Мили хора, ще използвам хубавия ви клуб, за да поцивря малко, защото вече не издържам!
С мъжа ми емигрирахме преди 10-ина години. Къде-не е от значение.
Важното е, че и до ден днешен не намерихме вътрешния комфорт, който очаквахме.
И двамата раобтин, имаме сносни доходи, които въпреки всичко не стигат, за да заделим нещо нстрана.
Няма да се оплаквам от финансовото ни състояние, защото и то не е предмет на обсъждане.
Това, което искам да ИЗКРЕЩЯ е, че и двамата страдаме по България.
Лесно, ще кажете-върнете се! Да, но не е толкова лесно!
От приятели и роднини в България непрекъснато чуваме, че парите не стигат, заплатите са ниски, здравеопазването е мизерно и още куп неща.
И въпреки това не минава ден, в който да не мечтаем да се върнем!
Аз съм без професия и ще е почти невъзможно да си намеря някаква "прилична" работа. Т.е. разбирай да не съм продавачка или чистачка.
Мисля, че нямаме шанс да докараме сносни доходи от напр. 1000 лв. на месец.
Знам, че това за много хора е някаква фантастична сума, но аз мисля, че е разумна. Все пак искаме да имаме някакъв лукс, макар и да не тънем в пари.
Мислим за варианти да отворим някакъв магазин или нещо в тази посока, макар и да нямаме никакво понятие от какво естество да е.
Знаем, че трябва да е частен бизнес.
Общо взето това е.
Тъгуваме по България, защото тук човек колкото и добре да се интегрира, винаги си остава чужденец. И дватама с мъжа ми сме с тъмни коси и очи, т.е. сред местното население изпъкваме доста ярко!
Но не това е основният проблем! Е какво, по дяволите тогава, ще питате!
ЧОВЕЩИНАТА! Ето това липсва тук. Бутнат те по улицата-няма пардон, няма поглед, с който поне да ти покажат, че съжаляват! Гледат те НАГЛО!Сякаш ти си идиотът, който не внимава къде стъпва!
И още куп хиляди неща!
Плюсовете тук са хиляди, но въпреки това не се чувстваме у дома! Живеем в хубав апартамент под наем, напълно обзаведен, макар и не шикозно, както повечето от вас ще предположат.
Всички ел. уреди човек може да си купи и в България.
Тук е скъпо човек да има дете. А ние искаме! За начало ни трябват поне 10000 долара, за да можем да купим количка, легло, дрешки и всичко необходимо за обзавеждането на стаята.
Детските градини тук са много скъпи. Яслите също. Нямаме роднини, които биха могли да гледат детето поне за половин ден, докато аз съм на работа.
Можем да извикаме т.нар. аu pair, но и те струват скъпо.
Чувстваме се в безизходица и единственото, кеото досега все още функционира е бракът ни, да чукна на дърво! Щастливи сме, обичаме се, ценим се, уважаваме се. И дватама знаем колко е трудно човек да намери своята половинка. А ние сме родени един за друг!
Това е в общи линии, мисля, че стана излишно дълго, но поне ми олекна.
От това, че при вас се чувствам сред приятели, които макар и да не познавам знам, че може и да дадат някой съвет, да кажат някоя утешителна дума.
Не очаквам от вас съчувствие, знам че не ви е до мен и моите проблеми. Но въпреки това ви благодаря, че ме изслушахте и че ми давате усещането, че не съм сама и ми олеква.
Всеки има проблеми, знам. Вие ме утешавате дори само с мълчаливото си присъствие.
Благодаря ви! Господ да ви помага!

Имам няколко въпроса и много се надявам някой наистина да ми обясни как стоят нещата.
МОЖЕ ли едно семейство с дете да живее НОРМАЛНО с месечни от 800-1000 лв, при условие, че има собствен апартамент и кола?
Това, за което с мъжа ми бленуваме е да можем 2-3 пъти в месеца да излезнем с детето на ресторант, напр. МакДоналдс, да отидем на кино, да се виждаме с приятели на по кафе, да може детето да ходи на детска ясла, по-късно и на градина; да можем веднъж в годината да отидем на море за 10-ина дни, да можем да си купуваме дрехи от нормален магазин, а не втора ръка.
Искаме да можем да си позволим да имаме интернет, да си включим каблена телевизия-накратко неща, които и тук ги има.

