Здравейте! Майка съм на 14 годишно девойче, което е доста пухкаво за възрастта си. Опитвам се да не я ограничавам, но тя пълнее и обича да си хапва и започвам да се безпокоя какво да правя?! Не мога да кажа, че е дебела, но не е и слаба - ръст 172, тегло 73 кг. Тя самата доста страда от теглото си, но няма воля да се ограничава. Прави упражнения, но няма ефект, след като си похапва. Това, което ме притеснява е, ако започна прекалено да настоявам да слабее, да не стане пък по-лошо - с тези анорексии и булимии, които заливат младежите ни в последните години - просто ми настръхва косата! Моля ви, дайте ми съвет как да постъпя, за да не я травмирам, но и същевременно да мога да огранича пълнеето й? Ще бъда благодарна за всеки добър съвет!

Непременно направете консулт с ендокринолог. Той ще направи нужните изследвания и ще ви даде съвет и подходящо лечение. Ако сте от София сигурно знаете за Клиниката по ендокринология?
Ако ли не има доста лекарски практики в частни кабинети.

От Варна сме. За това не се бях сетила. Смятате, че апетитът й е свързан с нещо ендокринологично ли?

поговорете си хем сериозно, хем внимателно, тя не е сляпа и така или иначе вече се е потиснала от теглото си, ще й бъдеш от полза, ако подпомогнеш изграждането на система за самоконтрол

ама имай предвид, че от теб зависи какво се купува и какво се яде вкъщи... по колко се яде.... пред телевизора ли се яде.... късно вечер ли.... ядете ли сол, натриев глутамат, маргарин и каквото там още се сетиш от гадостите...
традиционно ли готвиш или разделно.....
правите разтоварващи дни....

забелязала съм, че когато се стягам да отслабвам, мъжът ми също отслабва, при все че той не се коси от няколко наднормени кила и ако му предложа да мине на каквато и да е диета, ще умре от смях.... просто внимавам какво купувам и вредни храни не влизат в къщата.... остава му вариантът да ги яде навън, но това къде се храни дъщеря ти е също до голяма степен още под твой контрол...

а пък като се ходи на гости при баби е трудно, това го казвам от собствен опит... (личен имам предвид, децата ми са слаби и жилави)

не знам с кого живеете, но ще е най-лесно околните да се съобразят с благородната кауза да се помогне на момичето да влезе в норма... нямам предвид да разпределяш сутрин листата на една маруля на семейството за закуска.........

ама ако примерно никой не си пече филии с кашкавал за известно време ще е добре... или не носи торти, кроасани, бисквити, коли и прочие junk food.....

Если Фортуна повернется к Вам спиной, то можно делать у нее за спиной все что угодно.

Тази зимна ваканция едната ни баба много добре се постара и с голяма гордост се похвали колко е напълняла дъщеря ми при нея.
Напълняването беше в начална фаза - отрази се на дупето най-вече и на бедрата.
Веднага взех мерки, защото си мисля, че изтърве ли човек началото, после много трудно се свалят кг.
"Лекарството" се оказа много просто и ефективно.
Записах я на плуване. Не като състезателка, просто за нея самата. Оказа се, че има голям ефект.
Пробвай, нищо няма да загубиш.
Успех.

Напълняването е функция не само на яденето, но и на разходването на енергия. Ако прави повече движения едва ли ще напълнее. Но без ограничаване на храната няма да мине... Ако е по мързеливичка, просто няма шанс... Трябва воля, не само за намаляне на яденето, но и за повече движения. Само упражнения не помагат. Бягане, ходене плуване и то не помотване, а сериозно натоварване. Постепено увеличаване на дистанцията, докато стигне до 5 - 7 км. за бягането, 2 - 2,5 км. за плуването и 30 - 40 км. за ходенето, като всеки път се напъва да подобрява времето. Може да ги съчетава, например - сутрин 3 км. бягане за време, следобед 1,5 км. плуване или един 20 км. преход ходене.
Не на последно място, в рода ви има ли по-пълни хора? Защото ако носи гени на по-пълен човек, само ще я тормозите с диети и физически натоварвания, без особен резултат.

