Ставна дума за безпрецедентния пловдивски казус. Гледам снимката на двете убийци с ангелски личица и се питам като всички : Какво става тук бе?
Телевизията, видеото, интернет, училището, родителите, извратената ценностна система на обществото, самите те, кой е виновен?
Или всичко по малко се е забърквало постепенно в главите им докато стигне до пъклените мисли. Ако бяха малко по-хитри и с повече житейски опит можеше да се превърнат и в серийни убийци.
Та питам се, познаваме ли всъщност децата си? Какво от тяхната същност е скрито или не искаме да видим. Как да проникнем до него и как да се борим със злото, което се налага като модел за поведение. Е такива мисли в началото на работния ден ме налегнаха.

Редактирано от kakata на 17.03.04 16:32.

кога и кой ще се престраши да я подеме тази тема тук.

И още по-интересното: говорих със сина ми... нормално беше, че не е чул (все пак по новините не се заглежда много), но се оказа, че и в училище не е имало никакъв отзвук.
Не е ли редно класният ръководител да поговори с децата, да чуе мненията им... все пак на едни години са с тези момичета.

Не познаваме децата си, вярно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят син е в течение и е възмутен до дъното на душата си, пали се и го изживява.
Аз пък като пуснах темата запчнах да се чудя дали пък двете момичета не се демонизират прекалено, така ли е както е описано във вестниците. Знаеш, от вестниците едва ли има по-голяма раздувка.
И друго, при положение че няма никакви свидетели, един безскрупулен адвокат може да се покрие със слава като ги измъкне. Свидетели няма, няма никакви преки доказателства, а само косвени, т. е. една защитна линия в стил "Борихме се и си правихме ключове от джудото" има големи шансове за успех.
Според мен най-приемливо от всякаква гледна точка е да се установи истината и те да получат наказания в разумни граници, тоест 3-5 години, може пък и да станат хора.

Хората не се раждат ангели. Децата не са ангели априори.

Въпреки широко-разпространеното обратно мнение, което често повтаряме папагалски и не ни се иска да приемем, че не е абсолютно вярно.

Добротата, хуманноста, толерантността се възпитават... трудно и не винаги успешно.
Агресията и насилието към околните като че ли избуяват много по-често и по-лесно.

Особено, ако намерят подходяща почва (какъвто е случая у нас и сега) и не бъдат подтиснати(май по-точно е думата "преодоляни") с външна помощ - общество, родители, ценностна система, религия и т.н. В интерес на общото благо, включително и на тези, които са предразположени към насилие (дали не сме всички ???!)

Може би съм краен, но така си мисля ...и то не от вчера.

Ми погледнете само как се решават конфликтите и противоречията в еди най-обикновен детски пясъчник. За световния нефт не ми се говори.

Как от 14-годишни хладнокръвни убийци с някакви си 3 години лишаване от свобода ще станат хора? А ако си на мястото на родителите на убитото момиче пак ли смяташ, че 3-5 години ще изкупят един човешки живот? Не знам, аз съм много крайна може би, но сега пак четох в Стандарт подробноси, които са просто ужасяващи. Например - взели са й телефона за да го продадат. Ами това ми звучи чудовищно просто. Нямали са и угризения, даже напротив... Това с 3 години... Неееее.

В същото време никъде не прочетох дори съмнения да има, че са те. Това не се оспорва.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

нали са разказали всичко на друго момиченце, 12 годишно, което се е обадило анонимно в полицията.

Явно версията на детето и това, което са видели следователите съвпадат.

на 17-19 години все още ще са едни пикли... обаче поживели 3-5 години в изправителен дом. Не вярвам нещо свястно да излезе от такава присъда.
Абе няма да е лесно и на съда.

Според мен от това, което чета по пресата са за психиатрия... нещо много сгрешено има в главите на тези деца, ако е истина това, което се пише и говори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали са за психиатрия, но не са единствен случай на деца, които посягат на деца - има случай на едно 15 г. момче от Пловдив, който извадил нож на друго, почти по същото време имаше друг случай на две по-малки момичета тормозили, съблеки и се гаврили с друго по-малко момиче, миналото лято две момчета убиха момиче в гората и ред други ужасии... Агресията в обществената среда и неовладяването й поражда агресия. Вина има и в липсата на адекватно родителско възпитание. Вина, че не са имали и време за диалог с децата си. И какво от тук нататък? Според мен, част от вината трябва да се поема при такива случаи от родителите, необходимо е училище за родители, в което специалисти да "преподават" на "сгрешилите" родители... Необходимо е в закона за образованието да се регламентират задълженията и правата на учителите (сега всеки бабаит може да им извърти по един шамар за най-малката забележкаи те са безпомощни да действат), които да могат да работят съвместно с полиция и Агенцията за защита на децата и др. подобни органи с цел да се оказва практичеко въздействие върху възпитанието на децата... Къде е сега г-жа Местан и нейната агенция да вземе отношение? И в други страни има детска престъпност, но поне се чувства ролята на държавата, всяко дете може изпитва респект от полицията, ученическия психолог и може да отиде и да се довери, да сподели... В това пловдивско училище имало ли е психолог на щат, той интерсувал ли се е от учениците, поведението им, конфликтите им... В училището на децата ми има такъв, но освен да им прочете правилата за движение по пътищата от готови листовки на КАТ не намира за уместно да прави нещо друго, не взима отношение при междуучилищни конфликти или расови такива (в училището учат арменци, русначета, роми, еврейчета...) и се случват подобни случки...

Какво да гледаме пясъчниците, като навсякъде около нас междуличностните отношения са агресивни, обидни, на ръба на скандала.

днес и други едни малолетни пловдивчанки в новините - празнували група момичета 8-ми март (най-малкото на 12, най-голямото на 18). изпили бутилка водка, тръгнали по улицата, спрели някаква жена да й искат пари, съборили я на земята и започнали да я ритат и да я налагат с юмруци.
на другия ден, пред полицията казали, че много съжаляват, но понеже били пияни, не знаели какво правят...
18-годишната рекла, че като си пийне, става агресивна.... тя си го знаела това вече - от опит....

Това, което се е случило е наистина ОТВРАТИТЕЛНО.
НО наистина "КАКВО?" е хубав въпрос. Какво ще стане от тук нататък? Кой е длъжен да предприеме мерки подобни неща да не се повтарят?
Иначе подобни гаври между деца не са от днес. Когато аз бях ученичка имаше подобен случай в малкия град, в който живеех тогава, наистина, без да се стига до фатален край, но подробностите от гаварата бяха ужасни. Говоря за време преди 1989 година. И тогава ли телевизията е била виновна?
А днес, когато съучениците на тези деца гледат цялата тая истерия има ли кой да им обясни какво се е случило и най-важното какви са последствията? Знам, че за деца на такава възраст едва ли може да се каже, че им сработва механизма за ваденето на причинно-следствени връзки, но от тук се започва с ученето на правилата.
Винаги е лесно да обвиниш някой друг за грешките си- училище, телевизия, общество, все едни абстрактни думи, които мен лично не ме утешават.
И знам, че за родителите на двете момичета е наказание проваления им живот, но не е достатъчно. Защото вината е тяхна.
Замислям се напоследък как да възпитавам сина си.
Ако е в някакви морални и етични принципи, дали ще може да оцелее сред другите?
Страхувам се. Много. И то от това, че в мен се е появило подобно съмнение.
А при вас как е?

и аз си спомням няколко такива случаи от преди 89-та.
Донякъде съм и потърпевша в един...
Но пък по онова време имаше прекалено малко свобода на движение и единственият начин за издигане в обществото беше чрез властта, по партийната стълбичка.

За какви правила можем да говорим сега, когато престъпниците са сред най-богатите хора в страната и се разхождат безнаказано?
Как да обясниш на едно подрастващо дете, че не е това начина, когато твоя живот, подчинен на някакви морални и етични принципи, е един кофти пример за него? Пример на неудачник.

Въпросите са чисто риторични.
Някои родители успяват... надявам се да съм от тях или поне никога да не разбера, че съм се провалила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възмутена и шокирана съм след случилото се убийство. Направо онемях, след като чух от новините за станалото и не вярвах на ушите си.
След това започнаха взаимни обвинения и нападки, прехвърляне на вината. Всищност, кой настина трябва да поеме отговорността?
Родителите на двете момичета, разбира се.
Мисля, че нито училището, нито обществото са виновни. Вина имат момичетата, а поради фактът, че са непълнолетни - родителите им. Та именно родителят е длъжен като такъв да познава най-добре своето дете. Та кой друг, освен него е длъжен да възпитава и учи на добродетели собственото му дете?
Не мога да рзабера такива родители. Защо са престанали да общуват с децата си? Защо не са ги научили да ценят и уважават правото на живот на себеподобните си? Защо са опуснали контрола над децата си?
Много жалко, че по този начин са възпитали убийци.