НЕ искаме да тънем в лукс! Искаме да живеем СПОКОЙНО без да се притесняваме за пари!

Знам, че в България има много добри училища с изучаване на чужди езици. Какви са таксите за там?
Това, кеото искаме да дадем на детето си е едно много добро образование. За да може после то да прецени дали ще остане в България или ще си търси късмета по света.
Благодаря на отговорилите.

П.П. Надявам се да не засегна някого с темата за парите. Наистина нямам идея каква е нормалната заплата за България, писах за очакванията, които имаме.
Знам, че има хора, които живеят с много по-малко пари. Именно за да няма недоразумения, така подробно описвам нещата.
Знам, че има хора, които не могат да си платят парното, а аз лиглата от запад мрънкам за интернет. Мисля, че това са неща, които един българим може да си позволи. Или би трябвало!

Започвам отзад напред, макар че така или иначе няма да мога да ти кажа всичко, което искам по тази тема.
Интернетът в България е най-малкият проблем - конкуренцията вече е достатъчно голяма и неограничен достъп с доста прилична скорост можеш да си позволиш за по-малко от 15 лева на месец. Може би не във всеки квартал или град е така, но предполагам, че скоро навсякъде ще стане. Аз все пак живея в един от крайните квартали (за справка).
Колкото до парното, това вече е сериозен проблем. Сметките за парно са десетократно по-големи от тези за интернет, не знам при вас как е
Ние сме си решили проблема, като от 4 години живеем без парно. Понякога е кошмарно студено, но пък си има и своите предимства. Например разболяваме се по-малко. Направо никак, да чукна на дърво.
Аз лично смятам, че разликата от по над 40 градуса (понякога) между температурата навън и тази в стаята е много вредна. Но да не се отклонявам от темата.
Месечните доходи. И аз не мога да се начудя как става, но много семейства живеят със заплати от по 200, 300 лева. В провинцията масово се работи за заплата 150 лева на месец. Някои работят и за 70 лева на месец на половин ден.
Безработицата е ужасна. Например в един сайт за работа ще видиш как над 500 души проявяват интерес към обява, която търси секретарка с минимум 4 чужди езика, компютърна грамотност и икомоническо образование, а предложената заплата е 250 лева. Вишистите масово стават продавачки, сервитьорки или персонал в интернет клубове. Не всички, разбира се.
Не искам да продължавам да рисувам черната картина, но пък съм се нагледала на толкова ужасно отношение от страна на началници към подчинени (за щастите не съм потърпевша), че изобщо не мога да го опиша!
Изискват на практика всичко, а не дават почти нищо в замяна. За съжаление прекалено често е така...
Блъскането по улиците няма да го описвам. Ще спомена само, че тротоарите са много разбити и и без това е трудно да се върви по тях нормално, но като прибавим факта, че много често са заети от паркирали коли, между които се налага да се провираш, може би ще добиеш по-ясна представа.
Ако там ти липсва любезност, повярвай ми, тук просто не знам какво да ти кажа Ако очакваш някъде да те обслужат нормално, просто забрави. Преди малко станах свидетел на много грозна сцена в супермаркета, където жена и мъж пазаруват голямо количество стока и когато става време за плащане, касиерката започва да повишава тон. Жената тврдеше, че е дала банкнота от 20 лева, а касиерката крещеше, че не я е получила и че жената я лъже и иска да я измами. Вдигна се голяма гюрултия, в крайна сметка банкнотата се оказа там, затрупана от някаква стока. Но беше много грозна сцена, наистина. За съжаление най-редовно стават такива.
За отношението на котрольорите от градския транспорт няма да говоря, че то е направо достойно за нова тема. Но е пословично, повярвай ми. Например може да са качиш на рейс, да не работи някой перфоратор и после да слезеш от рейса с насинено око, защото контрольора е решил да те поступа.
Че ще те настъпят, преджобят и т.н. изобщо не се съмнявай. По няколко пъти даже. Абе екзотика отвсякъде.
Чакай да видим какво да кажа още. А, здравната система. Ако си жив и здрав, си страшен късметлия. Не дай си Боже нещо да ти се случи обаче, ела само да видиш какво става. И тука няма да се изказвам много, че ще стане одисея.

