Ще ми дадете ли съвет .............. / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Вярно, децата са различни.

Джобните, според мен, са необходими на детето не толкова, за да си купи закуска, а за самочувствие и един вид социални контакти. Ето, давал на заем, но какво като не му ги връщат, някой ден е щял да разбере и да избере дали да го дава или да черпи, на кого да дава и на кого да не дава, дали да ги спестява за някаква си негова цел или не... И какво като се бутне малко повече с по-големите в бюфета, така ще разбере как да се държи и с батковците. И защо да гледа другите деца отстрани, когато си купуват желирани бонбони и дъвки, макар и с надценка или не толкова еВтини, колкото мама може да намери. Важното е той да направи покупката, да вземе решение, да бъде като другите приятели, приобщен с нещо отличително за бандата. Знам, знам, и аз като родител съм против тези покупки "боклуци", но важното е те, децата, да свикнат, че могат и сами да решават без нашата опека и одобрение, да разберат сами, че това са боклуци. Е, ако е напълно задоволен, претрупан от играчки и вещи, и няма за какво да си мечтае... Няма ли някакви странични интереси извън училище? Напр. едното ми дете се вълнува от компютри (много разпространено сега при децата) и още докато нямаше комп, се интерсуваше от литература по въпроса, правеше опити да изчита де що види списание, колко разбира е друг въпрос, но спестяваше си стотинките за това и си пазаруваше списанията редовно със спестените джобни. Преди това джобните ги използваха за какви ли не колекции - парфюмирани тефтерчета и листчета, стикери от кроасани, стикери от ТУРБО дъвки, кечисти и т.н. За всичките тези хобите най-много половината пари да са дошли от нас, родителите, а другото е било от неговите джобни. После се заинтерсува от фантастика, подарихме му няколко класики по темата поредицата на Хари Потър, Толкин, А. Кларк, няколко от изд. "СЕРПИС" и спряхме. Обаче той - не и почна да си спестява за следващи и когато успее да събере известна сума, поръчва си по мрежата и си ги плаща. Другото ми дете се интерсува най-вече от игри на открито и с приятели, спорт. Купихме му колело, после скейтборд, ролери. Обаче колелото не било БМХ като за екстремно скачане и някакви акробатики и сега то си спестява за точно такъв модел. Колко ще спести и дали скоро ще успее е друг въпрос. Друго, тренира волейбол, купихме му екип, но сме забравили за наколенки и то от "специалните", а не някакви медицински. Е, успя да си спести от джобните пари за тези прословути наколенки, за които една седмица ми надуваше главата, а аз му отговарях, чакай, да видим дали ще останеш повече от година в този спорт... Сега има друга мода - хек, обаче аз му казвам, че като свършим с покупките за училище, все още има учебници по английски да купуваме и тогава, но той не могъл да чака и като така, взе, че си уши някакво подобие на онази парцалена топчица със пластамсови сачми (= хек) и така много си я цени тази малка и непотребна (според възрастните) вещ... Само 4 лева е и не, че не ми е по възможностите това или друго тяхно желание, но не е възпиталено, всичко, което поискат, веднага да им се купува и дава. И в живота е така - нещата не се получават от раз, поне за простосмъртните. Сега във всяка свободна минута е с приятеля си да тренират с нея.

И така, според мен, това е принципа - да не се задоволява всяко желание и прищявка на децата, дори и да ви е по възможностите - не е възпитателно и няма как наличието на вещи и пари да убеди детето да ги оцени и пази. По-скоро тяхната липса може да го мотивира.