ако няма здравословни проблеми (направете й вярно изследвания) - значи просто е от храната.
Всичките тези изкуствено модифицирани храни здраво ни объркат организмите.
Ако можете да се снабдявате с доказано нашенска храна, отглеждана като преди 50-100 години, бързо ще се оправи :)

Откакто майка ми започна да си отглежда зеленчуци като хоби, аз при нея отслабвам, въпреки че ям като за световно, като отида за 2 седмици през лятото. Няма модифицирани семена за високи добиви, няма изкуствени торове... а месо от магазина направо забранява да се купува.
Честно казано, има голямо значение произхода на това, което ядеш... не само какво е и колко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато бях точно на вьзрастта на дьщеря ти страшно напьлнях. Причината беше и пубертета, но най вече че спрях да тренирам баскетбол(тренирах активно преди това). При рьст 172 бях 47 кг, за месец станах 49 и след това стана страшно. След няколко месеца бях 62. Бях много нещастна. Исината е че малко след това отслабнах и бях около 55 - но оттогава имам целулит, който не се маха.
На сватбата бях 52, но целулита пак си го имаше. Та после разбрах колко сьм сбьркала че сьм спряла спорта навремето рязко.
Все се чувствах дебела, страдах от всякакви комплекси докато бях в гимназията, срам ме беше да се сьблека по физическо вьзпитание. Но дори да разбирам сега че сьм била даже нормална, шока който изживях на рязко напьлняване ме направи много стеснителна. Срамувах се да общувам с момчетата и прочее.
Та за да се чувства добре детето и да изживее такьв шок и да има това чувство за малоценност цял живот като мен- накарай я непременно да спортува.
Ще отслабне но най важното ще има самочувствие и няма да се срамува от закрьглените си форми, че сега децата са много чувствителни тьй като в Бьлгария е модно да си много слаба и едва ли не се смята недопустимо да си закрьглена- особено сред подрастващите.
И които деца не отговарят на тези норми- пробват диети, гладуване и наркотици което е много опасно.

Благодаря ви за съветите! Ще се опитам да отговоря тук комплексно на всички...
Значи и в двата рода има пълни хора, но това не означава, че и тя трябва да е пълна, нали? До миналото лято всичко беше нормално, но от възрастта ли, от какво ли, спря да излиза /преди играеше с децата по цял ден около блока и изразходваше много енергия/, защото приятелките й или кандидатстваха след 7 клас, или бяха някъде на почивка и тя по цял ден си стоеше вкъщи, т.е. най-вече при едната баба, която просто се забавляваше да я тъпче с палачинки, пържени картофки, кебапчета и сладки неща и резултата не закъсня. Тя не тренира нищо и е доста ограничена откъм спорт и движение, защото ходи на рисуване и тази година ще кандидатства след 7 клас, т.е. ако не учи или не е на училище, то пак е седяща, защото рисува на курсовете с часове...
Аз съм на разделно хранене или поне се опитвах през зимата и съм я подканяла да се храни като мен, но е трудно за дете, което ходи на училище и си купува закуските оттам, а не знам защо, но сега се смята за нещо срамно да си носиш сандвич от къщи и това отпада като вариант.
А дали няма да е много жестоко да я ограничавам в количеството храна, което консумира на едно ядене? Много се притеснявам да не я травмирам още повече. Без да искам, намерих нещо като дневник, в който нямаше кой знае какви тайни, но през няколко реда пишеше, че е дебела и иска да отслабне на всяка цена - затова съм притеснена да не се превърне в някаква мания и да се намрази, че няма воля и после да създаде някаква невроза, чрез която да изпуска парата...
Ох, май много сложно стана?! Извинете ме, но съм притеснена, а не зная кое е правилно - да я ограничавам ли или да я оставя тя сама да се справи и да няма последствия за в бъдеще?

Егати и майката си... как така ще четеш дневника на дъщеря си?