Ние някак си оцеляваме. Не ние лесно, но живеем тук и това ни прави по-устойчиви към такива неща. Ти обаче когато дойдеш тук от там, където и да е това, просто ще си в шок, така ми се струва. Защото ще си свикнала да не мислиш всеки ден за физическото си оцеляване.
Например за това как редовно блъскат деца по улиците, как пияни шофьори мачкат хората по спирките и после полицаите пускат въпросните шофьори на свобода. За да регистрират повторно каране в пияно състояние.
О, забравих стрелянето по дискотеките. И там си отиват по някой и друг младеж т време на време...

Не мисли, че те съветвам да не се връщате. Нито ти казвам, че няма да ви е хубаво тук. Просто не очаквай цветя и рози, не очаквай всичко да тръгне по мед и масло като се върнете, защото там имате някакви проблеми, но като се върнете тук ще имате други. Никъде не идеално, просто трябва да избереш без кое можеш и без кое - не.
Аз лично бих те посъветвала да дойдете тук за известно време, да видите как стоят нещата и да прецените. Защото носталгията е нещо нормално, хората са склонни да идеализират това, което им липсва, но това е по-скоро във вреда на човека. Замъглява преценката.

Кажи все пак в коя страна си, защото това отношение, за което говориш ми е много странно. Аз съм била в Германия например и противно на всичко, което очаквах, хората бяха много по-любезни и много по-дружелюбни от българите в най-хубавото си настроение. По улиците редовно виждах смесени двойки азиатци и германци, както дори негри и германци. Никой никого не гледаше с неодобрение или нещо такова, даже когато едно малко момиченце негърче се доближи до масата, на която седяхме аз и моите колежки - германки, те започнаха да се закачат с детето и отношението им определено беше много доброжелателно. Дори и конкретно относно това, че беше негърче.
Удивлявах се и на усмихнатите продавачки, на това как няма изнервени хора, които да са на ръба на нервната си криза и да крещят за най-дребното нещо. Нямаше просещи циганчета, дишащи лепило...
Сега се сетих още нещо. По едно време работех в центъра, точно до Съдебната Палата. Всеки път, когато излизах в обедна почивка за да си взема сандвич, се доближаваше до мен някой просяк и искаше да му дам нещо, най-често сандвича. А те бяха винаги различни - циганчета, българи, пенсионери, инвалиди, сами или на групички, майки с деца... По едно време още като станеше време за обед и ми се отяждаше. Добре, че се махнах от там, не знам дали сега все още е така.

А бе, много черно я рисуваш тази държава. Що не каза нещо хубаво да привличеш хората? Например таксите в държавните градини са 30-40 лева. Имат и допълнителни занимания (английски, танци и др.) На кафе с приятели или цялото семейство на Макдоналдс можете да ходите редовно и никак не е скъпо.Дори детегледачката няма да излезе чак толкова голям разход, ако мама реши да работи. Пък друго си е да имаш повечко близки приятели с които да се срещате, пък било то и в домашна обстановка.

Значи, arc малко е прекалила с черната боя, но като цяло е права. Понеже аз живея доста по-добре, за много от нещата не се бях замислял... примерно за гратския транспорт. Но и кола да имаш ти която си свикнала на движението в Канада /от писанията ти познах, че си там, по акцента ха-ха-ха!!!/ в София нямаш шанс да се оправиш, ще се стресираш!!!
Парното е най-евтината енергия която можеш да ползваш за утопление, я пробвай с ток - 3 пъти /не преувеличавам!!/ по-скъпо и пак стоиш на студено!!! Кабелна телевизия, интернет, мобилни телефони /вече и децата имат за да ги следят родителите/ не са никакъв проблем!!!
Жилищата поскъпнаха много за последната година!!!!

