Кажете ми, вас тормозят ли ви роднините? С разни натяквания и реплики, които откровено ви обиждат, а те твърдят "как може да си мислиш, че искам да те обидя, та аз те обичам"..? И други такива.
На мен постоянно ми се случва. А как се ядосвам...не ми се приказва. Имам чувството, че или страдам от някаква натраплива невроза или наистина ме обиждат, а аз трябва да се правя, че не забелязвам.

Правя за детето си всичко което е по силите ми, но само заради това, че имам различни убеждения за възпитание, хранене и пр. от тяхното ме гледат като "(не)полезно изкопаемо". Щом не съвпада с това как "ние едно време сме те гледали" значи е тотално погрешно и винаги бива подложено на порицание или (което още повече ме дразни) - подмолно, небрежно и "доброжелателно" критикуване. Това ме изважда извън нерви направо. Не ми стига, че и без това съм адски изнервена напоследък.., защо трябва с най-близките си така да се конфронтирам....?:( Всичко рефлектира в/у мен обаче защото го взимам много навътре. Ще се побъркам направо..

И на всичкото отгоре ми излизат с изречения от сорта : "ще ме оцениш като ме загубиш" - на което аз отговарям с крокодилски рев, потънала в самообвинения и омраза към самата себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bejb на 15.09.03 14:12.

Бейб, просто си в кофти период.
Трябва да отмине...
За роднините, нали знаеш- прави се, че слушаш и разбираш и после...както си знаеш.
Ти си най-доброто за твоето дете.

bejb neznam dali shte te uspokoq s tova, no i az sym v takyv period... razbiram te napylno, no i az nqmam reshenie na vyprosa

за периода - наистина съм в ..хм..неприятен период.
Чудя се вече какво да измисля, за да ми "просветне". Майка ми казва, че и тя на моята възраст е била така чувствителна и изнервена.Това не ме успокоява кой знае колко. Дали ако се запиша на някакъв курс по нещо си това ще ме разведри? Обаче в момента дори нямам желание за това..:(
Все пак почти 2 години стоя в къщи без кой знае какви социални контакти. Това определено оказва влияние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Седя си кротко и слушам такива словоизлияния...отвреме-навреме ми идва да посегна към мърморещия или към себе си, но после се взимам в ръце и си казвам, че от моето психическо равновесие имат необходимост (все още) някои хора, та си седя кротко и се правя, че слушам...
Съветвам те да започнеш да си втълпяваш, че човек знае и две и двеста - т.е. с роднините или без тях - ти ще се оправиш някакси.
Определено обаче могат жестоко да и вгорчат живота.
Аз лично, когато ми се излезе с номера "ще видиш ти как е без мене", си повтарям на ум, че насрещния човек е толкова безсилен да ме промени с аргументи и затова се опитва да ме манупулира от към чувства. И още повече се "стягам" да не се поддам на тази провокация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че страдаш от това или онова - но им покажи много добре къде е границата - щото иначе ще ти се качат на главата. Просто някои хора не се усещат - и са много нетактични в желанието си винаги да са прави и винаги те да командват парада

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз като Lenny ще ти кажа, че има хора и хора - имам приятелка на 60 години, която разбираемо има мнооого различни схващания за това как се гледат деца, а и самата тя няма деца по нещастни здравословни причини... не ми е спестявала какво мисли, но никога не ме е обиждала и даже е след най-приятните хора, които познавам - и мъжът ми и децата я харесват също, а мене направо ме е яд, че не ми е майка или баба

цитати от моите баби към бебето пред мен "докога ще пиеш на майка ти блудкавото мляко" - това за кърменето, "ей, само ти пък имаш майка" - това на бебе, което не иска да гушка бабата и бяга при мен

"майка ти с нейните гнусни коси" - това пък от майка ми за мен, аз съм с бая коса

свекърва ми води парада с гадните ми вечно болни и зле възпитани деца

е, ако не им тропнеш с крак, така ще продължават да си говорят, и не е защото ти си луда или изнервена, а защото си по-кротък тип и дрязги и скандали не са ти по вкуса - обикновено се сапикясват, когато някоя привидна овца си покаже зъбите, така че давай смело - тросни им се на всички или си купи наистина "Отровните роднини", малко е америкън за моя вкус, но има полезна техника за изработване на "неотбранително поведение" - общият съвет е на роднините да се даде ясна граница какво поведение и говорене е позволено пред теб и какво ще стане, ако не спазват границата



и в тоя ред на мисли, не мога да не се похваля - снощи публично и с тих глас обявих на свекърва ми, че обявявам запор над посещенията на децата ми при нея, тя обяви, че ще ме съди, рева, трепери и каза, че имам мръсна баня, мъжът ми беше там и не се меси изобщо, той знаеше предварително, че граница на мама му ще бъде поставена и така - тя на него му каза, че си представя какъв тежък живот живее
ако измисли още нещо, ще й отрежа и възможността да идва у нас два пъти в годината и тогава съвсем ще мирнем....

