Останах изненадана, когато чух от моята 2,6 годишна дъщеря този въпрос.
Започнах по-често да и повтарям, че я обичам, когато имам възможност - когато я прегръщам, още сънена сутрин, за поздрав след връщане от работа, за лека нощ, когато падне...
Въпросът ми е към всички Вас - колко често казвате на детето (децата) си, че го обичате? В забързаното ежедневие не забравяме ли да изразим чувствата си към най-близките за нас хора?
Далеч съм от мисълтта, че трябва всяка втора дума да е "Обичам те", но лично за себе си установих, че все по-рядко присъстваше в речника ми. Опитвам се да я върна отново и не само да показвам, но ида казвам за обичтта си към мето семейство.

Мисля, че този въпрос е бил провокиран от нещо, някакво твое действие или постъпка, при която тя се е запитала дали я обичаш. Мисля, че децата питат винаги провокирани от нещо. Не е защото не си и го казвала често. Аз също казвам на дъщеря ми всеки ден, че я обичам - когато тръгва на училище, когато ляга, понякога и без повод - просто спонтанно ми идва на езика. Мисля си, че честото казване може и да девалвира стойността на думите, но е по-добре да се казва, отколкото да си мислим, че се подразбира.

Ние си имаме нещо като ритуал, синът ми е на 3 год.
Обикновено разговора е "Мамо, много те обичкам" "Аз още повече, маменце" "Не, аз повече те обичкам тебе" и така наддаваме докато ни писне;))
Аз по принцип постоянно му повтарям какъв късмет имам че ми се е паднало най-сладкото и хубаво и добро детенце на света, още от бебе и той си го знае. Ако го питаш кой е по-по-най, си знае че е той:))

само да добавя, че аз по принцип такива неща си ги казвам с лекота и за мен са ежедневие. Което съвсем не означава, че за всеки трябва да е така. Аз и комплименти раздавам на килограм, стига да има за какво. А ако се касае за детето - направо нямам спирка.....

Непрекъснато си го повтаряме един на друг.
Ако аз пропусна, сина ми ме подсеща: Много те обичам, бе маме!
аз: И аз много те обичам, маменце!
И аз...
И аз....

Мисля че децата много вярват на думите ни, но още повече на действията ни.
Забелязал съм че и сина ми и дъщеря ми умират за малко внимание от моя страна. Няма значение дали ще решаваме задачи, ще се гъделичкаме или ще играем на нещо, важното е, да е с тати.
Така се изграждат и близки взаимоотношения и приятелство, които ако не изградим сега - докато са малки, после ще търсим, ама няма да ги има.

Йоан 3:16

Спомням си моят син на тази възраст, както си хапваше, погледна ме и каза : Мамо, ти обичаш ме ли?

С моя син постоянно си го казваме и изразяваме любовта си. Даже мисля, че сме прекалено привързани един към друг. Въпреки това, понякога ме пита дали го обичам.

А мен са ме тропнали в ъгъла! На подобни реплики получавам "Айде стига вече бе мамо! Знам!"
Явно си имат периоди, не се притеснявай.




... изрязах слънчоглед в лицето си...

Непрекъснато им казвам и показвам колко ги обичам. Сутрин, когато станат, когато ги оставям в градината, когато ги взимам, вечер, когато се заиграваме, когато си лягат... Много искам те да усещат обичта ми и да не се притесняват да изразяват своята.

Аз съм възпитавана по съвсем различен начин. Според сентенцията "Дете се целува когато спи" и това много ми тежеше. Не че не съм била обичана или не съм усещала обичта на родителите си. Просто такива неща не се демонстрираха и не се толерираха. Така и не събрах смелост да кажа на баща ми колко безкрайно много го обичам дори и когато държах ръката му, докато си отиваше. Това за мен е голяма драма и не искам и с децата ми да е така. Искам съвсем спокойно и уверено да съумяват да даряват и да получават любов.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...