аз на моя син му плащах да върши част от моята работа на компютъра... да сканира примерно или да слага субтитри... с това се справяше. Срещу заплащане - вместо джобни. През същото това време аз си вършех демонстративно пред него домакинската работа... постановката беше: "Мама е много заета и не сварва всичко да свърши... поеми част от работата ти, която считаш за мъжка, за да мога аз да свърша с женската."
Чувстваше се горд и полезен, а и наистина ми помагаше.
Колкото до навиците... наложи му се да ги придобие. Като няма вече кой да чисти след него и да му разтребва стаята... вчера, като отидох да го видя, го заварих с прахосмукачката. Гледка, която не ми се беше случвала, докато живеехме заедно :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Синът ми е в 8 клас сега. Може би 2-ра, 3-та година вече много рядко чистя стаята му и то предимно миене на прозорци и пране на пердето и мокета. Сам си чисти, сам си сменя чаршафите и подрежда гардероба. Не бих казала, че го прави с огромно удоволствие но работата си е работа и някой трябва да я свърши! Нямам 100 ръце а и желание нон стоп да върша нещо.... От 4 години си имаме и маза/откакто имаме собствено жилище/ аз съм влизала вътре 2-3 пъти. Мазата е негово задължение. Подредил я е като аптека! Негово задължение е и зимата да носи дърва за камината, да нацепи подпалки...ей такива работи! Стига да си е у дома вечер той прави салатата...понякога готви - неговите гювечета стават много по-хубави от моите! И не пропускаме да го похвалим! Да не убием мераците му:-)))) За нищо не му се плаща и не е плащано! Не смятам, че е редно. Но пък и той знае, че доволна ли съм от него - живота му е розов!
Само пролетта тайно от всички му дадох 10 лв да прекопае на баба градината. Освен, че в случая много го мързеше, го беше и яд защото и братовчед му беше там а никой не спомена и той да копае...После обаче някак гузно се споглеждахме двамата докато баба го хвалеше наляво и надясно колко е работен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз използвам това, че искат да са големи.
затова сутрин оставям разпределение на домакинската работа, която трябва да се свърши него ден.
спазвам няколко правила. и двамата да имат почти по равно количество (дори като брой) задължения независимо от разликата във възраста и пола. всичко, което трябва да свършат да не отнема повече от 1 час. и последно - и аз съм включена в списъка. така като видят тяхните точки, обикновено три на брой, и моите - минимум десет и всичко е ок. свършват си ги без да роптаят.
пари за това не получават. но тъй като правилото е, че не могат да излязат преди да са отметнали точките, съм ги чувала как се спазаряват помежду си за 50 стотинки единият да измие чиниите, когато е ред в момента на другия.
и още - това не е всеки ден. задължително има дни, в които дори да има работа обявявам за "мързеливи" и ги оставям само да се мотаят може и до обяд по нощници.
същото е и с храненето. държа да се хранят пълноценно. готвя всеки ден, не разрешавам сладки работи преди вечеря и т.н. обаче два дни в месеца се хранят както те искат. често така се получава палачинков ден - три литра смес за палачинки се пече на почивки през целия ден - за закуска, обяд и вечеря. тази събота бяхме на макарони на фурна цяяяял ден.

Според мен поощрението с парите за извършване на домашни задължения, добро поведение, а и училищна подготовка е много погрешна тактика. Имай впредвид, че амер. автори на такива книги едва ли подозират за българската образователна система, в която учениците си доучват вкъщи и дори често най-вече вкъщи. Домашните задължения и доброто поведение не вярвам дори и при онази система на запад да е станала толкова комерсилна и да изисква парични поощрения... По-скоро демократичността и равноправието между членовете в семейството, обществото, училището, неформалните групи налага всеки отделен индивид да се съобразява с другите, да има техните задължения и добро поведение, за да го приемат, да флиртува, да им се хареса, да приема задълженията и поведението си като факт, че е признат/приет/разпознат в семейството си, от приятелите си, в кварталната банда, в училището си, обществото... Друг е въпроса за парите и как да научим децата ни да уважават труда, с който се придобиват, да пазят вечщите си... За вещите си се започва, като на детето му се предостави лично шкафче, в което то да си подрежда или хвърля личните играчки, книжки, камъчета и др. подобни и за които да си носи отговорност... По нататък може да има личен кът или дори стая, личен комп...В стаята на децата ми (11, 12 г.) аз не се меся кое как да се подрежда, само помагам при чистенето, влизам с тяхно позволение... За парите се започва като на детето му се дават джобни (една и съща сума всеки ден, а по-нататък сума за една седмица, а още по-нататък сума за един месец), за които само да решава как да харчи, пести или пилее, ако ще... Парите джобните не зависят от изпълнението на отговорностите на детето и от доброто му поведение, това са му всекидневните "доходи", с които то да "преживява", някакъв социален минимум, с който родителите са му длъжни, докато то е дете. Това са си "неговите" пари и аз, като родител, мога дори да му искам понякога заем от тях или да си плати някоя умишлена сторена от него щета (по изключение) и да прилагам разни други родителски трикове, за да го въведя в света на възрастните. Ако детето се държи лошо или не се е научило на отговорности, то вината си е у родителите, че не са го научили... И така до неговото пълнолетие. Родителите е хубаво да се интерсуват какво прави детето с парите си и да си изказват личното мнение, но не и да решават вместо детето. Е, освен ако не става въпрос за незаконни неща и застрашаващи живота му или на другите... Нали всеки има право да греши, да пробва, за да се развива... А основната работа и бизнес на децата ученици е да учат (в най-широк смисъл), да се образоват и по резултатите от нея може да се разбере до къде е стигнало възпитанието на уважение към работата. Е, как се изгражда сериозно и отговорно отношение на детето към учението, като другите елементи и субекти, институции най-често нямат такова отношение, не ме питай... Аз съм открила една вратичка като учението го разбираме вкъщи като една част училище , една част спорт, една част допълнителни умения, които животът ни налага децата да усвояват днес... И затова оценките и отличния успех в училище не е най-важния критерий за добре свършена работа от децата ученици...

Мисля си, че пред вас СЕГА стои въпроса за изграждане на всекидневния режим на ученика. Детето трябва да свикне със задължението си да се подготвя за училище за следващия ден и един човек, мама, татко, баба или дядо (ако им имате доверие за актуалност), училищна занималня само в краен случай да контролира и помага в тази подготовка. За съжаление в Бг образованите програми не се съобразяват с работещите родители и все още учениците трябва да си "доработват"/доучват/пишат домашни вкъщи. Имайте му доверие и му повтаряйте само веднъж на ден "задължителната програма" и то тогава, когато го проверявате доколко е изпълнена... Нали по един всеизвестен принцип проверката е висша форма на доверие. Та така.. При нас 1-ви и дори 2-ри клас децата ми си подготвяха домашни според учебната програма, която са имали същия ден, защото забравяха и вечерта аз ги проверявах и помагах, ако е имало нещо неясно... От 3-ти клас започнаха да се подготвят по програмата за следващия ден... Всичко, което учителката казва извън домашните по всеки предмет, си записваха в едно тефтерче, което се носи в чантата всеки ден. Ограничавала съм им телефонните запитвания към съучениците им, ако става въпрос за забравени неща, които казала учителката. Казвала съм им да си отидат неподготвени, няма нищо страшно, на следващия ден или на по-следващия, или на 100-ия ден ще започнат да запомнят или ще си записват в тефтерчето... А сутрин, докато отивахме до у-щето тренирахме памет с едни упражнения (има такава литература) - напр. спомнят ли си дали магазина, покрай който сме минали е бил отворен или не; или колко етажа е бил еди-кой си блок, покрай който минаваме всеки ден и т.н. Трудно беше, но с хигиенните навици, оправянето на легло и подреждане на играчки бяхме вече свикнали, оставаше да свикнат с отговорностите им за училище... Когато това стана, тръгнаха по спорт и други занимания, които също много помагат за самодисциплината, самостоятлеността и отговорността при децата.