Ограничаването на яденето е по принцип сериозен проблем и води след себе си други проблеми.
Колкото повече един човек си повтаря, че не трябва да яде, толкова по-ощетен се чувства и колкото повече се лишава, толкова повече се натъпква, след като свърши диетата. Въобще с диета трайно не може да се отслабне, предполагам е ясно за всеки.
Може би като начало е добре някак си да и намекнеш, че не трябва да яде, когато не е гладна или въобще когато не е време за ядене. И че не е задължително да изпразва чинията, ако вече се е нахранила. Не е нужно да гладува, добре е просто да не преяжда.

Най-важното е разбира се да спортува. Да си избере нещо, което да и е приятно. Спортът по начало е привлекателен за децата на нейната възраст и не е свързан със затормозаване на психиката като ограничение на яденето.
А и щом самата тя има желание да направи нещо за да отслабне, трябва да я насочиш към някакъв спорт, ако ще дори ходене на фитнес само да е, също помага доста.

Преди два дни срещнах на улицата едно момиче, на около 15-16 години, с което миналата зима се засичахме във фитнеса. Тогава тя беше според мен не повече от 40 килограма, падаха и панталоните, а кокалите на ханша и стърчаха, а коремът и беше не плосък, а хлътнал. Ходеше на фитнес абсолютно всеки ден и правеше по над 300 коремни преси. И не само това, абе просто беше много напред с материала. Тогава много се дивях защо ходи на фитнес след като е толкова слаба (беше споменала, че е за отслабване, а не за напълняване!), но като я видях сега просто се ужасих! Беше станала не тройна, а четворна! Много се потресох от гледката! Явно и преди е била пълна и е успяла да отслабне толкова драстично - нещо, което не вярвах, че е възможно!
Така че нито гените, нито нещо друго може да попречи на дъщеря ти да отслабне ако има желание, важното е да спортува. Хем е здравословно, хем така се постигат най-добрите резултати, хем не се затормозява с гладуване (което даже си е вредно на нейната възраст).
Успех!

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Много е спорно дали това не трябва да се прави. Главно зависи от намеренията на майката, които в случая са добри, така че не е кой знае какво престъпление.
Друго е ако я причаква да се върне от училище, с разтворения дневник пльоснат на масата и да и иска обяснение за всяка дума, която пише вътре, с думите ”Пипнах ли те?!” и с ръце на кръста.
Нали схващаш разликата?

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Благодаря ти и за двата постинга! Наистина това, което предлагаш, е много разумно, а това, че съм чела нещо... ами поемам си отговорността, ако трябва да ми се търси, но първо - то не беше типичен дневник, а нахвърляни задачи за деня, между които с големи букви беше написано ДЕБЕЛА СЪМ - ТРЯБВА ДА ОТСЛАБНА и следваха някои упражнения - това ми привлече погледа, иначе не бих се ровила специално и няма за какво да се оправдавам.
Сега като написа за онова момиче и се сетих, че дъщеря ми имаше добър резултат от плуване и интензивни упражнения, така че май ще трябва да се насочим в тая област.

ха-ха

тук ме разсмя с плььснатия дневник


моята майка ми го спретна тоя номер като се учех да пиша на машина и за по-забавно пишех писмо на една приятелка и го оставих в машината недовършено...... после имаше ВЗРИВ - майка ми озверя от прочетеното, аз от това, че ми чете

сега ми е смешно, ама тогава......

Если Фортуна повернется к Вам спиной, то можно делать у нее за спиной все что угодно.

И аз да се включа - само защото се чувствам достатъчно препатила и с опит в подобно положение. Всички са дали много добри съвети, но искам да подчертая - бъди много, много внимателна, деликатна, без обаче да я караш да се чувства под някаква особена опека. Не знам как се постига това, неимоверно сложно изглежда. Но моята майка ми създаде още по-големи трудности от тези, които имах и не ми помогна никак. Трябваше съвсем сама да се оправям и беше много сложно. Мисля, че също е важно да започнеш полека да й създаваш полезни навици, които освен за отслабване ще й помогнат и по принцип. Като задължителната салата при хранене, която отвреме-навреме може да замести и самото хранене - при дете по-рядко, разбира се, леките супи, задължителните плодове преди закуските, които могат да намалят самите закуски или да ги накарат напълно да изчезнат. Сандвич примерно е позорно да си носи, но ябълка, портокал? Сок, минерална вода, вместо кола, всичко това са навици.
Мисля си, че хем трябва да си настоятелна и упорита, защото ако сега не й помогнеш, няма кога, хем не трябва да си като орлица и тя да се чувства потисната. Дано имате здрава връзка, ако е така, тя просто ще ти повярва и ще стане.

