абе извинявам се, ама какви са тия ендокринолози какви са тия истерии....съвсем нормален апетит за тийнейджър....прекаленото обръщане внимание може да доведе до така приказваната анорексия...а за мамата - не ограничавай детето! ограничи си кухнята!
ако ме разбираш...

От кога консултация с лекар е истерия?
Рязкото увеличаване или намаляване на телесно тегло не е безобидно, каквито и да са причините.
И би трябвало да се има предвид, че дори/и дано/ причините за напълняването да не са от компетенциите на ендокринолог, последствията могат да бъдат от медицински характер.
Съвета ти е хубав, дано те е разбрала.

Съвсем не е спорно дали! Възпитали са ме да уважавам чуждия личен живот. Ако оставя дневника си на масата вкъщи или най-личната си кореспонденция, знам, че никой няма и да ги пипне. Така е и редно. Намеренията на майката до презумпция винаги са добри, нали? Но това не оправдава ровенето в чужди лични вещи, особено писмен материал. Това означава, че родителят е загубил всякаква връзка с детето си и вместо да го пита, каквото го интересува, го разследва като някакъв полицай.
Освен това дневниците са за това, за да се пишат глупости в тях и да се излива отрицателната енергия; да можеш спокойно да изприказваш, какво те е ядосало/наранило. Дневникът не е гаранция за искреност или истина, пише се в особено състояние и да си вадиш информация от написаното в него е все едно да се основаваш на думи, които някой е изрекъл в гнева си. Не мога да си представя по-голямо неуважение към детето като личност от това да му ровиш в писанията.

Ани, принципно си права за дневника. Съгласна съм, че не бива да се рови, но и не съм го правила с тая цел, ама сега трябва да се опровдавам ли? Не мислех, че темата ще се отклони в такава посока, но това се случва доста често при повечето теми... Както и да е... Попаднах съвсем случайно, докато търсех един телефон, написан точно там, а към това място ме насочи собствената ми дъщеря - сега вече стана ли ясно за всички? Ако беше нещо съкровено и тайно, едва ли щеше да ме накара да й търся телефона там /тя се обади от приятелка да й потърся написания номер там/. Мога само да гадая дали е типичен дневник или не и няма да попитам, защото пък може детето да е забравило, че е писало точно това, т.е. притеснения, че е дебела и си е направило график на деня с конкретни упражнения.
Мисля, че този въпрос вече се изясни и нека се престане - просто подводни камъни няма и лодката няма да се преобърне. А колкото до това, че е загубен контакта между родител и дете - това е много отговорно да са каже! Не съм засегната - само пояснявам, че и аз като голям и разумен човек не всичко споделям с майка си да речем или със съпруга си и едва ли има нормален човек, който да върви наляво и надясно и да си споделя най-съкровените мисли и чувства с близките просто, за да "не губи връзката" с тях.
Иначе, Ани, за кухнята е точно попадение! Желая ти много пролетно слънце!

Отговорът ми всъщност беше за arc, затова го писах, че е оф топик, т.е. не във връзка с основната тема.


И на вас слънце пожелавам, макар че в моя квартал сега вали.

Да не си в Младост
Защото и при мен вали...

Да, права си, че аз повдигнах този малко страничен въпрос с дневниците и тяхното четене. Принципно и аз смятам, че не е правилно да се рови, защото съм от децата, чиито майки са преравяли всяка страничка или листче, което държа в шкафа си и при всяко намиране на нещо сме имали луди скандали. Естествено пишех много лъжи, но аз така исках, аз си знаех какво значат нещата, които пиша и майка ми винаги ги тълкуваше погрешно и разбира се не можеше да се въздържи да реагира.
И въпреки това смятам, че четенето на дневника на детето, както и всяко друго действие на тази земя, направено при определени обстоятелства, може да не бъде осъдително. Всяко действие си върви с подробностите, предпоставките и причините за него и не е правилно да го анализирано, като първо го извадим от контекста му.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

Абсолютно.

Всяко натякване и прекалено фиксиране върху проблема само ще го задълбочи. Направи това, което зависи от теб, както те съветва Аn, пък останалото зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от дъщеря ти. На 14 тя съвсем не е малка и САМА ще се стегне. Но не и ако й малееш постоянно или прекалено много й обръщаш внимание върху това.

И едно лирическо отклонение:
Пълните хора не са тъпи. Те много добре осъзнават проблема и прекрасно знаят как да го разрешат. Те нямат нужда да им се натяква. Това, от което се нуждаят, е обич и приемане. Така те ще се почувстват щастливи и ще спрат да ядат толкова. Казвам това, защото много често храната се ползва като антидепресант. Така нареченото comfort eating.

ПП Освен кухнята, можеш да подобриш и физическата активност в семейството. Излизайте по-често заедно на разходки, екскурзии и т.н.

"Rule your mind or it will rule you."
Horace

Здравей!Моята майка ако преди време беше имало интернет, щеше като теб да пита. Това е голям проблем, НО! Не й казвай, че е дебела, не й припомняй да се ограничава на всяка хапка. Сега, през пролетта минете вкъщи на салати и леки ястия. Забрави да купуваш хляб, ей така. Когато осъзнавате проблем, не можете да помогнете като готвите любимите й манджи, правите сандвичи, а й казвате "Не яж толкова". Получава се ефекта"Ние сме слаби и можем да си позволим, ти си дебеличка=грозна, затова гледай, но не пипай"...Не натрапвайте притесненията си, а леко по леко ограничете висококалоричните продукти в хладилника. Повече смях, повече разходки, повече радости и всичко ще се оправи. Но ако си имате дебеланчовци във фамилията.....това не е добре.

Интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.

Съчувствам на грижата Ви! В тази възраст наистина трябва да се действа много внимателно! Аз самата бях пухкаво момиче, после девойка и сега - пищна жена. И го възприемах като проблем от съвсем ранна възраст. Диети, спорт до припадък - нагоре, надолу с теглото... В крайна сметка тялото си връща равновесното положение, в което е в естествените си кг-ми. Въпросът е детето да се научи да се харесва и цени себе си. Аз самата мисля, че изглеждам пъти по-добре от средно-статистическите набедени хубавици с мерки 90-60-90! Честно казано, когато съм се отчайвала съм търсила помощ в център за отслабване. Имаше траен ефект, защото не се гладува, както ако сама си измисля диета и се спортува умерено. Вижте сайта "дебелариум.ком", изписано на латиница. Аз съм много доволна от тяхната система! Мисля, че е достатъчно балансирана, за да се приложи и за юноши. В моята смяна имаше 15 годишно момиче, което постигна впечатляващи резултати. Най-важното е, че тялото се приспособява към умереното хранене и след две седмици там стомахът ти се задоволява с по-малко и у дома. Водещите са млади ентусиазирани хора, мисля, че ще й е интересно. УСПЕХ!!!

прости ми не четох какво сте писали след началото на темата
но според мен нещата са доста прости и контролируеми
навъм да си яде каквото намери (лекинко ограничаване на стедствата) но вкъщи да нямате готови за лапване неща. ще си имаш проблеми с таткото ( че са едни мърморещи глезльовци) но общо взето си зависи от теб. да готвиш по-по малко и да сипваш по малко