Vchera biah svbidetelka kak decata na edna priatelka za sekudni pribraha ludnicata ot cialata kushta , ogromni kamari razpiliani igrachki i prochie sled koeto tia ima dade malka suma pari na vsiako ot tiah. Kaza mi, che taka nikoga niamala problem da se svurshi niakoia rabota koiato i decata mogat da svurshat a kushtata se privejda v prilichen vid za otricatelno vreme. Zamislih se zashtoto az s moite 5 i 7 godishni sum se hvanala za glavata. Na vsichki s deca e iasno za kakvo govoria, naj trudno e mobiliziraneto za opreviane predi syn, sled zaplahi, zaplahi za ogranichenia, obeshtaniaa za tova i onova s hiliadi zora i ogromna pomosht ot moia strana vse pak neshtata vlizat gore dlo v red. I s mnogo mnogo dumi i nwervi rabira se kakto i ne bez povioshavane na ton. V sravnenie s onova skorostno i metodichno opraviane koeto vidiah, pri nas vsichko tova si e napravo edna goliama mechta. Ot druga strana pyk ne sym mnogo privurjenik na parichnoto stimulirane za izvurshvane na rabota ot decata. VIe kakvo mislite, redno li e tova i po;pjitelno li e za vuzpitanieto im , do kakva stepen.

Една жена ми каза:
Прибира се скапана от работа и казва на дъщеря си "Ето ти един долар да пуснеш съдовете в миалната"
Детето рекло: "Ето ти $2, пусни ги ти"

Ами сега!???

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

haha , ami da i taka stava poniakoga

Има два варианта:
1. Да дадеш пари на децата, за да си почистят;
2. Да НЕ дадеш пари на децата, за да си почистят;

Ако дадеш пари, има два варианта:

1. Децата могат да изчистят;
2. Децата могат и да НЕ изчистят;

Ако НЕ дадеш пари, има два варианта:

1. Да почистят без пари /без значение какво ти струва/;
2. Да почистиш ти;

Сега се изкушавам да ги изкоментирам. Ще започна от варианта, че НЕ даваш пари на децата.
Ако не те мързи се захващаш или да накараш малките калпазани да си оправят кочинката, или без да се осетят, че това би следвало да свършат те, да почистиш ти. Ако осъзнаят, че ти вървиш след тях и им оправяш бъркотиите, ще ги превърнеш в готованци.

Ако им даваш пари. Даваш защото те мързи да бъдеш родител и да си поемеш отговорностите произтичащи от това. Така е по-лесно, но какъв е резултатът?
1. Все един ден ще ти свършат парите и тогава какво...!? - ще те изоставят, защото от теб няма вече далавера...!? - НЯМА МОРАЛНИ ЦЕНОСТИ!!! Няма мама, нама тати, всичко е кинти!!!!
2. Постоянно ще имат претенции, че малко плащаш, ще ти осигурят конкуренция с която да се наддаваш.
Пример: Ако даваш левче. Ще ти кажат, че за 2 лв. чистят обувките на тати, утре за 5 лв. може и на съседа да почистят гъбясалите обувки.
Така като тръгнем по логиката - "За пари правим всичко" ми е бедна фантазията до къде може да се стигне.

Извод:
Мързелът е лош съветник!!!!

az ne komentiram sebe si, komentiram decata i tehnite otgovornosti za tehnite si nshta-skusani nariazani razhvurliani, razpiliani izsipani i prochie. ne e murzel, zashtoto vmesto tiah go pravia az. no mislia che e redno te da si poemat otgovornostite za reda i poriaduka v doma si.
znachi tvoiat otgovor e NE na parichnoto vuznagrajdenie, zashtoto vyznikva alchnost i jelanie za poveche, ok suglasna sym i az mislia taka. i az ot tova se opasiavam .

Абссолютно съм против! Те да не би да ми плащат да се грижа за тях? Трябва да имат и отговорности. Аз правя обратното - като не слушат, удържам от джобните пари, защото не са ги заслужили. Имат си определени задачи, които трябва да си изпълняват безплатно, ако искам да се свърши нещо повече, което не им влиза в задълженията, предлагам да си платя.

I'm not lost! I'm just EXPLORING

Не те упреквам. Просто изразявам моето виждане.
Мисля че не алчността и стремежа към повече е проблемът. В семейството не може да има стоково-парични отношения, за мен това е водещото /колко лева на час струва майчината обич/

И къде е разликата? Дали удържаш или додаваш, факта е, че приравняваш нещата до пари. Съгласен съм с казаното от Бончо - в семейството парите нямат работа.

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

Разликата е, че така или иначе получават джобни пари, без това не може, ще се съгласиш, но трябва да ги заслужат.

I'm not lost! I'm just EXPLORING

По-често използвай думата "ние" пред децата... Аз мога да купя хляб и мляко, а вие - да изхвърлите кофата, следващия път - на обратно... Сега ние ще подредим къщата, аз - това, предлагам вие - онова, има ли други предложения... При по-малките деца подреждането става като на игра "хайде да сложим влакчето да спи...и наговите вагончета...и машинистът..и мечето, което се е возило..." и очаквай децата с удовоствие да продължат... Така подреждането става част от всекидневните навици на децата... При по-големите деца нещата се трансформират в самостоятелност, изграждане на личен вкус и т.н. По-големите е нормално да си имат лични кътове/стаи, за които те сами да си решават как да подреждат по техен си вкус, сами да си чистят... Като им дойдат приятелчета, нали те ще се срамуват... Е, в разхвърлянато бюро също може да има някакъв порядък, непонятен на нас, родителите... Леглата могат да са оправени с едно бързо дръпване на олекотена завивка/шалте... На килима/мокета в техния си кът може със седмици да стои "велик проект" от лего/пъзели/градове и т.н., нали не е по цялата къща...