Подкрепям мненията ти на 100%.
Ежедневно имамаме поводи за вмъкнем по някоя и друга дума, ей така мимоходом. Когато четем или разглеждаме нещо, когато гледаме филм или реклама или новините понякога. Нежно и ненатрапчиво, загадъчно.

Ако децата ни са узряли и са готови за разговор, те сами ще дадат някакъв знак. Може да е въпрос, може да е реплика, дори може да е кикот или подхилване, а може и да е смяна на програмата. Просто трябва ние като родители да усетим това и да го разберем. И тогава вече, в зависимост от това как са реагирали да помислим за някакъв подходящ подход или тактика.

Само дето е толкова трудно изпълнимо. Забързани с ежедневието, дали ще успеем да забележим и без това плахата реакция и да уцелим подходящия момент? Да не говорим за тактиката! Току виж изтърсим нещо недообмислено и окончанелно прекъснем желанието за контакт.

Аз и нашия татко гледаме повече да разговаряме помежду си на тези теми и така ако може да са в близост до нас, белким подочуят нещо. И все по някакъв страничен повод - като коментар. Но още конкретни и делови разговори не сме водили. Или поне не съм разбрала. А иначе, въпреки младшата възраст, крачката ни започнаха да ухаят по малко.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!