Нищо не разбрах. Ако можеш, преведи го...

"... Ценностната система се разпада заради липсата на конкретна цел
...

Много умни децата Особено много ми допадна горната мисъл. Така си е, създадохме поколение на БЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ОНЕПРАВДАНИ.

"...Тези деца нямат примера на съвестно трудещия се баща и грижовната майка..."

Ето и това е добре казано. Ние си мислим тук да кривнем, там да послъжем, на дребничко, за малкичко, нали никой не ни вижда. Но! Но личният пример на родителя се попива от децата ни без да се усетим и после откъде ни дойде...

Твърде много отдаваш значение на природата и гена на човек. И друг път си писал за това, но не мисля , че е така. Веднага давам пример: ти способен ли си да убиеш комар? Да, нали и хич няма да ти мигне окото или да ти трепне нещо отвътре... Та, тук става дума за границите на търпимост и подтиснатост на агресията от околния свят, както ни обясниха психолозите. Ако едно дете не е обичано и не е получавало достатъчно любов, а в същото време наоколо е виждало какви ли не примери на насилие и агресия... И носителите на тези примери са се издигали безнаказано в йерархията на обществото, какво може да стане... Ами рано или късно ето това, което е нашата действителност днес губи се човещината, с която, вярвам, се ражда всеки.

Интересно е така по метода на морковчето, но ми се струва неудачно да се обвързва дисциплината с изпитването/успеха на ученика. Щото напр. ученикът, поставен пред това условие, зазубря си урока и идва навреме за правото да го изпитат и да му завъртят шестицата... и какво? Да не закъсняваш е хубав навик, който важи цял живот - това, че цениш времето на другия, на себе си показва самоуважение и уважение към другите, прави човека организиран, делови, точен, да изпълнява дадената си дума и т.н. Ако бях учителка за закъснелите един - два пъти ще приемам техните обяснения за уважителни. От третото нататък, когато на ученика това му стане навик, веднъж ще му пиша както е в наредбата, веднъж ще губя неговото време, като напр. го задължа в междучасието след часа да почисти дъската, да полее цветята, да почисти стаята, да препише част от някакъв поучителен текст, 20 лицеви и др. подобни....Някак си трябва да се уравновесят стойностите - време за време и веднага конкретно да се реагира, а не формално....

Иначе има и други начини, за да се дисциплинират децата. Ако бяхме колективно общество, децата щяха да виждат примера наоколо и да имат срам да правят нещо, коеот другите не допускат, в случа да закъсняват....

Бозайник е различно от комар.
А психолозите са като икономистите: умело обясняват защо нещо не е станало.

От необичаните, с недостатъчно получена любов деца, или от децата, които виждат какви ли не примери на насилие и агреси, или виждащи безнаказаността -> малък процент стават убийци.

Ако и това не опровергава психолозите и не налива вода в мелницата на генетиците...

Agent of Change

Човекът е прав, гените имат голяма връзка с агресивността. Не се сещам в момента как беше научния термин на тази генетична аномалия, говоря за дублирането на Х при мъже, т.е. гените им не са както е нормално ХУ, а стават ХХУ. Отдавна е доказан, че престъпници извършили тежки и жестоки престъпления в доста голям процент са мъже с тази генетична аномалия. Агресивността при тях е критично висока.
Освен това при много психични заболявания с генна етиология се наблюдава агресия и/или автоагресия.
Докога с тези романтични представи, че всички се раждаме добри.
Всички сме агресивни, ако не бяхме, нямаше дори да изплачем, когато се раждаме.

"Психопатология на човешката агресия", автор Христо Попов, С. 2000г.
Човекът е доцент по клинична психиатрия, но книгата е написана достъпно и обхваща широк кръг от теории и направления за обяснение на това явления.
Полезно четиво е. Ако някой се интересува.