А бащата на едно от момичетата Мария е психолог по професия

Предлагам една друга гледна точка за размишление: Да предположим, че убитото момиче е било добре възпитано от съвестни родители. То е било по-умно, вероятно с по-стабилни морални устои и норми на поведение, с което е подразнило убийците. И какво? Не е успяло да разпознае злото, да му се противопостави, просто не е оцеляло! Тогава как да възпитаваме децата си? Сериозно се замислих, дали ценностната система, която искам да изградя у сина си, няма да го превърне в жертва на един по-различен свят?

в някаква степен.
Не е задължително да претърпи физически травми... и психическите ще са повечко.

Говорехме си одеве с колегите... в общи линии на тази планета действа принципа "прееби другарчето си, за да си добре". Иначе казано - принципа на конкуренцията и на елиминирането на по-слабите... или по-принципните и човеколюбивите.

Наблюдавахме преди месец със сина ми в подлеза на НДК, как няколко гълъба много усърдно кълвяха един куц техен събрат. Единия от тях... явно водача на глутницата, беше особено агресивен - един наперен такъв, крачи като господаря на гълъбския свят... Въпросният куц гълъб многократно сме го виждали и друг път там - справяше се доста добре, честно казано и нямаше никакъв проблем да оцелява. Ама го гонеха и убиваха пред очите ни.
Защо? Закони на природата.

***

Да предположим, че двете момичета не бяха убили своята съученичка, а бяха избрали други методи да се наложат в миниобществото си - техния клас, училище, компания и т.н.
Примерно - да тренират нещо, което е на мода сред връстниците им и да побеждават в състезания, да пеят или да свирят в някакви детски групи (в общи линии съм съгласна със Скарлет в онази тема за чалгата, но дори и това е по-добрия вариант)... или просто да се стремят да подражават на Маргарита и по този начин да спечелят симпатии...
В такъв случай никой не би имал нищо против, нали? Пак е конкуренция, но с други, приемливи средства.

Физическото елиминиране на противника в 100% от случаите е признак на собственото ти безсилие.

Не можеш да го изпревариш, за това му подлагаш крак.
Страхуваш се да кажеш какво мислиш в лицето му, за това пишеш доноси и сееш клюки.
Не можеш да го победиш в честен двубой, за това го застрелваш в гръб.

Е... освен да учим децата си да бъдат силни, друго не можем да направим. Оттам нататък - оцеляване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проклето е това общество, което оценява едногодишния тряд на едни учител с толкова пари, колкото взема Азис само за един свой концерт!

Ако си силен, това може да бъде само в твоя полза.
Ако си безчувствен и прецакваш другите, това може и да ти помага да вървиш напред, но ще те направи ли щастлив?
Болните амбиици всъщност са признак за някаква вътрешна неудовлетвореност от самия себе си, която напълно се изключва със щастието.

на подходяща възраст му даваш да прочете "Повелителят на мухите" и да го разбира както успее - буквално или да прочете философията на задния план...

Ми знаеш ли с какви въпросчета се занимаваме по психология?
Защо съществува съществуващото? А де, я ми кажи ся! или
Кое съществуване ми е най-близко? Ммм, този ми е любимия... Психолог викаш!? Браво на него, още един показател, че обществото ни отива в много хубаво посока... Право на долу!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друг път, баба ми е виновна! Ама това е един от най-основните аргументи на възрастните и по-възрастните... Ама наскоро се замислих за нещо друго... До сега не бях видял някое хлапе да се прави на герой от някой филм(изключвам батмани, пръстени и темподобните) но пък всяко второ хлапа се прави на едни силно презрян от мен индивид а именно Мишо шамара... Ами евала му на пича, намерил е начин да си изкарва парите, но за разлика от щатите, тук рапа се слуша от деца на възраст 8-14 години и които мрат да подражават на жалки отрепки като шамарчето, дърварчето и ванчо 6. И за разлика от западната рап култура, да, рап култура, защото там я има а тук се пее изключително и само за т'ва колко си велика ако наричаш момичетат с разни епитети и нарушаваш закона по всички параграви... Българския рап изкривява ценностите на децата в тяхната най-крехка възраст... резултат: 12 годишни пичлемета дето се наливат и пушат и се държат като хамали... Преди време бях пуснал една тема насочена към родителите... Е, явно наистина трябва да се упражнява як родителски контрол, но уви това далеч не е така! В днешно време понятието семейство в много случай е само формално... Друго много "смешно" нещо е, че винаги като се случи нещо подобно се вдига врява, правят се няколко проверки по нощните заведения и после пак през просото... Докога ще е все така? Абе много е късно за да мисля като хората, но като чух за това нещо първо не можех да повярвам... Айде, ако са били момчета мине-замине ама щом и момичетата зеха да се трепат накъде сме тръгнали? И какви са тия мнения за 3-5 години присъди? Нали след 3 години ще излезне, никой няма да я приема на работа, ще почне да се друса и да пие, ще стане утрепка която ще храним от данъците и която някой ден пак ще убие... Смърт! Попаднали сме в порочен кръговрат... Възрастните крадат, трепат и нарушават законите по всевъзможен начин а децата гледат и се учат как да живеят безнаказано... И го правят! Ама за какво ви го говоря, вие си го знаете... Човек се ражда невинен, но в последствие е повлиан от мноество фактори които го "изкривяват" психически и физически... Е, трябва да се преборим с анй-опасните от тези фактори!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

12 годишни пичлемета са се наливали и пушили и са се държали като хамали много преди рапа в бг.
За другото съм съгласна.

Here I am - on the road again...

3-5 години в изправителен дом ще ги направят висчко друго, но не и хора.

Here I am - on the road again...

12 годишни пичлемета са се наливали и пушили и са се държали като хамали много преди рапа в бг.... Ми сигурно, но по лични наблюдения след появата се засили многократно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А според мен въобще не е ясно в каква посока отиваме, щото цари хаос по отношение на децата, съществуват всякакви организации, комисии, агенции и органи за децата, къде необходими, къде не, които нямат точен ред, йерархия, алгоритъм на действие и правила, по които да си комуникират...

Като учите психология, учат ли ви как се развива емоционална интелигентност, щото в тази трагедия децата показват, че нямат никаква такава. Имат много подтисната агресия, която в един момент е довела до това престъпление. Може би никой от близките им възрастни не им е показал как се изразяват чувства цивилизовано, а не спонтанно на ниво природен инстинкт...

Ама те сега хора ли са? Човещина ли е това да убия планирано и да не почувствам никакво съжаление или угризение след това. Сега плачели, а защо, според вас? Според мен от страх за самите себе си, от егоизъм, като наранени животинчета, които се опитват да оцеляват сред глутницата безразлични... Щото възрастните, учителки, родители, журналисти ще пошумят, пошумят и ще си останат такива, няма да се променят, нали трябва да се борят за своето всекидневно оцеляване (нямам впредвид само физическото такова, а и емоционално в болно общество)...

Аз агресията си я изкарвам във въпросните часове по психология... Просто мноо ме нервят и последния път си му казах на учителя(тоест в листа написах) моето лично мнение за психологията и умопомрачителните въпроси свързани с нея... Е не беше грубо, но по заобиколен начин му обясних, че бе боли **** за неговия предмет, надявам се да го разбере...ще споделя каква е оценката после

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В природата на ученика (и на възрастните, когато седнат да учат) е да "преписва" казано най-общо, т.е. да копира, да гледа какво правят другите и да се се замисля много. Нямам отговор защо е така, но и аз самата, когато седна на ученическата скамейка, започвам да разсъждавам доста странно и стадно.
Та затова КАТЕГОРИЧНО мисля, че наказанието за момичетата трябва да бъде изключително строго. Дори по-строго, отколкото наистина заслужават. просто за НАЗИДАНИЕ.
Ако това не стане, очаквайте още подобни случаи.

Нашата г-жа, изключително съвестен и стриктен човек, проверява тетрадки през голямото междучасие.
Влиза задъхано 1 дете и казва "Г-жо, бързо, защото Х. иска да се самоубие. Ще скача от прозорците на тоалетната."

Кой какво е изживял тук, ще спестя подробностите.

Съвсем отделно, че чух дъщеря си да употребява този израз още преди случая. По някакъв повод ми каза, че ще се самоубиела, ако ... нещо си.
Очевидно, че децата вече използват това и като лаф, и като начин на поведение.
Настръхвам!

**
Минавам покрай 1 надраскана с графити стена и си помислям "Ето, възможно е дъщеря ми да дойде да драска. Ще ме извикат да ме питат защо аз като родител не съм и казала да не драска."
Ами наистина, никога не съм и казвала, че не е красиво да се драска по стени. Просто не съм се сетила. Кое по напред? Може ли човек да предвиди всичко?

