реално един закъснял ученик не губи с нищо времето на учителя, освен една суматоха при влизането.
Губи самият ученик - не е чул обяснянията на учителя от самото начало.

Навиците се създават в много по-ранна възраст - наистина до 7 годишната. Ако до тогава детето не е научено на точност и дисциплина, трудно самото училище ще го научи.

Мотивацията е важна във възрастта след първите 7 години.
Естествено, можеш да научиш някой на подчинение и чрез бой, само дето винаги, при изчезване на заплахата от тоягата, ще се сриват и навиците и дисциплината.

Аз съм от хората, които не се притесняват, че закъсняват за работа, както не се притесняват да остават на работа и няколко часа след края на работното време. Важното е самата работа да е свършена качествено и в срок. И това много зависи от естеството на работата... не при всички професии е възможно.

За кратък период от време ми се наложи да работя на смени - по 14 часа. Не ми се е случвало да закъснявам с повече от минута в този период - когато ти се е налагало цяла нощ да седиш на един стол почти без право на мърдане и да се взираш в един монитор, уважаваш и правото на колегата си да приключи работната си смяна на време, както и ти би искал да става с твоята.
Да, това е уважение към другия и е продиктувано от същата ответна реакция.

Колкото до училището - при едно дистанционно обучение, примерно, дали ученикът Х си е включил навреме компютъра, за да се присъедини към учебния процес примерно на 400-500 км от дома му - едва ли има значение за някой друг, освен за самият ученик. Резултатите от обучението ще си проличат от резултатите на тестовете и изпитите, които ще полага. Начинът му на живот след това ще е в някаква степен функция от тези резултати - ако е заинтересуван, ще прояви усилие поне да си запише урока и да го прегледа в последствие.
Училището в този си вид си е отживелица, няма защо да се заблуждаваме. Децата бягат от него така, както бягат и от игрите и забавленията на бабите и дядовците си - те просто не са им интерсни.

Дори и хората, които стават военни, имат някаква мотивация и точно тя е причината да приемат строгата дисциплина. Не единствено възпитанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изнесох 4 урока, получих си 4-те шестици и през останалото време си четях кротко едни тухли на последния чин :)
Математичката ни беше много умна жена... беше й ясно, че от компютри разбирам повече от нея.
За това пък в часовете по математика ми подпалваше главицата... нямало да ме остави да се проваля на изпита от мързел :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пробвай в книжарниците на Ректората, поне миналата година я виждах там.
Също така виж и в книжарницата на Медицински университет.
Тя е в две части - едната е черна корица, а другата е цикламена :)
Дано я намериш :))) и приятно четене.

Не мисля, че училището с дистанционно е на ход. Просто това е удобен вариант при някои ситуации. Училището в класическия си вид освен основни знания дава възможност на децата и за социални контакти, т.е. социална адаптация...

Ученикът, който закъснява, губи времето и на даскала, защото той трябва да повтаря и за него, ако е казал нещо важно. Въобще за закъсненията винаги се намират оправдания, които ако бях учителка бих приела, но без да отменям последваща компенсация от страна на ученика. Всеки трябва така да си организира времето, че да идва навреме - автобусът се строшил, катастрофа станала, ами предвиди възможните закъснения и тръгни по-рано.... Затова у нас транспортът е нормално да закъснява, законотворчестото закъснява, приватизацията закъснява, и промишлени аварии къде по-леки, къде като Чернобилската, са възможни заради недисциплинираност. Ти казваш, ако е заинтерсован... Ами често този акъл (тази мотивация) при учениците идва по-късно, когато вече са изкласили и идва време да кандидатстват тук и там, и да избират накъде... А дори и започнали работа вече... Мотивацията на учениците да учат е, защото им трябват отличен бал за кандидатстване, което пък им отлага започването на работа и продължаване на безгрижния живот... Убедена съм, че дисциплината не трябва да се обвързва с оценката на знанията. Доказателство напр. за това е ситуация, при която на палав ученик, но в същото време интелигентно справящ се с уроците, да му се отразява това на оценките, както често правят учителките... Или пък обратното, на една кротичка ученичка, която редовно си зазубря уроците, щото има добра зрителна памет, но не развива логическото си мислене (мсиловен мързел), учителката да пише по-високи оценки... особено, ако умее да флиртува и се подмазва ученичката... Друг пример: за хитруването на дребно и търсене на оправдания. Вдигат ученик за изпитване и той се оправдава "...баба ми умря, не съм си научил урока..." Така един път, два пъти...пет пъти. Най-често учителят помни и на последващия път ехидно подхвърля: "колко баби имаш?!? хайде ставай за изпитване" Ако съм учителка, ще приема обяснението на ученика един-два пъти, на третия и всеки следващ път - също, но ще му кажа, че ще го изпитвам на стари уроци, които би трябвало да си знае...

Дисциплината като навик мисля, че се изгражда чак до към 14-годишна възраст за разлика от основните навици хигиенни, здравословни, хранителни в детска възраст до 7 години. И затова има значение влиянието и на училището/учителите за това. Освен това един навик, ако е вече придобит и изграден навик , важи за цял живот и нищо не може да го отмении - нито липсата на тоягата, нито наличието.

