Имам проблем с моя син, (2 клас) които се прави, че не чува. Казва му се нещо и той не реагира......... и трябва да му се повтаря..... не си записва какво му е домашното..... пише грозно, а може и красиво...........прави много грешки от чисто невнимание, не че е глупав, просто дава джаста праста ...........
Та се заех да реша този проблем.
В една чудесна книга за възпитанието на д-р Джеймс Добсън прочетох идеята да се направи една таблица с отговорности и навици и за всеки ден да се дават точки (впоследствие стотинки) и така да се стимулира детето да изпълнява примерно:
1. миене на зъбите без напомняне
2. оправих си стаята преди лягане
3.сгънах си дрехите без напомняне
4.изхвърлих боклука без напомняне
5.слушах мама днес
6. казвах "благодаря" и "моля" днес
7. измих си ръцете и седнах на масата, когато ме повикаха
Какво мислите за този начин на въздействие? Страх ме е да не започне за всяко нещо което би направил в къщи да започне да иска пари впоследствие, сега парите изобщо не го интересуват, може би защото има всичко, а може би се е такъв, незнам.
В книгата са дадени два истински случая за по голями деца, на едното родителите му купуват каквото трябва и отделно му дават пари и го карат да помага в къщи, но на момчето не му било приятно и лошо свършвало работата. И второ момче, на което родителите купували дрехи, но за личните му покупки и желания му били определили за 1 час работа - толкова пари. Имало много добър резултат - стараел се в работата, научил се да си спестява пари и имал самочуствие от това, че има пари. И в двата случая родителите са давали еднакво пари сумарно погледнато, но ефекта е различен.
Ще ми се да го карам да върши някаква работа с възпитателна цел (да изкара пари и да се научи да цени вещите) - но каква да бъде тя?

На мен не ми харесва идеята за паричните стимули. Дъщеря ми все още няма отношение към парите и не смятам да й го създавам по този начин. Иначе възнамерявам да й определя месечна сума, която да харчи по собствено усмотрение, но без обвързване с някакво послушание.

За задълженията : дъщеря ми е на 9 години, ужасно е разсеяна, мрази хигиената и колкото повече й напомняме, толкова по-често си прави оглушки.
От един месец обаче, имаме големи успехи. Аз открих, че като й дам задачите предварително, успехът е по-голям, отколкото за всяко нещо да й напомням в момента, когато трябва да се изпълни. Написах един списък с нещата, които задължително трябва да се направят сутрин преди училище, след като се върне в къщи след училище и преди лягане (15 точки). От типа: миене на ръце/лице/зъби, показване на тетрадката със съобщения от училище, преглед на домашните, оправяне на леглото, подготовка на чантата и т.н.
Няма поощрения и съответно наказания при неизпълнение. Но тя разбира, че й гласуваме доверие с това, че не й напомняме непрекъснато за всяка дреболия. Тя е доволна от себе си и се чувства вече по-голяма.

Твоят син просто е отвеян
Ако питаш майка ми, ще ти каже, че все едно описваш мен преди години.

Ако е така, таблицата няма да помогне. Просто си мисля, че на мен нямаше да ми помогне, ако се бяха пробвали да ми го приложат това. Пак ще си е разсеян и умът му ще е другаде. Можеш да постигнеш нещо, ако се опиташ да разбереш къде точно. Разбери за какво си мисли, когато учителката диктува домашното. Може да откриеш неподозирани интереси в твоето дете.

I sometimes fancy myself as an evil which exist to opose other evils

така ще остане с впечатлението, че ако искаш нещо от него, редно е да си платиш и ще се чувства продажен, аз поне бих си вършила къщната работа за пари, но без чувството, че съм длъжна, че работата е моя.... само примерно да ми въведат левче на изгладена риза и 50 ст. за гащи и ще видиш едно гладене до сутринта, но не е това целта според мен

не живеем в Америка, аз не бих искала моите деца да работят по ценоразпис, работят вкъщи, защото и аз работя и баща им също, а нямаме нито баба, нито слугиня, това е, благодаря и моля си казват така или иначе

не, не ми се струва добър вариант.... обещала съм на моите синковци в момента, в който започнат да четат и пиша грамотно и да се оправят безпроблемно със съобщенията на Windows-а, да им предостъпя част от моята работа и да им плащам както подобава

пари се дават за квалифициран умствен труд, за домакинство и за добро поведение - не, то това си влиза в задълженията на всеки член на семейството...

