От известно време ме гложди следният въпрос: синът ми е вече на 5 години. Напоследък през последната година, започнахме да го окуражаваме да бъде по-самостоятелен навън- например, той отдавна сам отива да си купи онова, което сме му разрешили, като понякога въпросното павилионче може да се намира и по-далеч (разбира се, никакво пресичане) и т.н. Когато отиваме до кварталния търговски център и искам да погледна нещо вътре, той вече отказва да дойде с мен и ме моли да го оставя да играе на зетската площадка отвън, докато свърша. Преди няколко дни поиска да остане да си играе на площадката на "Билла", докато напазарувам. Разбирам, че това е процес, който съвсем нормално започва да се развива и засилва....той е много дисциплиниран и никога няма да тръгне нанякъде от мястото, където съм го оставила...говорили сме никога да не тръгва с непознати хора и пр. Въпросът е, че дори при такива 10-минутни "експерименти" аз много се притеснявам, че всъщност го поставям в една рискова ситуация, за която той още не е дорасъл. Затова моля родителите с по-големи деца да споделят кога за първи път оставихте децата си сами навън и на каква възраст вече ги пускахте сами да излизат на двора или близката площадка?

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Наистина децата трябва да ес поощряват да бъдат по-самостоятелни.Обаче не е ли още малък за това? Синът ми е на 3.5 години и си е съвсем бебе.
Детето на моя приятелка е в 3 клас и още я взимат след училище.
Най-много ме притеснява доверчивостта на мъничетата.
Моето дете, ако някой чичко или батко го заговори и му предложи да ходят да си играят, пуска баща си и се хваща за чуждия човек без изобщо да се замисли.Ей от такива работи ме е страх, а не подценявам съзнателността и съобразителността на децата.
Сега, идиоти всякакви по улиците.
Не знам, може би просто чета върде много простотии и ужасии по вестниците.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Започнах да пускам сина на около пет. Тук имаме градинка срещу прозорците, в нея винаги беше пълно с познати майки и баби. когато го пусках, му казвах да се обади на тази и тази жена. Като й се обади, тя си знае и започва да го наглежда, така както и аз наглеждах техните деца, когато на свой ред висна.
Малката я пуснах пак тогава. Не към я пускала сама, а винаги с брат й или с някое по-голямо дете. И сега не я пускам да излиза когато улицата е пуста.
Трябва да е отворено блоковото питейно заведение, и да има и други момиченца. Ако отиде да играе някъде където не я виждам, трябва непременно да знам къде е. Ако отиде при нейни приятелки в съседни блокове трябва да ми се обади от тях. Много много не обичам сама да ходи по входовете и пращам брат й да я води или ходя с нея.
Квартала ни е хубав, няма цигани, но скоро направиха пункт за вторични суровини наблизо и се мъкнат разни неописуеми елементи. Пълно е и с турци, които работят по строежи. То не че педофилите са непременно турци и клошари, но съм нащрек.
На нашите в Кнежа съм дала строги нареждания - да знаят всяка минута къде са децата, ако не могат да упражняват този контрол, ще ги взема.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

Дъщеря ми ще е в трети клас и определено смятаме да я водим и взимаме от училище.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

Горе-долу на такава възраст започнах да го пускам сам навън. Но според мен тази стъпка към самостоятелност зависи от детето. От доверието което може да му се гласува. Признавам, че въпреки всичко аз и досега държа да знам къде и евентуално с кого ходи. Ходила съм да го проверявам дали е там където е казал, че ще бъде това когато параноята ме пипне здраво. Снощи и аз си мислех да попитам нещо подобно в този клуб, само че родителите на още по-големи деца. Защото Гого ме попита дали ще му разреша да отиде на разходка през деня из града без да ми каже с кой ще се среща. Казах му, че ще разреша, защото го имам за разумен човек и му имам доверие...Като че ли е решил, че ако има тайни от мен ...знам ли...ще бъде по-голям. Той е за 8-ми клас сега. И май е завъртял някакъв интернетски флирт....та и за среща мисли.
Уф.
Извинявай, че се отклоних от темата ти. не ми обръщай внимание....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяко дете остава само на детската площадка тогава, когато е готово за това. Явно твоето е готово, въпреки 5-те си годинки. Има деца, които не са готови и на 10.

