Имам един въпрос към родители с по-голям стаж :)
Значи ситуацията е следната: От близо 10 месеца живеем в друго жилище. Дъщеричката до преди това си спеше сама в леглото без проблеми, но още от мига в който се преместихме отказа да спи сама. (тогава беше на година и 4м). Ревеше до задушаване направо, а аз не издържах на това и я взимах при себе си. С мъжа ми спим отделно, той не може да спи на топло, аз не мога на студено...и изобщо..както казва баба ми "срамота - отсега да спите отделно) :))
И така Моника трайно се загнезди в моето легло. Аз нямам нищо против защото ми е хубаво да се гушкаме. Правихме няколко опита да я научим в нейното но безуспешни. Преди няколко дена ходихме на гости на една съседка с момченце на 2г и 7м. Той спи в отделна стая откакто е навършил 1г.
Когато споменах, че Моника спи при мен, тя ме погледна укорително и каза "ауууу, това е много, много лошо, направо недопустимо"... Аз гледах като тинейджър, който току-що са хванали да пуши... Трябваше да изслушам едно слово на тема "децата не могат да станат самостоятелни ако спат в леглото на родителите" ..и "може да е хубаво за нас, но е много вредно за тях"...Мигах на парцали, защото, честно не знаех, че е толкова вредно. На мен ми се вижда по-вредно това да я оставя да реве до припадък само и само да устоя..може би защото се предавам на 10тата минута...А и Моника си няма стая. Сега през зимата отопляваме само едната стая. Не мога да я остава в другата защото е студено. А не мога да стоя пред нея безмилостно докато тя протяга ръчички към мен и плаче жално..мамо, мамо...От друга страна виждам колко и е хубаво да спи при мен..дори през нощта в просъница ме търси за да ме прегърне..
Кажете ми бъркам ли? И какви са тези вредни последици, които могат да настъпят?

Здравей,

Мисля, че не трябва да се притесняваш. Моята дъщеря е на 5 и 7 месеца. От бебе спи отделно. След като стана на 4 години започна да идва при нас на спалнята. В три през нощта се мушва между нас като риба и си носи нещата. Аз много се дразнех. Говорехме си, тя обясняваше, че спалнята е на семейството и тя е час от семейството. Какво да отговоря? По въпроса има доста противоречиви материали. В много американски материали се смята до седем години детето да спи с родителите. Изгражда ли се по-добри връзки в семейството. Има периоди в който отива и си спи в леглото. Сега пак е при нас. Мисля, че толкова бързо растат децата, че след 3 - 4 години и да искаме няма да идват при нас.

Едва ли са чак такива кошмарни последиците детето да спи в твоето легло. А и зависи от гледната точка. Родителите ми имат приятели, чйито син до 16-тата си година спеше при тях. Аз имах сериозни съмнения, че ще си доведе скоро и девойка в родителската спалня.

Моите и двамата спят отделно от мига, в който са се появили почти. Аз лично никога не ги взимам в нашето легло защото:
1. Имат си легла в собствената си стая.
2. Аз си лягам много по-късно.
3. Леглото ни е тясно за 4-ма
4. Искам си нормалните мигове на интимност, които в присъствието на цялото котило няма как да се осъществят.
5. Все някога ще се отделят. По-безболезнено според мен е това да стане рано.
6. Има значителни температурни разлики в двете стаи при всеки сезон.
и т.н.

Не съм степенувала причините по важност и не съм изредила всичко. Просто на мен така ми е удобно и така смятам за редно. Което съвсем не означава, че и на теб така ти е удобно, още по-малко пък и за теб трябва да е редно същото.

