Имам дъщеря, която в момента е на 3г и 2м. Започнах работа, когато тя беше на 2г и 10м., като имах идея докато съм на работа, тя да е на ясла. Дотук добре, но се получи така, че ходи на ясла 2 дена и после 2 седмици болна. В този период от време лекарите откриха и алергия. Направи 2 остри ортикарии /бяхме в болница и двата пъти/. В един момент видях, че нещата не вървят добре и схемата се нуждае от корекции. В този момент, моята майка ми предложи да гледа датето. И аз се съгласих. Ох, сега идва ред да разкажа за още по-сериозния проблем между мене е майка ми. Незнам как с два реда да опиша нашите отношения, които са винаги конфликтни. Майка ми, и само тя и единствено тя е винаги права / според нея/. За нея не само, че не съществуват чужди мнения, но и не иска да ме изслуша, да разбере какво мисля, какво смятам да направя. Прекъсва ме и почва с наставленията и то с тон, който е повече от нравоучителен, и размахва показалеца на ръката, и тропа с десния крак в земята. Ужас! Сигурно и аз съм виновна за това и отношение към мен, от гледна точка на това, че ме е моделирала от малка по свой вкус. От малка ми е било казвано, показвано, че не мога да й противореча. Всичко, което ми е казвала, съм го изпълнявала стриктно по указанията й. Бях послушно дете, не съм й противоречала. И така си и пораснах, сега минавам 35 /казвам го така, за да не кажа наближавам 40/. Не съм оказвала съпротивление никога, а от няколкото години насам и да пробвам да се съпротивлявам тя успява да постигне пак своето. До ден днешен в смисленият си живот когато съм правила нещо, винаги съм се съобразявала с това, дали ще се хареса на майка ми, за да нямам проблеми с нея или да са възможно малки конфликтите по между ни. А тя никога не е харесвала нещата, които съм правила. Не ме е поощрявала за успехите ми, а винаги е намирала за какво да се захапи за мене с мотива, че еди кое си е можело да го изпипам по-добре. А това по-добре е за нея, на мене ми харесва точно така, както съм го направила. Незнам какво разбрахте за отношенията с майка ми. Доста трудна връзка и за двете ни. Вметвам, че отношенията между нея и сестра ми са същите, както между нас / мене и майка ми/. Та въпросната ми майка е много свободолюбива личност. Никой не може да й казва какво да прави, как да го направи / дори не дава лекарствата на дъщеря ми през деня които аз съм й занесла, не защото забравя, а защото не иска, незнам какви са и точните мотиви, но не ги дава/. Тя е пенсионер човек и до преди да започне да гледа дъщеря ми дните й минаваха доста динамично и планирано. Имало е дни, в които сутрин излиза в 9ч и вечер се връща в 22ч. Къде ходи, какво прави, на никого не дава отчети. И в момента я усещам, че тази и свобода много й липсва. Да опитам да се върна на проблема, заради който започнах този разказ. Сега в конфликта между нас е включена и дъщеря ми. Двете – баба и внучка, се дрязнят една друга, сърдят се, карат се, бият се. С една дума бабата не подхожда от позицията на по-голяма, а направо двете ги виждам на един ъкъл. Ситуацията спешно трябва да се промени, ако вече не съм закъсняла твърде много. За ясла е голяма – отписаха я поради навършени 3г. За детска градина е малка, групите се формират юни. Въобще не знам как ще й се отрази детското заведение на здравословното състояние с тази алергия. Тя се изразява в проблеми по дихателните пътища и кожни обриви. Спазва и хранителна диета. Кажете според вас кое ще е най-добро за детето, а след това и за моето душевно спокойствие:
1.Да наема жена, която да гледа детето – тепърва ще търся такава
2.Да напускам работа и да си гледам детето
3.Някакво частно детско заведение
4.Да потърпя сегашното положиние и да започне да посещава общинска детска градина
Моля ви, дайте ми някоя разумна идея. Имам чувството, че никога няма да изляза от това блато…

Много добре разбирам отношенията ви с майка ти, защото и нашите са нещо подобно. С две разлики - майка ми живее с нас от няколко години (не бяхме живели заедно около 10 години, преди тя да се премести при нас), и другата е, че на мен и през ума не би ми минало да оставя на майка ми детето за отглеждане в такъв вариант. Просто няма как да стане. Е, мога да ги оставя, за да идем на ресторант или кино, на гости или купон, но толкова! И то след като съм ги оправила и нахранила. За друго не мога да разчитам. Майка ми би полудяла още на втория ден с дъщеря ми. Ти си права, че понякога са на един акъл и кавгите им са просто зашеметителни. Моята дъщеря е на 5 години и разприте им направо ме изумяват. Детето спори като дъртица, а баба й се държи като 5-годишна. Напълно взаимозаменяеми са в такива моменти.