Виж сега, човекът си е просто такъв. Разсеян, отнесен в своите си мисли.
Приоритетите му са различни от тези, които трябва да са.
Работи повече за концентрацията, вниманието, паметта.
Например когато разговаряш с него, внимавай да не се отнася, а да възприема всичко. Карай го да учи наизуст примерно стихотворения, така ще развие паметта си. Насочвай мислите му към учебния материал, но се постарай да му го направиш да изглежда интересен. Последното е ужасно трудна задача, като се има пред вид, че той не е интересен, а някои от нещата са просто тъпи.
И моят син е такъв, и ако има някаква промяна тя е следствие на съзряването и на това, че осъзнава че трябва. Не че не се налага да се изкомандва да учи, да си оправи стаята или да си подреди дрехите. Какво да направя като си е такъв. Не се вписва в общоприетия калъп, учебния материал като цяло му се вижда излишна работа, но с усилия на волята - най-вече наши, сяда да учи и да усвоява по нещо.

И аз пробвах с подобна схема и провала беше пълен. Първо, защото сестра му изкара повече пари, второ защото определих пет стотинки за всяко нещо и се почна вой че за пет стотинки нма да си мръдне пръста.
Миналата година даже го пратих да работи в шивашки цех, изкара петнадесет лева, доколкото си спомням. Аз му давах по три-четири на ден - за маршрутката, за обяд и за кока-кола. На мен ми излезе не по-малко от тридесет лева работния му процес, ама какво са тези пари за възпитанието в трудови навици.
До този момент - седми клас може да му се довери пазаруване - справя се отлично, гледане на сестрата - средна работа, оставя я сама и излиза, после идва да я наглежда. Може да си подреди стаята, да чисти с прахосмукачка, да мие пода. Ако го хванеш да помага за нещо - ще помага, ако не- сам няма да свърши нищо. На братовчед ми сина е шести клас, а може всичко в домакинството, освен да готви. И участва всеки ден - разтребва, взима брат си от детска градина, гледа го, мие чинии. А като деца беше обратното- аз бях оправно дете,а братовчеда за нищо не го биваше.

Като казваш А като деца беше обратното- аз бях оправно дете,а братовчеда за нищо не го биваше., та се сетих за народната мъдрост: Мързелива майка - работна щерка. Винаги съм си мислила, че има нещо вярно в нея. Иначе синът на братовчед ти е един невероятно рядък пример!
Тъкмо щях да питам някй познава ли дете, което да не се пазари и да прави всичко без напомняне или пък да не си прави оглушки, и ти взе че ме обезкуражи с това момче.
Ще се направя, че не съм го чела, поне да не се ядосвам.

Вчера си купих нова книга за възпитанието. Казвам си, дано пък там да пише някоя рецептичка как да накарам детето си с удоволствие да си подреди стаята. Ох, ако на децата им идва отнякъде музата и някога започнат сами да ги вършат тези неща, без напомняне, кога става това, бе хора???

напр. в новата ми книга пише да оставим децата да си наблъскат всичките дрехи в шкафа. Както те искали, тъй да бъдело, шкафът си бил техен. Еми, не съм съгласна. После намачканите и насмотаните дрехи ли ще облече? И кога ще се научи да си подрежда нещата, като това и е едно от малкото задължения. Дори избягвам да използвам думата задължения. Уф, омръзна ми вече!

И какво сега, мързеливият ми син ще бъде възнаграден с работливи деца ли?
Ех, няма справедливост.

поне на жена му ,ще се наложи да е работлива за двама...и пак няма да има справедливост...
Пък и се предполага, че ако жена му е работна, то майка и - тъщата ще е мързелана от класа!

Qui scribit, bis legit.