Утре в Би ти ви Репортерите ще покажат бащата на едното момиче - убийца. Ще ми е интересно да го видя.

Разкажи че някои не сме гледали

Ако смъртното наказание служи за назидание, защо има още тежки престъпления?
И какво ще постигнем, като осъдим на смърт или на доживотен затвор/ защото според нашето законодателство това е най тежкото наказание / тези момичета. Освен може би твоето лично успокоение, че ето, те вече никого няма да убиват, извини ме за острия тон.
Абе, хора, кръвта не се измива с кръв!!!!!!!!!!!!!!!!
Просто става повече.

С бездействие също става повече, защототе може пак да убият. И други, които видят как им се разминава, като нищо ще си помислят, че убийството не е кой знае какво и на свой ред ще извършат такова.
За мен тези момичета са вече загубени. Мисля, че нищо не може да се направи за тях от тук нататък. Много ми е чудно какво е казал бащата на едното по телевизията, някой гледал ли е?

"Прекрасно дите! Прекрасно дите! Забъркано в няк'ва голяма каша... доста всестранно се развива... прибрано момиче, подредено ... абсурдно е (да е убийца) ... обществото е сляпо за много неща... обича Мишо Шамара ... поп-фолк слуша, сериалите гледа много... явно не съм обръщал достатъчно внимание, за да се допусне да се сприятели с лоши приятелки... след тоя случай се оттеглям от всичкото психо... по-адаптивна е от много други деца дъщеря ми ...тя си е чиста жертва"



P.S. Бащата работи като строител, изкарал е курс по психология.

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Не че искам да се заяждам, но какви точно са ти наблюденията от преди това?

Here I am - on the road again...

Не ги защитавам, просто не смятам, че домът е решение.

Here I am - on the road again...

Наказанието има и такава роля.
За да няма други подобни явления.
Особено в условията на криворазбрана демокрация.
И е крайно време да престанем да браним интересите и правата на престъпниците.
Все те имат права. И си ги знаят. И си ги търсят.
А правата на обикновените и дисциплинирани хора?!?

Благодаря за инфото.
Да то какво друго да каже бащата
Строител -психолог?????????Лелеееее

"В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна"

За да могат да се защитават интересите на обикновените хора има закони.
Законите вършат свята задача, когато , хайде не всички, но 90% от хората ги спазват.
Когато обикновените хора теглят чергата към себе си се получава лов на вещици.
Съгласна съм, трябва да има наказание, и мен този случай ме отвращава.
Но да наказваме за назидание - не съм съгласна. Назиданието няма нищо общо с превантивните мерки. Не ти говоря празни приказки, защото случайно имам опит в тази област, работя с деца от доста време, в момента пиша дисертация точно по проблемите на агресивността сред подрастващите. И се съмнявам въпреки това, че аз мога да съдя когото и да било и да раздавам назидателни наказания наляво-надясно.
Знаеш ли, че лишаването от свобода има ефект през първите 5 години от прилагането му? После на въпросния обект му е все тая.
Но ще спим спокойно. До следващия такъв случай.

Да гледах го по телевизията - та той беше толкова неадекватен
Едва ли е успял да помогне на някого като психолог, той не е разбирал собствената си дъщеря.

Незнам живеем в ужасно общество. Аз наистина се страхувам за дъщеря ми. А у нас гавренето с децата започва още в детската градина. Момчета от групата на дъщеря ми я бяха тормозили. Тя ми призна на следващия ден когато цялото и чело беше посиняло. Питам къде е била учителката, защо не ги е спряла. Тези 4-5 годишни деца така постепенно свикват че от позицията на по-силния могат да тормозят по-слабите безнаказано.
В тоя ред на мисли аз смятам че двете момичета не са станали агресивни за един ден или една седмица, нито дори месец. Това е нещо наслагвано с годините. Според мен те са проявявали някаква агресивност (вероятно в много по-малка степен) години наред. Просто никой не и е обърнал внимание - родителите заети в ежедневните си грижи и проблеми (не че това ги оправдава), учителите които само чакат да свърши работното им е време и се мръщят ако закъснееш да си прибереш детето, и може би родителите на потърпевшите деца които не са сигнализирали достатъчно.

ето... типичен ежедневен случай, в който аз, иначе много спокоен и толерантен човек, взех, че избухнах и се развиках.

Ето ти я случката:
Претъпкан с пенсионери и ученици автобус по обяд. Излязла съм за 1 час от работа, за да взема детето от курс и да го кача на следващия автобус, от където ще продължава сам до в къщи. Т.е. поне този 1 час да е под контрол, надзор и да поддържам някакъв контакт с него, щото през друго време изобщо не го виждам. Станала съм в 5:30 за да поработя сутринта, да го закарам на същия този курс и след това да отида в 9 на работа. Вечер след работа отново сядам да работя... до към 2-3 през нощта. Плащам си данъците като поп. Дупча билетчета в градския транспорт редовно. И по дяволите, вече съм на достолепната възраст от 34 години - достатъчно, за да знам достатъчно за живота все пак.
Аз седя с целият багаж от няколко чанти и якета, сина ми виси прав до мен и си говорим.
Влиза възрастна жена и се оглежда за свободно място. Започвам да събирам багажа, за да стана и в същото време един възрастен (както се оказа после 67 г.) господин до мен започва да ме навиква; "Какво е това вашето поколение, никой не уважавате, вие сте убийци!". Трябвало да стана и да направя място... като че ли не се опитвах същото да направя. Ядосах се, отказах се да ставам и заформихме щур скандал.

Оки, кажете ми сега на колко години трябва да съм, че да съм достатъчно възрастна, за да мога да седя в автобуса, когато едва стоя права и будна. Защо никой не ме смята за ученичка, когато дойде ред да се плащат данъци и такси?! До кога 2-та милиона полуадекватни и с единия крак в гроба, но избиратели ще са по-ценни от децата ни и ще продължават да се ползват с безплатни карти за градски транспорт и т.н.? За това пък детските надбавки, колкото и да са малко като сума, вече са лукс дори и за хора с минимални доходи?
До кога тези хора ще имат решаващ глас как ще живеем ние и нашите деца?!
До кога ще трябва да се издължавам за едното образование - единственото нещо, което съм получила даром от тази държава? 10 години не са ли достатъчни?

Предполагам не съм права, но никой не може да ме убеди, че един пенсионер е по-уморен от мен в момента. Най-малкото... не е длъжен да прекарва в шибания градски транспорт 4 часа дневно като мен.

Децата ли?! Днес дадох нагледен урок на сина ми до каква агресия може да доведе умората от живота.
Съжалявам, не можах да му го спестя :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безпаметни са ми наблюденията... Нямам годинките за да имам големи знания, но по моя преценка всичко е следвствие на много фактори... Смяна на режими, промяна на начина на мислене, така наречената "криворазбрана" демокрация... Просто вече никой не го е страх а единственото нещо което държи хората в правия път е страха, изчезне ли той изчезва и цивилизацията... Бъди сигурна в мойте думи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би, но все някой трябва да "изгори" като бушон. Проблем е да се реши какво да се прави не в този отделен случай, а в зачестилите се такива. Според законите ни за тяхната възраст най-тежкото наказание е 10 години, приравнено на доживотен за възрастните, и понеже са нямали други провинения, най-вероятно 5 години в сливенския затвор в отделението за напълнолетни. Обаче се чудя защо наказанието да бъде само за двете момичета, като всички възратсни около тях само повтарят "добри деца, много добри..." и са си затваряли очите... Това безразличие би трябвало да е наказуемо, вледствие трагичния резултат. Наказуемо за родители, учителки, училищната психоложка, директорката, които само повтарят "...колко добри деца били всичките..." Ами, най-малкото уволнения е необходимо... Ами кои са депутатите, които са избрани за този район, ами няма ли нещо адекватно да направят, да се размърдат, да не се крият, да разработят стратегия и да се приемат някакви действащи закони за децата? Ами в Мин. на образованието няма ли да вземат някакви мерки, да изискват повече права и отговорности за намеса на учителите в междуученически спорове и конфликти... Ето, вчера, прибира се моя синковец от училищната баскетболна площадка и ми разказва какво станало. Извикали трима-четирима от по-големите батковци (15-16 г.)един от приятелите на сина му (11 г.) и му казали да изпрати една от съученичките при тях, в другия край на притъмнелия двор... Без да се замисли детето й казва, че я викат онези батковци (между които е и този, по който тя въздиша от един месец)... Тя отива (настроена по детински романтично)... Хваща я единият от батковците и почва да я опипва, да я стиска, да я целува ли, мляска ли, да й сваля блузката... Тя се изплашва, почва да вика, но не много силно... Минават учителки по близката пътека, пресичаща двора ... И си заминават, нула внимание... Показва се от училището охранителят от "ЕГИДА" и хвърля поглед на двора, и като чува момичето, насочва се натам, батковците се разбягват .... Такова 'конско' му дръпнах на моето магаре...Изплашил се бил, ако се намеси, големите да не го преследват следващите дни по коридорите и двора на училището и да го пребият... Той вече си има едно подобно такова "преследване" от един циганин, брат на момиче от техния клас, с което си имаха конфликт преди няколко месеца, та има защо да се страхува. Тогава трябваше да моля охраната, класната, учителката, психоложката да разговарят с децата и всички бяха пас. Някои ми намекваха, че братът циганин, ако му се хвърли един бой, няма да заплашва, ама това ли е начина...Или другата крайност, да видим, да почакаме, и ако моето дете пострада и то яко, а не само пердах и уплаха, тогава ще реагираме. След дъжд - качулка...Казвам му за вчерашната случка на моят, носите си GSM, позвънете на някой възрастен, на мен ми звънни, отиди при охраната на училището, а не сам... Ами те, големите, пак щели да разберат кой е "портата"... Ето това е един малък щрих от българското училище, българското училище като бойно поле... почти всеки ден има подобни случки на насилие и учениците не знаят как се постъпва, а дори и да знаят как е правилно, не чувстват зад гърба си някаква подкрепа и охрана от учителите и обществото, плицията ... родителят не може да върви след детето си, докато стане пълнолетен или трябва да му наеме бодигард... Мога ли да извикам районния полицай да се намеси, мога ли да информирам психоложката (дипломирана такава, т.е. уж компетента) да разговаря с децата какво поведение е ползотворно при конфликти, за големите и по-малките, мога ли да задължа класната или учителката по физическо да им говорят с цел да предотвратяват постъпки на агресия, аааа - не, не може, имат задължението за правилника за движение да им прочетат и за вътрешния ред, по време на което децата си шушукат, заспиват или си пращат SMS-и....