В България може да се изкарват добри пари. Много важно различие с останалия по-напреднал свят е, че там нишите са запълнени, а у нас още може да си намериш място под слънцето с някакъв бизнес и да си решиш материалните проблеми. В много фирми и банки заплати от по 500 лв. вземат секретарките, а средния персонал 1000 - 2000 лв., но не се лъжи, че е навсякъде така, просто има и такива....

Да ходиш по заведения - ресторанти и кафенета въобще не е проблем, дори можеш да не излизаш от тях... Гледането на деца също не е проблем таксите за Детска градина са по 40 лв. на месец. Училищата са безплатни, включително и езиковите, но си трябва да кандидатстваш и да те приемат. С две думи системата е следната: Почти всички училища /95 %/ ги направиха като езиковите гимназии с преподаване на чужди езици, с подготвителен клас, с изучаване на предметите на езика и т. н., но едни са по елитни други по-малко. Кандидатства след 7-ми клас детето и в зависимост от бала, го приемат в І-ва Английска или в 121 училище, което пак ще учи английски като АЕГ, но нивото е по-ниско. Пример: Синът ми се класира на 1893 място в София, което означава, че е за убиване /много зле!!!/ и сега учи в добро у-ще, в английска паралелка. И всичко това е free ако не вземем под внимание, парите за частни уроци за кандидатстване след 7-ми клас /по 60-100 лв./месец/. Има и частни у-ща, но не са за предпочитане, те са за тъпи сноби, нивото на обучение е под всякаква критика.

Ако се върнете ще изпитате страхотен щок!!!

Най-голям ще е шокът от мръсотията, безпардонното и безпринципно отнашение на хората, липсата на елементарен ред и респект към органите на реда., деградиралата ценостна система та хората - в главите им само пари, коли, къщи, лукс, всеки е препасал на гол томбак чифте пищови, а жените на голи цици- две лисици. Ще се изумиш колко често се срещат в София поръчкови Мерцедеси, Поршета, Аудита и БМВ, не просто нови и последен модел. Хората съвсем са си изгубили ума!!!! Копира се поведение не от интелигенцията /защото тя сега е бедна/, а от мутрите /преспъпниците!!!!- това ще ти е най-големият проблем, ако се върнеш, не доходите и преживяването.

Напълно съм съгласна с тебе. Имам впредвид за шокиращата обстановка в Б-я. Първият път когато си отидохме на почивка в Б-я макар, че беше само след две години ни се отрази наистина шокиращо. Държавата ни се видя не само че не беше се развила повече ами яко дръпнала назад. Излезеш ли навън и свикнеш ли с по-добър стандарт после нещата ти изглеждат черни. И мене носталгията ме дърпаше през първата година ама сега не бих казалаДори докато си бяхме в Б-я нямах търпение да се върнем обратно тук. (тук се чувствам като у дома си, тук имам дом ,тук имам приятели - не, че в Б-я нямам, но нещата се променят много. Немотията е променила ужасно много хората
Абе всичко е до нагласа и желание.

[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпреки че живея в България тези неща ги виждам и немога да ги приема.
Около мен хората ми се чудят на акъла, когато аз реагирам на поредното /147 856- то/ преминаване на червен сигнал на светофара от някой "умник". Дразнят ми се, че не го приемам за нормално.... Когато съм зад волана и возя някой много често получавам съвети: "Ей сега може да минеш ... няма ченгета..." Гледат ме като "изкопаемо", когато им кажа, че това не е позволено от Правилника.
Тук така се живее. Всеки си прави каквото си иска. Прави безобразия с които директно ти нарушава не само правата, но и спокойствието. Това никой не го забелязва и което е най-лошото, не му пречи, още по-малко изисква от органите натоварени с опазването на реда, да вземат мерки против тия безобразия....

Това е най-лошото в България!!!

Иначе всичко друго може да се оправи...

Още по ужасното е невероятната смрад в градовете....Е сори ама с тва не мога да свикна. Кви са тия хора, кво е тва нещо просто незнам.
Надявам се и никога да не разбера какво им е в главата....
И мен ме гладат като полезно изкопаемо като взема да събирам пликчетата пред блока.
А бе кошмар...