чакай, размислих, можеш да му даваш пари, но не за добро поведение и за нещата, които е длъжен да прави, а за друга работа, която си вършила ти - разрешавам ти да простираш или да миеш чинии срещу пари АКО си се държал подобаващо, ако си си свършил твойта си работа, и ако ти се изкарва някой лев, поне не така директно.......

работливите деца на мързеливия ти син ще бъдат твои внучета. А пък нали хората си приличат през поколение. Радвай се, че внуците поне ще приличат на тебе! Аз откога чакам внуци, с надеждата че те поне ще приличат на мене, а не като бъдещата им майка (дъщеря ми) да се моткат и да действат бааааааавно-бавничко и да ми късат нервичките. И дано те поне се обличат по-човешки, с хубави момичешки дрехи и костюми и да изглеждат като куклички, а не като бъдещата им майка, която все ходи с панталони и не иска да носи поли, рокли и костюми.

аз на моя син му плащах да върши част от моята работа на компютъра... да сканира примерно или да слага субтитри... с това се справяше. Срещу заплащане - вместо джобни. През същото това време аз си вършех демонстративно пред него домакинската работа... постановката беше: "Мама е много заета и не сварва всичко да свърши... поеми част от работата ти, която считаш за мъжка, за да мога аз да свърша с женската."
Чувстваше се горд и полезен, а и наистина ми помагаше.
Колкото до навиците... наложи му се да ги придобие. Като няма вече кой да чисти след него и да му разтребва стаята... вчера, като отидох да го видя, го заварих с прахосмукачката. Гледка, която не ми се беше случвала, докато живеехме заедно :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Синът ми е в 8 клас сега. Може би 2-ра, 3-та година вече много рядко чистя стаята му и то предимно миене на прозорци и пране на пердето и мокета. Сам си чисти, сам си сменя чаршафите и подрежда гардероба. Не бих казала, че го прави с огромно удоволствие но работата си е работа и някой трябва да я свърши! Нямам 100 ръце а и желание нон стоп да върша нещо.... От 4 години си имаме и маза/откакто имаме собствено жилище/ аз съм влизала вътре 2-3 пъти. Мазата е негово задължение. Подредил я е като аптека! Негово задължение е и зимата да носи дърва за камината, да нацепи подпалки...ей такива работи! Стига да си е у дома вечер той прави салатата...понякога готви - неговите гювечета стават много по-хубави от моите! И не пропускаме да го похвалим! Да не убием мераците му:-)))) За нищо не му се плаща и не е плащано! Не смятам, че е редно. Но пък и той знае, че доволна ли съм от него - живота му е розов!
Само пролетта тайно от всички му дадох 10 лв да прекопае на баба градината. Освен, че в случая много го мързеше, го беше и яд защото и братовчед му беше там а никой не спомена и той да копае...После обаче някак гузно се споглеждахме двамата докато баба го хвалеше наляво и надясно колко е работен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз използвам това, че искат да са големи.
затова сутрин оставям разпределение на домакинската работа, която трябва да се свърши него ден.
спазвам няколко правила. и двамата да имат почти по равно количество (дори като брой) задължения независимо от разликата във възраста и пола. всичко, което трябва да свършат да не отнема повече от 1 час. и последно - и аз съм включена в списъка. така като видят тяхните точки, обикновено три на брой, и моите - минимум десет и всичко е ок. свършват си ги без да роптаят.
пари за това не получават. но тъй като правилото е, че не могат да излязат преди да са отметнали точките, съм ги чувала как се спазаряват помежду си за 50 стотинки единият да измие чиниите, когато е ред в момента на другия.
и още - това не е всеки ден. задължително има дни, в които дори да има работа обявявам за "мързеливи" и ги оставям само да се мотаят може и до обяд по нощници.
същото е и с храненето. държа да се хранят пълноценно. готвя всеки ден, не разрешавам сладки работи преди вечеря и т.н. обаче два дни в месеца се хранят както те искат. често така се получава палачинков ден - три литра смес за палачинки се пече на почивки през целия ден - за закуска, обяд и вечеря. тази събота бяхме на макарони на фурна цяяяял ден.