Лично аз мисля, колкото по-рано започнат да проявяват самостоятелност, толкова по-добре. Така постепенно ще се включват все повече нови неща към дейностите им и поведението им. И ще бъдат подготвени по-добре за динамичния живот, който ги очаква. От друга страна, ние няма да сме вечно живи и да бъдем винаги до тях. И колкото повече опит набират, толкова по-добре ще се чувствуват те самите.

Не забравяй само, че това е временно явление. Днес може да иска да остава сам, а утре вече да се страхува и да откаже. Не се стряскай! При нас нещата стояха точно така. Живеем в къща и от много малки си играеха самички на двора - все пак е затворено пространство. До момента в който гледаха по телевизията за Даниела Терзиева и детенцето в езерцето. Толкова се стреснаха, че година време не посмяха да излязат никъде без придружител. Дори на двора! И на заключена врата също! Стискаха ме за ръцете непрекъснато - единия за едната, другия за другата. В срайна сметка нещата отминаха, но доста продължи страха им.

Естествено се страхувах от всичко - да не паднат, да не се ударят, да не се сбият, да не влезе някой и да ги прилъже и т.н. и т.н. Искам да ти кажа, сега вече са по-голями и продължавам да се страхувам. Страховете ми са други, но са страхове. В момента единия е на 9 години, а другия ще направи 7 сега през септември. Искат да карат колела с приятелите си, вече не на двора, а навън, на улицата. И страшното е, че не мога да кажа "Не!" Един път, защото приятелите им карат и техните родители разрешават това, а другото е, че все някога трябва да се случи и не мога да ги държа затворени.

Страхувам се когато присичат булеварда, страхувам се когато въртят педалите из улиците и може да изкочи кола и да ги омете, страхувам се да не ги набият по-голями батковци и да им вземат колелата, страхувам се ...... И ми се струва, че ще се страхувам винаги - днес за едно, утре за друго, но винаги ще има някакъв страх.

Може би не децата ми, а аз не съм съвсем готовата, за такава самостоятелност - не знам! Единственото, което мога да направя е да се постарая да не ги затормозявам с моите си страхове и да не ги наслоявам върху техните, защото и те си имат такива.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Аз като си помисля за училището и ме втриса.
Скоро ми разказваха такива неща, все едно в джунглата ще го пращам след време, ужас, сигурно много ги мисля тези неща.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Аз се страхувам най-вече от две неща- от извратени типове, и от хулиганчета. На няколко пъти се случи в мое присъствие да има проблеми с малко по-големи деца. Много се разстройва, ако някой му вземе насила играчките, или го нарече с обидна дума. Виждам, че още не е в състояние да се справи сам с тези неща.
Засега нямам намерение да го пускам да играе сам в истинския смисъл- т.е. аз си стоя вкъщи, а той играе навън...но виждам, че лека-полека нещата вървят натам. Имаше един период миналото лято, когато даваше голям зор да върви сам...беше срещнал на няколко пъти деца 1-2 години по-големи, които играеха сами на двора. После му мина. Но сега определено вече иска да остава сам на площадките. Мисля, че засега това е достатъчно като "доза" самостоятелност.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

По повод това, че не може да се справи сам с по-голямите деца.

Не се притеснявай! Няколко опита и ще видиш как нещата ще се променят.

Ще споделя един такъв случай: Малкият ми син носи очила от ранна възраст. И баща му от време на време го закача с прозвището "Цайс". Обясни му предварително какво занчи тази дума - 1. производител на изключително качествени стъкла за очила. и 2. обидно прозвище за тези, които носят очила от времето на мама.
Та един след обяд на детската площадка малкия играеше на катерушките. Беше кацнал най-отгоре и хвърляще победонсни погледи наляво и надясно. Дали от тези погледи или от завист, че не е там, един по-голям батко реши да се пробва и да го засегне. Стоеше отдолу и викаше "очилатко, очилатко, носиш очилаааа...." Чудех се дали да се намеся или да ги оставя да се оправят сами, когато чуденката ми от само себе си отпадна. Оня, малкия, го изгледа презрително и му тръсна изречението: "Очила, ама са Цайс!"
Не мога да ти опиша с думи вътрешното ми чувство на задоволство и тържество от детската реакция. Попареното дете не беше моето, а това другото, което искаше да демонстрира превъзходство. Сигурно не е благородно чувството ми, но то беше такова и не мога да си кривя душата. Това, другото детенце сигурно не беше чувало думата Цайс и не знаеше какво значи.

