сладникаво е, но и мило, особено за хора, случили на учителки...... да е жива и здрава другарката Стоянова, вече госпожа, специално ще се разходя до старата ми детска, за да й го дам това текстче, а и на дъщеря ми на вкиснатите госпожи може да им хареса, току-виж се умилили

Bcuчko, koemo трябва да зная, съм научил в gemckama градина

Повечето от онова, koemo ми е било потребно, за да се науча kak да живея, kakвo да правя, kak да се държа, съм усвоил в gemckama градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на gemckama nлощagka, в предучилищната група.
Ето kakвo научих там: Делете вcuчko. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, ako сте разхвърляли. Не вземайте вещи, koumo не са ваши. Извинете се, koгamo сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Топлите сладku и студеното мляko са полезни. Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — вceku ден no мaлko.
Bceku следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва koлa, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса. Помнете мaлkomo зрънце, посадено в пласт-масовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и нukoй не знае нито kak, нито защо, но ние сме също kamo него. Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.
И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.
Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг.

Робърт Фулам

готино е
аз също си ги спомням моите другарки, даже като бях в 1 и 2 клас ходех да ги виждам
оня ден като водех моето на градина, имаше точно такива деца, първокласници, дошли да си видят госпожата (в случая нашата). Което съвсем ме успокои, никое дете няма да ходи доброволно да се вижда с човек, който му навява неприятни спомени

Определено! Моята госпожа от детската само да има късмета да ми се мерне някой ден пред окото, още и помня физиономията!

Това не беше много в тон с поста на ЕТ, ама се надявам да ме извини

Има хора, които са родени за тази професия!
Такава е и моята първа детска учителка, на която и до днес пращам картички за празниците!
Ако бяха всичките като нея и дъщеря й, която също беше детска учителка, то децата щяха да са наистина щастливи там.
Макар да е възрастна и отдавна да не е в добра здравословна кондиция, умът й е бистър и помни с учудващи подробности за децата, които е учила. Прекрасна жена, която винаги ще споменавам с обич!
Не така мисли обаче сестра ми за своята първа учителка, беше световно зло тази учителка, та се радвах че не съм в групата й.

Прекрасни мисли ЕТ, много добре написани.....аз честно казано за малко да ревна на бюрото Ама може би ако плачехме по-често без да се притесняваме от околните ( а след това си похапвахме топли сладки със студено мляко) тогава нещата щяха да са по-близки до това което е описал този човек....
И аз си спомних за две прекрасни учителки и се надявам всяко дете да може да бъде учено с обич и всеотдайност поне от един учител.