Нашите военни не са подходящ пример за дисциплинирани, по-скоро могат да послужат като антипод на навика да се пийва по чаша-две (водни), бутилка ежедневно

за някакъв РЕД, ДИСЦИПЛИНА, за ПОРЯДКИ.
Няма какво да се коментира какви са причините за закъснението и дали ученикът губи или не губи от времето на учителя. Просто ученикът е длъжен да се придържа към определен стандарт.

Навиците не се създават само до 7г. възраст. Най-малко пък това важи за навиците за учене. Точност се учи именно в училище, защото тогава детето за първи път ходи на училище само и се организира да тръгне само преди това.
В дет.градина го водят родителите, а и самото дете тогава не познава часовника.

малко късно ще е да учиш едно дете на дисциплина и ред чак в училище.

Ред и порядки е едно малко дете да си ляга в едно и също време вечер, да става сутрин по едно и също време (без значение дали ходи на детска градина или го гледа майка му / баба му), да има режим на хранене, ограничаващ или направо изключващ боклуците, които се продават по кафетата и заведенията за бързо хранене (да ме прощават любителите на макдоналсд и KFC)...
Дисциплина е да не допускаш хленч, рев и детски писъци по улицата и в къщи защото любимото детенце искало... примерно близалка, точно преди времето за обяд...
Навици, дисциплина и порядки е да го свикнеш да прибира играчките си и да подрежда вещите си още преди да тръгне на училище.
Примери колкото искаш, но изпуснати ли са тъкмо тези години, когато детето е най-свързано с родителите си и ги приема като безспорен авторитет - после адски трудно ще го накараш да се подчинява на някакъв ред, дисциплина и порядки, при положение, че около него бъка от хора, които не го правят... и които самото дете харесва и им се възхищава.

Не е ли малко късно на 7 години едно дете още да не познава часовника? Особено при положение, че вече чудесно се справя с дистанционното на телевизора и няма проблем с компютъра (или електронните игрички). Кое му е по-сложното на часовника и понятието за денонощие?!

Познай как едно дете в първи клас ще се организира само да ходи на училище, ако няма създадени навици от преди това. Познавам майка, която все още подрежда учебниците в раничката на детето си... младеж в 9-ти клас.

Според мен точно късния опит за създаване на някакви навици у детето прави учителите в клас пъдари. Децата ги слушат заради страха от наказание (докато го имат), не защото имат някакъв друг стимул.
А навиците за учене се доизграждат цял живот. Стига да имаш на какво да стъпиш :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено, че всичко започва от 0-7г., но вкъщи не можеш да учиш детето на "училищни" неща. "Училищните" неща се учат в училище. Факт.

Малкото дете до (7г.) е почти непрекъснато под опеката на родителя си. Когато тръгне на училище, то вече има определена доза самостоятелност. В първи клас не се учи толкова наука. Повечето деца вече могат да четат, пишат и т.н. на ниво 2-3кл. В първи клас детето се учи повече на порядки. Да седи мирно 35мин, ако искаш.

Същото е и в университета. Всеки знае, че в университета се учи не само наука, а има и куп други неща, които се научават само там.

Съвсем нормално е детето да не познава часовника на 7г. Особено в частта "без 15, например." Особено електронния часовник. Детето не може да надскочи развитието си. Просто на 7,5-8г. вече се научават, говоря масово, не за отделни деца.

За останалите неща, които си писала съм напълно съгласна с теб, но спорът беше за друго.

съгласна съм с теб, просто идеята ми беше друга - че днешните деца се развиват с по-бързи темпове и по-отрано отколкото поколението на нашите баби да речем. (Причина за това са съвременните медии и затрупването с информация, която трябва да се смели в детските главици от най-ранна възраст.)
А училището като порядки и начин на поднасяне на информация почти не е мръднало от тогава.

От това идва конфликта и разминаването на интереси в съвремените училища.
Според мен.
Или трябва да се смени начина на поднасяне на информацията, донякъде и самата информация, или да се въведат още по-строги, репресивни мерки - което съвсем естествено засилва вътрешната съпротива у децата и е възможно да доведе до масови отклонения.

Все пак много малко зависи от нас, така че само си чешем езиците :)
Не се каня да правя реформа в образованието, споко :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът като цяло е в родителите, поне според мен. По цял ден са на работа, а вечер са уморени и не разговарят с децата си. И въпреки всичко са създали семейство, после деца, а реално нямат готовност за тези стъпки.
Моите родители винаги са намирали време да ме проконтролират как се справям в училище, къде излизам, с кого съм, в колко ще се прибера. Купони също е имало. И през цялото ми детство, та до ден днешен - какво е живота, човечността, кое е честно и кое не, самоусъвършенстването, красотата, секса, отговорността...Ясно е, че детето ти се развива и расте не в саксия, ясно е, че понякога не можеш да огрееш навсякъде, но като цяло носиш отговорност за постъпките му. За да убият, значи във възпитанието им не е ставало дума за ценноста на живота, че живота се дава, но не и отнема. Какво е било ежедневието им? Имали ли са задължения? Били тихи деца!Като чуя, че някое дете е "тихо" вече знам, че ядове ще има... Така мисля аз. Не съм майка, ако това има значение.

Интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.