Та искам да ти кажа, в някои моменти е по-добре да оставиш децата си сами да намерят правилния отговор, отколкото да се намесваш ти. Дори първия път да не успее, ще го направи о втория или третия и то така, че да си горда с детето си. А от друга страна по този начин се набира опит. Ще види, че така не става и ще пробва по друг начин. Само трябва да внимаваме да не тръгнат на бой и да изберат точно този начин!

Виж може би леко и внимателно трябва да му се подсказват разни варианти на реакция, така както в случая с предварителната тренировка на мъжа ми. Ако не го беше закачал, нямаше да се справи така успешно - давам си сметка за това. И май ще трябва да си помисля повечко по въпроса.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Явно сме със сходни проблеми моят син е на 6 години и от миналата година и аз като теб пробвам да го оставям за малко пред блока с други деца и при някоя баба или майка - както и го пращам до кварталните магазинчета около блока - където всички го познават. Като прочетох всички мнения - стигнах до извода че май и ние като родители още не сме съвсем готови да ги пуснем съвсем сами / не без основание разбира се/ той няколко пъти ме е питал кога ще го пускам сам до по-далечни магазини - като Билата - но аз мисля че по-скоро ме пробва, защото и той не е все още готов на такова нещо - а аз категорично не съм. Както казва Дино - страх ме е много - ама май това е орисията на майките и ще трябва и ние да се борим със себе си ,за да им дадем шанса да станат самостоятелни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, аз като че ли се решавам по-лесно (преборвам се с притеснението си), обаче ме мъчи въпросът за отговорността, която имаме към децата. Изглежда, въпросът "кога" има две страни- готовността от страна на децата, и нашата готовност да ги пуснем. Засега нашата готовност с Косьо върви в синхрон....просто се безпокоя да не би да го оставям прекалено безотговорно....макар и за кратко.
Иначе Косьо е доста общителен- с охота разговаря с възрастните, с които се засичаме по градинките, но не е толкова доверчив, че да тръгне с чужд човек- поне така се надявам!

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Дъщеря ми - /9год./ -да ходи за 5 минути напред от мен или да си купи нещо сама в магазин - това го прави и то често.
Но за ходи сама на училище сутрин или вечер, особено през зимата, когато е тъмно, твърдо- не! Ако не мога да я заведа аз - наемам жена за 2-3 лева, която ми я води на училище и я взема от занималнята следобед. Защото аз съм на дълъг работен ден и не мога да я взема на обед, уви....
Сега сме в процес на обучение как да си отключи / и най-вече - да заключи/
ПЕТТЕ брави, които стоят на пътя и преди да стигне до прага на дома...
Какво да се прави - големият град има предимства и недостатъци и трябва просто да намерим най-адекватния начин да се оправяме...

Qui scribit, bis legit.

Мдам, дъщерите ни ще са вече трети клас. :)
Моята е голямо пате, не смея да я пусна през светофара сама, иначе пазарува и се справя доста по-добре от брат си, поне със запомнянето на поръчката.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

И при нас пазаруването е напълно усвоено, както и тегленето от банкомат...
...най-добре се чувства в някой от големите магазини - от рода на Пикадили или Бурлекс.
Обаче, все още се притеснявам да не отвори вратата на някой непознат.
Не си спомням дали съм го разказвала преди, но веднъж я оставих за 10 минути сама и като се връщам - тя пуснала техника, който поправя асансьорите да си измие ръцете в банята, /с отворена врата към спалнята!/ и дори не отишла да го придружи ами продължила да си играе на компютъра....Такъв скандал и вдигнах.... Защото следващият път може и да не е някой свестен,като техника / който е симпатяга иначе, де/. Не може да се отваря вратата на всеки, който поиска да си измие ръцете в къщи.

Qui scribit, bis legit.

ужассссс.
Тя въобще не трябва да отваря даже.

                 

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 
 

Твърде малък е за сам!
Като се има предвид какъв народ се е навъдил, не го пускай - има време!

Дъщеря ми в момента е на почти 8 г.По настоящем сме усвоили ходенето и връщането от училище сами(то е на съседната улица и се вижда от къщи),както и самостоятелното пребиваване в продължение на работния ден.
Спомням си първото й пазаруване в магазина под блока.Беше на около 6 г. и понеже не може да стигне бутоните в асансьора - слезе пеша и се върна така,като най смешното беше ,че през цялото време тичаше ,сякаш й засичах време.Като отвори вратата беше като някоя мравка за огромния за размерите й хляб.После все по-често ме молеше да излезе да играе с други деца пред блока,но е факт че аз се страхувам повече от нея.Уж говорим за всички опасности,но децата са си деца и всичко пропускат покрай ушите си.
Спомням си веднъж беше пуснала непознато дете в къщи,че й доскучало да е самичка и о ужас!(щом и тя се беше стреснала)Като се върнах нямаше непреровено и непрегледано местенце.Понеже сме чужденци,явно сме били плод на дискусии за местното население и им е било интересно как живеем и как се оправяме...От този личен опит и хлапето е по- внимателно.