Да се напише дисертация е много сериозна работа. Моите уважения! Шапка ти свалям! Съвсем сериозно! Говоря без грам ирония!
Обаче ти усещаш, че действителността е доста по-различна.
Сама си го написала - "да се защитават интересите на обикновените хора има закони." Да, така е, но от там нататък какво се получава? ОСОБЕНО В УСЛОВИЯТА НА БЕЗНАКАЗАНОСТ?

Във времето, в което живеем защитата на правата на престъпниците е много криворазбрана работа. Те нали на това разчитат - от една страна законът няма да се приложи, т.е. няма я неотменимостта на наказанието, от друга страна ще започнат да се жалват, че правата им са нарушени, ще тръгнат да съдят Блъгария и т.н.

Добре, ти работиш с деца. Един много прост казус.
Ти си учителят.Дете закъснява за час. Причината е, че автобусът е закъснял.
Ако проявиш разбиране и не напишеш отсъствие, познай на другия ден какво ще стане. Позната ти е картинката, нали? На половината клас ще им "закъснее автобусът", докато се стигне до един по-неуправляем процес.
Дори и да ти звучи крайно, мисля, че точно на момента, детето, което е закъсняло, пък макар и наистина заради автобуса, трябва да бъде грубо казано санкционирано с 1 отсъствие, но всички да видят, че дори и заради това всеки носи отговорност. Не само детето да се научи, а и ОСТАНАЛИТЕ ДА ЗНАЯТ, че е така, защото на тях може да не им се случи подобна ситуация, но да им е ясно какво следва в такъв случай, а не да се оставят вратички, защото тръгваме вече по 99 други пътеки и заобикаляме едно - основното - че ученикът е длъжен да идва на училище навреме.
Говоря доста крайно и черно-бяло, но просто искам да илюстрирам определена ситуация, която почти универсално може да се приложи към всеки случай.

А ние всичко ли знаем? А пък уж сме възрастни.
Ако поискаш на мнението на учителите, те ще ти кажат, че родителите не упражнават контрол и са прави (в повечето случаи).
Ако поискаш на мнението на родителите, те ще ти кажат, че учителите не упражнават контрол и са прави (за част от учителите).
Няма екипност и непрекъсната обмяна на инфо между родител-учител, от което отлично се възползват учениците.

И лично аз, като родител, винаги съм смятала че най-отговорен за всичко е родителят.
Но това си е мое съвсем субективно мнение.

Аз като учител ще ти кажа, че родителите са виновни. Много ясно, че така ще кажа, но за съжаление е вярно.

В съседния на моя клас имаше дете, което майка му го наказала да спи една вечер в колата (беше зима).
Първокласник, заключен в кола, спи на задната седалка, при минусови температури. Наказан от майката.
Детето беше неописуемо, няма изобщо да навлизам в подробности за него, само ще кажа, че нито за миг не се съмнявам, че някой ден ще чета за неговите криминални прояви по вестниците. Към края на първи клас вече имаше последно предупреждение за изключване заради хулигански прояви, но като се има предвид как живее, изобщо не е за чудене.

Това е един случай, пред който учителите са напълно безсилни и чудесата, които правеше за него учителката му ме изумяваха. Беше много добра с него и хем намираше начин да му покаже, че това, което прави е лошо, хем да не го наранява. Но така или иначе според мен няма надежда от него да излезе нещо. Съжалявам, че го казвам, много е неприятно да осъзнаеш такова нещо, гледайки 6 годишно дете насреща си, но...

Пак се отплеснах...

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Аз КАТЕГОРИЧНО смятам, че на първо място отговорността е у родителя.
Нали детето е най-скъпото му, следователно той трябва да полага най-голямата грижа, а не все да прехвърля топката нанякъде.

Винаги съм се учудвала на родители, когато се оплакват (много често пред самите деце), че детето не можело да чете, учителят бил виновен, че не го е научил. Хайде сега! Да не се отплесвам да пиша в тази насока.

Божеее е това майка ли е ???????
А кажете сега как ще живее нормално това дете
Няма ли кой да наказва родителите

Hello Hell,
радвам се , че си осъзнала причината и резултатите от случката. Ако я караш така как ли ще си след няколко години? Сигурно като мен.
И друг път съм писала, че пред насъщните нужди и моралът отстъпва. Пумпалът на живота ни върти все по-бързо. Несигурното ежедневие ни скапва нервната система. Но кой страда най-много от това? Мисля че, ние самите, децата и старците. И никой не печели.
Но в нас е силата да можем да се контролираме и да се самовъзпитаваме всяка минута. Повтарям си го това непрекъснато. Човечността и добротата да е над останалото, въпреки скапаните условия в които живеем, въпреки "социалната" политика на държавата, напук на неволите ни.

Принципно ти си права.
Искам да доразвия казуса, който поставяш.
Имаме учителката г-жа Х и ученика У. Ученика У системно си дава ваканции и трупа отсъствия. Г-жа Х се обажда на родителите на У и ги уведомява, че трябва нещо да се направи. Г-н У да речем и тегли една майна, щото видиш ли тая даскалка му се бърка в това как си възпитава детето. Може би я заплашва дори със саморазправа.
Г-жа Х се притеснява, не стига че взима смешна заплата, до на главата й са още 35 деца, плюс нейните собствени средностатистически 2 броя такива, които вероятно учат в същото училище и вероятно биват подложени на тормоз от ученика У.
В този омагьосан кръг можеш ли да бъдеш черно-бял и да кажеш кой е виновен.
А, забравих, май таткото на У има навика да поплясква мамата на У, а също и самия него. А може би той е мутра? Или обикновен алкохолик. И У в жертва на родителите си.
Знам за случаи, в които учители толерират даден ученик, защото татко му е купил компютри на училището или просто е заплашвал хората, "отговорни за възпитанието" на сина му.
Аз не съм учителка, аз съм социален педагог, разликата е голяма. Но знам каква е основната роля на Учителя като такъв - да обучава, да дава знания. Възпитателната му функция е пряко свързана с обучителната. Учителите не ги учат основно да правят 8 часа на ден психоанализа на 5-6 класа деца, нито да правят групова или индивидуална терапия.
Не оставай с впечатлението , че ги защитавам, просто това е реалността. И те са хора и те имат проблеми със семейството си. Ти като идеш на работа успяваш ли винаги да се оттърсиш от мисли за сметки, болести, кво иска детето за вечеря и прочее?

Всъщност ми еприятно да разговаряме с теб. Не ти правя комплименти, но се радвам когато хората мислят. Може би заедно ще измислим начин да разкъсаме омагьосаните кръгове, знае ли човек. :)))

И аз този въпрос си задавах по 100 пъти на ден. Не само заради това дете, а всъщност за повечето...
Истината е, че родителите ги наказват децата им. Особено като дойде пубертета, родителят си плаща за всяка малка грешчица. За съжаление детето също си плаща, при това без да има вина...

