Dyshterq mi e na 13 godini i smqtam che veche e vreme da q zaveda na ginekolog no ne znam kak da i go kaza.Imam chuvstvoto che q e strah.Pomagaite

А защо мислиш, че трябва да я водиш? Не съм наясно с развитието на тинейджърите, но се предполага/всъщност не знам дали се предполага/, че не е спала с момче, а гинекологичният преглед при девствено момиче е гаден... По - добре един ехограф, не мислиш ли? Пък не е страшен!

Интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.

Ами то си е страшно за момиче на 13. Аз си мисля, че още може да се изчака с гинеколога, ако няма проблеми. А като му дойде времето, сподели с нея, кажи и, че си ходила на профилактичен преглед, разкажи и какво прави всяка разумна жена, за годишните прегледи, някои неща за тестовете, за контрацепцията. Нека разбере, че това е част от порастването, от живота на зрялата жена, а тя а на бас, че иска да е голяма.

Само не я насилвай и не прави като майка ми, която една вечер обяви "утре съм ти записала час за гинеколог, трябва да си с пълен мехур" и даже настоя да присъства докато доктора ме преглеждаше на стола. Въобще никога не насилвай децата си.

Струва ми се, че дъщеря ти сама може да прецени кога да отиде на гинеколог! Ако има проблем и сама може да си запише час, не мислиш ли?

Странни хора сте вие родителите :-)) Не че имамнещо против вас, де :-) Ама нали съм от потърпевщата старана на децата :-)
Та, мсиля си, че на 13 години дъщеря ти едва ли се сеща за секс, прегледи, контрацепция и т.н. Остави, изчакай малко. Обясни и за какво става дума, но не я знасилвай, ще дойде време в което тя сама ще отиде или ще ти каже да я заведеш. На 13 е по-хубаво да се усмихваш, да си си още дете от колктоо да мислиш за някакви страшни доктори, за които майка ти настоява :-) Или поне това е моето мнение...гинеколозите няма да избягат, не са и на изчезване :)

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Моята дъщеря също е на 13, но аз не мисля да я водя на гинеколог засега при положение, че няма някакви оплаквания, а за една жена/момиче това са течение, кървене извън цикъла, някакви болки или закъснение на менструация повече от един месец след първата година, откакто има менструация. Така ми каза нашата педиатърка и аз си мисля, че и без това децата са доста стресирани, за да ги стресираме допълнително. Лично аз отидох сама на гинеколог след като вече водех полов живот и не съм имала проблеми. Моите приятелки също повечето сами отидоха за първи път на гинеколог. Имах обаче една съученичка, която майка й почти всеки месец насила мъкнеше на гинеколог с цел да разбере дали все още е девствена. Момичето изживяваше невероятен стрес и срам всеки път. Не знам, все пак всеки сам си преценява. Каквото и да решиш обаче, гледай добре да го обясниш на дъщеря си, а не да я поставиш пред свършен факт. Успех! Роби

И аз съм от "потърпевщата старана на децата", но не съм съгласна с теб! Не мисля, че на 13 не се сещаме за "секс, прегледи, контрацепция"! Аз и приятелките ми доста обсъждаме тези теми, и особено КОНТРАЦЕПЦИЯТА! Обсъждахме я и когато бяхме на 13. Освен това не разбирам защо майката води дъщеря си на гинеколог? Дъщерята сама не може ли? Аз лично, най-много мразя някой да ми се меси в проблемите, без да съм го молила за съвет, а Вие, родителите, в повечето случаи така правите.

Ами на родителите това им е работата, да дават съвети на децата си и да им помагат да си решат проблемите.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

Neka davat syveti, ama kato im bydat poiskani. Tova im e problema na roditelite, che vse misliat che decata shte sgreshat i byrzat da preduprejdavat/syvetvat s koeto namekvat: "Abe kato te gledam oshte ne ti e doshyl ykyla v glavata, zatova slushai sega..."

Дъщеря ми е на 21 години,бременна в 5-ти месец и пак умира от ужас като стане въпрос за гинеколог.

''Човекът е мислеща грешка"Мисли.."

Ама от какъв зор???
Ако няма оплаквания от нещо, не виждам смисьл.
Ако се притесняваш, че не можеш да й обясниш всичко за секса или предпазването от забременяване, намери книжки да чете. Докторът няма да й отдели толкова време.
На моя позната дьщеря й сама си беше записала час, защото гаджето искало да правят секс, ама беше на 17 г. и искала лекар да й препоръча противозачатьчни. Е, лекарят й препоръчал презервативи, защото е малка да пие хормони, и Постинор, но само в случай, че стане "авария" с презерватива...

Абсолютно съм съгласна с Фаиърбърд.

Ако детето няма оплаквания, няма смисъл да ходите. Ако обаче има, има си специални гинеколози за подрастващи (юношески кабинети, аз съм ходила на такъв в Майчин дом, София).

Да добавя, реагиралите сякаш приемат за даденост, че на 13 години момиче не може да има секс. Не знам какво поколение са, но аз съм под 30 и по мое време, вече често се случваше да пробват. На мен ми се подиграваха, че си губех времето да спортувам примерно...