нас са не пускали от много малки - премирно тригодишни, аз децата ги пескам само там, където има наблюдение - тоест навън пред стария ни блок не съм ги пескала никога, защото балконът ни беше от другата страна, пред бабините им блокове ге пускам, там има много съседи и реално са под непрекъснато наблюдение, сега пред нас ги пускамм също, но имат ограничение да ен ходят на площадката, която от нас не се вижда заради дърветата - въпреки, че ни е под носа и всичко се чува, пак не смея........

до магазин ги пускам от 4-5-годишни, но по усановен от мен маршрут, който задължително минава пред съседи, с които общуваме - но продължаваме да имаме комични сцени от типа "а, мамо, на нас един циганин ни взе торбата с хляба и млякото, он ние го догонихме и си я поискахме" - мене ме втресе, отначало се оплетоха в лъжи, после излезе, че са оставили торбата да лежи насред улицата и са ходили на оградата на сиропиталището до нас да общуват с децата, а през това време минал някакъв от тия ето ходят по кофите и вдигнал пазара :-)))), та се наложило да го гонят и да влизат в контакт

на училище ще си ги караме с колата, не е близо

пускам ги навън само защото нямам избор - когато работя нещо спешно и не мога да изляза с тях, когато навън е майката на Васко и те настояват много - в общи линии половината пъти им отказвам, гледам да компенсирам с дълги разходки с мен, но те имат нужда от самостоятелно вилнеене навън, на каквото се радват другите деца, аз съм най-гадната майка от всички, само моите деца са под постоянен контрол, за себе си съм сигурна, че така трябва, но те самите се чувстват ощетени в сравнение с другите........ като се разбучат, че други майки пуснали този или онзи да си играе пред друг блок, а той е на тяхната възраст, казвам, че той пък не се е катерил по скали, не познава България, не е влизал в пещери и не може да играе на компютър... и ги пращам при другата майка да се пробват дали не иска да ги вземе и да ги стопанисва тя..... това вече ги кара да млъкнат, но недоволството остава

майката му е тотална организация, жалко, че не смогвам винаги

Засега сме на следния етап от самостоятелността навън: прибиране вкъщи сам от кафенето, което е под нашия блок (накарах го да се качи пеша по стълбите, страх ме е да се вози сам в асансьора!!!);отива сам да си купи нещо от сравнително отдалечено кафене в паркчето в квартала (не е толкова далече, но е така разположено, че не мога да го проследя с поглед) и както вече писах, оставяне на площадката пред магазина за 5-10 минути, докато аз вляза да разгледам нещо. Мисля, че това е предостатъчно засега. Поне още една година не бих помислила да го оставя сам навън да играе, защото нямаме познати майки около нас, които биха го наглеждали. Училището ни е много близо- почти непосредствено зад блока ни, не се пресича улица,така че смятам, че когато му дойде времето, ако не в първи, то във втори клас определено ще ходи сам.
Мисля също така някой ден в скоро време да го изпратя "пробно" до въпросното кафене под нас за някаква дребна покупка. Това ще е засега....

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Имам дъщеря на годините на синът ти:) Родена на 18.6 1998г.!!!!!
Пускаме я пред блога! Имаме пейки отпред и тя си слиза сама, след като получи разрешение! Седи долу и в повечето случай бистри политиката с бабите и предстоящите кметски избори!
Има определен район на движение! Извън него е забрането! Не съм сигурен как ще реагира на покана от непознат /въпреки инструктажите, подобни на твоите/!!!
А иначе е нормално! Като родители, искаме постоянно да имаме пряка видимост към наследниците!
А ти го възпитавай добре!!! И го пази! Знае ли човек, може и рода да станем някой ден!:)))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам те - по-спокойна си за тях. Но дали така няма да им създадеш комплекси? А те остават за цял живот.



