Здравейте! Ще се опитам да бъда максимално кратка и обективна. Няма да споделям своето мнение, а само ще изредя фактите.
Ще пусна темата в няколко клуба, защото много разчитам на странично и безпристрастно мнение. Ако някой от модераторите на клубовете сметне за неподходящо темата да е в поверения му клуб може да я изтрие.
Значи положението е следното: живеем в едно жилище аз, съпругът ми, свекървата и почти двегодишното ни момченце. От известно време детето ми изпада в почти истерични ревове. Последният случай е от вчера вечерта. Детето се хвърли на земята, защото не искаше да пишка на гърнето. Започна да се търкаля, да рита с крачета и да плаче. Аз го оставих с надеждата да се наплаче и да спре, но не. Започна да пищи сякаш някой го пребива от бой и се опита да повръща. И пищейки повтаряше "бабо, бабо". Съответно тя дотича от другата стая да го успокоява (а в този момент и двамата със съпруга ми сме в стаята с детето).И така е всеки път, когато детето ревне. Тя тича от другата стая или го вика да отиде при нея. Получава се така, че когато тя е в къщи детето се опитва да повръща нарочно, когато иска да постигне нещо, пищи почти до задушаване.
Друг пример: детето рови в контакта (който е обезопасен естествено). Аз му правя забележка няколко пъти, то не реагира. Ставам и го плясвам през ръцете - то започна да повръща, да пищи и избяга при баба си. От другата стая чувам "Баба ще ги бие, миличко, баба ще им се кара, как така ще се карат те на детето" без изобщо тя да знае защо плаче детето.
Още един пример: синчето ми си яде ръцете. Обяснявам няколко пъти, че това не е хубаво, че ръцете му са мръсни и така не се прави. Той продължава. Скарах му се. Пак започна да пищи и избяга при баба си. Пак се опита да повръща.
Когато сме сами през деня (аз и детето), поведението му е съвсем различно. Два или три пъти се е опитвал да повръща, когато се сърди за нещо, аз не му обърнах внимание и той просто спря. Поплака една две минути и се успокои съвсем сам. Опитах се да обясня това на свекърва ми тя ми отговори, че причината не била в нея, защото виждала детето за около два часа на ден, а през останалото време аз съм с детето. Каза ми още като толкова ме притеснява това, да си заведа детето на лекар. След малко допълни, че може би детето се държи така от прекалена обич към нея!? Нека да уточня само, че когато детето е спокойно отива в нейната стая и стои не повече от 5-10 мин. след това се връща при нас с мъжа ми. Ние си играем с него, забавляваме се и той може и по два часа изобщо да не се сети да отиде при нея.
Доста се отнесох и затова ще спра дотук. Наистина разчитам на безпристрастни съвети и помощ! КАЖЕТЕ МИ КЪДЕ БЪРКАМ!!!!!
Благодаря предварително!

Здравей,

Много български проблем. Мисля, че мъжа ти трябва да си поговори с майка си. Какво е неговот мнение? Аз смятам, че бабите и дядовците / съгласна съм, че без тях не може/ не трябва да се бъркат на родителите. Те правят лошо на детето, но него разбират. ТРЯБВА СЕРИОЗНО ДА СИ ПОГОВОРИТЕ ПО-ВЪПРОСА, ОСОБЕНО ЩОМ живеете в една къща. Трябва със съпруга си да сте солидарни.
Успех.

Здравей, ils!
По принцип със съпругът ми сме на едно мнение. Още по време на бременността си започнах да чета книги за отглеждането на децата. Всеки път когато срещах нещо интересно го споделях с него. Обсъждали сме много теми и почти винаги сме стигали до едно мнение. Но проблемът е в това, че когато изпадаме в някоя конфликтна ситуация той остава безучастен. В началото правех само тактични забележки, които обаче никой не разбираше. Когато й заявявах директно какво искам, тя се обиждаше. Така е, за съжаление, и до днес. Ето например вчера й заявих, че не желая да се намесва, когато детето се разплаче, че не е нужно да тича веднага при положение, че и двамата със съпругът ми сме в стаята. Все пак това е нашето дете и след като сме решили да го създадем ще се справяме ДВАМАТА. Ако ни е нужна нейната помощ ще я потърсим. Резултатът днес е - тя просто не говори. Много е обидена. Обидена е защото, освен думите не си спестих и тона, но вече се принудих, тъй като от деликатните забележки ефект няма.

Може би през погледа на детето нещата изглеждат така:
Има два свята. Единият е в едната стая, където го наблюдават критично и му правят забележки. Другият - в другата, там където е най-хубавото, най-умното и никога не греши.
Мисля, че детето трябва да получи най-доброто и от двата свята и да ги получава и на двете места.
Книгите могат да ти дадат обяснение на много неща, но в никакъв случай не смятай че детето ти ще расте като по книга.
Струваш ми се много напрегната и много привързана към идеята, че детето ти в своето развитие трябва да следва определена закономерност. Отпусни се и се научи да му се радваш, да изпитваш огромно удоволствие от времето с него.
На него му се играе винаги, а не само в часовете, които ти определяш.
Съжалявам, ако тона ми ти се струва остър, нека продължим да дискутираме.

Не, мила не ми се струва, че тонът ти е остър, но определено съм много напрегната. Истината е, че в действителност не смятам да отглеждам детето си по книга. Искам да му давам свобода, никога не му се карам, когато си играе дори много обичам да играя заедно с него. Това, което всъщност ме притеснява е не факта, че детето ми не се развива по книга. Искам от него да научи на пръв поглед съвсем елементарни неща като миенето на ръце и като това да не рови на места където би могъл да се нарани. Не мисля, че детето ми трябва да бъде като войник и да изпълнява всичко. Не, в никакъв случай не искам това. Искам обаче, когато го предупредя за някаква опасност да ме послуша, а не да се тръшка и сърди и да бяга веднага при баба. Бедата е не в детето, а в бабата! Ако му се скарам, защото рови в контакта например, той бяга при нея, хлипайки и аз я чувам да му казва "мама и тати са лоши, баба ще ги бие". Така струва ми се детето не успява да разбере, че върши нещо нередно.
Мишленцето ми е на почти две годинки и мисля, че такива "поучения" не бива да му ги спестявам.

Мисля, че със съпруга си трябва да си поговорите сериозно. Той пред майка си мълчи, а трябва той да й направи забележка. Мисля, че се страхува че по-този начин ще излезе, че е зависим от теб. Само той може да реши тази ситуация. Истината е, че кръвта вода не става и ти каквото и да кажеш, ще бъдеш лоша. Той трябва активно да се намеси.

как бягах и се криех зад гърба на баба (тя беше на легло последните си 7 години) когато майка ме подгонеше заради някаква беля. И досега с умиление се сещаш за думите й "не бий смайлито мааа". Обаче никога не съм чула баба да каже, че майка е лоша. Сега и моята майка не го прави. Стригали сме до сериозни конфликти относно възпитанието, но когато аз правя забележка, предупреждение, наказване на децата тя не се намесва. Е, понякога се опитва, но веднага я срязвам "ти няма да се месиш". Мисля си, че така тя поддържа моя авторитет пред децата.
Свекито я виждаме един-два пъти месечно, но и тя не се намесва след скандала, който й вдигнах още когато голямата беше на седмици.
Обясно тихо и кротко на бабата, че ако иска ти да пазиш авторитета й, тя трябва да пази твоя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, тая жена няма чуство за мярка :-(

Нещо, което мога да ти предложа, въпреки че знам, че не е лесно - като се обижда тя, другият път, като се застъпи за детето, обиди и се и ти.
Спри да и говориш, кажи и нещо от сорта на "Ами аз съм лошата, ти си добрата, на, гледалй го детето сега" или нещо такова...
Детето вижда, че пред баба номерът му минава, за това го прилага. За да спре да се държи така, трябва бабата да спре да му се връзва. На твое място бих ограничила контактите им, но това е може би твърде брутална мярка, която тярвба да се прилага само в изключително краен случай...

I sometimes fancy myself as an evil which exist to opose other evils

моята баба е от тоя тип, живяхме заедно 6 месеца, натоварих си бебетата на количката и се чупих оттам, после звъннах на мъжа ми, че вече съм на квартира, да знае къде да се прибере.... минахме през ада с жилищата, но не съжалявам, най-отвратното време беше, когато живеехме с баба ми....

моят съвет е да обмислиш сериозно тактиката и да си прецениш силите да правъзпиташ едновременно свекървата, която се бърка, мъжа си, който не си брани семейните правила достатъчно активно и детето си, което се е научило на двоен стандарт вече - аз не бих се захванала, изнасяй се и това е - като останете сами - мирна глава... минус стоте евро за наема, ама няма хем така, хам иначе.....

az sahsto mislia kato kakata.
mislia che postaviash iziskavania kam deteto koito ne sa za vazrasta mu. detzata minavat prez etapi na razvitie i posle povedenieto im se promenia.
prosto se otpusni i dai poveche svoboda i prostranstvo na deteto si.