Сега 13 годишните са толкова отракани, че не ми се мисли...

Та вместо да стресираш детето си, по добре говорете, образовай я и най-вече бъди и приятел/ка (ако си мъж по-добре остави тази роля на жена си). Много е важно, детето да ти се доверява и да споделя, а не да расте " на улицата".

И аз мисля, че не бива да се стресира момичето още от рано. Ако има някакъв проблем - добре.
За мен воденето ми на гинеколог от майка ми беше абсолютен кошмар. Чувствах се унизена. Тя не е влизала с мен, разбира се, но цялата тази процедура със съпровождането ми се струваше ужасна! Аз трябваше да ходя поради проблем и беше след 13 годишна възраст.
За мен тогава би било много по-ценно, ако тя ми беше обяснила в какво се състои прегледа (не само вагиналния, но и ултразвуковия) и ако ми беше дала кураж. Тогава да предложи идването с мен до кабинета, но само ако поискам.
Мисля, че трябва да сме открити с децата си.
Аз имам също дъщеря - за сега само на 8 години. Но искам тя да знае, че можем открито да говорим по различните теми. Аз определено не се осмелявах да питам майка ми за по-парливи въпроси. Времената бяха такива, а и то си зависи от родителя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заинтересува ме това, че дъщеря ти е на 8 години. Моята е на същата възраст и аз също мисля, че тябва да съм възможно най-открита с нея. Имам обаче няколко проблема - не знам, как, кога и откъде да започна специално по въпросите за половата култура. Все си мисля, че и е рано. От друга страна ме е страх да не изпусна момента забързана в работата си и мойте си грижи. По принцип когато ми зададе някакъв въпрос - гледам да и обясня всичко, което знам и се старая да го направя разбираемо (но не си въобразявам, че всичко е идеално).
... Трудно било да си идеалният родител - ама кой да ни каже...
Та ако искаш да споделиш някои мисли и съображения по този въпрос - с удоволствие ще ги прочета...

Според мен обяснения за половата култура трябва да започнат тогава, когато започне интерес към тях. Това със сигурност се засилва, когато започнат да ходят на училище. Виждам, че моята дъщеря започва да осъзнава нещата особено сега, когато съм бременна отново. Тя не смее да задава въпроси, но веднъж я видях да разглежда едно мое списание за майки и бебета, в което се описваше как да обясним на децата си откъде идват бебетата. Когато я попитах какво чете, тя каза: ааа, нищо, и затвори списанието. Но определено аз ще реагирам на този нейн интерес. Знам че има една много хубава детска книжка по този въпрос и ще я потърся на пазара ("Откъде идват бебетата", Сюзън Мередит, изд."Фют"). Има и още една книга, но нея не съм разглеждала - "Как се ражда бебето" на Петра Фитцек, изд.Слънце.
Знам, че родителите осведомяват децата си по-подробно по различно време - някои от много рано. В тази книжка например пише, че е за деца около 6 години.
Аз обаче не смятам, че трябва излишно да се насочва вниманието на детето към неща, които не го вълнуват в момента. Има узряване за тази работа.
В споменатото списание (Моето бебе и аз, бр.13/2004) пише да сме готови за момента, когато детето ни попита "откъде съм дошъл" или "откъде идват бебетата" и то във възрастта между 2 и 5 години. Е, моята дъщеря не си спомням да ми е задавала толкова директен въпрос. Говорили сме някога, че децата идват, защото мама и татко се обичат и прегръщат, ама това като беше много малка. За всяка възраст обясненията са много различни.
Говорили сме за различни неща, разбира се, така както и ти пишеш, но никога не сме говорили по-подробно и задълбочено.
Определено смятам обаче, че в училището се говорят какви ли не неща и не искам детето ми да слуша глупости и да стои в неведение. Затова смятам да се погрижа по въпроса и да й дам нужната информация в подходящия за нейното детско съзнание вид. Пък тя после да пита ако иска повече инфо. Топката е в моите ръце, тя явно се притеснява да пита по тези въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ми се вижда добра идеята да се отделя специално време за разговори "по женски" или съответно "по мъжки". говоренето за секс според мен трябва да бъде толкова естествено, както и обсъждането на всички други нещо от живота. възползвай се от ежедневни случки, филми, реклами ако щеш, като повод да обясниш, да изкажеш мнение, да провериш какво мисли и знае детето...

тази сутрин на едно кръстовище си купих новия космополитън. дъщеря ми (ще навърши 9 г другата седмица) веднага го грабна и го разгледа, докато я карах към училище. сигурна съм, че довечера ще има въпроси, защото на корицата се мъдри заглавие "тайните на женския оргазъм". ето удобен момент да си поговорим за удоволствието от секса, а също и да изкажа своето виждане по въпросите кога, къде, с кого....

нашето гардже си е най-хубаво!