освен изброеното от теб,
без междинни похапвания между основните хранения, които е най-добре да са в точно определено време всеки ден, като вечерята не бива да е много късно.
не купувай у дома никакви бисквити, солети, сладки, бонбони, чипсове и т.н.
избягвайте въглехидратите, особено под формата на захар и тестени храни.
едно е да осъзнаваш, че трябва да отслабнеш, а съвсем друго е да го направиш. колкото и да го пише в дневника, само с писане няма да отслабне. нито само с физическа активност. промяната на хранителните навици, особено при хора с апетит, е много трудно нещо.

Аз пак да се включа по темата. Не напразно ти казах че е желателно да посетите ендокринолог. Възможно е да има и недай си боже и някакъв хормонален проблем. Не рядко, както се случи и при мен напълняването е резултат не от преяждане а от хормонални проблеми. След изследвания ще се разбере. Всъщност ендокринолозите са лекари които се занимават и с определянето на режими за хранене и назначават диети. Мисля че няма нищо лошо да направите една консултация на която лекарят да поговори с дъщеря ти и да си обяснят взаимно някой неща. Опредлено спортът или фитнеса ще спомогнат за свалянето на килограми, но съчетани с правилното хранене ефекта ще е траен. Не е въпросът да гладуваш и да отслабнеш а да отслабнеш и след това да не напълнееш. Напълняването води след себе си и много усложнения като напоследък диабетът е най често споменаван.
И все пак наистина не споменавай че си прочела дневника и защото много ще я обидиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От булимия и анорексия могат да пострадат необичаните по-чувствителни деца. Така че вместо да съветваш и наставляваш дъщеря си, да контролираш какво и как яде, пие, по-добре е да застанеш до нея и с усмивка някой ден да й кажеш "...искаш ли да направим двете нещо за себе си като жени..." и да й предложиш напр. да се запишете на уроци по латинотанци. Разбираш ли, вместо опека, даваш личен пример... Ако сте по-спортни натури, предложението може да бъде да тичате сутрин/вечер заедно или с баскетболна топка в близкия училищен двор с таткото (защо да не се включи и той, всеки има необходимост от здраве), или през уикенда маратонско ходене по туристически маршрути, или да я изненадате с фитнес карта за нея и за някой от вас. Важното е да сте до нея, а не над нея. Хората кучетата си разхождат всяка сутрин, пък за децата не се сещаме - какво като са порастнали и нямат необходимост да се държат за ръчичка. Всъщност с добрите съвети за хранителния режим, който са дали тук форумците, могат да мотивираш дъщеря си като изместиш малко гледната й точка: не е важно колко килограма е точно човек като говориш от 1.л. ед. ч. , т.е. за себе си, не са ми важни размерите дали са манекенски, а дали се чувствам здрав, с ведър дух и самочувствие... Освен това съвременният човек приема храната като част от своята култура и като изкл. напр. така наречените храни-боклуци (бонбони, чипсове, газирани и т.н.) показва една по-висока култура на хранене. Като че ли с написаните думи от дъщеря ти на онази бележка, иска да каже на света "...трябва да отслабна, защото искам да се харесвам и да ме харесват...." Трябва й подкрепа за нейното женско самочувствие (неминуемо свързано с модните тенденции, няма как), трябва й някой (вие, родителите също) да й казва, че е добре изглеждаща. Като потренирате малко заедно, може и да си вземете по някоя нова дрешка или козметика някаква, да се огледате заедно в огледалото, да я похвалите и поощрите да продължава в същата насока с вас или с някоя приятел(ка)...