Че аз се заинтересувах.
Иначе не съм много съгласна с абсолютизирането на гените. Нито един от факторите не е основен, стопроцентов или даже водещ. Резултатите са (според мен) комбинация от всички фактори, които оказват някакво влияние. И ако срещу гените нищо не може да се направи след като се роди детето, то за възпитанието му определено може да се направи и то много.

I'm going to make You mine - Ще ти изкопая шахта

добре, сигурно сте по-запознати със статистиките и теориите. определено сте по-компетентни. Но я ми кажи, като приемем факта, че всички се раждаме агресивни, що някой правят престъпление, а други - не .... И друг въпрос: ако поставим "генно надарени" дечица в непоносима среда да растят, те ще запазят ли природата си на морално чисти? Нали сте чували за гениални престъпници - това на природата ли го дължат или на средата, в която са израснали и живеят?

Социалната среда (социалното битие) е водеща, по принцип, то и убийството като понятие вече предполага социум, нали съдържа мотив. Драмата, противоречието е в това, че действието е насочено срещу обществото, асоциално е - но по някакъв начин е предизвикано от самото него. Обществото го предизвиква, действието "убийство", след което го наказва. Ключът е в "по някакъв начин": изглежда, много мъдри глави се блъскат и не могат да го намерят, за да решат как да се справят с агресивността. На повърхността, практически това отива като статистика - 99 и не знам колко процента от убийствата са на някаква битова основа.

Ако допуснем, че се раждаме агресивни (в това има нещо вярно, тъй като господстваме тотално на тая планета), разделяме нещата на агресивни спрямо другите видове и агресивни помежду си. Второто е нашата тема; като кажем "престъпление", повечето хора имат вътрешния усет за редно и нередно (т.е. летвата, която не прескачат - повечето хора няма нужда да са юристи, за да не са престъпници). Говорим за произхода на този усет, тук има гъдел - кога детето разбира, че да счупиш нещо не е OK: дали чрез инстинктивната си уплаха от рязката промяна, или чрез неодобрението на околните? Кога осъзнава, че огънят не е само нещо много интересно, но и пари? Нямам отговори, някой ако се сеща за нещо, да пише.

Ролята на социалното (напр. семейството) е особено видима при разликите между първото и второто дете. Второто обикновено е по-потайно и хитро - това е неговата борба за оцеляване и налагане, за забелязване. Неговата "агресивност".

Както и да е, не знаем какво е "генно надарени", но колкото и да даваме предимство на генни или социални концепции, няма една единствена вярна "рецепта". Ако генна надареност е липсата на някакъв тайнствен "престъпен" ген, то такова дете в непоносима среда пак ще си е агресивно - другите му генчета ще се стремят да оцелеят. Ако генно"обременено" дете, което притежава такъв ген, расте в отлична среда - нищо не гарантира, че и от добро семейство пак няма да се пръкне убиец, сигурно има такива примери. Но е здрав разум да предположим, че в "доброто" семейство вероятността генът да се прояви е много по-малка. И неусетно стигаме до съзнание - подсъзнание и пр. Един вид, обществото да подтиска инстинктите, ако допуснем, че имат роля. В "общество" включвам родителя на първо място. - Но за съжаление, в най-важните годинки на детето родителят не знае много повече от него... А когато вече знае (видял е какво става), не може да прави нови деца и - вече "професионално" - да ги възпитава.

Нещата са по-прости, ако се замислим кой кога убива друг човек в невоенно време (да изключим организираната престъпност):
- при самозащита
- при грабеж, кражба (няма пари и оцелява)
- при скандал (афект - чувства, спорове)
- да прикрие друго престъпление (свидетел)
- при нежелан инцидент (аварии, катастрофи, случайно гръмване)
- психопатия (няма личност, мотиви)
- ... (добавете, коригирайте)
Мисля си, че в някои от тези случаи превес имат инстинктите ("гените", характера), а в други - особено тогава, когато е предварително планирано, е някаква смес от фактори.

Agent of Change