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

но показните, бездушни акции на човечност никога не са ми били по сърце.
Когато правиш нещо, трябва да си убеден в неговата правилност и полезност, иначе е безсмислено... а и пълно лицемерие.

Колкото до случката и реакцията ми, аз си знам първопричината и някак си вече 13 години не мога да избягам от това.
Когато бях бременна със сина ми, в началото на 7-мия месец преживях едно кошмарно пътуване 1 час в юлските жеги в любимия градски транспорт. 2 седмици преди това бях излязла от болница, с наставленията на доктора да си лежа в къщи... просто ми се наложи да изляза по работа. Автобуса беше пълен с пенсионери, юрнали се по пазари и с туби за вода. Никой не ми отстъпи място... само една женица понечи да стане и в момента, в който се отлепи от седалката, един такъв като вчерашния господин моментално се намърда, като ме блъсна в корема, а нея я избута в страни. Той бил възрастен, а аз не съм била достатъчно бременна.
Тази история ми струваше 14 часово раждане още същата вечер, няколкодневна борба за детето и 1 година притеснения... дали ще се научи да суче някога, дали ще е като останалите деца, защо не му никнат зъби навреме, защо прохожда толкова късно...

Та след тази и още няколко подобни случки зарязах доброто си възпитание и акциите от рода на "правя го, защото така са ме учили, че е добро, морално и т.н." и карам по целесъобразност. Правя това, което считам за полезно, та ако ще и целият свят да застане срещу мен.
Не че моята преценка винаги е точна, обаче... живота не е справедлив, знаеш го :) Това не пречи да се чувствам гадно де :)

Един човешки живот не може да струва колкото туба минерална вода. Нито пък колкото 2-те кила захар с купони, за които се бяха юрнали тогава...
Един човешки живот не струва и нечие внимание и любов (както в случая с тези деца). Не струва и пари, колкото и много да са.
Божията заповед "Не убивай!" не е нищо повече от една табела "Внимание, опасно напрежение!"
Инструкция за употреба на живота... защото сме некомпетентни и нямаме достатъчно широк поглед, за да преценяваме кое живо същество трябва да живее и кое не. И който реши да гепи жицата, трябва да е наясно, че последствия ще има и за него.
Това е моята причина, поради която няма да убия човек, защото е по-красив или умен от мен или защото искам да наследя милионите му. Не заради божиите заповеди и не заради възпитанието на родителите ми, училището и т.н. Заради цената на живота, която давам аз, целесъобразността и цената, която ще трябва да платя после... най-малкото - кошмарни сънища и терзания до края на живота си.
За това пък знам, че има каузи, заради които бих убила човек.

Абе преди 13 години пенсионерите бяха същите, като сега. Децата също... нищо не се е променило, само гледната ни точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и заплахата за наказание не винаги е решаващата причина да постъпваш според правилата.

Ето ти вариант: ученикът У наистина е закъснял не поради немарливост, а заради кофти стечение на обстоятелствата. Автобусите спукват гума и задръствания има не само заради оправдание за закъснения.
Какво се случва, ако учителят Х несправедливо обвини ученика У в лъжа? Ученикът остава с убеждението, че от истината полза никаква (защото никой не му вярва и пак ще му пишат закъснение така или иначе) и по-добре дори и в случая, в който не е виновен с нищо, да измисли една впечатляваща, оригинална лъжа.
А ако учителят заяви, че не се интересува от обясненията кой защо закъснял и няма да пише никакви отсъствия. Но пък тези 15-20 мин в началото на часа ги направи така, че те да са най-важни или най-интересни за учениците...
Ако учителят У заяви, че се интересува от крайният резултат - а именно кой колко знае по предмета, а не кога и как си учи уроците и кога идва на училище?
Тогава според мен не би имало проблем... закъсняващи винаги ще има, но безсмислени лъжи, конфликти и губене на повече време в разправии в началото на часа - не.

Сина ми примерно много се дразни, когато закъсняваме за курса му по физика (винаги аз съм причината, че все ми се спи сутрин)... не просто закъсняваме за началото, а дори и да сме там навреме, защото иска да отива по-рано. "За какво ти е да си 15 мин по рано там, нали започвате от 8:30?!"
"Защото искам да седна на първата маса, за да слушам по-добре и да не се разсейвам. Когато отидем на време, първите места вече са заети и трябва да сядам отзад."
Някаква принуда от страна на родители и учители? Не... преподавателката им изобщо не се интересува дали идват навреме или закъсняват, стига да влизат тихо и не пречат на другите. Друга ще да е мотивацията в случая, не страха от наказания.

Още един случай.
Любимия градски транспорт... пак двамата със сина ми, аз си дупча билетчето и сядам, а той дълго ровичка из джобовете си, докато намери своя, дупчи го на друг перфоратор и също сяда, до мен.
След 10 мин мъж и жена си намятат сините одежди и тръгват да проверяват билетите. Мъжът стига до нас, скъса билетчето на малкия и ми заявяви, че трябвало да си платя глобата, защото съм влязла с перфорирано билетче и той е видял само детето да дупчи. Започнахме обичайната разправия, намесиха се околните хора... с 2 думи накрая се отказа и ни остави на мира.
Качваме се на следващия автобус, аз пак дупча билетче, детето - не. Казвам му... "Перфорирай си билета де!" И знаете ли какъв отговор получавам
"Какъв е смисъла да го дупча, бе мамо... нали следващия малоумник, който не ме е видял, че го перфорирам, пак ще ни скъса нервите. Така или иначе ще се караме с контролата, по-добре да направим една икономия този път."
Наложи се да му обяснявам какъв е смисълът да си платиш нещото, а не да го откраднеш и че съвсем не е в това, че те е страх от наказанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено,че правим това, което считаме за полезно. Напълно ти съчуствам за преживения ужас, който се е затаил оттогава в теб. Верно е, че и животът не е справедлив. Важното е ние да спим спокойно. Всеки от нас би убил, стига да има негова си основателна причина.
Въпросът за мен е как да контролирам емоциите си. То не е възможно изцяло, защото те са отличителната ни човешка черта. Но как да ги възпитавам и направлявам. И се старая често да си задавам този въпрос с цел да смекча стреса от неприятностите. С това мое си самовъзпитание се стремя да не робувам на норми и принципи, а да си улесня живота. Ако не се борим и не си помагаме сами животът ще ни прегази.
Харесва ми бойния ти дух. Впрягай го винаги в ясни цели ...

но е и вредно изцяло да контролираш емоциите си.
Дълго време съм го правила и външно изглеждах много кротък, разбран и спокоен човек... само дето по този начин всичко се трупа в мен и е много по-трудно за контрол с течение на времето. Направо си отглеждаш инфаркт или агресия... по желание :)

Изпускането на парата от време на време е по-здравословно от пълният контрол на емоциите си :)

На мен пък ми харесва твоя дух :)
И разговорите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Замислих се за парата. Може да се изпуска чрез спорт, йога, бой на възглавница или др. Та, важно е да съумеем да я изпускаме, когато и както ние решим. Аз го правя с йога, а ти? Макар, че истерии все пак ме хващат някой път, когато се почувствам безсилна да озаптя настъпващото непоправимо.
Верно, че пълен емоционален контрол е вреден. Но емоциите наистина се възпитават - може чрез самовнушение, чрез опита на преживяното, чрез знанието...

Тук не е като в щатите с присъди надхвърлящи няколко пъти размера на човешкия живот. Наказателната практика е доста по-либерална, а и последните години криворазбраната демокрация направи от престъпниците царе. Ще се намерят смекчаващи отговорността обстоятелства, ще се направям експертизи. Родителите така или иначе няма да ги оставят, ще намерят адвокати и ще се борят. Така виждам нещата аз, защото те едва са навършили пълнолетие. Ако бяха на 17 наказанието щеше да е към максимума.Никаква присъда не изкупва човешки живот. Присъдата цели да поправи и превъзпита и да изолира престъпника от обществото. Това е.

Трябва да ги научим и на повече предпазливост като част от оцеляването, а наивната доверчива вяра в доброто и човека остана в ерата на соц-реализма.

Мнението си за размера на присъдата го изказах като прогноза, а не като мое мнение каква трябва да бъде.
Друг е въпросът, че излизайки от затвора тези момичета ще попаднат в социален вакуум и твоята прогноза за развитието им като отрепки е най-вероятната.

Ами щом има и ватман-шоумен...

