Дъщеря ми е в първи клас. Още няма 7 г. (декември ще ги навърши), но е много умно и ужасно палаво дете.
Проблема е с дисциплината в у-ще. Вече няколко пъти учителката разговаря с мен и се оплаква, че детето ми се държи невъзпитано по време на час и "забавлява" децата около нея. Иначе с учебния материал няма никакъв проблем - всичко е написано вярно и красиво..., но явно трябва да взема мерки с възпитанието. Тази сутрин една майка ме чакаше пред училището за да говори с мен, че моето дете подкукуросвало нейното дете да правят пакости по време на заниманията в занималнята и госпожата от занималнята е вдигнала ръце от дъщеря ми.
Незнам какво да правя - не искам с бой да я възпитавам, а явно с думи няма ефект.
Трябва да измисля някакво наказание, но какво?

..a nakazanie nestata ne stavat spored men..zashto ne probvash s poostrenie za hubavite nesta , za hubavo durzanie?



Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Ами, аз не съм привърженичка на наказанията..., но след като с добро не става, какво да направя. С поощренията явно има ефект, но за дейности в къщи - упражнения по писане, смятане, оправяне на стаята и др. Приготвила съм "награди" - обикновено разни дребни лакомства и когато съм доволна - награждавам.
До сега единствената форма на наказание, която съм прилагала е спиране на телевизията. Много е сърдита, когато няма да гледа Картун. Но после, като изтече срока на наказанието (не повече от 1 ден), нещата пак се повтарят и ефекта е никакъв.

В класа на моя син първокласник има такова дете, един чужд дядо вече се намери да дойде да го шамароса преди да го спасят учителките, а една родителка вече събира родителски подписи за изхвърлянето му, явно е отвратно детенце, аз не съм се подписвала, мисля, че проблемът е разрешим с малко усилия от страна на родителите, макар и аз да се дразня като ми разказва детето как повече от половината час на даскалите отиват да озаптяват диването….

Според мен проблемът е от вкъщи – аз нямам възражение как се държат моето през повечето време и досега никой не се е оплаквал от тях, значи правят същото като вкъщи.... на твое място не бих я била, нито лишавала от телевизия, по-скоро бих показала, че за мен това е срамно - ако е срамно за теб, де, за мен е

щях да й давам да яде и да я водя до училище, но щях да отказвам всяаккви извънбитови опити за диалог до момента, до който ми се налага да влизам в двора на училището и да усещам, че ме сочат като майката на гадното дете...

споко иначе

на моя син съм казала, че във всички случаи учителите са големи хора и би трябвало в университета или в института да са ги научили как да се справят със седемгодишни.... толкова по-зле за всички, ако не са ги... мисълта ми е, че голям човек, ако не може да си извоюва истински авторитет, говори лошо за големия и в тоя смисъл няма отвратни дечица, а неумели възрастни...

по-важно е да иска да учи и да го прави добре, отколкото да пази тишина в час

тишината в час обаче като не я пазиш, рискуваш да попаднеш на злобар, който да не разсъждава благородно и да си го върне тъпкано на вече нехаресваното дете, а веднъж влезеш ли в категорията, която учителите мразят, измъкването е много трудно, и ти си била на училищше, знаеш какво имам предвид.....

говори до побъркване, не бий, няма смисъл

Според мен, преди да приложиш някакво наказание, трябва да разбереш защо дъщеря ти се държи така. Само в училище ли се държи така? Ходила ли е на детска градина?
Възможно е по този начин да търси внимание от страна на децата. А и на учителката. Ако това е проблемът, можеш да й покажеш, че уважението и признанието могат да се получат и по друг начин.
Друг вариант е, ако наистина е много будно дете, да се отегчава в училище и затова да си търси някакви забавления.
Що се отнася до наказанията, от собствен опит знам, че забраните на нещо любимо имат много по-голям ефект от боя. И все пак - не прибързвай!

