От известно време ме гложди следният въпрос: синът ми е вече на 5 години. Напоследък през последната година, започнахме да го окуражаваме да бъде по-самостоятелен навън- например, той отдавна сам отива да си купи онова, което сме му разрешили, като понякога въпросното павилионче може да се намира и по-далеч (разбира се, никакво пресичане) и т.н. Когато отиваме до кварталния търговски център и искам да погледна нещо вътре, той вече отказва да дойде с мен и ме моли да го оставя да играе на зетската площадка отвън, докато свърша. Преди няколко дни поиска да остане да си играе на площадката на "Билла", докато напазарувам. Разбирам, че това е процес, който съвсем нормално започва да се развива и засилва....той е много дисциплиниран и никога няма да тръгне нанякъде от мястото, където съм го оставила...говорили сме никога да не тръгва с непознати хора и пр. Въпросът е, че дори при такива 10-минутни "експерименти" аз много се притеснявам, че всъщност го поставям в една рискова ситуация, за която той още не е дорасъл. Затова моля родителите с по-големи деца да споделят кога за първи път оставихте децата си сами навън и на каква възраст вече ги пускахте сами да излизат на двора или близката площадка?

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Наистина децата трябва да ес поощряват да бъдат по-самостоятелни.Обаче не е ли още малък за това? Синът ми е на 3.5 години и си е съвсем бебе.
Детето на моя приятелка е в 3 клас и още я взимат след училище.
Най-много ме притеснява доверчивостта на мъничетата.
Моето дете, ако някой чичко или батко го заговори и му предложи да ходят да си играят, пуска баща си и се хваща за чуждия човек без изобщо да се замисли.Ей от такива работи ме е страх, а не подценявам съзнателността и съобразителността на децата.
Сега, идиоти всякакви по улиците.
Не знам, може би просто чета върде много простотии и ужасии по вестниците.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Започнах да пускам сина на около пет. Тук имаме градинка срещу прозорците, в нея винаги беше пълно с познати майки и баби. когато го пусках, му казвах да се обади на тази и тази жена. Като й се обади, тя си знае и започва да го наглежда, така както и аз наглеждах техните деца, когато на свой ред висна.
Малката я пуснах пак тогава. Не към я пускала сама, а винаги с брат й или с някое по-голямо дете. И сега не я пускам да излиза когато улицата е пуста.
Трябва да е отворено блоковото питейно заведение, и да има и други момиченца. Ако отиде да играе някъде където не я виждам, трябва непременно да знам къде е. Ако отиде при нейни приятелки в съседни блокове трябва да ми се обади от тях. Много много не обичам сама да ходи по входовете и пращам брат й да я води или ходя с нея.
Квартала ни е хубав, няма цигани, но скоро направиха пункт за вторични суровини наблизо и се мъкнат разни неописуеми елементи. Пълно е и с турци, които работят по строежи. То не че педофилите са непременно турци и клошари, но съм нащрек.
На нашите в Кнежа съм дала строги нареждания - да знаят всяка минута къде са децата, ако не могат да упражняват този контрол, ще ги взема.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

Дъщеря ми ще е в трети клас и определено смятаме да я водим и взимаме от училище.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

Горе-долу на такава възраст започнах да го пускам сам навън. Но според мен тази стъпка към самостоятелност зависи от детето. От доверието което може да му се гласува. Признавам, че въпреки всичко аз и досега държа да знам къде и евентуално с кого ходи. Ходила съм да го проверявам дали е там където е казал, че ще бъде това когато параноята ме пипне здраво. Снощи и аз си мислех да попитам нещо подобно в този клуб, само че родителите на още по-големи деца. Защото Гого ме попита дали ще му разреша да отиде на разходка през деня из града без да ми каже с кой ще се среща. Казах му, че ще разреша, защото го имам за разумен човек и му имам доверие...Като че ли е решил, че ако има тайни от мен ...знам ли...ще бъде по-голям. Той е за 8-ми клас сега. И май е завъртял някакъв интернетски флирт....та и за среща мисли.
Уф.
Извинявай, че се отклоних от темата ти. не ми обръщай внимание....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяко дете остава само на детската площадка тогава, когато е готово за това. Явно твоето е готово, въпреки 5-те си годинки. Има деца, които не са готови и на 10.

Лично аз мисля, колкото по-рано започнат да проявяват самостоятелност, толкова по-добре. Така постепенно ще се включват все повече нови неща към дейностите им и поведението им. И ще бъдат подготвени по-добре за динамичния живот, който ги очаква. От друга страна, ние няма да сме вечно живи и да бъдем винаги до тях. И колкото повече опит набират, толкова по-добре ще се чувствуват те самите.

Не забравяй само, че това е временно явление. Днес може да иска да остава сам, а утре вече да се страхува и да откаже. Не се стряскай! При нас нещата стояха точно така. Живеем в къща и от много малки си играеха самички на двора - все пак е затворено пространство. До момента в който гледаха по телевизията за Даниела Терзиева и детенцето в езерцето. Толкова се стреснаха, че година време не посмяха да излязат никъде без придружител. Дори на двора! И на заключена врата също! Стискаха ме за ръцете непрекъснато - единия за едната, другия за другата. В срайна сметка нещата отминаха, но доста продължи страха им.