И преди да бях чувала за това сина ми искаше да ми помага на компютъра, естествено без и да е помислил за заплащане ........... е, аз не му давам по други съображения.
задълженията на всеки член на семейството... - за съжаление не всички се чустват задължени.
не живеем в Америка, - защо мислиш така - див капитализъм, борба за живот и оцеляване!
Аз съм много съвестна и маниак на тема качество, дори за клиенти, които не са го оценявали (да го разберат и да го платят) и многократно съм получавала забележки от колеги, че работя като за световното и да не се старая толкова........ Но това е вътрешна нагласа в мен. Ти колко хора познаваш, които работят на 100% заради самата идея?

твойто дете се е метнало на мъжа ти,
а братовчедовото на жена му
гена е голяма работа !

Както съм го написала картината отстрани погледнато никак не е ясна.
При него е промблем и отношението към парите - досега никакъв интерес на 8 г ! Дали защото има всякакви играчки или просто не се интересува - не знам.
Като беше в 1 клас му давах по едно време - дава ги назаем, не му ги връщат. После ги записаха за топли закуски, които им носят на място и спрях да му давам пари за да не ходи в бюфета, защото там са до 11 клас едновременно.
Също се опитвам да го науча да не пазарува неща с голяма надценка, като може абсолютно същата стока да я купи по ефтино съвсем наблизо.
Проблем има и при подреждането - мъжа ми е абсолютно разпилян и не пази вещи. Аз много пазя вещи. Искам и сина ми да го науча да си пази и поддържа вещите, но засега нямам успехи.
От дете до дете има огромна разлика и всеки като родител се бори с различен проблем.

На мен не ми харесва идеята за паричните стимули. - и на мен далеч не ми харесва, но опитах с какво ли не и с добро и с лошо и ни изкарва всички извън нерви ......взех да търся някакво средсто за стимул. Но мен ме притеснява, да не се комерсиализира твърде много впоследствие, на този етап парите хич не го интересуват ........... виж, дай му да се катери по дървета.
Иначе ползва компютър, много е сръчен, изобретателен е.
И нашия не се интересува от хигиената, а за оглушките - вече е нетърпимо
Бях почнала да му пиша какво да свърши следобяд, кои домашни, но той в началото ги правеше и после спря и касва, че нямат домашни, а те имат. Госпожата почна много да се оплаква от него, баба му не иска да го гледа .... мъка. Грешка до грешка в тетрадките, задрасквал, бъркал
Доверието хич не го интерсува.
Моята майка изобщо не се е занимавала в мен акто ученичка и ислам и той да е самостоятелен. Е, вярно че ние не сме учили по толкова уродлива система.
1.един учебник
2. уч. тетрадка
3. сборник
4. тетрадка за в клас
5.тетрадка за дом. - 1
5.тетрадка за дом. - 2
Това е по един предмет и се носи всеки ден и се преглежда всеки ден

Като чета за сина ти, все едно мойто чудо си описала! /4 клас/ Абсолютна блейка, напълно безотговорен и даже на ушен лекар го водих Понеже на мене системата с парите също не ми харесва, аз пък правя обратното - като сгази лука, му се отнема привилегия, например е наказан да не гледа телевизия тази вечер или трябва да ми измие колата /напълно безплатно/ , нещо такова. Понеже все мрънка, че искал да бъде на наше място, една неделя се разменихме и той и сестра му бяха родителите, а ние децата. Цял ден с мъжа ми гледахме телевизия, играхме на компютъра, ядохме чипс и мрънкахме, че ни е скучно, а те чистиха, готвиха и пазаруваха с определени пари, за да видят кое колко струва точно След това май им помина мерака

Hakuna matata

Не е, бе.
Той е работлив и чевръст. Детенце не е лениво, но не му се вършат полезни неща, иначе за глупости проявява забележителна енергия.
На братовчеда детето е много отговорно, едва ли му се работи чак толкова, но знае че разчитат на него.