е еее как забравих за тоя ееееееееее верно верно

идеята ми изобщо не беше дали часът е интересен, или не. Нека да се абстрахираме изобщо от това. Говорехме за дисциплината, за спазването на реда, за поставянето на санкции, за неотменимостта на наказанията - за тези неща.
Винаги ще има ученици, за които часът няма да бъде интересен, то е ясно.
Да вземем за пример един час по математика. Какво толкова интересно би могло да се случи в такъв час?
Е, максимум за 5-6 души от класа може и да е, дори и 10 да са, половината клас да са, но за другите това си е едно задължение.
В часа по английски например. Това може да е любимият час за 5-6 души, за половината клас, но тези, които не са си научили думите и които изобщо не разбират за какво се говори, как да им е интересно. Или пък други, които се трудят, но просто изучаването на език не им върви... става същото като с часа по математика.
Това исках да кажа.

Отзад напред - благодаря ти. На мен също ми е приятно да разговаряме. Радвам се на такива събеседници - толерантни и мислещи.
Удоволствие е да влизам и да се замислям по изказаните мнения от такива хора. Радвам ви се много! Сериозно!
А колкото до самата тема - да, нека да опитаме заедно да намерим решението.
Но това, което си написала в продължението на казуса, това, което Хел е написала са все толкова сериозни въпроси. Откъде да започне човек и как да се справи.

J„u„~„p „~„p„Ѓ„y„ѓ„p/

...„X„Ђ„r„u„‹„y„~„p „|„y „u „„„Ђ„r„p „t„p „…„q„y„‘ „Ѓ„|„p„~„y„‚„p„~„Ђ „y „t„p „~„u „Ѓ„Ђ„‰„…„r„ѓ„„„r„p„} „~„y„{„p„{„r„Ђ „ѓ„Њ„w„p„|„u„~„y„u „y„|„y „…„s„‚„y„x„u„~„y„u „ѓ„|„u„t „„„Ђ„r„p......

_„A„uЃ� „{„Ђ„}„u„~„„„p„‚ЃL....

Обобщение от линка:

- Много хора ще умрат, за да оцелеят най-силните
- Всичко е заради родителската незаинтересованост и окаяната социална среда. Прочети малко Фройд (!! браво на 15 - 20)
- Ценностната система се разпада ... това е естественият ход на нещата
- Ценностната система се разпада заради липсата на конкретна цел
- Тези деца нямат примера на съвестно трудещия се баща и грижовната майка, тези деца са деца на улицата
- Манталитет на българина
- Ако се легализира алкохолът и марихуаната сред малолетните, катаклизмът, в който е обществото ни, ще отмине неминуемо бързо

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 24.03.04 23:26.

- добре, че оръжията не са толкова лесно достъпни. Иначе отдавна да сме станали свидетели на много по-големи трагедии, като в Германия или САЩ. С голи ръце - толкова. Личното ми мнение е, че американците са в правилна насока, като се опитват да намерят генетичния типаж на криминалния убиец. Някои са си сбъркани от рождение и няма възпитание (дори професионално, не обичайното родителско-аматьорско), което да промени пътя им. Рано или късно убиват. Може приемно семейство да ги е взело - пак убиват, всички наред (да си спомним случай с повече жертви у нас).

Както твърди Панделиева - да, много хора по веригата не си вършат работата. Да, нормативно нещата не са в ред. Но доколкото си спомням, така се случва и в страните, които споменах. Т.е. закони, общество, родители - всичко е ала-бала. Природата е над всичко. Важното е да се намери начин, по който асоциалните признаци ще се откриват навреме (но се чудя - и да се открият, какво следва по-нататък: да ги изолираме в Белене до живот ли? И това не е читаво, ще вземе фашизмът да ни харесва за сметка на демокрацията). С една дума, нямам особена идея след думите "шокирани и възмутени сме, и какво?"... Ако видя зло у детето си, да не мислите, че ще го гръмна или ще гръмна себе си? Ще се боря, но ако се случи най-лошото и злото се реализира, пак ще съм с него, с детето. Инстинкти.

Съжалявам, че съм фаталист в този контекст, но - има и такова мнение, дето се казва. Това не отменя общовалидните неща: възпитание и т.н. "клишета". Но опитайте да помислите по следния начин: някой от вас опитвал ли се е да убие бозайник не за храна, примерно котка или куче? Е, аз съм се опитвал - и никога не съм успявал да преодолея нещо неизразимо с думи, някаква погнуса от самото действие, някакъв натиск от нещо свише, водещ до невъзможност да продължа. А как тогава да се опитам да "разбера" някой, който удушва, т.е. бавно и продължително осъществява напълно съзнателно и целенасочено цялата работа? Не мога. Мисля, че няма и да се опитвам. Може би е егоистично.

Шокът май идва от това, че заподозрените са на 14-15 г. Ако бяха на 18 г. и 1 ден, щяхме ли да бъдем толкова шокирани? Не, просто щяха да бъдат едни от около 500-те убийци годишно у нас. Добре, нормативно определеното пълнолетие слага общ знаменател... но индивидуално погледнато, тези към 40 месеца разлика не могат да ме шокират. Друго е 10-годишният убиец на пощальон в САЩ, това е по-шокиращо.

Може все пак да изчакаме решението на съда: представете си, че всичко се окаже постановка на по-възрастен човек... Както май се оказа преди време за две деца, "обесили" съученичката си. Всъщност, този случай отдавна го забравихме.

Agent of Change

Радвам се много на това, че употребяваш думата ЗАЕДНО. Нека да отворим една тема за това, всеки да даде някакво предложение за решение на проблема и нека тези предложения да стигнат до хората, които приемат закони. / ако са си на работните места евентуално :))) /

Аз започвам с едно предложение:
Ако законът предвижда например при пътно-транспортно произшествие, извършено от малолетен и непълнолетен с колата на безотговорния му родител, конфискация на съответното возило и отнемане на шофьорската книжка на родителя, дали пък няма родителя да се замисли когато чадото му поиска колата. Защото има много такива случаи, деца, които вземат колата на мама и тате да застрашават здравето и живота на хората по улиците. А и собствения си.
Това е превантивна мярка. Според вас би ли подействала?

Давайте идеи.

няма никакво значение интересен ли е предметът или не.

Дисциплина се постига по два метода: на тоягата и на морковчето.
Този на тоягата очевидно не работи. На децата не им пука и няма да им запука даже и да ги заплашат с изключване от училище... а за закъснения и отсъствия нищо повече не могат да им направят.

Остава морковчето :)
Примерно... в първите 10 мин от часа да са заявките за изпитване по желание или неизпитване този ден, без значение дали причините са някакви уважителни. И този бонус да важи само за редовните.
Мен примерно това ме е интересувало като ученичка.

Иначе... сещам се как учителката ми по информатика в 10-ти клас успя да ме принуди да спазвам някаква дисциплина... "Носи си моля ти се някаква книжка за четене и седни най-отзад. Или ела ти да предаваш урока, а аз ще си чета вестника. Както предпочиташ..."
Системата работеше по-добре така, отколкото с гоненето от час и викането на родители, като в началото :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти кое от двете избра

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

Ние, естествено, не знаем всичко и кой ли въобще... Обаче трябва да сме си изградили вече основните житейски принципи, да си ги отстояваме в реалността и детето да вижда личния ни пример... Дали ще се съгласи с нашата ценностна система - да, докато е малко и не, като порастне, не е въпроса, важното е да посеем основните разбирания за добро и зло в детската душа и да оставим нататък да се развива...

А за вината, не съм съгласна, всеки да си носи конкретната вина. При добър анализ и воля винаги може да се разбере кой (имена, фамилии, ЕГН), колко, с какво и няма нужда да размиваме винаги нещата така - ние, родителите, вие, учителите, те, депутатите, т.е. цяло съсловие или група от обществото, т.е. накрая никой за нищо не е поел отговорност. Родителите и да искат, не могат да поемат цялата вина, защото след 7-годишна възраст децата постепенно се откъсват от влиянието на семействата си и по-голяма роля им оказва средата и обществото като цяло... Ти самата, в другата тема за чалгата, потвърждаваш това, какво е влиянието на средата от приятелки и обществото над дъщеря ти... А пък Еснаф прехвърля вина и върху природата, генът - някои се раждали с престъпно поведение, а други се гнусяли и т.н., по-долу е написал... То това е почти като религията, независещо от нас, там така решил Господ, Аллах, Буда да ни изпита по житейския ни път с лошо...

Нищо не разбрах. Ако можеш, преведи го...

"... Ценностната система се разпада заради липсата на конкретна цел
...

Много умни децата Особено много ми допадна горната мисъл. Така си е, създадохме поколение на БЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ОНЕПРАВДАНИ.

"...Тези деца нямат примера на съвестно трудещия се баща и грижовната майка..."