Естествено се страхувах от всичко - да не паднат, да не се ударят, да не се сбият, да не влезе някой и да ги прилъже и т.н. и т.н. Искам да ти кажа, сега вече са по-голями и продължавам да се страхувам. Страховете ми са други, но са страхове. В момента единия е на 9 години, а другия ще направи 7 сега през септември. Искат да карат колела с приятелите си, вече не на двора, а навън, на улицата. И страшното е, че не мога да кажа "Не!" Един път, защото приятелите им карат и техните родители разрешават това, а другото е, че все някога трябва да се случи и не мога да ги държа затворени.

Страхувам се когато присичат булеварда, страхувам се когато въртят педалите из улиците и може да изкочи кола и да ги омете, страхувам се да не ги набият по-голями батковци и да им вземат колелата, страхувам се ...... И ми се струва, че ще се страхувам винаги - днес за едно, утре за друго, но винаги ще има някакъв страх.

Може би не децата ми, а аз не съм съвсем готовата, за такава самостоятелност - не знам! Единственото, което мога да направя е да се постарая да не ги затормозявам с моите си страхове и да не ги наслоявам върху техните, защото и те си имат такива.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Аз като си помисля за училището и ме втриса.
Скоро ми разказваха такива неща, все едно в джунглата ще го пращам след време, ужас, сигурно много ги мисля тези неща.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Аз се страхувам най-вече от две неща- от извратени типове, и от хулиганчета. На няколко пъти се случи в мое присъствие да има проблеми с малко по-големи деца. Много се разстройва, ако някой му вземе насила играчките, или го нарече с обидна дума. Виждам, че още не е в състояние да се справи сам с тези неща.
Засега нямам намерение да го пускам да играе сам в истинския смисъл- т.е. аз си стоя вкъщи, а той играе навън...но виждам, че лека-полека нещата вървят натам. Имаше един период миналото лято, когато даваше голям зор да върви сам...беше срещнал на няколко пъти деца 1-2 години по-големи, които играеха сами на двора. После му мина. Но сега определено вече иска да остава сам на площадките. Мисля, че засега това е достатъчно като "доза" самостоятелност.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

По повод това, че не може да се справи сам с по-голямите деца.

Не се притеснявай! Няколко опита и ще видиш как нещата ще се променят.

Ще споделя един такъв случай: Малкият ми син носи очила от ранна възраст. И баща му от време на време го закача с прозвището "Цайс". Обясни му предварително какво занчи тази дума - 1. производител на изключително качествени стъкла за очила. и 2. обидно прозвище за тези, които носят очила от времето на мама.
Та един след обяд на детската площадка малкия играеше на катерушките. Беше кацнал най-отгоре и хвърляще победонсни погледи наляво и надясно. Дали от тези погледи или от завист, че не е там, един по-голям батко реши да се пробва и да го засегне. Стоеше отдолу и викаше "очилатко, очилатко, носиш очилаааа...." Чудех се дали да се намеся или да ги оставя да се оправят сами, когато чуденката ми от само себе си отпадна. Оня, малкия, го изгледа презрително и му тръсна изречението: "Очила, ама са Цайс!"
Не мога да ти опиша с думи вътрешното ми чувство на задоволство и тържество от детската реакция. Попареното дете не беше моето, а това другото, което искаше да демонстрира превъзходство. Сигурно не е благородно чувството ми, но то беше такова и не мога да си кривя душата. Това, другото детенце сигурно не беше чувало думата Цайс и не знаеше какво значи.

Та искам да ти кажа, в някои моменти е по-добре да оставиш децата си сами да намерят правилния отговор, отколкото да се намесваш ти. Дори първия път да не успее, ще го направи о втория или третия и то така, че да си горда с детето си. А от друга страна по този начин се набира опит. Ще види, че така не става и ще пробва по друг начин. Само трябва да внимаваме да не тръгнат на бой и да изберат точно този начин!

Виж може би леко и внимателно трябва да му се подсказват разни варианти на реакция, така както в случая с предварителната тренировка на мъжа ми. Ако не го беше закачал, нямаше да се справи така успешно - давам си сметка за това. И май ще трябва да си помисля повечко по въпроса.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Явно сме със сходни проблеми моят син е на 6 години и от миналата година и аз като теб пробвам да го оставям за малко пред блока с други деца и при някоя баба или майка - както и го пращам до кварталните магазинчета около блока - където всички го познават. Като прочетох всички мнения - стигнах до извода че май и ние като родители още не сме съвсем готови да ги пуснем съвсем сами / не без основание разбира се/ той няколко пъти ме е питал кога ще го пускам сам до по-далечни магазини - като Билата - но аз мисля че по-скоро ме пробва, защото и той не е все още готов на такова нещо - а аз категорично не съм. Както казва Дино - страх ме е много - ама май това е орисията на майките и ще трябва и ние да се борим със себе си ,за да им дадем шанса да станат самостоятелни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите