Как да позволим на детето свободно да изрази гнева си, без това да накърнява околните..т.е без да е с агресивна насоченост срещу тях?

Понеже смятам, че правото да изрази гнева си е важно за правлното му развитие, стигам до този въпрос? А как именно да го насочим да го прави?

Възможно ли е да научим детето да го прави без да използва агресия спрямо тези на които е ядосано например? Без разбира се да го упрекваме или да го караме да се чувства виновно или засрамено. Има ли такава форма?

И още нещо - на всички е ясно какъв е "урока" за родителите - да не се поощрява агресивното поведение спрямо другите. Обаче какво става в случай, че детето е било обект на агресия от друго дете. То да си седи мирно и кротко и плачейки да преглътне обидата? На мен тая идея не ми харесва никак!. Все пак не живеем в рая. Защо трябва да учим детето да стои смирено когато го удрят или обиждат, защо трябва да го превръщаме от малко в изтривалка за чуждите отрицателни емоции.

На мен повече ми харесва принципа "каквото повикало такова се обадило" Не обиждай и не удряй, но ако някой реагира по-този начин спрямо теб, имаш право да го направиш и ти.." Мислите ли, че е неправилно? А кой според вас е правилния начин?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този проблем ме тормози и мен от известно време. (те всъщност нашите дечица са май на една възраст - 2г.) И за съжаление се убеждавам, че да учиш детето си да не бъде агресивно и да не отвръща на "удара с удар", е обречена кауза. Ето защо: често се случва да дойде някое детенце и да издърпа играчката на синчето ми от ръцете му или пък дори се случва да дойде и да го бутне или удари без каквато и да е видима причина. Резултатът - малкият ми започва да плаче и да се сърди, защото мама го учи, че "не е хубаво да се бутат и удрят другите деца". Но реших да променя това и просто го оставих да се опита сам да "брани интересите си". В началото му беше трудно, но сега вече се справя по-добре. Измислил си е обаче много лоша тактика за защита - хапе. Никога естествено не го оставям той да започне, но пък когато някой го бутне му позволявам да си го "върне". Честно казано пощряването на такъв вид поведение май не е най-правилната насока за възпитание, но ми е мноооооооого болно, когато някое дете го удари, а майката на въпросното не реагира.
PS: Нещо немога да си събера мислите.........

Встрани от темата на Бейб ама - как така не реагират майките? Около мене пък всички реагират май от кумова срама както се казва, ама реагират!
Не, че е бита досега де...ама е и дърпана и бутана и пясък и изсипван отгоре и/на дъщеря ми де/ - винаги се намесвам аз в такива ситуации! Казвам на съответното дете да не прави така и разни от сорта - според ситуацията! Майките веднага притичват...Не се карам и не повишавам тон...обаче съм много сериозна!
Това за хапането е... много болезнено! Не допускай да хапе децата - опасно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хапането наистина е много лошо. Знам защото Моника като се ядоса и ме хапе. От няколко месеца е така и аз просто вече незнам какво да правя. Шест месеца опитвах с добро, пробвах какви ли не тактики, ...ефект никакъв. Сега съм абсолютно безсилна, прибягвам до пляскането, после се чувствам виновна, но просто вече не издържам. Последното хапене ме държа 3 дена (болеше ме мястото) смятай колко силно хапе!. Така, че да хапе другите деца е още по-лошо. Направо незнам..страх ме е да не посегне на другите, защото бая здраво стиска..
Извинявам се , че кривнах от темата, но ако някой знае начин да я отуча, ще съм страшно благодарна..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами както казваше Пипи за мравките: като те хапят, хапи ги и ти.
Това е майтап, да не взимеш да се стегнеш.
А иначе - сериозно на въпроса ти. Винаги съм внимавала големият ми син да не стане побойник (уви, има си гена за такъв). Научих го да не се бие (той си е и много благ по характер, така че не ми беше особено трудно), НО....просто нямаш представа каква злоба и агресия цари в училище сега. Ей го, вече е шести клас и току ми дойде да ми каже, че пак са го били. А той НЕ ОТВрЪЩА. Знаеш ли колко ми е мъчно . Та може би са прави мамите, които казват, че е по-хубаво да се научи детето да се защитава (не да предизвиква боя, но пък и да не си поднася другата бузка, като го ударят!)

бате Симеон - 11.07.1991
бебе Павел - 08.05.2003

определено ! Не поощрявам агресията, но не го порицавам ако се защитава. Ако започне пръв е друга работа - обяснявам и се опитвам да го накарам да се извини. Номера не ми минава обаче: не иска да се извинява Примерно: бута детенце и то залита, тупва си на дупето и започва обидено да реве. Боби и не иска да чуе за извинение, а го прави по негов си начин: пада нарочно и гледа детето (виж и аз паднах) и се смее Ей на това как се реагира правилно?
Май се поотплеснах от темата, но при конфликт също не иска да се извинява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _witch_ на 05.10.03 11:24.

според мен това е единствения правилен начин "каквото повикало, такова се обадило", макар че има и друг вариант - да се избягват агресивните обекти.

Имам една случка, която много ме дразни и направо съм намразила майката на детето - а именно:

Има едно момиченце на 1 година и 2-3 месеца, а мартин е на 9 и понеже той е много контактен постоянно ходи при другите деца и иска да си играе с тях - което е естествено поне за мен и повечето майки в градинката, децата да си играят и сда си разменят играчки, нали, обаче въпросната майка демонстративно показа че играчките на нейното дете са си нейни и точка - добре нямам нищо против, само че детето си мисли че и другите играчки са негови и ги иска всички, та се стига до там че мойто си е мое, а чуждото ми и той си е мое - ей тва не е точно агресия, ама мисълта ми беше, каквото му покажеш на детето - дори несъзнателно това и ще очакваш от него.

Въпросната майка, след като видя че всеки път когато детето и дойде на пясъка и моето дете посегне към тяхна играчка, си го вземам и отиваме да играем другаде, започна да казва че то нямало нищо лошо моето дете да си поиграе с тяхната играчка, да ама като ми е показала другото отношение, сега как иска аз да си променя моето - все едно и без това не я понасям като визия....

това беше просто един пример, не само за агресия

Хубаво де, ама за дете на година и 2-3 месеца е абсолютно нормално да не си дава играчките. Както и би трябвало на дете на 9 години да е достатъчно веднъж да му се каже да не пипа играчките на еди кой си и то да не ги пипа. Силвия също не обича да и се пипат нещата ако тя не е дала нещо доброволно. И реве като магаре като и вземат играчка. Извела съм я да си играе а не да реве. И щом не дава няма да и се пипа играчката! Истината обаче е , че тя не взема чужди играчки и нямам проблеми в това отношение.
На нашата площадка аз лично избягвам едно момиче, сега е 2-ри клас. Присъствието и е направо опасно за моята дъщеря. Та и това момиче е много контактно и абсолютно добронамерено и много си е харесала Сиси. И постоянно я пипа, повдига, държи за ръцете, гали и т.н...на Силвия обаче това въобще не и харесва и резултата е рев, хленч, и много падания в опитите и да се откопчи от прегръдки или да избяга.
А момичето прави всичко с добро чувство.
И се чудех що майка и пропуска да ме поздравява...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мартинчо не е ли на 9 месеца, а не на 9 години все пак...

бате Симеон - 11.07.1991
бебе Павел - 08.05.2003

Редактирано от irina на 05.10.03 22:16.

Леле...ми не знам! Останах с впечатление, че е на 9 години...
Ходих да проверявам...детето наистина е на 9 месеца...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Flash_ на 06.10.03 09:47.