С това исках да кажа само, че не трябва да се оставяш други да те назидават. Правилно или не - ти си майката, ти решаваш.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

И ние сме тъй.
Като заспят госпой'ците ги премествам. Каката повече не се буди, ама се е случвало да усетя как дребоса пълзи по мене за да ме прескочи и да се намести между нас.
Борих се, борих се, ама се отказах. За нас тормоз и за детето тормоз да се дебнем и да се връщаме обратно по 100 пъти на нощ. Само съм й взела нейна си завивка, защото ме е страх като се въртя насам-натам да не я отвивам като сме обща.
Споко бе, до сватбата й все ще излезе от леглото ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз мисля по същия начин...радвам се, че не съм само аз:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо ли дочувам познат рефрен?
Най-доброто за твоето дете- това си ти и баща му. Не съседката. Само ти. Щом ти го чувстваш така, мислиш така -така действаш.
Тая тема и на мен ми беше болна -непрекъснато да ми дават примери, да ми сочат, да ми казват-ама нашето така, а Христи- как може? Ама той още ли спи при вас? Ама той е голям вече....
Наистина Христи до преди 2 седмици си спеше в (не на) нашата спалня. Креватчето му плътно опряно до нашата спалня и така. И си ми беше спокойно, удобно (той се будеше за вода, отвива се непрекъснато, търси си нанито и т.н), когато и да се събудя -виждам личицето му.
Не знам за него, но аз преживях тази "раздяла" мъчително. Както наскоро една майка (tandoori) в Бъдещи майки казваше как и липсва кърменето и близостта на детето- ей така се чувствах и аз, когато преместихме леглото на Христи в детската. Така ми опустя стаята изведнъж, така празно и лихо ми стана без неговто креватче, че няма да мога да си го хвана за ръчичка и да го пипна през ноща, че пак ми стана мъчно, че пораства.
Той вече попривикна да спи сам, но аз всяка вечер съм напред-назад като сумнамбул. Има вечери когато той се разстройва преди лягане и ми вика: Искам при тебе мамо /тате (ако в момента баща му е при него), аз съм малък, бебе съм, не искам да съм самичък.
Познай, какво ми е. Нито да приема, нито да отстъпя. Обикновено не отстъпвам и той на сутринта не помни нищо.
Ох, отплеснах се доста, ама исках да ти кажа, че аз не бих устояла на протегнатите ръчички. Ама толкова са сладки сега. Защо трябва да се правим на железни? Още повече, защо детето да спи на студено?
Заради едната амбиция, ли?!
Я си я гушкай, ама много.

това ме успокои..все пак 16те годинки са още далече:) а и да се надявам, че все някога ще изяви желание да спи на нейното легло.. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехе, до сватбата казваш...нали е момиченце, няма да има какво да се притеснява :))

А за завивката и ние го имаме тоя проблем..взимам и нейната, но тя някакси все успява да я направи на топка и да и срита някъде..така или иначе все е отвита и аз няколко пъти на нощ я завивам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моника около година след като тръгна на детска градина, значи някъде към 4г.6м. започна да става нощем и да идва в леглото ни. обаче аз не можех да я оставя, защото мъжът ми спи много дълбоко и се търкаля нагоре, надолу - ще я смачка, а ако я сложа от външната страна тя може да се изтъркули на земята, защото също не спи спокойно. така че я прегръщах и я завеждах пак в нейната стая, оставах там докато заспи /3-4 мин. й бяха достатъчни/ и й казвах, че на сутринта като стане може да дойде при нас. така и досега в събота и неделя тя изтичва с боси крачета и се намърдва в спалнята ни /преди да се беше родил Виктор заедно се излежавахме поне още половин-един час, но сега аз съм станала рано и съм направила закуска така че таткото и Мони не им се излежава толкова дълго като им мирише на палачинки напр./

Синът ми беше на 2 год. когато го преместихме в отделна стая. След това в продължение на 1 год. не искаше да заспива сам и трябваше някой да лягя с него и да го приспива. Кошмара беше пълен, защото приспиването продължаваше половин-един час, че и повече. Това лято го научих отново да заспива сам. Е, имаше рев 1-2 вечери, но той беше вече на 3 г. и много добре разбираше за какво става въпрос. Просто го виждах как се напъва да плаче и да прави номера. Въпреки всичко обаче от около 2 г. всяка сутрин към 5-6 ч. се събужда и идва при нас в спалнята. Не знам как мога да го отуча, а и не виждам смисъл. Смятам, че като подрасне всичко ще си дойде на мястото.