Не знам какво да правя... Явно не съм намерила правилния подход за възпитание. Моите родители са ме държали много строго като дете и затова сега съм неуверена в себе си. Не искам с дъщеря ми да стане същото... но май съм прекалила със свободата, която й давам. От една страна това е плюс в живота, защото тя е оправно дете, отракано, има много приятели, децата я харесват, винаги е лъчезарна и усмихната, пълна с идеи за игри. С нея не може да се скучае. Много е изобретателна. Има прекалено много енергия, неуморима е. Явно затова не седи кротко на чина в час, ами то и в къщи не се спира да вилнее. Това, което мога аз да правя добре е да й създам навици за ученето - играеме на учителки и ученици, като си разменяме ролите - четеме, пишеме, смятаме, учиме английски. Това е под формата на игра и е много забавно... , но в у-ще не е игра - там трябва да е сериозна и да внимава в час.
Наистина ми е адски неудобно да ми се оплакват от детето... то трябва да се вгради в обществото, а аз явно съм изпуснала контрола...
Тази вечер пак ще й говоря, но незнам дали ще се сдържа да не избухна и да се развикам...

Ходила е на ясла и детска градина. Учи английски от 4-5 годишна. Помни като слон - стихотворения, песнички запомня с лекота. Но е много приказлива, непрекъснато говори нещо на мен, даже и с непознати хора - в рейса, по улицата... Не дай си боже някой чичко или баба да я заприказва и тя е готова всичко да си разкаже, даже ако я поканят на гости (на шега) - тръгва без да се замисли.
А хем знае, че от непознати нищо не се взима, не се разговаря и не се тръгва с тях и пак си прави каквото си иска.
Нещата трябва да вземат някакъв обрат, защото колкото повече расте, толкова по-сложно става. Вече иска сама да играе пред блока и аз се ужасявам. Пускам я, но я гледам от 10-ия етаж... Ами като тръгне сама из квартала...

Руми, нямам практически опит във възпитанието на ученик, защото синът ми е още много малък, но ще споделя с теб какво мисля.

Макар и да звучи схоластично, според мен възпитанието е преди всичко система от забрани - детето трябва да научи какво НЕ може да се прави. А от косвени (а донякъде и преки) наблюдения знам, че те така и действат - пробват настойчиво до колко е категорична една забрана.
Трябва да й покажеш категорично, че независимо дали и харесва илил не, трябва да спазва правилата в училище. Иначе ще трябва да търпи наказания. От бой няма смисъл.
Щом спирането на Картуна действа, забраняваш го. Ако след изтичане на наказанието нещата се повторят, наказанието се удвоява. Освен картуна, забраняваш още нещо любимо. Понякога доста амбициращо действа сравнение с дете, което тя уважава. Вариантът "явно еди-коя си е по-възпитана, по-добра, по-умна, справя се по-добре от теб. завиждам на майка й" би могъл да се окаже ефективен. Покажи й, че те е срам от това как се държи тя.Е, и има риск да се почувства необичана, но ако го имаш предвид, няма да го допуснеш. Защото пък ако реши, че ти не я обичаш, може проблемът да се задълбочи вместо да се оправи.

Много е лесно да се дават съвети, когато проблемът е чужд. Искрено се надявам, че ще намериш правилния подход.

За съжаление много често много умните и будни деца са много палави. Но пък това е далеч по-добрата комбинация, нали!


Желая ти успех!

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Благодаря за мненията и разбирането.
Колкото повече варианти ми се предложат, толкова по-добре.
Чувствам, че аз имам вина по отношение на възпитанието, особено последните 2 месеца, поради стреса в работата. Не ми остава достатъчно време за общуване с детето. Приоритетите са: да не е гладно; да е добре облечено; да си е написало домашните както трябва. Но съм съгласна, че трябва да има ясни правила, които да се спазват. Да се осъзнава какво е редно и какво не.

Здравей,

Аз мисля, че имаш едно будно и емоционално дете. Това трябва да те радва. Основния проблем е , че госпожите / учителките/ нещо не успяват да к грабнат вниманието. Опитай се да говориш с тях /много е деликатно/ и заедно да намерите решението. Говори с дъщеря си, но основно мисля че трябва с учителките. Те трябва да й създат стимул. Нали са педагози. Моята дъщеря е на 5 и 6 месеца. Също е много палава. Ходи на градина. Едната г-жа е много добър педагог, страхотно се справя, докато другата е млада /много симпатична/, но всички бели и проблеми, и недоразумения стават при нея. За съжаление последните 20-30 години, в България беше срамно да си учител и това си казва думата. Учителя е този, който трябва да намери пътя до всеки ученик. Това е много трудна и отговорна професия.
Желая ти успех.