Според мен поощрението с парите за извършване на домашни задължения, добро поведение, а и училищна подготовка е много погрешна тактика. Имай впредвид, че амер. автори на такива книги едва ли подозират за българската образователна система, в която учениците си доучват вкъщи и дори често най-вече вкъщи. Домашните задължения и доброто поведение не вярвам дори и при онази система на запад да е станала толкова комерсилна и да изисква парични поощрения... По-скоро демократичността и равноправието между членовете в семейството, обществото, училището, неформалните групи налага всеки отделен индивид да се съобразява с другите, да има техните задължения и добро поведение, за да го приемат, да флиртува, да им се хареса, да приема задълженията и поведението си като факт, че е признат/приет/разпознат в семейството си, от приятелите си, в кварталната банда, в училището си, обществото... Друг е въпроса за парите и как да научим децата ни да уважават труда, с който се придобиват, да пазят вечщите си... За вещите си се започва, като на детето му се предостави лично шкафче, в което то да си подрежда или хвърля личните играчки, книжки, камъчета и др. подобни и за които да си носи отговорност... По нататък може да има личен кът или дори стая, личен комп...В стаята на децата ми (11, 12 г.) аз не се меся кое как да се подрежда, само помагам при чистенето, влизам с тяхно позволение... За парите се започва като на детето му се дават джобни (една и съща сума всеки ден, а по-нататък сума за една седмица, а още по-нататък сума за един месец), за които само да решава как да харчи, пести или пилее, ако ще... Парите джобните не зависят от изпълнението на отговорностите на детето и от доброто му поведение, това са му всекидневните "доходи", с които то да "преживява", някакъв социален минимум, с който родителите са му длъжни, докато то е дете. Това са си "неговите" пари и аз, като родител, мога дори да му искам понякога заем от тях или да си плати някоя умишлена сторена от него щета (по изключение) и да прилагам разни други родителски трикове, за да го въведя в света на възрастните. Ако детето се държи лошо или не се е научило на отговорности, то вината си е у родителите, че не са го научили... И така до неговото пълнолетие. Родителите е хубаво да се интерсуват какво прави детето с парите си и да си изказват личното мнение, но не и да решават вместо детето. Е, освен ако не става въпрос за незаконни неща и застрашаващи живота му или на другите... Нали всеки има право да греши, да пробва, за да се развива... А основната работа и бизнес на децата ученици е да учат (в най-широк смисъл), да се образоват и по резултатите от нея може да се разбере до къде е стигнало възпитанието на уважение към работата. Е, как се изгражда сериозно и отговорно отношение на детето към учението, като другите елементи и субекти, институции най-често нямат такова отношение, не ме питай... Аз съм открила една вратичка като учението го разбираме вкъщи като една част училище , една част спорт, една част допълнителни умения, които животът ни налага децата да усвояват днес... И затова оценките и отличния успех в училище не е най-важния критерий за добре свършена работа от децата ученици...

Мисля си, че пред вас СЕГА стои въпроса за изграждане на всекидневния режим на ученика. Детето трябва да свикне със задължението си да се подготвя за училище за следващия ден и един човек, мама, татко, баба или дядо (ако им имате доверие за актуалност), училищна занималня само в краен случай да контролира и помага в тази подготовка. За съжаление в Бг образованите програми не се съобразяват с работещите родители и все още учениците трябва да си "доработват"/доучват/пишат домашни вкъщи. Имайте му доверие и му повтаряйте само веднъж на ден "задължителната програма" и то тогава, когато го проверявате доколко е изпълнена... Нали по един всеизвестен принцип проверката е висша форма на доверие. Та така.. При нас 1-ви и дори 2-ри клас децата ми си подготвяха домашни според учебната програма, която са имали същия ден, защото забравяха и вечерта аз ги проверявах и помагах, ако е имало нещо неясно... От 3-ти клас започнаха да се подготвят по програмата за следващия ден... Всичко, което учителката казва извън домашните по всеки предмет, си записваха в едно тефтерче, което се носи в чантата всеки ден. Ограничавала съм им телефонните запитвания към съучениците им, ако става въпрос за забравени неща, които казала учителката. Казвала съм им да си отидат неподготвени, няма нищо страшно, на следващия ден или на по-следващия, или на 100-ия ден ще започнат да запомнят или ще си записват в тефтерчето... А сутрин, докато отивахме до у-щето тренирахме памет с едни упражнения (има такава литература) - напр. спомнят ли си дали магазина, покрай който сме минали е бил отворен или не; или колко етажа е бил еди-кой си блок, покрай който минаваме всеки ден и т.н. Трудно беше, но с хигиенните навици, оправянето на легло и подреждане на играчки бяхме вече свикнали, оставаше да свикнат с отговорностите им за училище... Когато това стана, тръгнаха по спорт и други занимания, които също много помагат за самодисциплината, самостоятлеността и отговорността при децата.

И преди да бях чувала за това сина ми искаше да ми помага на компютъра, естествено без и да е помислил за заплащане ........... е, аз не му давам по други съображения.
задълженията на всеки член на семейството... - за съжаление не всички се чустват задължени.
не живеем в Америка, - защо мислиш така - див капитализъм, борба за живот и оцеляване!
Аз съм много съвестна и маниак на тема качество, дори за клиенти, които не са го оценявали (да го разберат и да го платят) и многократно съм получавала забележки от колеги, че работя като за световното и да не се старая толкова........ Но това е вътрешна нагласа в мен. Ти колко хора познаваш, които работят на 100% заради самата идея?

твойто дете се е метнало на мъжа ти,
а братовчедовото на жена му
гена е голяма работа !

Както съм го написала картината отстрани погледнато никак не е ясна.
При него е промблем и отношението към парите - досега никакъв интерес на 8 г ! Дали защото има всякакви играчки или просто не се интересува - не знам.
Като беше в 1 клас му давах по едно време - дава ги назаем, не му ги връщат. После ги записаха за топли закуски, които им носят на място и спрях да му давам пари за да не ходи в бюфета, защото там са до 11 клас едновременно.
Също се опитвам да го науча да не пазарува неща с голяма надценка, като може абсолютно същата стока да я купи по ефтино съвсем наблизо.
Проблем има и при подреждането - мъжа ми е абсолютно разпилян и не пази вещи. Аз много пазя вещи. Искам и сина ми да го науча да си пази и поддържа вещите, но засега нямам успехи.
От дете до дете има огромна разлика и всеки като родител се бори с различен проблем.

На мен не ми харесва идеята за паричните стимули. - и на мен далеч не ми харесва, но опитах с какво ли не и с добро и с лошо и ни изкарва всички извън нерви ......взех да търся някакво средсто за стимул. Но мен ме притеснява, да не се комерсиализира твърде много впоследствие, на този етап парите хич не го интересуват ........... виж, дай му да се катери по дървета.
Иначе ползва компютър, много е сръчен, изобретателен е.
И нашия не се интересува от хигиената, а за оглушките - вече е нетърпимо
Бях почнала да му пиша какво да свърши следобяд, кои домашни, но той в началото ги правеше и после спря и касва, че нямат домашни, а те имат. Госпожата почна много да се оплаква от него, баба му не иска да го гледа .... мъка. Грешка до грешка в тетрадките, задрасквал, бъркал
Доверието хич не го интерсува.
Моята майка изобщо не се е занимавала в мен акто ученичка и ислам и той да е самостоятелен. Е, вярно че ние не сме учили по толкова уродлива система.
1.един учебник
2. уч. тетрадка
3. сборник
4. тетрадка за в клас
5.тетрадка за дом. - 1
5.тетрадка за дом. - 2
Това е по един предмет и се носи всеки ден и се преглежда всеки ден

Като чета за сина ти, все едно мойто чудо си описала! /4 клас/ Абсолютна блейка, напълно безотговорен и даже на ушен лекар го водих Понеже на мене системата с парите също не ми харесва, аз пък правя обратното - като сгази лука, му се отнема привилегия, например е наказан да не гледа телевизия тази вечер или трябва да ми измие колата /напълно безплатно/ , нещо такова. Понеже все мрънка, че искал да бъде на наше място, една неделя се разменихме и той и сестра му бяха родителите, а ние децата. Цял ден с мъжа ми гледахме телевизия, играхме на компютъра, ядохме чипс и мрънкахме, че ни е скучно, а те чистиха, готвиха и пазаруваха с определени пари, за да видят кое колко струва точно След това май им помина мерака

Hakuna matata

Не е, бе.
Той е работлив и чевръст. Детенце не е лениво, но не му се вършат полезни неща, иначе за глупости проявява забележителна енергия.
На братовчеда детето е много отговорно, едва ли му се работи чак толкова, но знае че разчитат на него.

