Напоследък ме налегнаха едни много мрачни и песимистични мисли относно отглеждането на деца.
Като си помисля човек как не може никъде да се изолира от нещата, които не му харесват и винаги трябва да бъде част от цялото, колкото и кофти да е това цяло. А то винаги оставя своя отпечатък...
Чудя се защо са толкова ужасни нещата напоследък... Ясно е, че повечето хора тръгват да стават родители без и хабер да си имат какво се очаква от тях, с какво ще трябва да се справят, каква отговорност поемат и в много от случаите се провалят.
Вярно е, че преди хората са ставали родители много по-млади и далеч по-безотговорни, но също така е вярно, че младите са живеели със семейството на свекъра и свекървата и всъщност не им се е налагало да се справят с гледането на деца съвсем сами. Когато е идвал техния ред да гледат внуците си, те вече са имали достатъчно добър опит пред себе си и на свой ред са се справяли с тази задача, научавайки своите деца как да гледат следващото поколение.
Та ми се струва, че в днешно време родителите не само че гледат сами децата си, без да имат някакъв досег с представата как се прави това, ами и майките почти винаги работят и не успяват да отделят и минимума, необходим за нормалното отглеждане на едно дете.

Не знам... това е някакво евентуално обяснение, но със сигурност не е единствената причина за ситуацията.
Всеки посочва като причина това, което на него му се струва най-вероятно: едни - чалгата, други - рапа, трети - липсата на извънучилищна активност, занемарени морални ценности, аз пък посочвам нескопосаните родители ...
И така можем да си прехвърляме вината до безкрайност.
Но истински важното е да разберем какво можем да направим срещу това, как децата ни да не станат като убийците и в същото време да оцелеят в тази среда. Аз даже не съм сигурна дали искам детето ми да живее в такава среда. Ами, какво ти, даже съм сигурна, че не искам. Но средата не може да се промени...

Чудно ми е дали този процес се наблюдава само у нас. Ясно е, че последните години тук имаше срив на ценностите, издигане в култ на пошлостта, престъпността и мангизлийството (точно това е думата!).
Наблюдава се и много масов срив в културно отношение. Почти не може да се види надпис в магазин без правописна грешка. Хората станаха толкова масово неграмотни и това ни най-малко не ги притеснява. Имам наблюдения в една доста елитна софийска гимназия - толкова неграмотни деца не са били даже най-големите двойкаджии по мое време.
Надписи по превозните средства, сгради, а за интернет страниците да не говорим - масово с правописни грешки!

Виждаш една великолепна сграда, пред нея спряла съотвестваща кола, в нея стои човек със съответстваща пачка в джоба, но до тук свършват съотвествтащите неща, защото човекът всъщност е облечен в официалния си анцуг и новите си джапанки, псува като каруцар и храчи по улицата...

Това са неща, които в другите страни предимно ги няма и си е чисто наш патент. Но дали това е причината за тази деградация, не съм много сигурна.
Все ми се струва, че всичко това е доста по-общ проблем, но не мога да си представя каква част от него я има и в другите страни.
Защото там определени неща са им наред, за разлика от тук. Например пияните шофьори, които убиват хора по улицата не ги пускат на другия ден за да ги хванат след месец-два пак пияни. И пак да ги пуснат, разбира се.
И всякакви такива, не ми се изрежда, защото не е това идеята.
Чудно ми е просто дали и там го има проблема с насилието (всъщност сигурна съм, че го има, но дали е в тези страшни размери като при нас!?)

Знам, че доста от вас живеят в чужбина и ще ми е много интересно да разбера в различните страни как стои този въпрос. Вече чух някои много ужасяващи разкази за убийства, извършени от деца в няколко европейски страни.
На крачка съм пред това да взема да преглеждам черната хроника на европейските вестници, с надеждата да добия някаква представа, но се надявам да не се стигне до там...
Колкото повече се ужасявам от ситуацията в България в момента, толкова по-ужасяващи неща научавам за останалите страни... За деградиралите тийнейджъри, за масовата апатия към живота, за дрогата, самоубийствата, ранния секс, липсата на стимул... Ужасявам се като си помисля какви деца ще отгледа това поколение и колко точно зле може да стане.

По-добре да не продължавам...

На 23 съм, време ми е лека полека да се позамислям за деца и семейство, но в такава среда деца не искам да възпитавам. Не вярвам, че ще успея да огранича вредното влияние на обществото. Не вярвам в качествата си на родител. Като всяка жена искам деца, разбира се, природата ми ги иска. Но предпочитам да нямам деца, отколкото да имам глупави, пошли деца без морал. Струва ми се жестокост да създаваш деца в този свят, само защото хормоните са те "ударили". Съжалявам, че е така, но... такъв е животът, казват. Ако вярвах, че само в България е така, бих заминала да ги отглеждам другаде. Но от това, което съм чувала, навсякъде е така.