Разбира се, че няма никога да го спомена, но както вече казах по-горе, това не е типичен дневник, а нещо като предварителен график на деня, но наистина уважавам уединението й и няма да разбере, че съм видяла нещо, пък и било то случайно.

Благодаря! Като че ли прогледнах... Насоката, която ми даваш, е много вярна и правилна. Точно това искам - да не съм като някоя вечна мърморана... Всичко, което ми написахте, ще го премисля много добре и ще се опитам да извлека най-доброто за дъщеря ми.

абе извинявам се, ама какви са тия ендокринолози какви са тия истерии....съвсем нормален апетит за тийнейджър....прекаленото обръщане внимание може да доведе до така приказваната анорексия...а за мамата - не ограничавай детето! ограничи си кухнята!
ако ме разбираш...

От кога консултация с лекар е истерия?
Рязкото увеличаване или намаляване на телесно тегло не е безобидно, каквито и да са причините.
И би трябвало да се има предвид, че дори/и дано/ причините за напълняването да не са от компетенциите на ендокринолог, последствията могат да бъдат от медицински характер.
Съвета ти е хубав, дано те е разбрала.

Съвсем не е спорно дали! Възпитали са ме да уважавам чуждия личен живот. Ако оставя дневника си на масата вкъщи или най-личната си кореспонденция, знам, че никой няма и да ги пипне. Така е и редно. Намеренията на майката до презумпция винаги са добри, нали? Но това не оправдава ровенето в чужди лични вещи, особено писмен материал. Това означава, че родителят е загубил всякаква връзка с детето си и вместо да го пита, каквото го интересува, го разследва като някакъв полицай.
Освен това дневниците са за това, за да се пишат глупости в тях и да се излива отрицателната енергия; да можеш спокойно да изприказваш, какво те е ядосало/наранило. Дневникът не е гаранция за искреност или истина, пише се в особено състояние и да си вадиш информация от написаното в него е все едно да се основаваш на думи, които някой е изрекъл в гнева си. Не мога да си представя по-голямо неуважение към детето като личност от това да му ровиш в писанията.

Ани, принципно си права за дневника. Съгласна съм, че не бива да се рови, но и не съм го правила с тая цел, ама сега трябва да се опровдавам ли? Не мислех, че темата ще се отклони в такава посока, но това се случва доста често при повечето теми... Както и да е... Попаднах съвсем случайно, докато търсех един телефон, написан точно там, а към това място ме насочи собствената ми дъщеря - сега вече стана ли ясно за всички? Ако беше нещо съкровено и тайно, едва ли щеше да ме накара да й търся телефона там /тя се обади от приятелка да й потърся написания номер там/. Мога само да гадая дали е типичен дневник или не и няма да попитам, защото пък може детето да е забравило, че е писало точно това, т.е. притеснения, че е дебела и си е направило график на деня с конкретни упражнения.
Мисля, че този въпрос вече се изясни и нека се престане - просто подводни камъни няма и лодката няма да се преобърне. А колкото до това, че е загубен контакта между родител и дете - това е много отговорно да са каже! Не съм засегната - само пояснявам, че и аз като голям и разумен човек не всичко споделям с майка си да речем или със съпруга си и едва ли има нормален човек, който да върви наляво и надясно и да си споделя най-съкровените мисли и чувства с близките просто, за да "не губи връзката" с тях.
Иначе, Ани, за кухнята е точно попадение! Желая ти много пролетно слънце!

Отговорът ми всъщност беше за arc, затова го писах, че е оф топик, т.е. не във връзка с основната тема.


И на вас слънце пожелавам, макар че в моя квартал сега вали.

Да не си в Младост
Защото и при мен вали...

Да, права си, че аз повдигнах този малко страничен въпрос с дневниците и тяхното четене. Принципно и аз смятам, че не е правилно да се рови, защото съм от децата, чиито майки са преравяли всяка страничка или листче, което държа в шкафа си и при всяко намиране на нещо сме имали луди скандали. Естествено пишех много лъжи, но аз така исках, аз си знаех какво значат нещата, които пиша и майка ми винаги ги тълкуваше погрешно и разбира се не можеше да се въздържи да реагира.
И въпреки това смятам, че четенето на дневника на детето, както и всяко друго действие на тази земя, направено при определени обстоятелства, може да не бъде осъдително. Всяко действие си върви с подробностите, предпоставките и причините за него и не е правилно да го анализирано, като първо го извадим от контекста му.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

Абсолютно.

