Аз съм на 40, а майка ми на 65. Колкото повече и помагам, толкова повече се озлобява срещу мен. Всеки месец и давам пари и то не малко, а тя започва да ми говори, че съм стисната. Изпрах и килима, тя се сърди че сме го унищожили защото стоя 2 дни на руло, докато го постелем. На черното казва бяло и обратното. Много жалко. Не знам защо се получава така? Мъчно ми е.

разбирам те, но не и отвръщай със същото. Приеми че е от възрастта...има регрес, хората стават все по-безсилни - като деца, но понеже осъзнават намаляването на силата и значимостта си, понякога се озлобяват. В най-добрия случай стават кисели и заядливи хипохондрици. Но са наши баби, дядовци, майки и бащи и затова уважението ни към тях трябва да вземе връх над огорчението и да продължаваме да сме мили и добри с тях. И да се надяваме, че нашите деца също ще имат добро отношение към нас някой ден. Трудно е!

Нищо не е само черно или само бяло ...

аз съм на 28, а майка им няма 50, но открай време си е такава, не вярвам много в толкова скапващото въздействие на възрастта, имам познати възрастни жени с добро настроение и ведър характер
много е трудно, защото хем я обичам, хем ми е трудно поносима..... има такива хора, старая се да не ставам същата и това е

От всички мои близки и приятели, май най-много трижи ми създава майка ми. Хич не й е добре в Кнежа, където отидоха с баща ми. Той си е супер, даже работи, въпреки че е на 76, среща се с много хора, занимава се с политика. Тя, обаче не си харесва живота, няма приятели. Сближава се прекалено с хората, после се скарва. А и там хората са особени, далечни от нейния манталитет. Много пъти й казвах, да не го прави, да общува но винаги с разумна дистанция, така отношенията са хем незаангащиращи, хем трайни.
Често реве, не е щастлива. От време на време идва и стои по една-две седмици у нас или у брат ми или тръгва да посещава сестрите си по провинцията. Лятото даваше голям зор да давам децата, за цялото лято и двете, а после започна да се оплаква, че й се качили на главата и че я преуморяват.
Преувеличава болестите си, въпреки че не са за подценяване, но пък според мен при нея имат и чисто психогенен характер.
И тя понякога идва пълна с отрицателни впечатления и настройки, но постепенно я разтоварвам. Въобще, гледай на майка си като на чонек, който е нещастен по някаква причина и се опитвай да й помогнеш. Едва ли прави нещата от злоба.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

О, нищо не можиш да направиш ..... стискаш зъби ....

Аз пращам пари, а тя ми ги внася на сметка ..... кажи ме аз какво да правя!!!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

тя далеч не е безсилна, поне физически
аз като че ли съм много по изморена - много работа и вечер пак с детето
понякога нямам почти никакво лично време
препускам от работа вкъщи и обратно

Може би си права - до човека си е, но аз като че ли си затварях очите досега
или по-скоро не ми се е искало да приема истинското и отношение към мен.

отдалече и баба знае да стиска зъби,
но да ти е на главата е съвем друго