Ограничаването на яденето е по принцип сериозен проблем и води след себе си други проблеми.
Колкото повече един човек си повтаря, че не трябва да яде, толкова по-ощетен се чувства и колкото повече се лишава, толкова повече се натъпква, след като свърши диетата. Въобще с диета трайно не може да се отслабне, предполагам е ясно за всеки.
Може би като начало е добре някак си да и намекнеш, че не трябва да яде, когато не е гладна или въобще когато не е време за ядене. И че не е задължително да изпразва чинията, ако вече се е нахранила. Не е нужно да гладува, добре е просто да не преяжда.

Най-важното е разбира се да спортува. Да си избере нещо, което да и е приятно. Спортът по начало е привлекателен за децата на нейната възраст и не е свързан със затормозаване на психиката като ограничение на яденето.
А и щом самата тя има желание да направи нещо за да отслабне, трябва да я насочиш към някакъв спорт, ако ще дори ходене на фитнес само да е, също помага доста.

Преди два дни срещнах на улицата едно момиче, на около 15-16 години, с което миналата зима се засичахме във фитнеса. Тогава тя беше според мен не повече от 40 килограма, падаха и панталоните, а кокалите на ханша и стърчаха, а коремът и беше не плосък, а хлътнал. Ходеше на фитнес абсолютно всеки ден и правеше по над 300 коремни преси. И не само това, абе просто беше много напред с материала. Тогава много се дивях защо ходи на фитнес след като е толкова слаба (беше споменала, че е за отслабване, а не за напълняване!), но като я видях сега просто се ужасих! Беше станала не тройна, а четворна! Много се потресох от гледката! Явно и преди е била пълна и е успяла да отслабне толкова драстично - нещо, което не вярвах, че е възможно!
Така че нито гените, нито нещо друго може да попречи на дъщеря ти да отслабне ако има желание, важното е да спортува. Хем е здравословно, хем така се постигат най-добрите резултати, хем не се затормозява с гладуване (което даже си е вредно на нейната възраст).
Успех!

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Много е спорно дали това не трябва да се прави. Главно зависи от намеренията на майката, които в случая са добри, така че не е кой знае какво престъпление.
Друго е ако я причаква да се върне от училище, с разтворения дневник пльоснат на масата и да и иска обяснение за всяка дума, която пише вътре, с думите ”Пипнах ли те?!” и с ръце на кръста.
Нали схващаш разликата?

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Благодаря ти и за двата постинга! Наистина това, което предлагаш, е много разумно, а това, че съм чела нещо... ами поемам си отговорността, ако трябва да ми се търси, но първо - то не беше типичен дневник, а нахвърляни задачи за деня, между които с големи букви беше написано ДЕБЕЛА СЪМ - ТРЯБВА ДА ОТСЛАБНА и следваха някои упражнения - това ми привлече погледа, иначе не бих се ровила специално и няма за какво да се оправдавам.
Сега като написа за онова момиче и се сетих, че дъщеря ми имаше добър резултат от плуване и интензивни упражнения, така че май ще трябва да се насочим в тая област.

ха-ха

тук ме разсмя с плььснатия дневник


моята майка ми го спретна тоя номер като се учех да пиша на машина и за по-забавно пишех писмо на една приятелка и го оставих в машината недовършено...... после имаше ВЗРИВ - майка ми озверя от прочетеното, аз от това, че ми чете

сега ми е смешно, ама тогава......

Если Фортуна повернется к Вам спиной, то можно делать у нее за спиной все что угодно.

И аз да се включа - само защото се чувствам достатъчно препатила и с опит в подобно положение. Всички са дали много добри съвети, но искам да подчертая - бъди много, много внимателна, деликатна, без обаче да я караш да се чувства под някаква особена опека. Не знам как се постига това, неимоверно сложно изглежда. Но моята майка ми създаде още по-големи трудности от тези, които имах и не ми помогна никак. Трябваше съвсем сама да се оправям и беше много сложно. Мисля, че също е важно да започнеш полека да й създаваш полезни навици, които освен за отслабване ще й помогнат и по принцип. Като задължителната салата при хранене, която отвреме-навреме може да замести и самото хранене - при дете по-рядко, разбира се, леките супи, задължителните плодове преди закуските, които могат да намалят самите закуски или да ги накарат напълно да изчезнат. Сандвич примерно е позорно да си носи, но ябълка, портокал? Сок, минерална вода, вместо кола, всичко това са навици.
Мисля си, че хем трябва да си настоятелна и упорита, защото ако сега не й помогнеш, няма кога, хем не трябва да си като орлица и тя да се чувства потисната. Дано имате здрава връзка, ако е така, тя просто ще ти повярва и ще стане.

освен изброеното от теб,
без междинни похапвания между основните хранения, които е най-добре да са в точно определено време всеки ден, като вечерята не бива да е много късно.
не купувай у дома никакви бисквити, солети, сладки, бонбони, чипсове и т.н.
избягвайте въглехидратите, особено под формата на захар и тестени храни.
едно е да осъзнаваш, че трябва да отслабнеш, а съвсем друго е да го направиш. колкото и да го пише в дневника, само с писане няма да отслабне. нито само с физическа активност. промяната на хранителните навици, особено при хора с апетит, е много трудно нещо.

Аз пак да се включа по темата. Не напразно ти казах че е желателно да посетите ендокринолог. Възможно е да има и недай си боже и някакъв хормонален проблем. Не рядко, както се случи и при мен напълняването е резултат не от преяждане а от хормонални проблеми. След изследвания ще се разбере. Всъщност ендокринолозите са лекари които се занимават и с определянето на режими за хранене и назначават диети. Мисля че няма нищо лошо да направите една консултация на която лекарят да поговори с дъщеря ти и да си обяснят взаимно някой неща. Опредлено спортът или фитнеса ще спомогнат за свалянето на килограми, но съчетани с правилното хранене ефекта ще е траен. Не е въпросът да гладуваш и да отслабнеш а да отслабнеш и след това да не напълнееш. Напълняването води след себе си и много усложнения като напоследък диабетът е най често споменаван.
И все пак наистина не споменавай че си прочела дневника и защото много ще я обидиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От булимия и анорексия могат да пострадат необичаните по-чувствителни деца. Така че вместо да съветваш и наставляваш дъщеря си, да контролираш какво и как яде, пие, по-добре е да застанеш до нея и с усмивка някой ден да й кажеш "...искаш ли да направим двете нещо за себе си като жени..." и да й предложиш напр. да се запишете на уроци по латинотанци. Разбираш ли, вместо опека, даваш личен пример... Ако сте по-спортни натури, предложението може да бъде да тичате сутрин/вечер заедно или с баскетболна топка в близкия училищен двор с таткото (защо да не се включи и той, всеки има необходимост от здраве), или през уикенда маратонско ходене по туристически маршрути, или да я изненадате с фитнес карта за нея и за някой от вас. Важното е да сте до нея, а не над нея. Хората кучетата си разхождат всяка сутрин, пък за децата не се сещаме - какво като са порастнали и нямат необходимост да се държат за ръчичка. Всъщност с добрите съвети за хранителния режим, който са дали тук форумците, могат да мотивираш дъщеря си като изместиш малко гледната й точка: не е важно колко килограма е точно човек като говориш от 1.л. ед. ч. , т.е. за себе си, не са ми важни размерите дали са манекенски, а дали се чувствам здрав, с ведър дух и самочувствие... Освен това съвременният човек приема храната като част от своята култура и като изкл. напр. така наречените храни-боклуци (бонбони, чипсове, газирани и т.н.) показва една по-висока култура на хранене. Като че ли с написаните думи от дъщеря ти на онази бележка, иска да каже на света "...трябва да отслабна, защото искам да се харесвам и да ме харесват...." Трябва й подкрепа за нейното женско самочувствие (неминуемо свързано с модните тенденции, няма как), трябва й някой (вие, родителите също) да й казва, че е добре изглеждаща. Като потренирате малко заедно, може и да си вземете по някоя нова дрешка или козметика някаква, да се огледате заедно в огледалото, да я похвалите и поощрите да продължава в същата насока с вас или с някоя приятел(ка)...

Разбира се, че няма никога да го спомена, но както вече казах по-горе, това не е типичен дневник, а нещо като предварителен график на деня, но наистина уважавам уединението й и няма да разбере, че съм видяла нещо, пък и било то случайно.

Благодаря! Като че ли прогледнах... Насоката, която ми даваш, е много вярна и правилна. Точно това искам - да не съм като някоя вечна мърморана... Всичко, което ми написахте, ще го премисля много добре и ще се опитам да извлека най-доброто за дъщеря ми.