Уф, натъжих се.

Дъгичке, може би си франкофонка съдейки по ника ти, затова ще ти говоря за Франция, Белгия и Люксембург. Така и така аз познавам предимно тези три държави .

От къде да започна? Ами може би от това, че дори да четеш криминалните хроники за тези страни, ще останеш с впечалтението, че има по-малко ужаси от България. Вземи един френски вестник и един български и ги сравни. Българската медия се е превърнала цялата в една голяма кримка. Дори кражбата на грозде в Горно Нанадлонище се отразява в медиите. Не е ли странно? Аз намирам, че тази жажда за кръв заляла медиите ни от доста години насам, допринася адски много за цялостното състояние на духа на обществото в България. Разбира се, не е само това.. Но като добавиш към тежките изминали години И милиони криминалета разисквани всеки ден на всяка страница от вестниците ни (за телевизията не говоря, защото нямам достъп до нея) и изведнъж картинката се избистря.

Преди около 2 години във Франция имаше избори. Дотогава бяха социалистите на власт. Цялата предзиборна кампания се проведе под темата "сигурност". Е то бяха средно по 4 репортажа във всяко издание на новинарските емисии посветени само и единствено на кражби, на чувството на хората за несигурност и т.н. В крайна сметка хората наистина се почувстваха несигурни и това се отрази на вота им. След изборите, "незнайно защо" тези репортажи спряха и започнаха репортажите, които показваха как се репресират нарушителите на закона. Дори не се учудих, като видях как в сондажите хората започват изведнъж да се чувстват по-сигурни.

Та това е единия аспект на въпроса ти.. Как ще се чувстваш сигурна, да не говорим за децата ти, при положение, че те заливат само с информация за кражби, изнасилвания, убийства. Тук не говоря за неща като пловдивските момичета - това си е чудовищно и трябва да се отразява, говоря точно за тези неща - кражбите на грозде в Горно Нанадолнище (което макар и да е фиктивно в постинга ми, отразява течение, което 100% всички сте наблюдавали).

За мой ужас, в трите цитирани по-горе държави децата са станали някакъв кошмар. Започват да се забелязват все повече и повече случаи на деца-тирани. Цялото общество е залято с "консуматорска" пропаганда. Да, друга дума няма.. консуматорска пропаганда. Ние не сме хора тук, а сме "консуматори", "usagE", "клиенти" и т.н. Децата биват буквално принуждавани да купуват, ако не искат да бъдат изхвърлени от социалните им кръгове. Представи си само как ще обясниш на едно дете на 7 годинки, че ако няма последните лепенки, кукли, плакати на Лори, Бритне и компания, то няма да е по-нещастно? Или пък за последния модел обувки. Или пък червилата, които то е видяло на малките момиченца по рекламите и вече е забелязало по устните на съученичките си.

Всички хлапета се обличат като млади жени. Пъповете навън, панталони прилепнали по дупетата, къси поли, червила, гримове.. кошмар! И ако не са така, то те са дамгосани като "некул" и биват изхвърлени от пижама-вечерите, от купоните и т.н.

Като знаеш това и като го смесиш с факта, че днешните родители са децата на 68-тарите, които са научени в никакъв случай да не казват "не" на децата си, можеш да получиш цялостната картинка.

Всичко е сведено до материалното. Успехът се мери в пари, дрехи, коли. Мозъците им са тотално промити с тези неща и то не от вчера. Имам един познат, който е едва 4 месеца по-малък от мен (на 23) и първата и единствена цел в житова му е да има пари. Всичките му приятели са такива и приятелите на приятелите. Не мога да понасям....

Разликата между тук и България обаче, е в това, че тук ярката простащина е по-скрита. В смисъл.. Техните някогашни мутри, ако мога така да ги нарека, са си пратили децата из влитните колежи и университети и там те са се научили, че се слага костюм, че джапанките нямат място в облеклото, освен на плажа и т.н. Научили са ги да не храчат по тротоарите, да не крещят по телефоните и изобщо.. всичко, което трябва да научи един нормален човек, хеле пък богатите.

От мутри те са станали на интелигенция, на елит.. Във Франция сега им казват "la jeunesse dore" - децата на сравнително богатите и богати хора.

Има и още нещо, докато в България комунистите са отрязали по-старите богаташи, в западните държави, те не са били унищожени и техните деца са продължили да носят по-нормална култура, да създават елита.

В България обаче, тях ги няма и децата на "мутрите" не са порастнали още. Затова и още се забелязва това масово явление на мутризация.