И аз моя като беше малък го водих на ушен лекар
те да не са братовчеди
Но, наказването с домакинска работа е много лош вариант!
В никой случай не бива човек да гледа на нея като наказание!
Майка ми навремето ме "наказваше" с измиване на чинии
смятай как ми се струва домакинската работа
Сега имам съдомиялна и сина я пълни и изпразва, аз малко мия и то каквото не може тя.
Това със смяната на ролите е отлична идея

Вярно, децата са различни.

Джобните, според мен, са необходими на детето не толкова, за да си купи закуска, а за самочувствие и един вид социални контакти. Ето, давал на заем, но какво като не му ги връщат, някой ден е щял да разбере и да избере дали да го дава или да черпи, на кого да дава и на кого да не дава, дали да ги спестява за някаква си негова цел или не... И какво като се бутне малко повече с по-големите в бюфета, така ще разбере как да се държи и с батковците. И защо да гледа другите деца отстрани, когато си купуват желирани бонбони и дъвки, макар и с надценка или не толкова еВтини, колкото мама може да намери. Важното е той да направи покупката, да вземе решение, да бъде като другите приятели, приобщен с нещо отличително за бандата. Знам, знам, и аз като родител съм против тези покупки "боклуци", но важното е те, децата, да свикнат, че могат и сами да решават без нашата опека и одобрение, да разберат сами, че това са боклуци. Е, ако е напълно задоволен, претрупан от играчки и вещи, и няма за какво да си мечтае... Няма ли някакви странични интереси извън училище? Напр. едното ми дете се вълнува от компютри (много разпространено сега при децата) и още докато нямаше комп, се интерсуваше от литература по въпроса, правеше опити да изчита де що види списание, колко разбира е друг въпрос, но спестяваше си стотинките за това и си пазаруваше списанията редовно със спестените джобни. Преди това джобните ги използваха за какви ли не колекции - парфюмирани тефтерчета и листчета, стикери от кроасани, стикери от ТУРБО дъвки, кечисти и т.н. За всичките тези хобите най-много половината пари да са дошли от нас, родителите, а другото е било от неговите джобни. После се заинтерсува от фантастика, подарихме му няколко класики по темата поредицата на Хари Потър, Толкин, А. Кларк, няколко от изд. "СЕРПИС" и спряхме. Обаче той - не и почна да си спестява за следващи и когато успее да събере известна сума, поръчва си по мрежата и си ги плаща. Другото ми дете се интерсува най-вече от игри на открито и с приятели, спорт. Купихме му колело, после скейтборд, ролери. Обаче колелото не било БМХ като за екстремно скачане и някакви акробатики и сега то си спестява за точно такъв модел. Колко ще спести и дали скоро ще успее е друг въпрос. Друго, тренира волейбол, купихме му екип, но сме забравили за наколенки и то от "специалните", а не някакви медицински. Е, успя да си спести от джобните пари за тези прословути наколенки, за които една седмица ми надуваше главата, а аз му отговарях, чакай, да видим дали ще останеш повече от година в този спорт... Сега има друга мода - хек, обаче аз му казвам, че като свършим с покупките за училище, все още има учебници по английски да купуваме и тогава, но той не могъл да чака и като така, взе, че си уши някакво подобие на онази парцалена топчица със пластамсови сачми (= хек) и така много си я цени тази малка и непотребна (според възрастните) вещ... Само 4 лева е и не, че не ми е по възможностите това или друго тяхно желание, но не е възпиталено, всичко, което поискат, веднага да им се купува и дава. И в живота е така - нещата не се получават от раз, поне за простосмъртните. Сега във всяка свободна минута е с приятеля си да тренират с нея.