Ето и това е добре казано. Ние си мислим тук да кривнем, там да послъжем, на дребничко, за малкичко, нали никой не ни вижда. Но! Но личният пример на родителя се попива от децата ни без да се усетим и после откъде ни дойде...

Твърде много отдаваш значение на природата и гена на човек. И друг път си писал за това, но не мисля , че е така. Веднага давам пример: ти способен ли си да убиеш комар? Да, нали и хич няма да ти мигне окото или да ти трепне нещо отвътре... Та, тук става дума за границите на търпимост и подтиснатост на агресията от околния свят, както ни обясниха психолозите. Ако едно дете не е обичано и не е получавало достатъчно любов, а в същото време наоколо е виждало какви ли не примери на насилие и агресия... И носителите на тези примери са се издигали безнаказано в йерархията на обществото, какво може да стане... Ами рано или късно ето това, което е нашата действителност днес губи се човещината, с която, вярвам, се ражда всеки.

Интересно е така по метода на морковчето, но ми се струва неудачно да се обвързва дисциплината с изпитването/успеха на ученика. Щото напр. ученикът, поставен пред това условие, зазубря си урока и идва навреме за правото да го изпитат и да му завъртят шестицата... и какво? Да не закъсняваш е хубав навик, който важи цял живот - това, че цениш времето на другия, на себе си показва самоуважение и уважение към другите, прави човека организиран, делови, точен, да изпълнява дадената си дума и т.н. Ако бях учителка за закъснелите един - два пъти ще приемам техните обяснения за уважителни. От третото нататък, когато на ученика това му стане навик, веднъж ще му пиша както е в наредбата, веднъж ще губя неговото време, като напр. го задължа в междучасието след часа да почисти дъската, да полее цветята, да почисти стаята, да препише част от някакъв поучителен текст, 20 лицеви и др. подобни....Някак си трябва да се уравновесят стойностите - време за време и веднага конкретно да се реагира, а не формално....

Иначе има и други начини, за да се дисциплинират децата. Ако бяхме колективно общество, децата щяха да виждат примера наоколо и да имат срам да правят нещо, коеот другите не допускат, в случа да закъсняват....

Бозайник е различно от комар.
А психолозите са като икономистите: умело обясняват защо нещо не е станало.

От необичаните, с недостатъчно получена любов деца, или от децата, които виждат какви ли не примери на насилие и агреси, или виждащи безнаказаността -> малък процент стават убийци.

Ако и това не опровергава психолозите и не налива вода в мелницата на генетиците...

Agent of Change

Човекът е прав, гените имат голяма връзка с агресивността. Не се сещам в момента как беше научния термин на тази генетична аномалия, говоря за дублирането на Х при мъже, т.е. гените им не са както е нормално ХУ, а стават ХХУ. Отдавна е доказан, че престъпници извършили тежки и жестоки престъпления в доста голям процент са мъже с тази генетична аномалия. Агресивността при тях е критично висока.
Освен това при много психични заболявания с генна етиология се наблюдава агресия и/или автоагресия.
Докога с тези романтични представи, че всички се раждаме добри.
Всички сме агресивни, ако не бяхме, нямаше дори да изплачем, когато се раждаме.

"Психопатология на човешката агресия", автор Христо Попов, С. 2000г.
Човекът е доцент по клинична психиатрия, но книгата е написана достъпно и обхваща широк кръг от теории и направления за обяснение на това явления.
Полезно четиво е. Ако някой се интересува.

Че аз се заинтересувах.
Иначе не съм много съгласна с абсолютизирането на гените. Нито един от факторите не е основен, стопроцентов или даже водещ. Резултатите са (според мен) комбинация от всички фактори, които оказват някакво влияние. И ако срещу гените нищо не може да се направи след като се роди детето, то за възпитанието му определено може да се направи и то много.

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

добре, сигурно сте по-запознати със статистиките и теориите. определено сте по-компетентни. Но я ми кажи, като приемем факта, че всички се раждаме агресивни, що някой правят престъпление, а други - не .... И друг въпрос: ако поставим "генно надарени" дечица в непоносима среда да растят, те ще запазят ли природата си на морално чисти? Нали сте чували за гениални престъпници - това на природата ли го дължат или на средата, в която са израснали и живеят?

Социалната среда (социалното битие) е водеща, по принцип, то и убийството като понятие вече предполага социум, нали съдържа мотив. Драмата, противоречието е в това, че действието е насочено срещу обществото, асоциално е - но по някакъв начин е предизвикано от самото него. Обществото го предизвиква, действието "убийство", след което го наказва. Ключът е в "по някакъв начин": изглежда, много мъдри глави се блъскат и не могат да го намерят, за да решат как да се справят с агресивността. На повърхността, практически това отива като статистика - 99 и не знам колко процента от убийствата са на някаква битова основа.

Ако допуснем, че се раждаме агресивни (в това има нещо вярно, тъй като господстваме тотално на тая планета), разделяме нещата на агресивни спрямо другите видове и агресивни помежду си. Второто е нашата тема; като кажем "престъпление", повечето хора имат вътрешния усет за редно и нередно (т.е. летвата, която не прескачат - повечето хора няма нужда да са юристи, за да не са престъпници). Говорим за произхода на този усет, тук има гъдел - кога детето разбира, че да счупиш нещо не е OK: дали чрез инстинктивната си уплаха от рязката промяна, или чрез неодобрението на околните? Кога осъзнава, че огънят не е само нещо много интересно, но и пари? Нямам отговори, някой ако се сеща за нещо, да пише.

Ролята на социалното (напр. семейството) е особено видима при разликите между първото и второто дете. Второто обикновено е по-потайно и хитро - това е неговата борба за оцеляване и налагане, за забелязване. Неговата "агресивност".

Както и да е, не знаем какво е "генно надарени", но колкото и да даваме предимство на генни или социални концепции, няма една единствена вярна "рецепта". Ако генна надареност е липсата на някакъв тайнствен "престъпен" ген, то такова дете в непоносима среда пак ще си е агресивно - другите му генчета ще се стремят да оцелеят. Ако генно"обременено" дете, което притежава такъв ген, расте в отлична среда - нищо не гарантира, че и от добро семейство пак няма да се пръкне убиец, сигурно има такива примери. Но е здрав разум да предположим, че в "доброто" семейство вероятността генът да се прояви е много по-малка. И неусетно стигаме до съзнание - подсъзнание и пр. Един вид, обществото да подтиска инстинктите, ако допуснем, че имат роля. В "общество" включвам родителя на първо място. - Но за съжаление, в най-важните годинки на детето родителят не знае много повече от него... А когато вече знае (видял е какво става), не може да прави нови деца и - вече "професионално" - да ги възпитава.

Нещата са по-прости, ако се замислим кой кога убива друг човек в невоенно време (да изключим организираната престъпност):
- при самозащита
- при грабеж, кражба (няма пари и оцелява)
- при скандал (афект - чувства, спорове)
- да прикрие друго престъпление (свидетел)
- при нежелан инцидент (аварии, катастрофи, случайно гръмване)
- психопатия (няма личност, мотиви)
- ... (добавете, коригирайте)
Мисля си, че в някои от тези случаи превес имат инстинктите ("гените", характера), а в други - особено тогава, когато е предварително планирано, е някаква смес от фактори.

Agent of Change

реално един закъснял ученик не губи с нищо времето на учителя, освен една суматоха при влизането.
Губи самият ученик - не е чул обяснянията на учителя от самото начало.

Навиците се създават в много по-ранна възраст - наистина до 7 годишната. Ако до тогава детето не е научено на точност и дисциплина, трудно самото училище ще го научи.

Мотивацията е важна във възрастта след първите 7 години.
Естествено, можеш да научиш някой на подчинение и чрез бой, само дето винаги, при изчезване на заплахата от тоягата, ще се сриват и навиците и дисциплината.

Аз съм от хората, които не се притесняват, че закъсняват за работа, както не се притесняват да остават на работа и няколко часа след края на работното време. Важното е самата работа да е свършена качествено и в срок. И това много зависи от естеството на работата... не при всички професии е възможно.

За кратък период от време ми се наложи да работя на смени - по 14 часа. Не ми се е случвало да закъснявам с повече от минута в този период - когато ти се е налагало цяла нощ да седиш на един стол почти без право на мърдане и да се взираш в един монитор, уважаваш и правото на колегата си да приключи работната си смяна на време, както и ти би искал да става с твоята.
Да, това е уважение към другия и е продиктувано от същата ответна реакция.

Колкото до училището - при едно дистанционно обучение, примерно, дали ученикът Х си е включил навреме компютъра, за да се присъедини към учебния процес примерно на 400-500 км от дома му - едва ли има значение за някой друг, освен за самият ученик. Резултатите от обучението ще си проличат от резултатите на тестовете и изпитите, които ще полага. Начинът му на живот след това ще е в някаква степен функция от тези резултати - ако е заинтересуван, ще прояви усилие поне да си запише урока и да го прегледа в последствие.
Училището в този си вид си е отживелица, няма защо да се заблуждаваме. Децата бягат от него така, както бягат и от игрите и забавленията на бабите и дядовците си - те просто не са им интерсни.