Всяко натякване и прекалено фиксиране върху проблема само ще го задълбочи. Направи това, което зависи от теб, както те съветва Аn, пък останалото зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от дъщеря ти. На 14 тя съвсем не е малка и САМА ще се стегне. Но не и ако й малееш постоянно или прекалено много й обръщаш внимание върху това.

И едно лирическо отклонение:
Пълните хора не са тъпи. Те много добре осъзнават проблема и прекрасно знаят как да го разрешат. Те нямат нужда да им се натяква. Това, от което се нуждаят, е обич и приемане. Така те ще се почувстват щастливи и ще спрат да ядат толкова. Казвам това, защото много често храната се ползва като антидепресант. Така нареченото comfort eating.

ПП Освен кухнята, можеш да подобриш и физическата активност в семейството. Излизайте по-често заедно на разходки, екскурзии и т.н.

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Здравей!Моята майка ако преди време беше имало интернет, щеше като теб да пита. Това е голям проблем, НО! Не й казвай, че е дебела, не й припомняй да се ограничава на всяка хапка. Сега, през пролетта минете вкъщи на салати и леки ястия. Забрави да купуваш хляб, ей така. Когато осъзнавате проблем, не можете да помогнете като готвите любимите й манджи, правите сандвичи, а й казвате "Не яж толкова". Получава се ефекта"Ние сме слаби и можем да си позволим, ти си дебеличка=грозна, затова гледай, но не пипай"...Не натрапвайте притесненията си, а леко по леко ограничете висококалоричните продукти в хладилника. Повече смях, повече разходки, повече радости и всичко ще се оправи. Но ако си имате дебеланчовци във фамилията.....това не е добре.

Интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.

Съчувствам на грижата Ви! В тази възраст наистина трябва да се действа много внимателно! Аз самата бях пухкаво момиче, после девойка и сега - пищна жена. И го възприемах като проблем от съвсем ранна възраст. Диети, спорт до припадък - нагоре, надолу с теглото... В крайна сметка тялото си връща равновесното положение, в което е в естествените си кг-ми. Въпросът е детето да се научи да се харесва и цени себе си. Аз самата мисля, че изглеждам пъти по-добре от средно-статистическите набедени хубавици с мерки 90-60-90! Честно казано, когато съм се отчайвала съм търсила помощ в център за отслабване. Имаше траен ефект, защото не се гладува, както ако сама си измисля диета и се спортува умерено. Вижте сайта "дебелариум.ком", изписано на латиница. Аз съм много доволна от тяхната система! Мисля, че е достатъчно балансирана, за да се приложи и за юноши. В моята смяна имаше 15 годишно момиче, което постигна впечатляващи резултати. Най-важното е, че тялото се приспособява към умереното хранене и след две седмици там стомахът ти се задоволява с по-малко и у дома. Водещите са млади ентусиазирани хора, мисля, че ще й е интересно. УСПЕХ!!!

прости ми не четох какво сте писали след началото на темата
но според мен нещата са доста прости и контролируеми
навъм да си яде каквото намери (лекинко ограничаване на стедствата) но вкъщи да нямате готови за лапване неща. ще си имаш проблеми с таткото ( че са едни мърморещи глезльовци) но общо взето си зависи от теб. да готвиш по-по малко и да сипваш по малко

а и още нещо. склонна си да си затваряш очите. на тази възраст костите не са достигнали максималната си плътност и при ръст 173 тегло 73 си е не пухкавка дебеличка ами направо дебела. 55 - 65 в зависимост от конструкция
латинотанци и плуване и никакви гризалки вкъщи

ти си болна манячка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Запиши я на нещо, което тренират интензивно. Модерния петобой например, имат тренировки всеки ден. Хем и ще стане по-дисциплинирана.