И така, според мен, това е принципа - да не се задоволява всяко желание и прищявка на децата, дори и да ви е по възможностите - не е възпитателно и няма как наличието на вещи и пари да убеди детето да ги оцени и пази. По-скоро тяхната липса може да го мотивира.

за бюфета не съм съгласна - да пуснеш дете 2 клас с 11 клас ........
пък и им дават топли закуски и почти всички са записани,
а тези дето не са г-жата каза, че гледали жално и да ги запишат и тях.

Но за имането, едно дете и на двете роди - смятай колко подаръци получава за нова год. или рожден ден ! Напълно съм съгласна, че човек трябва да има за какво да мечтае.

Няма страшно, ако го "пуснеш" дете 2-ри клас с "големите" от 11 клас в бюфета - ще се научи да решава и смята бързо, а може и да си помечтае да стане висок и/или силен като "големите" и ето ти желание да спортува... Разни майки, разни мнения.

Какво стана с разсеяността? Тренирате ли като Шерлок Холмс за наблюдателност и памет или поне като д-р Уотсън с тефтерче в ръка Или открихте нещо друго, напр. като Пипи, че е много вълнуващо да се противопоставиш на всякакви "измислени" от възрастните правила и канони, и да се посветиш на "нещотърсачеството"

И двете ми деца сега са в тази възраст - сина ми е втори клас, дъщерята четвърти.
Този проблем започнах да го решавам още когато започнаха да ходят - много бой, после обяснявам защо бия.
Още преди да тръгнат на училище спряхме тази процедура - вече не се налагаше. Сега се разбираме прекрасно, но и аз срещам подобни проблеми при сина си. Работата е там че на него още му се играе.

Не искам да се правя на "домашен психолог", но мисля че детето се нуждае от повече ВНИМАНИЕ, ПОМОЩ и ОДОБРЕНИЕ. За бой вече е късно.

Мисля че не трябва само ти да участваш в тази игра, трябва и таткото да се включи по-активно, да имат малко мъжки взаимоотношения. Това е важно за тази възраст - майката е за утеха, бащата за пример. Ако си нямате татко по някакви причини, може и дядо, но в никакъв случай външен човек.

За съжаление висенето над главата му е неизбежно. Само стимули като точки, стотинки, играчки и прочее не вършат никаква работа в тази възраст. Той е още дете и има нужда от родители а не от самостоятелност. Така че се въоръжаваш с търпение и висиш. Коригираш нежно, с внимание, одобряваш бурно, все едно мач играете :-))))). ДЕЦАТА ИМАТ ОСТРА НУЖДА ОТ РОДИТЕЛСКОТО ОДОБРЕНИЕ. Достатъчни са им даскалите в училище, с техните изисквания. Мисля че сина ти ще е щастлив ако вие сте доволни от него и ще се старае повече.

Едно уточнение - никога не използвай обиди и не го изнудвай с любовта си - "Няма да те обичам ако......"

:-))) Дано не съм станал досаден.

Йоан 3:16

A ти братко чел ли си книгата "Смелостта да възпитаваш" от д-р Джеймс Добсън, ако не си ти я препоръчвам
ако ли не си падаш по четенето я препоръчай на съпругата си
Имаме си татко и синчето му е одрало кожата
ако беше взел мойта кожа нямаше да се борим с тези неща
Пробвахме с точковата система, но точки само за послушание и добри резултати при ученето - определено дава резултат
дори спря да закача съседа си по чин в клас

Радвам се да го науча толкова скоро :-))))))))) Благодаря.
Наистина се радвам че разрешавате проблема :-))))
Не знам за д-р Добсън, но аз ползвам доста по-прости методи, за възпитание, направо от Библията
Резултатите направо цепят мрака :-)))

Йоан 3:16

не се и съмнявам
но д-р Добсън е вярващ и също ползва принципите за възпитание от Библията, но е доста по възрастен от нас и освен своя опит ползва и опита на много родители и е много по навътре,
точно за това ти го препоръчах, братко

edin vapros: saprugat ti pravi li gi tezi neshta? predpolagam che NE. togava ne chakai ot deteto

Kакво да прави - да си пише домашните сам ли
или да слуша г-жата
не са много съизмерими като отговорности двамата