И нали все някога ще дойде времето да излетят от гнездото? Ако закъснеем много с момента другите вече ще са уверени в себе си, а нашите гарджета тепърва ще се учат да махат с криле. Не знам - много е сложно.
Аз затова ги пускам - и треперя разбира се. Не ми се иска да бъдат назад от връстниците си и да се чувствуват ощетени и комплексирани. И без това доста такива има наоколо.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Бих искала да дам мнението си от страна на децата... Аз съм на 15.
Като малка (5 години) почти не излиазах, в моя квартал нямаше много деца на моята възраст; общо взето, прекарвах дните си или в къщи, или съответно в детската градина. Тогава бях доста необщително дете и почти нямах приятелчета, с които да играя... По-късно, когато тръгнах на училище (то беше на 10 минути от нас, но се пресичат 2 булеварда), винаги ме водеха и ме взимаха, така беше до 2-ри клас, до колкото си спомням... Помня, че винаги, когато майка ми се забавяше (на взимане), ми ставаше много тревожно и притеснено, страх ме беше от по-големите деца, а и друго сигурно е имало, не помня. Дори веднъж като се наложи да я чакам към 20 минути се бях разплакала, толкова тревожно ми е било... Към средата на 2-ри клас само ме водеха до училище, а се прибирах с една съученичка и баба й, с която пресичах булевардите, и после стигах до вкъщи. Помня веднъж така стигнах до вкъщи, и се видях, че майка ми е забравила да ми даде ключове. Не знаех телефона в нейната работа, и нямаше как да й се обадя, затова оставих на вратата бележка, нещо от сорта беше: "Мамо, аз съм в Криси, телефонът там е ----",... Майка ми е дошла следобеда, видяла е бележката, и се обади... После помня, че вкъщи ме похвалиха, че съм постъпила много разумно, а аз не бях много наясно защо ме хвалят, тогава за мен това беше най-спонтанната и най-нормалната възможна реакция... Когато станах на около 10 вече се разхождах сама из квартала, дори и ми беше позволено да пресичам, почнах и да ходя сама на училище... И никога тогава не съм имала някакъв проблем на улицата.
Сега родителите ми ме пускат доста, уговорката е да се прибирам в 10 вечер, (но често се е случвало да закъснявам, и не са ми се карали), освен това (особено през ваканцията) често ме пускат да ходя на Витоша с една нощувка, пускат ме и да преспя извън къщи, като не ме разпитват и проверяват, дори не знаят с кого точно ходя (когато съм на Витоша)... Имам мобилен телефон, дала съм им и телефони на приятели, при които могат да ме търсят... Не са ставали издънки (освен веднъж, когато бях преспала 2 нощи у една приятелка, тогава бях на 14 и нямах мой телефон, бях казала, че ще се прибера сутринта, а се прибрах към обед... Майка ми много се беше притеснила, защото нямаше начин да ме намери, не знаеше къде съм, не познаваше момичето, при което бях...), и мисля, че доверието им винаги досега (с изключение на този случай) е било оправдано. Много съм им благодарна за свободата, която ми дават и за доверието, което ми гласуват!!
Със всичко дотук, искам да кажа, че "пускането навън" много зависи от детето, а и от родителите, но е важно детето да не се чувства ограничено спрямо връсниците си...

Днес пратих Косьо на първия му истински пазар сам. Току-що се бяхме прибрали от работа с мъжа ми, доста уморени...открихме, че сме свършили носните кърпички, пък сме хремави- аз и децата...Попитах Косьо дали иска да слезе до едно магазинче в нашия блок, за да ни купи пакет салфетки. Той беше много ентусиазиран (знае много добре къде се намира въпросният магазин) и се съгласи веднага да отиде. Естествено, дори за това петминутно излизане си избърборих набързо лекцията (да не говори с никого, да не се заплесва по пътя и пр.). Той изпълни блестящо задачата- върна се с пакета и рестото, като каза, че бил спрял само за да каже "здрасти" на "твоята приятелка от кафенето", "но не се бавих, защото знаех,че ще се притесняваш". Похвалих го много и въобще от тази случка ми стана някак много приятно.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Аз съм ужасно притеснителна в това отношение. Мария е с 4 дни по-голяма от Константин .

Сама й се позволява да отиде до магазинчето, което се намира на паркинга пред блока ни. Задължително й пишем бележка, защото като се е замислила за някое нейно си нещо, би се върнала да попита какво да купи . Не бих я пуснала да играе сама пред блока ни, ако и там да има много деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз също не го пускам да играе пред блока.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

A puk men diado mi vednuj me zabravil v hlebarnitsata i se pribral vkushi bez men...