Решението? Ами, както се знае, едно общество е такова, каквото най-активните му членове го искат. Засега "мутрите" бяха най-активни, а нормалните хора са си снижили главата потънали в проблеми и мачкани от сволоча поднасян от медиите. Редно е тези хора да вдигнат глави и да кажат по-високо от мутрите какво искат. Например с оръжието за масови убийства в България - колата и част от шофьорите. Трябва всички да излезат на улиците и да кажат ясно, точно и кратко "КРАЙ! Не искаме да ни умират децата по улиците, само защото някой е решил, че сега бърза или че светофара е за красота." Да се създават асоциации, които да защитават интересите на хората като теб. Начини много има..

Може би ще кажеш, че на мен ми е лесно от тук да говоря. Може да е така.. Знам обаче, че тук видях какво могат да направят хората като знаят какво искат и как да го постигнат.

Тези неща трудно ще спрат "материализирането" на обществото ни, но поне ще доведат до онези базови права, на които се радват в З. Европа. После ще ни е по-лесно да отделим време на децата си, за да им обясним нашите ценности и мироглед.

Съжалявам, че стана толкова дълго, но темата ме вълнува изключително много и не се среща толкова често из темите за разговор.

Късмет на всички отглеждащи деца!

There's no place like 127.0.0.1

Благодаря ти за отговора, никак не е дълъг, бих прочела още 10 пъти по толкова ако ти се пише.

Оказа се, че сме на еднаква възраст с теб

Колкото до парите, тук хората все се оплакват, че днешните младежи се интересуват само от пари и мисълта за печалба им е промила мозъците, но ние сме мнооого далече от ситуацията в някои други страни.
Например миналото лято работех за една американска фирма - български клон. Шефът беше българин, заминал да учи образованието си в Щатите и там създал фирмата. Когато го видях за първи път, това беше един млад бизнесмен около 30-те с прошарена коса, симпатичен и приветлив. Като се поопознахме по-добре, се оказа, че това в действителност е едно 23 годишно момче, скапано от работа, обладано от мисълта за печалба - дума, при която очите му светваха като крушки и мантрата ”...да започнем да продаваме повече и да реализираме по-големи печалби...” я поризнасяше по стотина пъти на ден с възклицателен акцент на всяка дума и с изражение на религиозен фанатик. Бях просто поразена!
Когато ми разказваше как в Америка хората работели повече отколкото кои да е други и как имало хора, които работели на две места по общо 14 часа на ден, включително събота и неделя и така в продължение на 10-15 години, такава гордост беше изписана на лицето му, че се чудех кога за последно се е виждал с психоаналитика си...

Тук поне за сега тенденцията е доста далече от това. Поне при хората от нашето поколение все още масово се срещат приятелства на хора с много различни доходи, а и като гледам тийнейджърите, при тях също като че ли го няма това разделение на богати и бедни. Може би защото училищата все още са предимно ”общи”. Макар че и това не е, защото много деца от елитни частни училища са приятели със всякакви други, поне от моите познати, а напоследък познанствата ми сред тийнейджърите много драстично се увеличиха и смятам наблюденията си за обективни.

А това за тираните, което казваш наистина е точно така. За съжаление ситуацията е доста неприятна...Започвам да се замислям как ли е в Китай

П.П. И да добавя за вестниците тук. Не знам до колко имаш поглед върху нещата, но тук наистина има някаква масова практика всичко най-ужасно да се показва на първа страница по вестниците. Не кражбите на грозде, а разфасованите трупове на поредния убит мафиот се показват на първа страница, барабар със всичките му кървища. Заглавията са винаги много потресаващи и въобще журналистите се хвърлят на всяка една такава новина, разнищвайки я както могат, за да си увеличат печалбата.
И то някак си става ежедневие всеки ден да четеш как майки удушват синовете си, деца наръгват с нож баща си, мъж убива бременната си жена и всякакви такива. Аз даже нямам телевизор и вестници не си купувам почти никога (т.е. чета веднъж на 3-4 месеца) и нещата, които достигат до мен са само малка част от цялата картинка. Просто не ми се мисли какви новини проспускам...

Редактирано от arc-en-ciel на 20.03.04 11:59.

Извинявай, че те натъжих с мислите си, просто наблюдавайки тези неща напоследък съм на път да се откажа да имам деца изобщо...
Затова ми се дискутира тази тема, за да намеря някакво решение за себе си.
Защото да имаш бебе е едно - несъмнено много приятно, въпреки всичките си негативни страни, когато те гушне малкото вързопче забравяш всичко лошо.
Но детето не е само бебе. Когато започне да расте идват истинските проблеми. Не само за майката или бащата... или за самото дете, ами и за околните...