Дори и хората, които стават военни, имат някаква мотивация и точно тя е причината да приемат строгата дисциплина. Не единствено възпитанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изнесох 4 урока, получих си 4-те шестици и през останалото време си четях кротко едни тухли на последния чин :)
Математичката ни беше много умна жена... беше й ясно, че от компютри разбирам повече от нея.
За това пък в часовете по математика ми подпалваше главицата... нямало да ме остави да се проваля на изпита от мързел :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пробвай в книжарниците на Ректората, поне миналата година я виждах там.
Също така виж и в книжарницата на Медицински университет.
Тя е в две части - едната е черна корица, а другата е цикламена :)
Дано я намериш :))) и приятно четене.

Не мисля, че училището с дистанционно е на ход. Просто това е удобен вариант при някои ситуации. Училището в класическия си вид освен основни знания дава възможност на децата и за социални контакти, т.е. социална адаптация...

Ученикът, който закъснява, губи времето и на даскала, защото той трябва да повтаря и за него, ако е казал нещо важно. Въобще за закъсненията винаги се намират оправдания, които ако бях учителка бих приела, но без да отменям последваща компенсация от страна на ученика. Всеки трябва така да си организира времето, че да идва навреме - автобусът се строшил, катастрофа станала, ами предвиди възможните закъснения и тръгни по-рано.... Затова у нас транспортът е нормално да закъснява, законотворчестото закъснява, приватизацията закъснява, и промишлени аварии къде по-леки, къде като Чернобилската, са възможни заради недисциплинираност. Ти казваш, ако е заинтерсован... Ами често този акъл (тази мотивация) при учениците идва по-късно, когато вече са изкласили и идва време да кандидатстват тук и там, и да избират накъде... А дори и започнали работа вече... Мотивацията на учениците да учат е, защото им трябват отличен бал за кандидатстване, което пък им отлага започването на работа и продължаване на безгрижния живот... Убедена съм, че дисциплината не трябва да се обвързва с оценката на знанията. Доказателство напр. за това е ситуация, при която на палав ученик, но в същото време интелигентно справящ се с уроците, да му се отразява това на оценките, както често правят учителките... Или пък обратното, на една кротичка ученичка, която редовно си зазубря уроците, щото има добра зрителна памет, но не развива логическото си мислене (мсиловен мързел), учителката да пише по-високи оценки... особено, ако умее да флиртува и се подмазва ученичката... Друг пример: за хитруването на дребно и търсене на оправдания. Вдигат ученик за изпитване и той се оправдава "...баба ми умря, не съм си научил урока..." Така един път, два пъти...пет пъти. Най-често учителят помни и на последващия път ехидно подхвърля: "колко баби имаш?!? хайде ставай за изпитване" Ако съм учителка, ще приема обяснението на ученика един-два пъти, на третия и всеки следващ път - също, но ще му кажа, че ще го изпитвам на стари уроци, които би трябвало да си знае...

Дисциплината като навик мисля, че се изгражда чак до към 14-годишна възраст за разлика от основните навици хигиенни, здравословни, хранителни в детска възраст до 7 години. И затова има значение влиянието и на училището/учителите за това. Освен това един навик, ако е вече придобит и изграден навик , важи за цял живот и нищо не може да го отмении - нито липсата на тоягата, нито наличието.

Нашите военни не са подходящ пример за дисциплинирани, по-скоро могат да послужат като антипод на навика да се пийва по чаша-две (водни), бутилка ежедневно

за някакъв РЕД, ДИСЦИПЛИНА, за ПОРЯДКИ.
Няма какво да се коментира какви са причините за закъснението и дали ученикът губи или не губи от времето на учителя. Просто ученикът е длъжен да се придържа към определен стандарт.

Навиците не се създават само до 7г. възраст. Най-малко пък това важи за навиците за учене. Точност се учи именно в училище, защото тогава детето за първи път ходи на училище само и се организира да тръгне само преди това.
В дет.градина го водят родителите, а и самото дете тогава не познава часовника.

малко късно ще е да учиш едно дете на дисциплина и ред чак в училище.

Ред и порядки е едно малко дете да си ляга в едно и също време вечер, да става сутрин по едно и също време (без значение дали ходи на детска градина или го гледа майка му / баба му), да има режим на хранене, ограничаващ или направо изключващ боклуците, които се продават по кафетата и заведенията за бързо хранене (да ме прощават любителите на макдоналсд и KFC)...
Дисциплина е да не допускаш хленч, рев и детски писъци по улицата и в къщи защото любимото детенце искало... примерно близалка, точно преди времето за обяд...
Навици, дисциплина и порядки е да го свикнеш да прибира играчките си и да подрежда вещите си още преди да тръгне на училище.
Примери колкото искаш, но изпуснати ли са тъкмо тези години, когато детето е най-свързано с родителите си и ги приема като безспорен авторитет - после адски трудно ще го накараш да се подчинява на някакъв ред, дисциплина и порядки, при положение, че около него бъка от хора, които не го правят... и които самото дете харесва и им се възхищава.

Не е ли малко късно на 7 години едно дете още да не познава часовника? Особено при положение, че вече чудесно се справя с дистанционното на телевизора и няма проблем с компютъра (или електронните игрички). Кое му е по-сложното на часовника и понятието за денонощие?!

Познай как едно дете в първи клас ще се организира само да ходи на училище, ако няма създадени навици от преди това. Познавам майка, която все още подрежда учебниците в раничката на детето си... младеж в 9-ти клас.

Според мен точно късния опит за създаване на някакви навици у детето прави учителите в клас пъдари. Децата ги слушат заради страха от наказание (докато го имат), не защото имат някакъв друг стимул.
А навиците за учене се доизграждат цял живот. Стига да имаш на какво да стъпиш :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено, че всичко започва от 0-7г., но вкъщи не можеш да учиш детето на "училищни" неща. "Училищните" неща се учат в училище. Факт.

Малкото дете до (7г.) е почти непрекъснато под опеката на родителя си. Когато тръгне на училище, то вече има определена доза самостоятелност. В първи клас не се учи толкова наука. Повечето деца вече могат да четат, пишат и т.н. на ниво 2-3кл. В първи клас детето се учи повече на порядки. Да седи мирно 35мин, ако искаш.

Същото е и в университета. Всеки знае, че в университета се учи не само наука, а има и куп други неща, които се научават само там.

Съвсем нормално е детето да не познава часовника на 7г. Особено в частта "без 15, например." Особено електронния часовник. Детето не може да надскочи развитието си. Просто на 7,5-8г. вече се научават, говоря масово, не за отделни деца.

За останалите неща, които си писала съм напълно съгласна с теб, но спорът беше за друго.

съгласна съм с теб, просто идеята ми беше друга - че днешните деца се развиват с по-бързи темпове и по-отрано отколкото поколението на нашите баби да речем. (Причина за това са съвременните медии и затрупването с информация, която трябва да се смели в детските главици от най-ранна възраст.)
А училището като порядки и начин на поднасяне на информация почти не е мръднало от тогава.

От това идва конфликта и разминаването на интереси в съвремените училища.
Според мен.
Или трябва да се смени начина на поднасяне на информацията, донякъде и самата информация, или да се въведат още по-строги, репресивни мерки - което съвсем естествено засилва вътрешната съпротива у децата и е възможно да доведе до масови отклонения.

Все пак много малко зависи от нас, така че само си чешем езиците :)
Не се каня да правя реформа в образованието, споко :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът като цяло е в родителите, поне според мен. По цял ден са на работа, а вечер са уморени и не разговарят с децата си. И въпреки всичко са създали семейство, после деца, а реално нямат готовност за тези стъпки.
Моите родители винаги са намирали време да ме проконтролират как се справям в училище, къде излизам, с кого съм, в колко ще се прибера. Купони също е имало. И през цялото ми детство, та до ден днешен - какво е живота, човечността, кое е честно и кое не, самоусъвършенстването, красотата, секса, отговорността...Ясно е, че детето ти се развива и расте не в саксия, ясно е, че понякога не можеш да огрееш навсякъде, но като цяло носиш отговорност за постъпките му. За да убият, значи във възпитанието им не е ставало дума за ценноста на живота, че живота се дава, но не и отнема. Какво е било ежедневието им? Имали ли са задължения? Били тихи деца!Като чуя, че някое дете е "тихо" вече знам, че ядове ще има... Така мисля аз. Не съм майка, ако това има значение.

Интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.