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

Редактирано от Petyata на 05.03.04 14:58.

Може би точно това е основният проблем за българите, че ... всъщност не знам и аз от къде идва това качество... винаги да си мислиш, че ще ти се размине, че правилата не важат, че трябва да си караме през просото, че не трябва да се съобразяваме с другите, че трябва да блъскаме всеки, който ни се изпречи на пътя...
Нямаме онова колективно мислене, което да ни подскаже защо не трябва да си хвърляме боклука през терасата, защо не е геройство да хулиганстваме и защо не е добре да мислим за решаването на проблемите се точно сега за момента.
Естествено не всички са на крайностите, но ми се струва, че във всеки от нас има по малко от тази българщина, желанието да минеш тънко... Например да смяташ за справедливо да се возиш гратис в автобуса, да ползваш служебния телефон за да звъниш на приятели, да се пререждаш на опашките. Въобще все такива разни дребни неща, които уреждат теб и прецакват някой друг. И като се събере картинката, всеки се опитва да изпързаля другия...
Такива ми ти работи.
Само някой да не ми каже, че описвам всички българи или ги слагам под общ знаменател. Няма такова нещо, всички знаем, че тук има много прекрасни хора, но и те са жертви на масовия стремеж на повечето да се топят едни други в казана...

22-мата гонят коженото кълбо по зеления килим в мъгливия Албион...

Струва ми се че нещо си се заблудила за това какво е в Бьлгария- или си загубила ясна представа след дьлги години в чужбина.
Все пак смятам че никак не еудачно човек да ражда и гледа дете в бьлгария по ред причини- но най вече децата там не са в безопасност. Има детски площадки убиици, храната е много некачествена, навсякьде се шляят болни бездомни кучета, всичко е потьнало в мрьсотия и няма нормални зелени площи. Не правете грешката да се вьрнете в Бьлгария.
А затова че трябват страшно много пари да гледаш дете не е вярно. Ами има вьв всички дьржави стоки втора употреба и сезони за разпродажба, а и можете да кажете на познатите си и приятелите когато очаквате дете и ще се сдобиете с много неща без да има нужда да купувате адски скьпи неща.
И последния най голям минус на Бьлгария- по социална политика и отношение кьм децата се нареждаме на последно място в Европа.
Само ме натьжава факта че сте имали нещастието да попаднете в такава расистка дьржава кьдето цвета на очите и косата са от значение- аз в такава в Европа не сьм попадала- Навярно сте или в Щатите или Канада.
А сьщо коемо в впечатли в цяла Европа е че за разлика от Бьлгария че даже да минеш наблизо покрай някой той ти се извинявя сто пьти. Толкова са любезни хората. У анс е адски невьзпитан и нелюбезен народа като цяло.

Много ми е интересно, ти, след като даваш такива съвети, живяла ли си някога в чужбина?
Вероятно не.
На мен също ми се струва, че си се заблудила какво е в чужбина.
Защо си мислиш, че децата в чужбина са в безопасност? Само защото няма детски площадки убийци?
Храната?
Тук се смях от сърце.
Идея си нямаш каква е храната в чужбина, в частност говоря за Канада, тъй като там живея. Идея си нямаш и колко малко хора могат да си позволят да си купуват истинска храна (всички, които работят на минималната работна заплата). Идея си нямаш и от последствията от тази храна...(спорен за някои въпрос, за мен не подлежи на обсъждане)
Е, няма бездомни кучета и има затревени площи...
Аз съм гледала детето си и в България, и в Канада. Смея да те уверя, че в Канада ми е в пъти по-скъпо...Като пример ще ти посоча че давам 30 долара за кутия мляко (900 гр), за да е без модифицирани организми, 5-7 долара за 200 гр сирене или 5-6 долара за кофичка кисело мляко и т.н (по същата причина).
Няма да коментирам изказването за приятелите, защото в много от случаите те липсват или са ограничен брой...
Не искам изказването ми да звучи крайно. Тук (като на всяко друго място) има и доста хубави неща. Определено, обаче, тези които си изброила не влизат в тази категория.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите