаквания. Но миналата година и тази беше редно да се види някакъв напредък с танците. А такъв липсваше.

Не, не съм предубедена. На танци я записах с желание. Бях предубедена за гимнастиката. Не исках, а ме навиха, защото била с много качества (спряха ни в един магазин) и аз се поддадох, защото ме нави моята треньорка, а аз я познавам, имам й доверие и се оставих да ме убедят. Тя загледала детето, потърсила майката и хоп! - оказах се аз. Иначе не бих я записала.

А танците се превърнаха в тотално разочарование за мен след представеното на тазгодишния открит урок. Показаха едно голямо НИЩО! И аз обмислям да сменя клуба, но се притеснявам да не я претоваря, защото сега са й заети 4 дни в седмицата, а иначе в новия клуб ще й се запълни цялата седмица. Но ми се иска да сменя клуба по танци, за да може тя сама да си избере след 1-2 години с какво да се занимава - с танци или с гимнастика. Не съм върл противник на танците. Даже никак. Идеята ми беше да кажа на останалите майки да не пренебрегват гимнастиката просто, не да се откажат от танците.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 07.06.04 10:08.

Аз да не съм някакъв донжуан на приятелствата "Тая е кокона... тая е несериозна... тая е сръдла... тая е лигла... марш всичките..." Кво да ги правиш, лигли и позьорки, ама се понасяме някак Едната ми беше колежка, първите месеци всеки ден по три пъти съм и казвал, че е "кокона, позьорка, лигла..." Ама после посвикнахме и се сприятелихме
Смятам, че нещо, с което продължително и задълбочено се занимаваш, влияе на начина ти на мислене... Особено при децата, такова периодично занимание, което е вън от стереотипа на всекидневния живот, може да оставя трайни впечатления и особено силно да влияе на изграждането на характера.
Предполагам, че ти или детето ти се занимавате със състезателни танци и това те прави чувствителна на тази тема? Или може би си треньорка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tchupakabra на 07.06.04 10:18.