отрови ми живота тая гад в последните месеци и сега се чувствам също толкова щастлива и облекчена както ако беше обявила, че се връща в Русия....

даже повече, защото сама си извоювах свободата :-)

кои роднини те дразнят?

За съжаление, отношението на околните към твойте виждания и разбирания за възпитание, култура, норми на поведение, често се различават! Аз бих те посъветвал да правиш и казваш това което ти смяташ за необходимо и правилно. То често пъти не е най-вярното но....А за тези около мен мога да кажа следното:
1. Тъщата! №1 в списъка е! Страхотен бонбон! Много си я обичам! Никога не се бърка в семейството ми, никога не дава съвети, никога не досажда! Супер е! Гори от желание да гледа децата когато трябва да излезем! Всеки петък ми прави палачинки /жена ми ги правеше до момента на подписа в гражданското!/! Ако съм и на гости, за мен задължително се реже салата само от магданост!/знае че много я обичам/! Просто е страхотна и затова си нося нейна снимка в личните документи!
1.а Дядото-чака с нетърпение да отида на гости за да пием по ракия и да поговорим! Темата винаги е една и съща-счупената му кола и селекцията на ФК ,,Левски"
1.б Балдъзата- за нея не искам да гороря,защото видим ли се ме обеждава че Ферери е с черен цвят а не с червен! Абе.....
2. Майка ми! Също точен човек! Не се меси в семейният живот, с каквото може ни помага! Не зная дали жена ми си носи нейна снимка!
3. жена ми! нямаме разногласия относно възпитанието на децата и нормалното поведение! Ако се появи нещо-просто го коментираме до постигане на консенсус!
4. останалите-те просто не ме интересуват и ги отсвирвам!
Това е!


Кажи това, което мислиш!
Но внимавай, какво говориш!

точно това е проблема, че аз никак не си мълча, а веднага "паля от първа клечка". То и за това го приемам толкоз тежко, защото после ме манипулират на база "как може да си толкова неблагодарна" или пък "груба" "ще ме оцениш като ме загубиш завинаги"..
Това най-вече от баба ми. Собствената ми баба, която толкова много обичам.
Преди няколко седмици Моника никак не искаше да яде. Какво ли не и предлагах - не и не. Може би защото беше много горещо. Ядеше но малко. Аз се правех на маймуна само и само да хапне нещо, а тя естествено напук въреше главата, криеше си лицето и буташе лъжицата. Та по тоз повод реплики от сорта:
- Давай и бисквити, щом не иска да яде
- Бисквитите не са за наяждане - казвам аз. Така ще отказва винаги, защото ще знае, че ще и дам да се наяде с бисквити. Не - казвам. Щом не иска - ако иска. Значи не е гладна.
- Ех, ще го разболееш тва дете...

или пък "горкото, съжалявам го с такава майка" - това ми бръкна в сърцето направо

в злоядия период:

бях и направила плодова закуска, която тя обикновено винаги яде с апетит. Да ама тогава пак не щеше - хапна малко и отказа. Баба ми опита да види що за "помия" и давам и констатира:
- Тююю, то тва мен да ма убият не мога да го изям!...

Или пък

Мия чинии. Тя: - Да дам ли на Моника от сладките..?
- Не - казвам. Не и давам такива. Обръщам се след малко - гледам пъха и в устата...


Оня ден ми дава някаква книга на Хайтов. Вика - "ето вземи да прочетеш едно нещо". Веднага загрях за идеята и и отказах да чета. Казвам - "Мерси, не ща нравоучения"
А тя - "ех, каква си злобна само..."
Викам си добре, ще го прочета това. Както си мислех така излезе - не го цитирам но нещо от сорта беше: "..никога не съм си задавал въпроса защо обичам своите родители. Винаги съм ги обичал и винаги ще ги обичам. Но когато починаха тогава наистина разбрах колко много ги обичам."...

Тоест " ще ме оцениш ти ама, като ме няма вече..""
Тя много добре знае, че съм в кофти период, знае, че я обичам, защо трябва да прави това...

По принцип не пуша, но напоследък като се ядосам или като се чувствам "на дъното" пуша. Дори един път изпуших цели 3 цигари в кратък интервал. Заболя ме главата разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бейб, за теб има едно спасение: тръгвай на работа, докато е време. Каквато си чувствителна, с този дълъг престой вкъщи си правиш лоша услуга и наистина правиш от мухата слон. В идеята ми има резон, помисли и ще видиш сама:)))))

А роднините трябва да бъдат отсвирвани навреме иначе - много лошо става!