Да, напълно съм съгласна с теб, yanita! Аз като бях на 8 не смеех да задавам въпроси на такава тематика. Добре че майка ми ми говореше и ми изясняваше нещата всеки удобен случай, не от време на време, когато внимателно обмисли как да започне, какво точно ще каже и т.н. Сигурно бих се притеснила в такъв момент, ако досега не сме говорили за подобни неща, и извевнъж ми тръсне разни наизустени от списания и книги обяснения. Пък да не говорим и въпроси да задавам...

Аз на 8 и идея съм си нямала от тези неща. И не ме е и интересувало хич.
Само веднъж питах майка ми дали за да имаш дете мъжът ти трябва технически за нещо. Тя взе да го увърта. А мен не ме интересуваше секса, за чието наличие не съм подозирала, а дали може да се живее и без мъже, което тогава ми се струваше много привлекателна преспектива.
А когато дойде момента майка ми да ми обяснява тези неща, бях на точната възраст (12), вече го бяхме учили по един специално организиран с тази цел (сексуално-просветителен) предмет и въпреки всичко аз я изслушах много спокойно и внимателно (сега се чудя как ли се е притеснявала, а от тогава си мисля как ще постъпя аз, когато на мен ми дойде реда).

Та идеята ми беше, че 8 е много рано, детото няма да може да осмисли информацията както трябва толкова рано. И най-вече, тази информация не го интересува по този начин, по който ние си мислим, когато се налага да говорим за секс. Детето може да се интересува единствено от въпроса как се е появило, всеки от нас си задава този въпрос в някакъв философски смисъл.
Просто отговаряйте на децата според това, което искат да научат, не е нужно да им давате информация, за която не са готови, това ще ги обърка.

Аз например исках майка ми да ми отговори чисто и просто ”Не, без мъж не можеш да имаш деца”, вместо да ми обяснява колко е гадно едно дете да расте без баща. Защото аз не питах това!

права си, наистина трябва да даваме отговори, които да отговарят на зададените ни въпроси. само че мойта щерка беше на 2 г (не помня даже дали ги беше навършила), когато със смайване забеляза, че татко й носи памперс. трябваше да й обясня, че нито е памперс, нито се нарича така. и започнахме разговори за това, че татко й носи нейните мънички братчета и сестричета, които аз един ден ще родя, за да играе тя с тях. и се започна "а може ли да ги цункам?" или "мамо, бързо да родиш братчетата и сестричетата да ги нагушкам, че като се борихме с тати и аз го ударих и тях сега ги боли..."

по-късно стана ясно, че като показват по телевизията мъж и жена да се целуват, това не са "глупости" (как ли на всички деца им хрумва едно и също определение!) и така постепенно стигнахме до секса - бебетата не се раждат от целуване и не след всяка вечер се ражда бебе, обсъдихме противозачатъчните и обсъдихме защо за да се ожениш за някой не е достатъчно само да се изчервяваш като го видиш....

нашето гардже си е най-хубаво!

Ох, не знам дали не си стигнала малко далече с обясненията за братчетата и сестричетата. Аз лично едва ли бих обяснявала половите функции на 'татковия памперс' на едно двегодишно дете.
По-скоро бих споменала за разликите при момичетата и момчетата, без да навлизам в подробности кое как се прави. Просто ми се струва, че детето, с информацията, която получава, най-много да си направи някой грешен извод, защото цялостно няма как да му станат ясни нещата.
Точно това ми беше идеята от предния постинг, че когато питат 'какво му е това на тати' или какъвто и да било друг конкртетен съпрос, те не искат всъщност да зададат дискретно въпроса как се прави секс, какво го предхожда и какво го следхожда.
За нещата по филмите си права. Но всяко дете си добива някаква собствена представа за това, което вижда. Синът на братовчед ми например си мислеше, че когато двама души се целуват в някой филм, значи се женят. Никой не помнеше да му го е казвал, той сам си го беше измислил.

Подкрепям мненията ти на 100%.
Ежедневно имамаме поводи за вмъкнем по някоя и друга дума, ей така мимоходом. Когато четем или разглеждаме нещо, когато гледаме филм или реклама или новините понякога. Нежно и ненатрапчиво, загадъчно.

Ако децата ни са узряли и са готови за разговор, те сами ще дадат някакъв знак. Може да е въпрос, може да е реплика, дори може да е кикот или подхилване, а може и да е смяна на програмата. Просто трябва ние като родители да усетим това и да го разберем. И тогава вече, в зависимост от това как са реагирали да помислим за някакъв подходящ подход или тактика.

Само дето е толкова трудно изпълнимо. Забързани с ежедневието, дали ще успеем да забележим и без това плахата реакция и да уцелим подходящия момент? Да не говорим за тактиката! Току виж изтърсим нещо недообмислено и окончанелно прекъснем желанието за контакт.

Аз и нашия татко гледаме повече да разговаряме помежду си на тези теми и така ако може да са в близост до нас, белким подочуят нещо. И все по някакъв страничен повод - като коментар. Но още конкретни и делови разговори не сме водили. Или поне не съм разбрала. А иначе, въпреки младшата възраст, крачката ни започнаха да ухаят по малко.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!