Чудих се дали да пиша по тая тема, защото е много спорна. Наистина "професията" родител не е лесна, но пък какво ще стане ако всички почнем да мислим така. Дайте да не правим деца, докато обкръжаващата ни среда не се промени.. За Б-я чета по интернет и виждам, че нещата не стават по-добри и че печата прелива от криминални статии. Живея в Шотландия и мога да кажа, че и тук (като всяка държава) престъпнаст има. Най-честите случаи са на изчезнали хора, деца. В някои от случаите децата просто са избягала от вкъщи, в други са малтретирани сексуално и после убити. Има ги и е факт. Но и бих казала, че в повечето случаи тия деца живеят в т.нар. тук Кансъл хаус ( или къщи и апартаменти, които са собственост на държавата). Та точно тия деца са свикнали всичко да им се спуска от горе. Да живеят на гърба на другите, да раждат деца, когато са на 14 години. И как няма като пак законите са зад тях. Осигурява им се безплатното жилище, сметки за ток и газ не плащат, получават парични суми за храна и т.н. И после техните деца виждат , че и така се живее сносно и те правят същото. Но не е цалото Кралство така. Тук не можеш да видиш класовото разделение на хората (кой е богат и кой е беден) .Не са и от най-интелигентната нация, но може би пък "ТЪпа нация" по-лесно се управлява. .
Поне кражбите , които са в Б-я тук не съществуват. Едва ли в Б-я дете ако си остави играчките , колелетата и прочие на вън ще си ги намери след 10 минути
Абе много изписах и пак нищо не можах да кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би наистина най-ценното при възпитанието на децата е контакта с тях и личния пример. Но този контакт е силно ограничен днес. Например дъщеря ми става сутрин, когато аз излизам, а тя излиза, когато баща и става. Вечер се прибирам след 18, когато тя е вече излязла. Тя се прибира след 10,30, когато аз съм вече заспала. И личните срещи стават обикновено с жертви от нечия страна, поради което са предварително изнервени. Остават събота и неделя... И все пак личния контакт е най-ценен. Но през цялото останало време тя си има среда, в която се движи и която оказва решаващото влияние върху възпитанието й. При нас срива дойде оттази среда, в която пък я въведе приятеля й и то в този критичен период - пуберитета. И оттам детето ми се промени буквално с дни. И докато не се откъсна от приятеля си - 1,5 г. - тя доста се промени в отрицателен смисъл, а нашето мнение въобще не го чуваше.
И въобще - чувствам се едва ли не безпомощна. Ужасена съм от кошмарния период пуберитета.
Но всичко това го правим ние и нашия начин на живот. Всичко това не значи да се отказваме от деца. Все пак те са нашето бъдеще и най-голямото ни богатство.

За съжаление не може да е като на колонията Бета - разрешават ти деца срещу сертификат за родителство след изкарани курсове

Само от теб зависи какви деца ще отгледаш и въпреки че няма формула за идеалния родител, правилните пътища са много.
И аз изпитвам лек ужас какво ще стане, когато детето ми трявба да тръгне на училище, като гледам како е положението в училищата. Но в крайна сметка и аз съм минала от там, а и сестра ми все още е ученичка и някак си сме оцелени, та това ме кара да мисля, че не е чак толкова непреодолим проблем.

Започваш да звучиш малко като "Ех, тая днешна младеж!"
А децата не са чак толкова лоши. Че и родителите. Лоши са онези родители, на които не им пука за децата. А те не са чак толкова много.
Сриването на ценностите е постоянен процес, не можеш да го спреш. На тяхно място идват нови. Дрогата, самоубийствата, ранния секс, липсата на стимул съществуват още от времето на хипи поколението, но огромно количество хипита са оцелели някак си и са се превърнали в сериозни възрастни хора.

Here I am - on the road again...

Адът не толкова черен!
Като гледам все сте млади. За мен нещата са временни.
Проблемът идва от липсата на ред. Така беше последните 15 г. Нещата се подобряват все повече и повече.
Възпитанието е важен фактор при формирането на личността, но съм забелязъл, че по-голямо влияние има наследствеността. В човешката душа винаги има едно кътче "човещина". Когато около нас кръжат само виещи глутници вълци, тогава тя започва да ни липсва най-много и тръгваме да я търсим навсякъде. Та точно вашите писания са пример, че в целия скотски свят, който вие толкова черно описахте, се събужда духовността и тя ще надвие посредственоста, първенющината и ще се върнем към вечните цености.
Не се притеснявайте!!! Светът е създаден да върви напред, а не назад.

Защо смяташ че като не раждаш деца нещо ще се промени?

Не мислиш ли че е по удачно да родиш и възпиташ детекоето едновременно ще оцелее в тази среда и ще я промени към по-добро?

Сигурно звучи идеалистично, но "боклуците" така или иначе се размножават. Отказвайки се от деца ти обричаш точно доброто на изчезване.