И понеже смятам, че напълно схващам каква е картинаката при вас аз бих наела жена, за да гледа детето, докато не стане време за ДГ. Моята дъщеря също има алергии и има храни, които не бива да яде. Говорила съм в градината за хранителния й режим и досега има само едно изключение. За вече 2 години. Е, понякога е неприятно, когато вижда другите деца, че ядат това или онова, но тя вече се е научила и сама се контролира, защото осъзнава какви са последствията за нея.
Дали ще наемеш жена, или ще я дадеш на ДГ - все едно. За мен обаче са напълно неприемливи вариантите да спра работа и да оставя детето на майка ми.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

И аз ти давам същия съвет - наеми жена, докато стане време за детска градина.
Има ужасно много причини за това решение:
- детето да расте в среда, в която има прекалено много напрежение е ужасно вредно за него. Детето в момента е в много трудна възраст, опитва се да осъзнае ролята си в семейството - своя минисвят, и когато не му се дава право на избор или решение това може да го пречупи. Ти самата много добре знаеш колко е ужасно за едно дете това. Да не говорим за денят и, който минава в кавги и караници! Трябва веднага да спасиш детето си! Както алергията е вредна за физическото му здраве, така сегашното ежедневие е вредно за психическото, не го подценявай!
- майка ти върши тази работа без желание. Даже и да е способна на много повече, тя не го показва, защото иска да се освободи от това ”бреме” и така нещата стават още по-неприятни за детето.
- най-добре е за него да се грижи жена, която ще следва твоите указания, защото ти на-добре знаеш какво трябва да се прави, какво да яде и какви хапчета да пие. Ако наемеш жена, в нейните задължения ще влиза да спазва стриктно тези условия.
- детската градина е много важна за децата, за първите им стъпки в социалното общуване, включително и с това, че са обградени от други деца и се научават да общуват.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

финансово и ако работата ти не е това, за която цял живот си мечтала - остани за няколко месеца в къщи. Поне докато стане време за детската градина.

Да де, знам ги мотивите за социалните контакти и т.н., но тези неща няма да й избягат на дъщеря ти. Докато сега имаш шанса да изградиш здрава връзка с дъщеря си, която ще си дава плодовете и години след това... и освен всичко друго, ти най-добре ще се грижиш и за здравето й и ще спазваш хранителния режим, даването на лекарства и пр...
Кризите и леженето в болница изтощават и депресират мъничетата... ако може да им се спестят, ще е най-добре.

И другото... след години ще съжаляваш за изпуснатото време, в което си могла да си с детето. Работата няма да ти се размине и нататък, но пък тези сладките годинки... чак при следващото дете :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като до сега не ми се е налагало да търся жена да гледа дете, кажете на кои основни моменти трябва да наблегна при избора. Трудно ми е да проумея как ще се доверя на тази жена. Споделете опита си, ако имате такъв.

интересно ми да разкажеш за детската градина. Как са се съгласили да спазват хранителния режим на детето и как успяват да го спазват? Дъщеричката ти приема ли противоалергични лекарства непрекъснато? Има ли ли сте проблем с често боледуване - говоря за грип, настинки и др.такива и как сте го преодоляли? Докато беше на ясла моята дъщеря, след първата ортикария, говорих с завеждащата за по-специален режим на хранене. Тя не ми отказа, но ми даде да разбера, че все пак детето ще консумира и от "другите" храни.

Моята има и хранителни алергии и лекарствени. Не е непрекъснато на противоалергични, а само когато боледува или има проблем. На ясла така и не успя да тръгне. Пробвах я, но стана направо чудо и след няколко месечни мъки я спрях. Просто тя боледуваше много и често и след едно едномесечно пребиваване в болница я спрях. Пуснах я направо на градина. Преди това тя боледуваше страшно много. От година и половина някъде нещата се поуспокоиха и да ми е боледувала за миналата година не повече от 3 пъти, което за нея си е постижение. Но непрекъснато сме с разни сиропи, витамини, стимулатори и т.н.

Още с постъпването в градината обясних и на двете госпожи какво и защо не бива да яде детето. Те стриктно спазват всичко. Отделно следя и дневното меню (всяка сутрин го има на вратата) и в самия ден, ако нещо не бива да се яде, веднага им казвам. Предупредила съм и от какви лекарства има проблем (там в ДГ имат аптечка), говорила съм и с мед. сестра. Случвало ми се е и да я водя Наталия с лекарства и сиропи противоалергични и сестрата има грижата да ги дава. Дава ги жената съвсем съвестно и никога не са ме подвеждали и не са пренебрегвали моя молба или забележка за режима на Наталия.

Единствените две издънки се случиха на РД на две дечица, и то единия път имаше заместничка на едната госпожа. Иначе щяха да я опазят моята от изкушение. Вече не я следят толкова зорко, защото от миналата година някъде тя се научи полека-лека да се контролира, знае си храните, от които да се пази и почти няма проблеми. Сега в момента пак е с обрив. Но причината за него е баба й. Не градината.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Светулка съжелявам, че не мога да помогна с компетентно мнение, но защо не пробваш в клуб "Алергии". Там може би най-добре ще те насочат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питай някоя твоя позната с дете дали не може да ти препоръча детегледачка.
В клуб бъдещи майки има няколко жени, които ползват услугите на детегледачки, може да ти дадат съвет.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

Другите са ти го казали, но да се обадя и аз. Вариантът с жена за гледане ми се струва най-добър. Но ако има някакъв начин да я пратиш на градина, също не би било зле. На тази възраст децата вече имат нужда от социален контакт.

Here I am - on the road again...