Малката ми дъщеря е на 4,5 г. и от няколко дни започва да плаче така, както си стои. Като я попитам защо плаче, ми отговаря: "мъчно ми е за като умрете". ..
Предполагам, че тези мисли са й "влезли в главичката" поради това, че преди една седмица почина наш приятел и в къщи естествено се говореше за това, а и ние с баща й ходихме на погребението. Тя не го познаваше добре, не мисля дори, че го помни - виждала го е няколко пъти като по-малка. Не предполагах, че може да й се отрази по този начин ситуацията, но...
Аз естествено поговорих с нея...., но не помогна. По няколко пъти на вечер както си стои казва "пак ми е мъяно за онова" и се разплаква... Казвам й да не мисли за тези неща, отвличам й вниманието с нещо друго, но след време пак се повтаря същото.
Как бихте постъпили Вие в подобна ситуация, какво бихте казали на детето, за да се успокои и престане да мисли за това.... Ще съм благодарна на всеки, изразил някакво мнение по въпроса...

Когато търсиш себе си, най-важното е да не се заблудиш!

Виж какво пише д-р Спок по темата. Има и други сйтове със съвети за различни ситуации. Ще ги потърся и ако ги открия ще ги paste.
Подобно поведение има от време на време и моето дете (сега стана на 4 години). Миналата година починаха 4 наши близки. Бабите и казали, че починалите отиват на небето. Абстракцията на това понятие сякаш я успокоява. Тя мисли, че ако отидем много високо в планината дядо и ще се появи и ще ни прегърне. Успокоявам я, че хората живеят дълго и никога няма да я оставим, временно помага, но след време пак се връща на темата. Бори се да оставя цигарите, че ще се разболея и ще умра. А бе трябва да се отвличат мислите на детето от смъртта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за бързия отговор. Това " хората като умрат, отиват на небето" и аз го казах, но май много не я успокои. Имам книгата на д-р Спок, довечера ще прочета, не бях се сетила да потърся там.

Когато търсиш себе си, най-важното е да не се заблудиш!

Детето е впечатетлително и чувствително, и е осъзнало трагичното събитие със смърттта на приятеля ви. Има деца, които и на седем някак не осъзнават тези неща.
Нищо не можете да направите, освен да я развеселите и да й създадете приятни преживявания, които да помогнат да се сменят впечатленията.

Положението у дома е същото, само че дъщеря ми е на 3 години
Непрекъснато не гушка и ме моли "Мамо, оживей, ни умирай!", а аз се опитвам да я разсейвам, да го обръщам на майтап и кротко да ъ обяснявам, че не бързам да умирам.
за съжаление и аз нямам решение на проблема.
От скоро изглежда се бой и от тъмното, не влиза в стая, в която не свети лампа или ме вика да я светна и т.н.
не прочетох в Спок мнението по въпроса /добрият доктор не ми е под ръка/, но мисля, че това е проблем или дори не проблем, а естесвен етап, нещо като осъзнаване на някои неща и трябва да сме много внимателни, за да ни разберат минимално погрешно /за това, че няма да ни разберат достатъчно вярно е ясно/
От приятелки с по-големи деца знам, че този етап се появява около 4-5 годинки, но до около 6 месеца отминава /гадост, но сигурно и ние сме минали от там/
опитвам се да не я щадя прекалено на тези теми, защото все някой неразумен се изпуска и после....
Скоро трябваше да обяснявям и за земетресението в Иран и има ли и тук подобни неща и колко ще ни боли, кой ще умре ...
Абсолютен ужас!!!
май не ти казах нищо успокойтелно или полезно...

детски психолог?

Или на обиккновен такъв?
Моя позната, чийто син видял погребение и баба му услужливо му казала как хората умират и биват "заравяни в земята" точно това направи след като детето имаше кошмари и плачеше. Само с едно посещение психоложката разяснила или обяснила на детето как стоят нещата и то се успокои - незнам точно какво му е казала, но не го е лъгала или да го отвлича от тези мисли.
Мое мнение е, но мисля, че като го разсейвате страха не му минава, само го подтиска в себе си. А психолозите това са учили - следва да знаят как да разрешат такъв проблем на страх от смъртта у децата.

Неприятно ми е да го отбелязвам, но при нас сравнително често се говори за смъртта, поне по-често, отколкото бих искала аз, да не кажа, че бих предпочела въобще да не се споменава, но нямам особен избор. Дъщеря ми е на шест и малко сега, но отдавна е наясно, че хората умират. При всякакви случаи стига до трагични заключения и се налага всяка болест и всеки удар да обяснявам подробно. Но никога не лъжа, съветвам те да не лъжеш и ти, защото децата помнят много и няма начин да избегнеш случай на разобличение, а тогава каквото и да кажеш, детето ще остане само с неговите си мисли за основа. Аз също съм казала, че като умрем се местим на друго място. И уж без да искам, усмихнато си спомням за един дядо, когото тя познава и който на нея досега й е единствения починал познат, не че помни ясно самия случай, но това е близък човек и тя вижда, че аз съм привързана, но не тъгувам и не се страхувам, смятам, че това е много важно. Децата (поне все още моята, а със сигурност като е по-малко - и твоето дете) имат доста абстрактно виждане за времето и като кажеш - мнооооого-много, то им е трудно да си представят такава далечина в години напред. Засега работи безотказно теорията, че човешкият живот е достатъчно дълъг и с татко й сме още прекалено млади, за да се сещаме даже за някакъв край. В нашия случай седи сериозно и въпросът с раждането на деца. Но оптимизмът, който влагам, когато се говори, е по-важен от някакво елементарно лъжене и действа. Щом понастоящем дъщеря ми е способна да обясни на друг човек виждането си за тия неща и да успокои сама тя другарче, напълно сериозна и спокойна, предполагам, че добре съм се държала. А и друго - никога не отказвай отговор с идеята, че човечо е още малък. По-скоро кажи, че е мноооого дълго за разказване и ако кажеш всичко, детенце ще забрави подробностите, затова искаш да кажеш кратичко колкото за представа, та да имате време и за друго. Ние сме така с физиката и химията, засега ми се гласува съгласие за кратки вариации и слава Богу, че иначе ще издъхна!

А, и във всички случаи на рев - аз лично НЕ забранявам да се плаче. Никога. Гушкам и това е. Ако ще за най-голямата глупост да е. Да се чувства спокойно детето да си го преживее. То самО си казва какво има. Ако усеща, че прави нещо лошо като се тревожи, няма да се чувства свободно да си поплаче, камо ли да пита и да се интересува.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.

Благодаря на всички за отговорите! Мисля, че сме на път да се справим със ситуацията /засега поне/.

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 11

21. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27. Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

mi az sega sym na 15, no kato bqh na 5-6 i az taka pla4eh, za6toto po4ina dqdo mi i roditelite mi bqha izpadnali v panikaNo brat mi pogovori s men i mi kaza 4e az sym se rodila blagodarenie na tqh i 4e te mnogo me obi4at i nqma da me izostavqt. Pita me dali i az gi obi4am i mi kaza 4e ako gi obi4am mnogo te nikoga nqma da me izostavqti ot togava ne sym mislila za tova pyk sega sym golqma taka 4e pogovori s dy6terq si i kaji tova mislq 4e 6te pomogne uspeh